Присъда по дело №483/2022 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 81 от 01.11.2022 година, постановена по
НОХД № 483/2022 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт
против подсъдимият Й. А. /Y.A./, гражданин на Сирийска Арабска Република, по
обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 25.09.2022 година, в
района на гранична пирамида № 160, находяща се в землището на село Странджа,
община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат
наложени наказания в предвидения в закона минимален размер, а именно три месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер на
100.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание, но производството по
делото пред съда е протекло в отсъствието на подсъдимия и с участието на неговият
служебен защитник – адв.М. Г. - Ч. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на
делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната
истина по делото.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. М. Г. - Ч.
заявява, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
Й. А. е извършил действия по влизане през границата на страната ни от Република
Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта и с това
е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 279, ал.1 от НК.
Желае подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението като му бъде
наложено наказание в предвиденият от закона минималния размер.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Й. А. е роден на **********4 година в гр. Хомс, Сирийска
Арабска Република и е гражданин на тази страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне и отишъл в
Република Турция. След това той решил да се установи в страна от Европа. Тъй като
не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни, решил
да премине нелегално турско - българската граница. В изпълнение на намерението си,
на 25.09.2022 година подсъдимият заедно с други негови сънародници влезли през
границата на страната ни от Република Турция в Република България в района на
гранична пирамида № 160, находяща се в землището на село Странджа, община
Болярово, област Ямбол, през отвор във възпрепятстващото съоръжение на границата.
След това подсъдимият и другите лица от групата се качили в багажното отделение на
товарен автомобил, който бил спрян от св. А. Е. - полицейски служител и негов колега
за проверка на 28.09.2022г. на път І-7 на около два километра от с. Окоп, движейки се
преди това в посока към с. Козарево. В хода на проверката полицейските служители
установили подсъдимият и други над 60 лица в автомобила. Последните били
задържани от служители на ГПУ Елхово, които пристигнА. впоследствие на мястото
на проверката.
1

От показанията на св.И. П. – служител на ГПУ Елхово към РДГП Елхово е
видно, че на 29.09.2022г. той е бил на работа и в началото на смяната му в 08.30 часа
му било разпоредено във връзка със задържани на 28.09.22г. вечерта на път І-7 до с.
Окоп, обл. Ямбол, в товарен автомобил лица, отговарящи на рисковия профил за
нелегално преминА. държавната ни граница, да извърши проверка и да установи
мястото, където е била нарушена държавната ни граница. При извършената от св. П.
проверка били установени в района на гранична пирамида № 160, находяща се в
землището на село Странджа, община Болярово, обл. Ямбол, голям отвор във
възпрепятстващото съоръжение и множество следи там, които били с посока от
Република Турция към Република България и продължавА. към вътрешността на
страната ни.
При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е Й.
А. /Y.A./, гражданин на Сирийска Арабска Република.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че Й. А. не е
осъждан на територията на Република България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите А. Е. и И.
П., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2
от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Показанията на свидетелите Е. и П. са правдиви, логични и последователни, поради
което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма
на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите
са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият Й. А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 25.09.2022 година, в района
на гранична пирамида № 160, находяща се в землището на село Странджа, община
Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е
съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени
места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е
липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетелите Е. и П., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от
обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим
и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните
органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай,
откриването на нарушителите на границата, след влизането им в Република България и
вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.
2

Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата /по арг. за
обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и
Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията П.Т./.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване.
Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото
разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с
установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни
граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни
граница от територията на Република Турция на територията на Република България,
като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е
предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да
реА.зира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия Й. А. за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимия съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена,
дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница
между РТурция и РБългария, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно
който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на
убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по
делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България,
подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита
му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното
поведение на подсъдимия свидетелства, че преминаването му през границата ни е
единствено с цел да достигне територията на страната ни, без да сочи каквито и да било
други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279,
ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. Й. А. съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока,
предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и
степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това,
че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него
самопризнания в хода на ДП, способствА. за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението,
както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации и при
превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено съдебно минало към
момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП,
3

възрастта на подсъдимия, съдът наложи на Й. А. при условията на чл.54 от НК
наказание в предвиденият в Закона минимум, а именно ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението
на чл.66, ал.1 от НК по отношение на Й. А. , тъй като към момента на деянието той не
е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отложи изпълнението на това наложено наказание на подс. Й. А. за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не
следва да се присъждат.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/

4

Номер на акта:	81
Дата:	1 ноември 2022 г.
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20222310200483
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 октомври 2022 г.

Присъда по дело №483/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите