РЕШЕНИЕ
№ 869
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110203469 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на ЛЮБК. П. К. от гр. Варна, ЕГН **********, против НП № 21-0819-
003064 от 13.08.2021год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР
Варна, с което са й били наложени адм. наказания глоба в размер на 200лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание
чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от същия
закон.
В жалбата си въззивницата сочи, че НП било неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и било постановено при допуснати
съществени нарушения неа процес. правила. Същата оспорва фактическите
констатации изложени в НП и моли последното да бъде отменено.
В съдебно заседание процес. представител на въззивницата поддържа
жалбата, а във фазата по същество пледира за отмяна на НП с основен
аргумент че нарушението било субективно несъставомерно.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Лукова в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и
моли съда потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя искане за
определяне на адвокатско възнаграждение за ответната страна в по-нисък
размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на
съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.03.2021год. в 11:16ч., на Автомагистрала № А-2 –
Автомагистрала „Хемус“ до бензиностанция „Петрол“ с техническо средство
АТСС-SD2D0024 било засечено движение на л.а. „Митсубиши Аутлендър“ с
рег.№ В7834ТА в посока към гр. Варна.
На 13.06.2021год. мл. инспектор К.Любенова изготвила докладна
записка до началника на Сектор ПП в която посочила, че при отработване на
доказателствените пакети подадени с Докладна записка УРИ:819р-
14666/17.05.2021год. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна
установила, че на 15.03.2021год. в 11:16ч. л.а. „Митсубиши Аутлендър“ с рег.
№ В7834ТА се е движел в обл.Варна по А-2 „Хемус“ с посока на движение
към гр.Варна до бензиностанция „Петрол“ със служебно прекратена по чл.
143, ал.10 от ЗДП регистрация от дата 03.02.2021год. В докладната посочила
също така, че извършеното деяние осъществявало състав на престъпление по
чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК и изразила становище материалите да се
регистрират като ЗМ и да се изпратят на ВРП по компетентност.
Образувана била преписка ЗМ № 204/2021год., която била изпратена
във ВРП.
С постановление от 19.07.2021год. прокурор при ВРП отказал да
образува наказателно производство по преписката като е приел, че няма
данни за извършено престъпление.
На 23.07.2021год. св. А.Т. мл. автоконтрольор в Сектор ПП съставила
срещу въззивницата АУАН бл. № 919632 в който посочила, че въззивницата е
нарушила разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП, тъй на 15.03.2021год. в
11:16ч. в обл.Варна, по А-2 „Хемус“ с посока на движение към гр.Варна, до
бензиностанция „Петрол“ управлявала собствения си л.а. „Митсубиши
Аутлендър“ с рег.№ В7834ТА, като е със служебно прекратена по чл. 143,
ал.10 от ЗДП регистрация от 03.02.2021год. В АУАН св. Т. посочила, че
нарушението било установено с АТСС АТСС-SD2D0024, както и че актът
бил съставен по ЗМ 204/2021год.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата.
На 13.08.2021год., въз основа на акта, началника на група в Сектор ПП
издал атакуваното НП като е посочил в него, че въззивницата е нарушила
разпоредбата на 140, ал.1 от ЗДП, тъй като на 15.03.2021год., в 11:16ч., в
2
община Варна на път Автомагистрала № А-2 „Хемус“ в посока вход гр.Варна
управлявала собствения си л.а. „Митсубиши Аутлендър“ с рег.№ В7834ТА
като МПС е със служебно прекратена регистрация от 03.02.2021год. на
основание чл. 143, ал.10 от ЗДП. В НП наказващия орган посочил че същото
се издава на основание постановление № 8611/2021 от 19.07.2021год. по
описа на РП Варна за отказ от образуване на наказателно производство по ЗМ
204/2021 по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна. С постановлението
АНО наложил на въззивницата санкция на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от
ЗДП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от правоуправление за срок от
шест месеца.
Като писмени доказателства към АНП са приложени заповед № 8121з-
515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з
825/19.07.2019год. на същия министър, постановление на прокурор при ВРП
от 19.07.2021год. с което е отказано образуване на наказателно производство,
докладна записка от 13.06.2021год. изходяща от Катя Любенова и адресирана
до началника на Сектор ПП при ОД на МВР Варна, разпечатка от техническо
средство, сведение от Л.К. дадено на 19.06.2021год.; писмо изходящо от
изпълнителния директор на ГФ и адресирано до началника на Сектор „ПП“
при ОД на МВР Варна, уведомление по чл. 574, ал.10 от КЗ адресирано до
Л.К., разпечатка от регистъра на ГФ, справка относно извършена
допълнителна проверка по ЗМ № І-204/2021год., Декларация по чл. 188 от
ЗДП изходяща от Л.К., Справка за нарушител и справка от АИС КАТ –
история на регистрацията – 2бр.
Допълнително в хода на съдебното следствие са служебно изискани от
съда и съответно представени и приети справка от началника на сектор ПП
при ОД на МВР Варна рег.№ 819000-444670 и приложени към нея 2бр.
справки от АИС „КАТ“, както и материалите по пр. преписка №
8611/2021год. по описа на ВРП включващи материалите по ЗМ №
204/2021год. по описа на сектор ПП ОД на МВР Варна.
Кат свидетел в хода на съдебното следствие е разпитана А.Т., която в
показанията си пред съда сочи, че след връщане на ЗМ от ВРП, преписката
била разпределена на нея и тя издирила въззивницата и й съставила АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.
От правна страна съдът прие следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради
което и е допустима.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира, че същите не съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от
3
ЗАНН, а именно липсват каквито и да било факти свързани със субективната
страна на вмененото във вина на въззивницата нарушение. Посочено е само,
че управлявания от нея автомобилът бил с прекратена регистрация от
определена дата без наличие на факти сочещи на това, че въззивницата е била
наясно с този факт – факта на прекратяване на регистрацията точно на тази
дата и на това основание.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са
съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на процес.
основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на
въззивницата.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени че НП е било издадено и в нарушение на
материалния закон по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира
служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от
Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както
в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е
регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно
прекратената регистрация.
Към преписката обаче липсват доказателства, а и в хода на съдебното
следствие не са ангажирани такива от страна на АНО за субективната страна
на нарушението.
В случая по делото липсват каквито и да било доказателства, че
въззивницата която няма спор, че е собственик на МПС-то описано в НП е
била уведомена за служебно прекратената регистрация. Нещо повече липсват
доказателства, че същата изобщо е била уведомена от ГФ по реда на чл. 574,
ал.10 от КЗ за липса на застраховка. В тази връзка следва да се отбележи, че
видно от материалите към АНП, уведомление по чл. 574, ал.10 от КЗ е било
изпратено до въззивницата, но липсват данни то да е било връчено. По-важно
обаче е друго. Дори и въпросното уведомление изпратено от ГФ да е било
получено от собственика на автомобила (в случая въззивницата), то не
дерогира задълженията на органите на МВР да я уведомят за прекратената
4
служебно регистрация, а доказателства за такова уведомяване по делото
липсват. В тази връзка следва да се отбележи, че указания за ангажиране на
такива доказателства са били дадени на въззиваемата страна, но не са
постъпили по делото.
И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била
известна на въззивницата към дата на нарушението посочена в НП, то няма и
как да се приеме, че от субективна страна същата е осъществила състава на
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В горната насока е налице константна
практика на АС Варна по идентични казуси - Решение № 2117/07.11.2019год.
на АС Варна по КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на
АС Варна по КНАХД № 1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС
Врана по КНАХД № 546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 1520/2019год., Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АС -
Варна по КНАХД № 1826/2020г. и мн. други.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното. Нещо повече точно на липсата на субективна съставомерност е
приел и прокурора в постановлението си за отказ да образува наказателно
производство за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.
Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП
(идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за
това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение са прави единствено с
оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто
извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика
(в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено
само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл
предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на
състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с
прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е
от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението)
изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца
съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК. Няма как да бъде прието и това,
че не плащането на застраховка гражданска отговорност (по точно липсата на
доказателства за платена такава) сочи на знание за това, че регистрацията
била прекратена най-малкото защото прекратяването на регистрация по чл.
143, ал. 10 от ЗДП става след постъпване на уведомление от гаранционния
фонд, което се предхожда от уведомяване от страна на фонда на собственика
на МПС-то, че застраховка не е била платена и в 14 –дневен срок от
изпращане на уведомлението (а не от уведомяването) следва да се представят
5
доказателства за плащане. Ако такива не постъпят в срока, ще бъдат
предоставени данни на МВР за предприемане на мерки по прекратяване на
регистрацията. Ще бъде ли изпратено уведомление от гаранционния фонд до
собственика и кога, ще бъдат ли изпратени данни за непостъпили
доказателства за платена застраховка и кога, ще бъде ли извършено
служебното прекратяване на регистрацията и кога са факти които водачът на
МПС (дори и да е собственик на МПС-то) дори не може да предположи
единствено и само на база липсата на валидна застрахователна полица. Точно
за това и в ЗДП, както и в специалната наредба е предвидено нарочно
задължение за съответни служби да уведомят собственика за прекратената
служебно, на това основание, регистрация за разлика от служебното
прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДП, която
настъпва по силата на закона, с изтичането на 2 месечен срок от
придобиването на МПС-то, и за което служебно прекратяване не е
предвидено нарочно уведомяване на собственика.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират само от въззиваемата страна, която чрез
процес. си представител отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Искането е направено своевременно, но предвид изхода на
спора (НП подлежи на отмяна) и по аргумент на чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.
143, ал.4 от АПК, е неоснователно, поради което и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-003064 от
13.08.2021год. на Началника на група в към ОД МВР Варна сектор ПП с което
на ЛЮБК. П. К. ЕГН ********** от гр. Варна, на основание чл. 175, ал.3 пр.1
от ЗДП са били наложени адм. наказание глоба в размер на 200лв., както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушаване
нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6