О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 21
17.01.2017г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като разгледа адм.д. № 16 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от
Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по молба вх.№ 4478/ 23.12.2015г от Б.И.К., подадена чрез процесуалния му
представител адв.С.С., за допълване на Решение № 306/ 02.12.2016г., постановено
по адм.дело № 16/ 2016г. по описа на
Административен съд Стара Загора, в частта за разноските. Претендира се
присъждане на заплатената от ищеца държавна такса в размер на 10.00лв.
за образуване на съдебното производство. Подателят поддържа, че искането за
присъждане на разноски е направено своевременно.
В срока по
чл.248, ал.2 от ГПК ответникът по делото – Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София, не е представил писмен отговор и не взема становище по молбата.
Искането
за допълване на решението е направено в законово установения срок по чл.248,
ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и като такова е процесуално допустимо.
Разгледано
по същество е основателно.
С Решение № 306/ 02.12.2016г., постановено по адм.дело № 16/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е уважена частично
исковата претенция на Б.И.К. като на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София, е осъдена да заплати на ищеца сумата от
1600 /хиляда и шестстотин/ лева - обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на
Затвора гр.Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и
санитарно-хигиенни условия в периода от 08.05.2013г до 26.06.2015г. В останалата си част за разликата над присъдената сума до размера на
претендираното от ищеца обезщетение, исковете са отхвърлени като недоказани и
неоснователни.
С решението съдът не се е произнесъл по направеното от процесуалния
представител на ищеца искане за присъждане на направените по делото
разноски.
Отговорността за разноските в производството
по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е предмет на специална
правна регламентация – чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, която дерогира общите
разпоредби на ГПК. В ал. 3 на чл. 10 от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В
случая, с оглед
изхода на делото,
ответникът
дължи заплащането на направените от ищеца разноски по делото, представляващи
заплатена държавна такса в размер на 10.00лв /платежно нареждане –л.12 от
делото/. Такива
са поискани своевременно - в открито съдебно заседание, проведено на 02.11.2016г.
Ето защо искането на
ищеца - Б.И.К., за допълване на
съдебното решение в частта му относно разноските, следва да бъде уважено, като
основателно.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА
ЗАПЛАТИ на Б.И.К., ЕГН **********, сумата от 10.00 /десет/ лева, представлявяща
направени от ищеца разноски по делото.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: