№ 137
гр. Елхово, 18.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Н. Николова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20212310100355 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Образувано е по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК***, чрез
пълномощник адв. В.Г. със съдебен адрес в гр. София, против ИВ. ИВ. Б., с
ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е
предявен иск за установяване на вземането на ищеца, за което против
ответникът е била издадена Заповед за изпълнение № 7 от 08.01.2021г. по ч.
гр.д. № 18/2021 година по описа на РС – Елхово.
В исковата молба се излага, че на 24.01.2018 година между
ответникът „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е бил сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16898846001, с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер
********** по избран тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса в
размер на 23.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Твърди се за използваните от
абоната услуги по Договора за периода са били издадени посочените в
исковата молба фактури за дължимите суми, стойността по които не е била
заплатена от ответника в сроковете по договора. Операторът е издал крайна
фактура с № ********** от 02.08.2018 г. за сума в общ размер на 93.35 лева,
платима в срок до 18.08.201г. която сума не е била заплатена от длъжника.
Поради това договорът е прекратен едностранно от оператора на 30.08.2018г.
Сумата е формирана от сбора на задълженията по договора за месечни
абонаментни такси за периода от м. май 2018г. до месец август 2018г.
С договор за цесия от 16.10.2018 г. вземането в размер на 93.35 лв.
1
спрямо длъжника е прехвърлено от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК *** на „С. Г.П. Груп“ ЕАД, с ЕИК *********. С
договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп“ ЕАД с ЕИК ********* е
прехвърлило придобитото от „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД ЕИК *** вземане спрямо длъжника, на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ***.
Ищецът твърди, че длъжникът ИВ. ИВ. Б. е уведомен за двете цесии на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
За дължимите от ответника суми по договора ищецът като заявител
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По ч.
гр. д. № 18/2021г. по описа на PC Елхово е била издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника при условията на 47, ал. 5 от ГПК, поради
което съдът е дал на заявителя срок, в който да предяви иск за установяване
на вземането си против длъжника.
Ищецът желае съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца в размер 93.35 лева, представляваща главница за потребена
и незаплатена далекосъобщителна услуга, за която сума е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Ищецът претендира присъждане на направените от него разноски в
исковото и в заповедното производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът,
редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор, не е изразил становище по
исковата молба и не е ангажирал доказателства. Не се е явил в съдебно
заседание, редовно призован.
С писмена молба, депозирана в съда на 01.12.2021г. процесуалният
представител на ищцовото дружество е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид
направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1
ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника
по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил
отговор на исковата молба, не се е явил в първото съдебно заседание по
делото, като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В
същото време на ответникът е редовно връчен препис от исковата молба и
приложенията към нея с указание за възможността за представяне на отговор
в едномесечен срок, както и е редовно призован за насроченото съдебно
заседание.
От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131
ГПК и с призовката за съдебно заседание на ответника са указани
2
последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от
неявяването му в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените с нея писмени доказателства– Договор за
цесия от 16.10.2018г., Договор за цесия от 01.10.2019г., Извлечение от
Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., Договор за мобилни
услуги с клиентски номер 16898846001 от 24.01.2018г. с приложения към
него, заверени копия от фактури, Общи условия на мобилния оператор,
уведомление за цесия, потвърждение на цесия, които не са оспорени от
ответника, както и от приложеното ч.гр.д. № 18/2021г. по описа на РС –
Елхово, съдът намира, че искът е вероятно основателен. В този смисъл ЕРС
счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за
уважаване на предявения иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл.
239, ал. 2 ГПК.
По ч.гр.д. № 18/2021 година по описа на РС – Елхово, ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед за
изпълнение № 7 от 08.01.2021г., с която е разпоредил на длъжника ИВ. ИВ.
Б., да заплати на кредитора „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК ***, сума в размер на 93.35
лева, представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги по
Договор за предоставяне на мобилни услуги от 24.01.2018 година, сключен
между длъжника и „БТК“ ЕАД, Договор за цесия от 16.10.2018г., сключен
между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕАД и Договор за цесия от 01.10.2019г.,
сключен между „С.Г.Груп“ ЕАД и „ЮБЦ“ ЕООД, лихва за забава в размер на
21.64 лева за периода от 18.08.2018г. до 30.11.2020г., както и за направените
по делото разноски в общ размер на 205.00 лева.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл. 47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, на основание чл. 415, ал.1, т.2
от ГПК на заявителя е указано да предяви в едномесечен срок от
съобщаването установителен иск по чл. 422 от ГПК относно вземането си
против длъжника. Искът е предявен в дадения от съда срок.
В настоящото производство искът по чл.422 от ГПК е предявен за
част от сумите, за които е била издадена заповед да изпълнение по ч.гр.д.
18/2021г. по описа на РС- Елхово, а именно за сумата от 93.35 лева,
представляваща главница.
За сумата от 21.64 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 93.35 лева за периода от 18.08.2018г. до 30.11.2020г.,
заявителят не е предявил установителен иск, поради което и издадената
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за тази сума подлежи на
обезсилване, но от заповедният съд.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
3
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Предявеният иск е процесуално допустим като предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни при наличие на правен интерес с оглед
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На страните са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна
степен основателността на исковата претенция и се подкрепят от
представените писмени доказателства досежно факта на дължимостта на
търсената сума.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен,
поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, без да
мотивира решението по същество.
По делото не са налице доказателства за изършено изцяло или
частично плащане от страна на ответника на претендираната сума от ищеца.
Исковата претенция следва да се уважи изцяло, така както е
предявена.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство, относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и
уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, както и предвид на това, че ищецът е
предявил установителен иск по чл.422 от ГПК само за част от вземането си, за
което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, същият има
право на разноски в размер на 166.42 лева, като искането за присъждане на
разноски в заповедното производство за разликата от 166.42 лева до 205.00
лева следва да бъде отхвърлено.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
в заповедното производство разноски в общ размер на 205.00 лева, от които
25.00 лева заплатена държавна такса и 180.00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, както и направените в настоящото производство разноски в
общ размер на 205.00 лева от които 25.00 лева заплатена държавна такса и
180.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение,
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото
решение следва да се връчи на страните, като ответника, срещу който то е
4
постановено, в едномесечен срок от това връчване, има възможност да поиска
от въззивния съд /ЯОС/ отмяна на решението, ако е бил лишен от възможност
да участва в делото поради ненадлежно връчване или невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание или невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее,
както и че може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се
намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.239, вр. с чл.238,
ал.1 от ГПК, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.
415, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.99, ал.3 от
ЗЗД, че в полза на „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, 1404, р-н „***“, бел. „*** №***, вх. В, ет.8, съдебен
адрес гр. София, бул. „*** №***, вх.В, ет.8, ап.22, адв. В.Г. по отношение на
ИВ. ИВ. Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в село Ст.К.,
общ.Болярово, обл.Ямбол, ул. „***“ № 2, съществува вземане за сумата от
93.35 лева /деветдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща стойността на потребените и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги от
24.01.2018 година, сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, Договор за цесия
от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕАД и Договор за
цесия от 01.10.2019г., сключен между „С.Г.Груп“ ЕАД и „ЮБЦ“ ЕООД.
ОСЪЖДА ответникът ИВ. ИВ. Б., с ЕГН **********, да заплати на
ищеца „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК ***, направените в заповедното производство
разноски в размер на 166.42 лева, като искането за присъждане на разноски в
заповедното производство за разликата от 166.42 лева до 205.00 лева
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно.
ОСЪЖДА ответникът ИВ. ИВ. Б., с ЕГН **********, да заплати на
ищеца „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК ***, направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 205.00 лева, от които 25.00 лева заплатена
държавна такса и 180.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК, не
подлежи на обжалване.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото
решение да се връчи на страните.
Препис от решението да се изпрати за прилагане по ч.гр.д. №
18/2021г. по описа на ЕРС.
5
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
6