№ 21009
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110151862 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .
Ищецът А. Г. Г. твърди, че против него е образувано изпълнително производство
въз основа издаден в полза на ответното дружество *** изпълнителен лист, по влязла в сила
заповед за изпълнение Предявява отрицателен установителен иск за признаване, че не
дължи чрез принудително изпълнение на ответното дружество сумата: 1277,22 лева –
главница за питейна вода за период 11.12.2003г.-23.9.2010г., лихва 327 лева и разноски 132
лева.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е подал писмен отговор, в който
оспорва основателността на иска, като счита, че давността за вземането е идентична с
давността при решаване на спора със съдебно решение – 5 г., поради което не е изтекла, с
подаване на молбата за образуване на изпълнително производство, давността е била
прекъсната, и е била прекъсвана с действия по изпълнението, заради извършените действия
от кредитора по прекъсването й.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че че ИД № 167/2011г. на
ЧСИ е образувано въз основа издаден по гр.д.№ 52995/2010г. изпълнителен лист, по влязла
в сила заповед на изпълнение по чл.410 ГПК
От представеното по делото копие на изпълнително дело е видно, че същото е
образувано по молба на *** от 21.02.2011г. с приложен изпълнителен лист, издаден по
1
гр.д.52995/2010г- на РС – град София, 34- ти състав, за сумата 1277,22 лева – главница за
период 11.12.2003г.-23.9.2010г., мораторна лихва от 327 лева за период от 25.2.2005г. до
30.9.2010г., законна лихва от 3.11.2010г. до плащането, както и разноски 132 лева – 32,10
лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. ЧСИ е изпратил запорни
съобщения до кредитни институции, като видно от отговор, входиран на 11.3.2021г., при
„ОББ” АД е наложен запор за вземането на ответника против ищеца, но поради липса на
наличност, запорът не е изпълнен. На 21.7.2011г., ищецът Г. е подал молба до ЧСИ с искане
за вдигане на наложения запор при „ОББ” АД, с изявление, че се внася сумата от 50 лева
всеки месец. Запорът е вдигнат. Ищецът Г. е извършил доброволни плащания по
изпълнителното дело, както следва: сумата 60 лева на 18.11.2011г., сумата 60 лева на
25.11.2011г..
ЧСИ е изпратил съобщения до работодател на ищеца, за налагане на запор върху
трудово възнаграждение, връчени чрез залепване на уведомление на 7.12.2011г.
На 10.9.2013г., ищецът Г. е подал молба до ЧСИ, в която сочи, че е без работа, и ще
внася по 50 лева и на 18.9.2013г. с приложено платежно нареждане за 80 лева, с искане за
вдигане на запора. На 22.10.2013г. е платена сумата 80 лева, на 28.10.2013г.- сумата 40 лева,
на 20.11.2013г. –сумата 40 лева, на 28.11.2013г.- сумата 30 лева, на 4.12.2013г.- 30 лева, на
25.6.2014г.- 60 лева, на 18.7.2014г.- 60 лева.
След тази дата няма данни за плащания. С постановление от 13.11.2023г., ЧСИ е
констатирал прекратяването на изпълнителното производство, на основание чл.433,ал.1,т.8
ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими тъй като вземанията са погА.и по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Относно спорния въпрос дали давността за
вземането е изтекла, са приети две Тълкувателни решения на ВКС. С т.14 от ТР №
2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС се прие, че „ Подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.)
не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД.“, както и че постановките на ППлВС № 3/1980г. / в рамките на
изпълнителния процес, давност не тече, а същата е спряна/, са изгубили сила.
С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след образуването на изпълнителното
дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира на осн.
чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД .
Вземането по изпълнителния лист, не попада под посочените в чл.111 ЗЗД вземания,
поради което и за тях се прилага общото правило на чл.110 ЗЗД, и главницата за вземане по
договор за кредит / основанието е видно от изпълнителния лист/ се погасява с изтичане на 5
години от изискуемостта й. Изпълнителният лист е издаден след проведено заповедно
2
производство. По делото няма данни за подадено възражение. Искът по чл.439 ГПК, следва
да се основава на факти, настъпили след издаване на заповедта и изпълнителния лист, което
е условие за неговата допустимост
След влизане в сила на заповедта за изпълнение, длъжникът следва да обоснове иска
си на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта. От момента на влизане в сила на
заповедта, тече нова давност, която е всякога пет години /чл.117,ал.2 ЗЗД/, защото заповедта
за изпълнение се ползва със стабилитет, за разлика от определението за издаване на
изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание. / решение №
50295/23.1.2023г., ВКС, гр.д.№ 1030/2020г./
С решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., е
прието, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която
тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло
в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
Молбата за образуване на изпълнително дело е от 21.02.2011г.., като с нея, давността
за вземането е била прекъсната, съгласно разпоредбата на чл.116, б.в ЗЗД. С Тълкувателно
решение по т.д.№ 3/2020г. от 28.3.2023г. на ОСГКТ на ВКС, се прие, че докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
В съответствие с даденото тълкуване на ВКС в ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г.
на ОСГКТ на ВКС, в рамките на изпълнителното производство, давността за вземането се
прекъсва с всяко действие по изпълнението, довело до събиране на вземането. След
26.6.2015г., не са извършвани действия, които да доведат до събиране на вземането.
Последното доброволно плащане, прекъснало теченето на давностния срок, е отпреди тази
дата – на 18.7.2014г. Следователно, давността за вземането е изтекла на 27.6.2020г., поради
което искът е основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който претендира
сумата от 69,45 лв за държавна такса и сумата 470 лева платено адвокатско възнаграждение.
Евентуалното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено в
отговора на исковата молба, е неоснователно – възнаграждението е под минималното по
чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ /473,62 лева/.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.439 ГПК, че ищецът А. Г. Г. ЕГН
********** *** не дължи чрез принудително изпълнение на ответника *** ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** сумите: сумата 1277,22 лева – главница за период
3
11.12.2003г.-23.9.2010г., мораторна лихва от 327 лева за период от 25.2.2005г. до 30.9.2010г.,
законна лихва от 3.11.2010г. до плащането, както и разноски 132 лева, за които вземания е
издаден изпълнителен лист по гр.д.52995/2010г- на РС – град София, 34- ти състав.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А. Г.
Г. ЕГН ********** *** сторените по делото разноски от 539,45лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4