№ 59
гр. Айтос, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20222110101071 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба oт „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на
управление: *** с EИK ***, чрез пълномощника адв.Н.К. срещу Ж. М.С. с ЕГН
**********, адрес: *** и П. Ж.Т. с ЕГН **********, адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че 27.07.2018г. е сключен Договор за потребителски
паричен кредит № 3296186 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" EAД (с предишно
наименование „Уникредит Кларима" АД), Ж. М. С.- кредитополучател с ЕГН ********** и
П. Ж. Т.- поръчител с ЕГН **********, no силата на който Кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 20 200лв./двадесет хиляди и двеста лева/
образуван, както следва:
- 20000.00лв. сума, представляваща чиста стойност на кредита;
- 200.00лв.(двеста лева)-сума, представляваща такса за разглеждане на кредита.
Договорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 6,99%. Солидарната
отговорност е поета съгласно чл.13 от Договор за потребителски паричен кредит № 3296186
от 27.07.2018г., на основание ЗЗД, като изрично е договорено, че поръчителят е солидарно
отговорен за изпълнението на всички настоящи и бъдещи, условни и безусловни
задължения на кредитополучателя.
Съгласно Договор за потребителски паричен кредит № 3296186 от 27.07.2018г.,
ответниците са се задължили да погасят задължението на 120 месечни анюитетни вноски, с
краен срок за погасяване — 01.07.2028г. След усвояване на Кредита, длъжниците са
погасили част от месечните вноски, след което са преустановили плащанията.
1
Междувременно на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 19.05.2022r, и приложенията към него между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" AД, с ЕИК: *** и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК ***, задължението на Ж. М.
С. с ЕГН ********** и П. Ж. Т. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит № 3296186 от 27.07.2018г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД
Ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията по договора, чрез
подаване на Заявление до Районен съд Айтос за издаване на Заповед за изпълнение пo
чл.410 от ГПK на 19.09.2022г. Образувано е частно гражданско дело № 811/2022г. по описа
на Районен съд Айтос. Заповедта за изпълнение е връчена на Ж. М. С. в условията на чл.47
ал.5 ГПK
Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен
интерес съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание
чл.422 от ГПК, че ответниците Ж. М. С. с ЕГН ********** и П. Ж. Т. с ЕГН **********
дължи солидарно на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД - гр. София, с ЕИК *** сумата oт 1 880.12лв.
(хиляда осемстотин и осемдесет лева u дванадесет стотинки), от кoитo:
- главница- 1 792.96лв., частично претендирана главница за вноски с настълил
падеж за периода oт 01.10.2021г. до 01.09.2022г. в ключително /падежирали вноски/;
- лихва за забава — 87.16лв. /за претендираната главница/ за периода от
01.10.2021г. до 19.09.2022г.- дата на подаване на заявление, представляваща неизплатена
стойност на отпуснатия кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано oт
датата нa подаване на Заявлението no чл.410 or ГПK в съда, дo окончателното изплащане на
сумата.;
Ищецът моли също така да му бъдат присъдени разноските по настоящото и по
заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника П. Ж. Т.. В отговора на ИМ ответницата сочи, че исковата молба е процесуално
допустима, но неоснователна. Сочи, че по делото липсват доказателства за връчване на
уведомлението за цесия. Отрича да е получила уведомление за цесия съгласно изискванията
на чл.99 ЗЗД. В отговора на ИМ се твърди че е изтекъл 6месечен давностен срок за
предявяване на иск срещу поръчителя по вземането. На изложените основания ответницата
моли иска да бъде отхвърлен.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника Ж. М. С..
В о.с.з. ответникът Ж. М. С. не се явява и не се представлява.
В о.с.з. се явява ответницата П. Ж. Т., която твърди, че ответника С. е нейн
племенник. Той е склчил договорът за заем и е получил парите, а тя се е съгласила да му
стане поръчител. В последствие ответника С. спрял да погасява доброволно задължението
си и т.к. нямал трудов договор кредиторът се обърнал към нея. Ответницата Т. не отрича да
2
знае за задължението и че доброволно е станала поръчител на племенника си.
Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните и
изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено
и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са
положителни установителни искове, с правна квалификация - Предявен е иск с правно
основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на
съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПК.
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1
ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от
предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№811/2022г. по описа на РС-
Айтос, по което има издадена срещу ответниците П. Т. и Ж. С. Заповед №353/20.09.2022 за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По делото е постъпило възражение от ответницата Т., че не
дължи сумата.
Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 09.12.2022г., т.е. в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са процесуално
допустими.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в
уговорените срокове и размери.
По делото няма спор, че е възникнало валидно облигационно правоотношение , по
силата на Договор за потребителски паричен кредит № 3296186/ 27.07.2018г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" EAД (с предишно наименование „Уникредит Кларима"
АД), Ж. М. С.- кредитополучател с ЕГН ********** и П. Ж. Т.- поръчител. Съгласно
договора нa ответника С. от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" EAД е предоставен
паричен кредит в размер на 20 200лв./двадесет хиляди и двеста лева/ образуван, както
следва: 20000.00лв. сума, представляваща чиста стойност на кредита; 200.00лв.(двеста
лева)-сума, представляваща такса за разглеждане на кредита. Договорен е фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 6,99%. Солидарната отговорност е поета съгласно
чл.13 от Договор за потребителски паричен кредит № 3296186 от 27.07.2018г., на основание
ЗЗД, като изрично е договорено, че поръчителят е солидарно отговорен за изпълнението на
всички настоящи и бъдещи, условни и безусловни задължения на кредитополучателя.
Съгласно Договор за потребителски паричен кредит № 3296186 от 27.07.2018г., ответниците
са се задължили да погасят задължението на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за
погасяване — 01.07.2028г. След усвояване на Кредита, длъжниците са погасили част от
месечните вноски, след което са преустановили плащанията.
3
Междувременно на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 19.05.2022г, и приложенията към него между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" AД, с ЕИК: *** и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК ***, задължението на Ж. М.
С. с ЕГН ********** и П. Ж. Т. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит № 3296186 от 27.07.2018г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД.
Ответникът е редовно уведомен за настъпилата цесия с исковата молба по делото, в
който смисъл е и задължителната съдебна практика/ Решение №123 от 24.06.2009г. на BKC
no т.д.№12/2009x., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д.№ 1711/2013г, II т.o. на ВКС;
Решение № 78 / 09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II т.о. нa BKC/.
Съдът прецени да не уважава възражението на ответника П. Т., т.к. същото няма
правно основание. Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл.122 ЗЗД „Кредиторът
може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците“. Доколкото
ответницата Т. има установено трудово правоотношение оправдано е ищецът да насочи
изпълнението към нея, след като длъжникът С. няма регистриран трудов договор .
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че претендираното от ищеца
парично вземане се явява доказано по основание и размер за сумата oт 1 880.12лв.(хиляда
осемстотин и осемдесет лева u дванадесет стотинки), от кoитo:
- главница- 1 792.96лв., частично претендирана главница за вноски с настълил падеж
за периода oт 01.10.2021г. до 01.09.2022г. в ключително /падежирали вноски/;
- лихва за забава — 87.16лв. /за претендираната главница/ за периода от 01.10.2021г. до
19.09.2022г.- дата на подаване на заявление, представляваща неизплатена стойност на
отпуснатия кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано oт датата нa
подаване на Заявлението no чл.410 oт ГПK в съда, дo окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски. В съответствие със
задължителните указания на ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал
настоящия иск, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното
производство, в зависимост от правния резултат в исковото производство. Съгласно
списъкът с разноски съдът установи, че от ищеца са направени общо в двете производства
разноски в размер на 255,20 лв., от които 75.20лв.ДТ в двете производства; 180лв разноски
за адвокатско възнаграждение в двете производства.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на
ответниците Ж. М.С. с ЕГН **********, адрес: *** и П. Ж.Т. с ЕГН **********, адрес:
*** съществуването на вземането на ищеца „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и
4
адрес на управление: *** с EИK ***, за сумата от oт 1 880.12лв.(хиляда осемстотин и
осемдесет лева u дванадесет стотинки), от кoитo главница- 1 792.96лв., частично
претендирана главница за вноски с настълил падеж за периода oт 01.10.2021г. до
01.09.2022г. в ключително /падежирали вноски/; лихва за забава — 87.16лв. /за
претендираната главница/ за периода от 01.10.2021г. до 19.09.2022г.- дата на подаване на
заявление, представляваща неизплатена стойност на отпуснатия кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано oт датата нa подаване на Заявлението пo чл.410
oт ГПK в съда-19.09.2022г дo окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците Ж. М.С. с ЕГН **********,
адрес: *** и П. Ж.Т. с ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД , със седалище и адрес на управление: *** с EИK ***, направените по
гр.д.№ 1071/2022г на АРС и ч.гр.д.№811/2022 на АРС разноски в размер на 255,20
лв./двеста петдесет и пет лева и 20ст/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5