№ 703
гр. Русе, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520102519 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения и чл.92, ал.1 от
ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор България” ЕАД гр. София, твърди, че сключило с
ответника договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Моли съда да постанови решение с което да се признае за установено,
че ответникът П. Д. П. с ЕГН:********** дължи на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в
град София сумата в общ размер на 257,55 лева, представляваща общ сбор на
дължимите суми по фактура № **********/20.06.2019г., фактура №
**********/20.07.2019г., фактура № **********/20.09.2019г. и фактура №
**********/05.10.2019г., ведно със законната лихва от 17.02.2022г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначеният му
особен представител подава отговор на исковата молба, в който развива
пространни съображения за неоснователност на исковете.
1
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от представените с исковата молба писмени доказателства между
ищеца - мобилен оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, и ответника - П. Д.
П. са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на
които ответника е абонат на дружеството. Сключени са следните договори за
предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги № ********* от 02.10.2017 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен
номер **********, (със стандартна месечна абонаментна такса 16.99 лв. с
вкл. ДДС или 14.16 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство Хуавей.
2. Договор за мобилни услуги № ********* от 19.09.2018 г. Съгласно
договора на клиента е предоставен мобилен номер **********, със
стандартна месечна абонаментна такса 10.99 лв. с вкл. ДДС или 9.16 лв. без
вкл. ДДС.
3. Допълнително споразумение № ********* от 30.10.2018 г. към
договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 30.10.2018 г. Съгласно
допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов
абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат
Самсунг галакси. Предоставянето на устройството е уговорено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
533.57 лева с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. З, ал. 1 от договора
за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална
лизингова вноска в размер на 117.50 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на
сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 18.09 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера.
Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от П. Д.
П. мобилни номера и устройство на лизинг се прилагат следните условия:
- за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги №********* от 02.10.2017г.
- за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за
2
мобилни услуги №********* от 19.09.2018 г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 30.10.2018г. към договор за мобилни услуги.
- мобилен телефонен апарат Самсунг Галакси J6 2018 Dual Lavendel -
условията,
договорени в Договор за лизинг от 30.10.2018 г.
Въз основа на посочените договор ответникът е ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № *********.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
По допустимостта на установителния иск:
Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, след
издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на
задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че установителният иск е допустим.
По основателността на исковете:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно
двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка
по смисъла на чл.286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на
чл.298 от ТЗ на индивидуален договор за предоставяне на обществени
електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като
доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги
от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния
да заплаща цената на тези услуги. Установено е и не се спори, че
претендираните от ищеца суми не са заплатени от ответника.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при
3
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител —страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. ".
В настоящото производство oт представените и неоспорени по делото
заверени преписи на Договор за мобилни услуги № ********* от 02.10.2017
г. и Договор за мобилни услуги № ********* от 19.09.2018 г., изм. с
Допълнително споразумение М ********* от 30.10.2018 г. към договор за
мобилни услуги, подписани от страните, безспорно се установяват
възникналите облигационни правоотношения между „Йеттел България" ЕАД
и ответника П. Д. П. с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги
чрез телефонни номера ********** и **********.
Съгласно Общите условия на „Йеттел България" ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната, в случая П. Д. П.. От приложените по делото
фактури се установяват предоставените услуги на ответника и
претендираните за тях цени. Посочените факти се потвърждават и от
заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза. Заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано, като
обективно и компетентно изготвено, съдържащо обосновани, последователни
и пълни отговори на поставените задачи.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че размерът и
видът на задълженията за процесните периоди и тяхното съществуване са
установени и надлежно доказани от заключението на вещото лице,
извършило съдебно-счетоводната експертиза. От представеното заключение
на вещото лице по експертизата се установява, че процесните фактури са
осчетоводени в счетоводството на ищеца съобразно нормативните
изисквания. Използваните от ответника далекосъобщителни услуги,
начислени в процесиите фактури, са таксувани съобразно приложимите
условия. Претендираните суми по фактурите отговарят на потребения от
ответника обем от услуги и ползвания от него достъп до мрежата. От
4
изложеното следва, че ищцовото дружество е напълно изправна страна по
правоотношенията.
В допълнение, следва да се посочи още, че месечните абонаментни
такси са дължими от абоната, тъй като същите са уговорени в договорите за
мобилни услуги и плащането им не е обвързано от използването на услугите
на оператора за съответния месец. Цената на абонамента е възнаграждение за
самото право на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез
активиране на съответната СИМ карта с уникален телефонен номер, чрез
който потребителят се разпознава от останалите участници в мрежата като
абонат. Поради характера на уговорената насрещна престация като
абонаментна такса за номера, ответникът дължи заплащането й, независимо
от това дали е използвал предоставената от оператора мрежа и мобилни
услуги през периода на договора.
Неизпълнението на ликвидни и изискуеми договорни задължения на
ответника, начислени в издадените фактури, представлява основание за
едностранното предсрочно прекратяване от страна на мобилния оператор на
договора за мобилни услуги, при условията на който е ползван процесният
номер **********. С предсрочното прекратяване на договора по вина на
потребителя - поради изпадането му в забава, възниква задължението му за
заплащане на неустойка. Размерът на претендираната неустойка е формиран в
съответствие с условията на чл. 1.2, във вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018
г. между Комисия за защита на потребителите и „Теленор България" ЕАД по
гр.д. 15539/2014 г. и гр.д. 16476/2014 г. на Софийски градски съд и не
нарушава правата на потребителя. Размерът на същата се потвърждава и от
заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
Предвид изложеното, следва да се счете, че от събраните по делото
доказателства, в това число писмени такива, твърдения на страните и
експертното заключение, надлежно се установява обстоятелството, че
ответникът е сключил процесните договори и между него и „Йеттел
България" ЕАД са били налице валидни договорни правоотношения. Налице
са предпоставките да се приеме, че предявените от името на ищеца искове по
настоящото дело са основателни и доказани и следва да бъдат признати за
установени претендираните парични вземания, присъдени на ищеца в
5
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 965/2022 г. по описа на
Районен съд – Русе.
По изложените съображения, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1
от ГПК се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен
изцяло.
Следвайки основателността на главния иск, основателен се явява и
предявения акцесорен иск за лихви, който също следва да бъде уважен.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Теленор България” ЕАД гр.
София направените разноски по настоящото исково производство в размер на
1085,00 лева от които: 25 лева д.т, 360 лева платен адвокатски хонорар, 300
лева депози за назначаване на особен представител и 400 лева за платен
депозит за вещо лице по назначената ССчЕ, както по заповедното
производство в размер на 75,00 лева, от които 25 лева д.т. и 50 лева
възнаграждение за юрист.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Д. П. с
ЕГН:**********, че дължи на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в град София сумата в
общ размер на 257,55 лева, представляваща общ сбор на дължимите суми по
фактура № **********/20.06.2019г., фактура № **********/20.07.2019г.,
фактура № **********/20.09.2019г. и фактура № **********/05.10.2019г.,
ведно със законната лихва от 17.02.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №513/18.02.2022г. по ч.гр.д. № 965/2022г. по
описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН:********** да заплати на „Теленор
България” ЕАД гр.София, направените деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 1085,00 лева.
6
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН:********** да заплати на „Теленор
България” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № №
965/2022г. на Русенски районен съд в размер на 75,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7