Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 71
град Велико Търново, 23.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Днес, 23.02.2022г., Георги Чемширов – председател на
Административен съд – Велико Търново, като се запознах с материалите по АД
№51/2022г. по описа на Административен съд – В. Търново, взех предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306 от АПК.
Подадено е искане от Д.В.Х., чрез пълномощника му адв.
С. К., за предприемане на действия по реда на чл. 306 от АПК по отношение на
председателя на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното
проектиране за неизпълнение на влезли в сила съдебни актове – Решение
№135/27.04.2021г. по АД №65/2021г. и предходно Решение №378/04.10.2019г. по АД
№452/2019г., двете по описа на АС – В. Търново.
От твърденията на искателя, подадения писмен отговор
то пълномощник на УС на КИИП, както и писмените доказателства, приложени по
делото, се установява от фактическа страна следното:
С Решение №378/04.10.2019г. по АД №452/2019г. съдът е
отменил решението по протокол №155/29.03.2019г. на УС на КИИП, с което решение
е потвърдено решение на УС на КИИП по протокол №155/29.03.2019г., като е
постановен отказ за списване на жалбоподателя в РПООП, секция „ОВКХТПГ“, като е
върнал преписката на органа по чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП за ново произнасяне по
искането на Д. Х.. Това решение на АСВТ е оставено в сила с Решение
№13470/29.10.2020г. по АД №14256/20219г. по описа на ВАС.
При повторното разглеждане на заявлението, отново е
бил постановен отказ от вписване в регистрите, който отново е обжалван по
административен и съдебен ред. С Решение №135/27.04.2021г. по АД №65/2021г.
състав на АСВТ е отменил решение по т. 4 от дневния ред, прието с протокол №172 от 27.11.2020г. на УС
на КИИП, с което на жалбоподателя е отказано вписване в Регистъра на
проектантите с ограничена проектантска правоспособност, потвърдено с решение по
т. 4 от дневния ред, прието с протокол №1/21.01.2021г. на КС на КИИП, като на основание чл. 172, ал. 2,
пр. второ, вр. с чл. 173, ал. 2, пр. трето от АПК преписката върната на
административния орган за постановяване на нов акт, съобразен с мотивите на
решението на съда. Това съдебно решение е било обжалвано по касационен ред,
като с Решение №12092/25.11.2021г. по АД №8061/2021г. по описа на ВАС е било
оставено в сила.
След влизане
в сила на посоченото съдебно решение по АД №65/2021г. на АС – В. Търново и
връщането на преписка на УС на КИИП е било разгледано подаденото от инж. Д. Х.
заявление, като с решение по т. 2 от дневния ред, прието с протокол №188 от 28.01.2022г. на УС
на КИИП е прието вписване на инж. Д. Х. в регистъра на КИИП за ОПП, секция
„ОВКХТТГ“ за части „отопление“ и “топлоснабдяване“ и отказ за вписване по
частта „вентилация4, „климатизация“, „хладилна техника“ и „газоснабдяване“.
Решението на
УС на КИИП, в частта за постановения отказ, е обжалвано по съдебен ред, като е
образувано производство по АД №78/2022г. по описа на АСВТ. По това дело до
настоящия момент няма произнасяне със съдебен акт по същество.
С оглед на така
очертаното от фактическа страна, приемам, че към датата на подаване на искането
по чл. 304 от АПК – 27.01.2022г., както и към настоящия момент, не са налице
предпоставките по чл. 304, ал. 1 от АПК, съгласно която текст длъжностно лице,
което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън
случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. В случая след
влизане в сила на решението по АД №65/2021г. по описа на АС – В. Търново – на
25.11.2021г., са били предприети действия от страна на административния орган,
като е продължило административното производство, инициирано с подаденото от Д.
Х. заявление, като в рамките на визираните нормативно срокове е постановен нов
акт.
В настоящото
производство не може да се обсъждат действията и актовете на съда и
административните органи в хода на висящи съдебни и административни
производства. Следва да се констатира само и единствено наличие на тези
производства, които са в изпълнение на правните последици от влязлото в сила
съдебно решение по АД №65/2021г. по описа на АС – В. Търново. В чл. 304, ал. 1
от АПК е визирана административно-наказателна отговорност за длъжностно лице,
което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, но не е
предвиден състав на административно нарушение за забавено или непълно
изпълнение. Това е така, защото при забавено изпълнение засегнатото от забавата
лице разполага с други способи за
защита, предвидени в АПК – да подаде жалба срещу формиран мълчалив отказ,
когато непроизнасянето в срок се приравнява по силата на закона на такъв, или
да оспорва неизвършването на съответните фактически действия, които органът
следва да изпълни по силата на закон, по реда на чл. 256 и сл. от АПК. При
неточно изпълнение, способите за защита са същите по отношение на
неудовлетворената част от искането, а
ако следва да се издаде нов административен акт, засегнатото от действията му
лице може да го оспори по общия предвиден за това ред, като в производството по
оспорваното му посочи, че актът противоречи на предишно съдебно решение по
същия случай. Поради тази причина забавеното или респ. „лошото“ изпълнение на
задължението, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, не са отделни
административни нарушения, обхванати от хипотезата на чл. 304, ал. 1 от АПК.
От друга
страна при изпълнението на съдебното решение се развива нова процедура, при
която в случая се издава нов административен акт. Ако не е съгласен с волята на органа,
обективирана в постановения акт, искателят има възможност да оспори този акт в
производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 13,
ал. 3 от ЗКАИИП пред
съда, което своевременно е сторил. Тогава, в това производство, би могло да се
обсъжда дали административният орган точно и стриктно е изпълнил задължителните
указания на съда, тъй като това е част от преценката за законосъобразност на
постановеният повторен акт. Не може обаче в производството по реда на чл.,
чл. 304 – 306 от АПК, което е
административнонаказателно такова, да се разглежда и преценява издаден в изпълнение
на съдебно решение административен акт, както и действията на административния
орган в една висяща процедура. Преценката за законосъобразност на тези актове
и/или действия принадлежи единствено на съда, при евентуалното им оспорване, но
не и органа по чл. 306, ал. 2 от АПК, който няма такава компетентност.
Ето защо
след като в случая не е налице неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт, няма предпоставки за реализиране на
административно-наказателна отговорност по отношение на длъжностни лица, съгласно чл. 304, ал. 1 от АПК.
В заключение
следва да се посочи, че е неоснователно направеното искане от пълномощник на УС
на КИИП за присъждане на разноски в това производство. Настоящото производство
не е съдебно състезателно или охранително такова, а особено
административнонаказателно, развиващото се между нарушител/длъжностно лице,
което не изпълнява съдебен акт/ и административнонаказващ орган/председател на
съда, постановил съдебния акт или овластено от него от него лице/. В тези
административнонаказателни производства няма правна възможност за присъждане на
разноски на никоя страна, като процесуалните правила на ЗАНН по отношение на
разноските не намират приложение.
Водим от горното и на основание чл. 306 от АПК,
Р
А З П
О Р Е
Д И Х:
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.В.Х., чрез
пълномощника му адв. С. К., за предприемане на действия по реда на чл. 306 от АПК по отношение на председателя на Управителния съвет на Камарата на
инженерите в инвестиционното проектиране за неизпълнение на влезли в сила
съдебни актове – Решение №135/27.04.2021г. по АД №65/2021г. и предходно Решение
№378/04.10.2019г. по АД №452/2019г., двете по описа на АС – В. Търново.
ПРЕПИС ОТ РАЗПОРЕЖДАНЕТО да се връчи на искателя и на Управителния
съвет на Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Председател :