РЕШЕНИЕ
№ 1088
гр. Варна, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110201502 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Д. Н. К. против НП № 23-0819-
003846/25.10.2023г. на Началника на група в сектор ПП ОД МВР- гр.Варна, с
което на Д. Н. К. е наложено в пункт първи административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 200 лева и “Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП и в пункт втори
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200 лева на основание
чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП.
В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят се
представлява като процесуалния му представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява и не е изразила становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно
1
нарушение според административнонаказващия орган на 16.08.2023г. в
гр.Варна въззивникът управлявала товарен автомобил с ДК №В0645НХ,
като допуснал ПТП - при преминаване от лява в дясна пътна лента, като не
пропуснал движещото се в нея МПС и не останал на място, не уведомила
компетентните органи на МВР.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след
което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът не кредитира показанията на свид. Д. Ж****. Обстоятелството,
че същия като пътник в кабината на товарния автомобил не бил видял
извършване на процесната маневра и не бил усетил удар не означава, че в
действителност не е било допуснато нарушенение от страна на жалбоподателя.
Съдът кредитира показанията на свид. С. разпитан в хода на съдебното
следствие.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-съгласно
заповед № I-8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
По пункт първи от НП- Административнонаказващият орган, след като
констатирал нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП е наложил наказание
“ГЛОБА” в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 месеца. Съдът намира, че правилно АНО е констатирал
нарушение по чл.123 ал.1 т.1, като е съотнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. В НП е било посочено, че жалбоподателят не е останал на
място и не е уведомил контролните органи за ПТП. Съдът намира, че
наказващият орган се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка. В тази
насока са и приложените писмени доказателства, които съдът кредитира
2
изцяло. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е правилно наказан и е
извършил вмененото му нарушение. Съдът намери, че при индивидуализацията
на административното наказание в пункт първи, наложено на жалбоподателя,
административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на извършеното
нарушение. В тази връзка съдът намира, че наказанието в пункт първи, е
справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и би изпълнило
целите на чл.12 от ЗАНН.
По пункт втори от НП- Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.25 ал.2 от
ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Безспорно се
установява от приложените по преписката материали, че въззивникът е
извършил вмененото му нарушение. В тази насока са приобщените по АНП
сведения от очевидци на нарушението и протоколи за ПТП. По делото са
налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя
нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП. Твърдението на жалбоподателя, че не е
извършил вмененото му нарушение, не само не се подкрепя от никакви
доказателства, но и изцяло се опровергава от събраните. Видно от разпоредбата
на закона при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента. Тъй като не е изпълнил това си задължение по ЗДП
въззивникът е станал причина за ПТП. Правилно е била опредЕ. и
санкционната норма. Съдът намери, че при индивидуализацията на
административното наказание, наложено на жалбоподателя, административно-
наказващия орган се е съобразил с тежеста на нарушението. В тази връзка
съдът намира, че наказанието е правилно определено, справедливо е и
съответстващо на извършеното нарушение.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други подобни случаи. Съдът счита, че при преценка дали се касае за
маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена
опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде
3
социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът
намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като
маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид.
Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за
спазване на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че
извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0819-003846/25.10.2023г. на Началника на
група в сектор ПП ОД МВР- гр.Варна, с което на Д. Н. К. е наложено в пункт
първи административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200 лева и
“Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП и в пункт втори административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА Д. Н. К. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
4
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5