№ 4
гр. Варна , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100503275 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна
жалба на „Енерго-Про България Продажби” АД със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл.Варненчик“ № 258,
представлявано от П.Ст.,Я.М. и Г.К.– членове на УС срещу Решение №
№3406/23.07.2020г., постановено по гр. дело №18220/2019г. по описа на
Районен съд -гр. Варна, с което е съдът е уважил предявеният от М. П. М.
ЕГН ********** срещу „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата 348,80 лв., представляваща 1/3 от сумата от 1046,41 лв.,
претендирана като стойност на начислена ел.енергия за периода от
06.07.2017г. до 05.07.2018г. за обект на потребление, находящ се на адрес:
гр.Варна, ул. Гео Милев №74, вх.1, ап.13, с клиентски № ********** и
абонатен № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/25.07.2019г. с получател наследодателя П.М.Ст. , починал на
28.11.2018 г. , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Според изложеното в
жалбата, решението на Районен съд -Варна е неправилно, незаконосъобразно,
1
необосновано и постановено в разрез с процесуалните и
съдопроизводствените правила и събраните в хода на процеса доказателства.
Жалбоподателят твърди, че са налице всички предпоставки за извършване на
корекция на сметката на ищеца чрез предвидената корекционна процедура.
Счита, че е налице правно основание за възникване на вземането му, тъй като
процесната сума представлява цена за потребеното в обекта на въззиваемия
количество ел. енергия и се дължи на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1
ЗЗД. Излага, че са налице всички предпоставки като е осъществен
правопораждащия състав. Твърди, че при извършване на проверката е
изготвен констативен протокол, отговарящ на всички изисквания, който
отразява действителното фактическо положение и е съставен в съответствие с
разпоредбата на чл. 47, ал.2 ПИКЕЕ. Твърди, че електрическата енергия е
родово определена движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля
след индивидуализацията - чрез измерване от средството за търговско
измерване и преминаването през точката на присъединяване на абоната към
електропреносната мрежа. В този смисъл, ако доставената и преминала към
консумативните уреди на обекта на ищцата електрическа енергия не може да
бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание,
уврежда имуществения интерес на ответното дружество и дължи заплащането
на цената на вещта. Засегнато е правото на ответното дружество, установено
в чл.200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта
количество електроенергия. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД,
предл. първо от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта,
която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на
електрическа енергия. Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са
обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия. По изложените съображения моли решението да
бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово
място постановено друго, с което предявеният срещу него отрицателен
установителен иск бъде отхвърлен като неоснователен като бъде осъдена
ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции. В о.с.з. жалбата
се поддържа чрез пълномощник.
Чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си,
въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са
налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че жалбата е
2
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и
бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета
на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което
съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим
поради наличие на правен интерес.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и
чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и
допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от
родово компетентен съд. Настоящото производство е въззивно, поради
което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за
установено следното:
Ищецът М. П. М., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ж.к. „Трошево" 74
ет.3 ап.13, в качеството му на наследник на П.М.Ст., ЕГН **********,
починал на 28.11.2018 г. в гр. Варна, предявява срещу „Енерго-про продажби”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна
Тауърс – Г“, бул. “Вл. Варненчик“ № 258, представлявано от Биляна Матева,
Боряна Пенева и Пламен Стефанов – членове на УС иск за приемане за
установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 348.80 лв.,
представляваща 1/3 ид.част съобразно притежавания от ищеца дял от
наследството, от общото задължение по Фактура № **********/25.07.2019 г.,
за обект с клиентски номер: ********** и абонатен номер **********, с
адрес гр.Варна Гео Милев № 74 вх.1 ап.13, представляваща стойността на
коригирана сметка за ел. енергия за периода 06.07.2017 г.-30.06.2018г. на осн.
чл. 124 ГПК. Според изложеното в исковата молба като потребител на ел.
енергия бил уведомен от ответното дружество за извършена контролна
проверка на средството за търговско измерване, при което било
констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което
на осн. ПИКЕЕ била коригирана сметката за използвана ел. енергия, като е
начислена посочената сума. Счита, че не са били налице предпоставките за
3
извършване на корекцията, че не е изпълнено задължението на ответното
дружество и свързаното с него „Енерго-про мрежи” АД за извършване на
периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне
на количеството електроенергия посочено в корекционната справка, периода
на извършената корекция е определен произволно, както и поради не
законосъобразността на предвидените в ОУ и ПИКЕЕ корекционни
процедури. Твърди, че не дължи тази сума на електроразпределителното
дружество, тъй като не е консумирал начислената с корекцията ел. Енергия.
Излага, че не следва да му бъде начислявана ел. енергия, за която вече веднъж
е извършил редовни плащания. Оспорва, че на адреса е доставяна ел. енергия
в посочените количества. Твърди, че не се установява по безспорен начин, че
това е реално консумираната енергия. Оспорва да е нарушил някое свое
договорно задължение. Оспорва основанието за начисляването на
допълнително количество ел.енергия, периода и методиката, въз основа, на
които е извършена корекцията. Счита, че клаузата, въз основа на която е
извършена корекцията е лишена от законово основание. Оспорва правото на
ответното дружество да извършва такава корекция, както и процедурата по
нейното осъществяване. С оглед изложеното, се моли съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника допълнително начислената за плащане сума от
от 348.80 лв., представляваща 1/3 ид.част съобразно притежавания от ищеца
дял от наследството, от общото задължение по Фактура №
**********/25.07.2019 г., за обект с клиентски номер: ********** и абонатен
номер **********, с адрес гр.Варна Гео Милев № 74 вх.1 ап.13,
представляваща стойността на коригирана сметка за ел. енергия за периода
06.07.2017г. - 30.06.2018г. на осн. чл. 124 ГПК.
Ответникът “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез депозирания писмен
отговор и в о.с.з. чрез пълномощник излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Твърди, че процесната сума се дължи по
реален отчет като цена за потребено количество ел. енергия на осн. чл.50 от
ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Твърди, че във връзка с извършената
техническа проверката е съставен Констативен протокол, отговарящ на
изискванията на ПИКЕЕ. Записани са показанията на тарифите на
електромера, като същият е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и
изпратен за експертиза в БИМ. При извършената метрологична експертиза е
установено, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на
електромера. При софтуерно прочитане е констатирано наличие на преминала
ел. енергия по трета тарифа. Твърди, че ищецът е бил надлежно уведомен за
извършената проверка и за издадената фактура. Счита, че процесното вземане
се дължи от ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като претендира
4
присъждането на разноски.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа
страна следното:
От представения по делото Констативен протокол №1400918/09.07.2018
г., се установява, че на същата дата длъжностни лица на „ЕРП Север“ АД са
извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел.
енергията в обекта на потребление, находящ се в гр.Варна Гео Милев № 74
вх.1 ап.13, с клиентски № ********** и абонатен № **********, при която са
констатирани показания на СТИ, подробно описани в протокола, както
следва: в регистър 1.8.3 - 5620 квтч. Посочено е, че е установена грешка при
отчитане на електромера „-00,16 %“ , вследствие на което електромерът е
демонтиран и подменен с нов електромер, като подмененият електромер е
посочено, че се поставя в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба №
508156. Констативният протокол е съставен и подписан от служители на
„Електроразпределение Север“ АД , както и от двама свидетели.
Видно от съставения констативен протокол от метрологична експертиза
на средство за измерване №1714/17.07.2019г., при извършените проверки на
точността на отчитане на електромера не са констатирани грешки извън
максимално допустимите. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е
наличие на преминала енергия през тарифа Т3, която не е визуализирана на
дисплея.
Видно от приетото по делото становище за начисление на електрическа
енергия, „Енерго-Про Продажби” АД, за периода от 06.07.2017г. до
05.07.2018г. е начислило допълнително количество електроенергия в размер
на 5620кВТч., на осн. чл. 50 ПИКЕЕ след софтуерно прочитане на паметта на
СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, като
за обекта за потребеление е издадена фактура за сумата от 1046.41 лв. с ДДС,
представляваща стойността на служебно начислено количество ел. за същия
период.
От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 25.06.2020г.,
се установява, че към датата на извършване на проверката, процесният
електромер е е бил в метрологична годност. Отчетените в тарифа ТЗ
количества електроенергия в размер на 5620kw/h са преминали през СТИ и
регистрирани, но в тарифа, която не се визуализира на дисплея/ по заводска
настройка на СТИ/. Установената според констатациите на КП
№1714/17.07.2019г-АУ-Е-000029-39037/10.07.2018г на БИМ-Варна: "...
намеса в тарифната схема на електромера", е софтуерна и се състои в това, че
е въведена още една тарифа към вече заводските Т1 и Т2 - тарифа ТЗ, в която
се отчита част от потребената електроенергия/ примерно върхова/. Според
5
вещото лице проблемът е, че след като тази тарифа ТЗ не се визуализира/
както тарифи Т1 и Т2/, то ел. енергията, която се записва в нея не се инкасира
и от там не се и заплаща. Процесът се осъществява с използване на
специализирана техника и парола за достъп до второ ниво.
С оглед така установеното от фактическа страна, настоящият състав
стигна до следните правни изводи:
На първо място следва да се отбележи, че съдът не споделя твърдението
на ответника, че процесната сума е резултат от реален отчет, а не от корекция
на сметка, тъй като по делото са представени констативен протокол и
становище, от които е видно, че дружеството е начислило допълнително
общо количество ел. Енергия като по този начин е коригирало количеството
на доставената на потребителя ел. Енергия за минало време. От съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства се установява, че процесното
вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в цената, дължима
според ответника за доставена и консумирана от ищеца енергия. Корекцията
е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на
последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и
действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, в които е предвидена
възможността за извършване на корекции на сметките на абонатите за
потребена ел. енергия за минал период при констатирани отклонения в
точността на измерването на количеството доставяна от дружеството и
потребена от абонатите ел. енергия, в случая са приложими, доколкото
процесните правоотношения с които е извършена корекцията са се
осъществили при съществуваща вече нормативна уредба.
Във връзка с изложеното в исковата молба, следва да се отбележи, че на
съда е служебно известно Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д.
№ 2385/2016 г., 5-членен с-в, с което ПИКЕЕ са отменени, поради допуснати
съществени нарушения на процедурата по тяхното приемане, с изключение на
чл. 48 - чл. 51. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици,
възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е
отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок
не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В
случая компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява
6
Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), която съобразно
нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ има правомощия да приема правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както
и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Доколкото към настоящия момент
Комисията не е приела нови Правила на мястото на отменените норми, то тя
не е изпълнила вмененото с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да
уреди последиците от отмяна на подзаконовия нормативен акт. Предвид
изложеното следва да се приеме, че липсва приложим материален закон, в
съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с
решението на ВАС е отменена включително нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ,
която определя редът, по който се извършват проверките на СТИ. Липсващата
нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми
съществуващи в други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ
процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон.
Да се приеме обратното на практика означава, както субектите, за които
Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство като
настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради
отричане на юридическата им сила. Следва да се отбележи също, че съгласно
чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по
предложение на енергийните предприятия. Следователно последните не могат
да се ползват от собственото си бездействие да запълнят съществуващата към
момента нормативна празнота на обществените отношения като процесното.
Предвид горното и с оглед действието за напред на решението на
Петчленния състав на ВАС, съдът приема, че към момента на проверката на
средството за търговско измерване- 09.07.2018г., не е съществувал приложим
материален закон за извършването . Следователно правото на ответника –
въззивник да начисли исковата сума въз основа на констатациите от
проверката извършена на тази дата следва да се отрече изцяло.
7
В случай, че се възприеме, че според диспозитива на горепосоченото
решение, обжалваният акт №12897/01/12/2015г. е обезсилен в частта, с която
се отменят чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Правилата, то се налага изводът,
че последните материално-правни норми запазват действието си, т.е.
законовата възможност на енерго-снабдителното дружество да извършват
едностранни корекция по този ред продължава да съществува, тъй като
Правилата не са обезсилени или отменени в тази част.
Четирите цитирани разпоредби обаче са били действащи към момента
на извършване на проверката по настоящото дело –09.07.2018г. и до тяхната
отмяна с Решение №2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г.,
IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева, тъй като отмяната има
действие за в бъдеще, считано от датата на обнародването на решението в
ДВ- 23.11.2018г -.
В светлината на гореизложеното, и дори да се приеме, че според
действащото към процесния период законодателство, на енерго-
снабдителното предприятие е предоставена възможност за едностранна
корекция в сметки за минало време, при наличие на предвидените в чл.98а,
ал.2, т.6, б."а" ЗЕ предпоставки и в съответствие с чл. 48, чл.49 и чл. 50
ПИКЕЕ, изготвени на осн. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, искът се явява основателен по
следните съображения:
Според цитираните разпоредби, представляващи одобрена методика за
коригиране на сметки за минало време, условията и предпоставките, при
които „Енерго –Про Продажби” АД може да пристъпи към корекция на
консумираната за минало време ел. енергия са следните: в случай на
констатирано по правилата на ДКЕВР не измерване и/или неточно измерване
на ел. енергия в резултат на осъществено от потребителя неправомерно
въздействие върху СТИ и неправомерно присъединяване към
разпределителната система, т.е. към датата на извършване процесната
проверка на СТИ на ищеца, принципно е съществувало законово основание
ответното дружество да извърши едностранна корекция на количеството
начислена ел. енергия на потребителя при неизправно СТИ или при грешка в
началните данни.
При преценка на събраните по настоящото дело доказателства, съдът
8
намира, недоказана остава законосъобразността на самата корекционна
процедура, съгласно изискванията на ПИКЕЕ, имащи характер на подзаконов
нормативен акт.
Както от съдържанието на констативния протокол е видно, че не е
констатирана грешка при отчитането, а е замерено натрупано количество
ел.енергия в скрит регистър, така и от СТЕ се установява, че не са налице
основанията на чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, за извършване на корекция на сметка
поради липсата на СТИ или грешка при измерването на СТИ. Вещото лице
посочва изрично, че не е налице грешка в измерването, а е налице замерване,
т.е. отчитане на натрупано количество електроенергия от СТИ, макар и по
регистър 1.8.3 /който не се визуализира на дисплея на СТЕ/.
За да бъде приложима корекционната процедура, установена в 48, чл.
49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ, е необходимо изобщо да липсва СТИ или при
метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва с
грешка извън допустимата. В случая СТИ не липсва, а от съдържанието на КП
не се установява във вътрешността на електромера да е осъществяван достъп
или да има повреда. Според СТЕ, електромерът съответства на
метрологичните характеристики, отговаря на техническите изисквания,
отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергия. Посочено е
само, че тарифа 1.8.3. не се визуализира на дисплея. Служителите,
извършващи проверката, според удостовереното в цитирания протокол, също
не са установили неправомерна намеса във вътрешността на електромера или
в схемата на свързване. В тежест на въззивното дружество е било да установи
способът, чрез който количеството електроенергия е отчетено от регистър
1.8.3 на електромера. Същевременно не се установи и, че посоченото в
цитирания регистър количество електроенергия е реално доставено на, и
съответно потребено от абоната.
Следва да се отбележи също, че в приетото становище за начисляване
на електрическа енергия от 07.10.2019г. за обекта, за периода от 07.11.2017г.
до 06.11.2018г. е одобрено начисляването на допълнително количество
енергия в общ размер на 14 000 квтч, като е посочено, че корекцията се
извършва на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на показанията на
паметта на СТИ, при което е установено точното количество на неотчетена ел.
9
енергия.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът счита, че в
конкретния случай, корекцията не е извършена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1а от
ПИКЕЕ, тъй като е извършено прочитане на тарифните регистри на СТИ и по
-специално на регистър 1.8.3. Не са констатирани данни за техническа
неизправност в процесния електромер, схемата на свързване на СТИ към
електроразпределителната мрежа не е променена и не е налице неотчитане от
измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към
абоната ел. енергия.
Разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ също не може да намери приложение,
тъй като не се установи да е налице несъответствие между данните за
параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника данни за нея. В
случая потребителят не е стопански абонат, и електромерът му е бил
параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи –
1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при
ответника, по които са начислявани месечните такси на ищеца. Въззивникът
не навежда твърдения, нито представя доказателства за причините поради
които при данни за битов абонат и без заявление от него, електромерът му
изобщо е отчитал показания за върхова енергия по трета тарифа, приложима
само за стопански потребители.
Следователно, от приложените по делото доказателства не се
установява наличието на предпоставките, даващи възможност на ответното
дружеството да упражни правомощия за извършване на едностранна
корекция съобразно правилата на разпоредбите на чл. 48, чл. 49 и чл. 50
ПИКЕЕ, поради което неприложими се явяват и нормите на чл. 47 и чл. 51
ПИКЕЕ, които имат процесуален характер и визират условията за
реализиране на корекционната процедура.
Видно от приетото удостоверение, наследодателят П.М.Ст., починал на
28.11.2018г., в гр.Варна, е оставил за свои наследници В.Ст.Ст.-съпруга,
Кр.П.Ив.-дъщеря и ищецът М. П. М.-син.
Предвид изложеното, съдът приема, че сумата от 1046.41 лв. е
недължима от абоната, с оглед на което намира, че предявеният иск, че
10
ищецът не дължи на ответното дружество сумата 348,80 лв. , представляваща
1/3 от сумата от 1046,41 лв., начислена като стойност на ел.енергия за
периода от 06.07.2017 г. до 05.07.2018 г. за обект на потребление, находящ се
на адрес: гр.Варна, ул. „Гео Милев“ № 74 вх.1 ап.13, с клиентски №
********** и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/25.07.2019г. с получател наследодателя П.М.Ст. , починал на
28.11.2018 г. , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен и следва да
бъде уважен.
По изложените съображения и предвид съвпадащите изводи на двете
инстанции, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение –потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на правния спор, въззивникът дължи на въззиваемата
страна направените разноски по делото, които с оглед представения списък и
договор за правна помощ, съдът определя в размер на 300.00 лв. на осн. чл.
78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
Водим от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3406/23.07.2020г., постановено по гр. дело
№18220/2019г. по описа на ВРС, 11-ти състав.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.
ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК № 258, представлявано от Пл.Ст.Ст.,Я.М. и
Г.К.–членове на УС ДА ЗАПЛАТИ на адв. Коста Владимиров – САК, в
качеството му на пълномощник на М. П. М. ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. „Трошево" 74 ет.3 ап.13, указващ процесуално представителство
по реда на чл. 38 ЗА сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща адв.
Възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12