№ 13370
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110150977 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца ******************, ЕИК *********,
обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86 ЗЗД , по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване съществуването на вземане спрямо
ответника Д. К. М., ЕГН **********, за сумата от 827,76 лв., представляваща
главница за предоставени ВиК услуги за периода от 11.04.2022 г. до 29.09.2023
г. за водоснабден имот, находящ се в *******************************, с
клиентски номер **********, ведно със законна лихва за периода от
13.05.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 46,97 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 29.07.2022г. до 29.10.2023 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 28051/2024 г. по описа на СРС, 166-и
състав.
Ищецът ******************, ЕИК *********, твърди, че между
страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на
неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни
общи условия на ****************. Поддържа, че ответникът е потребител
на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в
посочения обект, които не са заплатени. Сочи, че потребител на ВиК услуги
1
може да бъде и наемателят на имота. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. К. М., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез адв. А. Ж., с който оспорва исковете като
недоказани по основание и размер. Оспорва да е в облигационни отношения с
ищеца. Оспорва да е бил ползвател на ВиК услуги за процесния имот. Оспорва
и да са били предоставени ВиК услуги до имота. Не са му били връчвани и
фактури, касаещи процесния период. Не били представени доказателства, от
които да се установи, че ответникът е собственик или ползвател, респ. –
държател на процесния недвижим имот за сочения в исковата молба период.
Моли за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното:
За уважаване на предявения главен иск в тежест на ищеца е да
установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между
страните облигационно правоотношение, че за процесния период ищецът е
доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните суми. При доказване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане, в случай че твърди такова. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга на падежа, в случай че твърди такова. В тежест на
всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици.
В разглеждания случай по делото е представена от страна на ищеца
настанителна заповед №************/11.04.2022 г., издадена от Столична
община – район ***** на Д. М. и деветчленното му семейство. Като част от
доказателствената съвкупност по делото е представено и заявление от
10.06.2022 г. за откриване на индивидуална партида, подадено от Д. М. до
**************, за което представя заповед *************/11.04.2022 г. и
информационен лист ( Приложение № 1 ), подписан от същия, без посочен
брой потребители. По делото не е представен договор за наем или анекс, въз
основа на който по безспорен начин да бъде установено, че между Столична
2
Община в качеството и на собственик на процесния водоснабден имот и Д. К.
е възникнало валидно наемно правоотношение по силата на договор за наем.
При тези доказателства, дори и Д. М. да ползвал имота, то това обстоятелство
само по себе си не обуславя извод за съществуването на договор за доставка на
ВиК услуги между страните. В допълнение на горното, съгласно чл. 2, ал. 3 от
Общите условия на ищцовото дружество, приложени в заповедното
производство, потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят ВиК услуги - за времето на наемното правоотношение, при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена
декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде
потребител на ВиК услуги за определен срок. От изложеното следва, че
потребителите на ВиК услуги могат да бъдат и правни субекти, различни от
собствениците или носителите на вещни права, ако ползват имота със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, и същевременно са сключили договор за предоставяне на ВиК
услуги с ищеца. Ищецът не е ангажирал доказателства, че пред него е
декларирано такова съгласие на собственика на процесния водоснабден имот –
Столична община. По делото не са налице и данни за депозирана в ищцовото
дружество декларация с нотариална заверка на подписа, каквото изискване се
съдържа в ОУ на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, наемателят на
водоснабдяван имот може да заплаща услугите ВиК от името на наемодателя.
Съгласно изр. 2 на същата разпоредба, когато наемателят не спазва
задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е
наемодателят. Следователно, съдът намира, че по делото не е доказан
фактическия състав за възникване на договорно правоотношение между
ищеца и ответника на посоченото основание.
На следващо място, от приобщеното по делото заключение на
съдебно-техническата експертиза, прието от съда като компетентно,
обективно и безпристрастно изготвено, се установява, че жилището, находяща
се в *************************** състои от стая, кухня, антре и санитарен
възел. Имотът е разположен на кота терен и от улицата директно се влиза в
него. Кухнята е пригодена за кафе и закуски. Имотът е присъединен към
инфраструктурата и е водоснабден. В имота няма законно монтиран водомер.
3
При пускане на вода в мивката и без измервателни уреди се установява, че
напорът на водата е много нисък - около 0,5 атм( 5 м. воден стълб), което е
под нормативните изисквания/ чл. 22, ал. 1 от Наредба № РД -02-20-2 за
проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи –
минималното налягане на проектната кота на прилежащия терен за
критичната точка във водопроводната мрежа при сгради с един надземен етаж
е не по-малко от 0,1 Mpa ( 10м воден стълб)/. ************** е начислила
водно количество за 11 броя обитатели. Фактурирани са водни количества за
исковия период в размер на 971,014 м3. Фактурите са издадени на името на Д.
К. М. и М. В. А.. При изслушване на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК,
същият заявява, че не може да отговори по каква причина в имота не са
монтирани индивидуални водомери.
Съгласно чл. 39 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., изразходваните
количества вода се определят въз основа отчетените количества вода,
преминали през общия водомер /водомерът на водопроводното отклонение/ и
въз основа показанията на индивидуалните водомери. Според чл. 39, ал. 3 от
Наредбата, по изключение в случаите, когато сградната водопроводна
инсталация е проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не
могат да бъдат монтирани, разпределението на изразходваното количество
вода и отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно
броя на обитателите на жилищата. За техническата невъзможност за
монтиране на индивидуални водомери и броя на обитателите на всеки обект
се съставя протокол, подписан от оператора и от упълномощения
представител на етажната собственост. Съгласно чл. 39, ал. 4 от Наредбата в
обекти с повече от един потребител, в които индивидуални водомери имат
само някои от потребителите, изразходваното количество вода след общия
водомер на водопроводното отклонение се разпределя, както следва: 1.
отчитат се преминалите количества вода през общия водомер; 2. отчитат се
преминалите количества вода през индивидуалните водомери; отчитането по
т. 1 и 2 се извършва съгласно ал. 2, т. 1; 3. за потребителите без индивидуални
водомери количествата вода се определят по реда на чл. 39, ал. 5 и 6; 4.
разликата между данните по т. 1 и сбора от отчетените по т. 2 и 3 количества
вода се разпределя пропорционално на изразходваните количества,
определени в т. 2 и 3; 5. определените по т. 4 разлики и тяхната цена се
записват на отделен ред и се начисляват в сметката на всеки потребител при
условията на чл. 32, ал. 5. Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредбата, по изключение
се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на
водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6
куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател.
По делото не са представени доказателства кое от изключенията е
налице - дали се касае за техническа невъзможност за поставяне на
индивидуален водомер, което следва да е удостоверено с нарочно съставен
4
протокол между оператора и представител на етажната собственост, какъвто
по делото липсва или се касае до бездействие на потребителя да постави
индивидуален водомер. По делото не се установи кой фактически състав
подлежи на проверка, доколкото и вещото лице при изслушването му по реда
на чл. 200 ГПК заяви, че не е установил причината, поради която не са
монтирани индивидуални водомери. Ето защо, не може да се направи
обоснован извод, че процесните суми за вода на база за 11 потребители са
начислени съобразно действащите нормативни изисквания, нито пък са
ангажирани доказателства за какъв брой потребители са начислени
процесните задължения на ответника.
По гореизложените мотиви, съдът намира, че искът срещу ответника
Д. М. е неоснователен. Доказателствената тежест е право и задължение на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт
не е доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че
недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/.
Поради отхвърляне на главния иск, неоснователен е и акцесорния иск
за лихви.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът след
преценка на фактическата и правна сложност на делото, извършената работа
от адвоката, цената на иска определя адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38
от Закона за адвокатурата на адвокат Ж. в размер на 400 лв.
Доколкото ответникът е освободен от заплащане на такси и разноски
по делото с определение от 21.03.2025 г., а съгласно определение по чл.140
ГПК ответникът е следвало да заплати 100 лева депозит за съдебно-
техническата експертиза, на основание 78, ал. 6 ГПК следва ищецът да
заплати по сметка на СРС и заплатения от бюджета на съда депозит на вещото
лице по СТЕ в размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
******************, ЕИК ********* обективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр.
чл. 203 ЗВ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че Д. К. М., ЕГН
********** дължи на ************** сумата от 827,76 лв., представляваща
главница за предоставени ВиК услуги за периода от 11.04.2022 г. до 29.09.2023
г. за водоснабден имот, находящ се в *******************************, с
5
клиентски номер **********, ведно със законна лихва за периода от
13.05.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 46,97 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 29.07.2022г. до 29.10.2023 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 28051/2024 г. по описа на СРС, 166-и
състав като неоснователни.
ОСЪЖДА ******************, ЕИК ********* да заплати на адвокат А. Н.
Ж., член на САК, личен № ********** сумата от 400 лева / четиристотин
лева/ - адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 Задв. за оказана безплатна правна помощ на ответника Д. К. М..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ******************, ЕИК *********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд сумата от 100 лева/ сто лева/ – депозит за съдебно-техническа
експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6