№ 35
гр. Сливен , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500154 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260106/12.02.2021г. по гр.д.
№3401/2019г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен
предявения от К. Г. Д. против „Юроспийд” ООД, с. Петърч, Софийска област иск с
правно основание чл.215 от КТ, вр. с Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, за заплащане на сумата от 8203,10лв., представляваща
неизплатени му командировъчни пари за периода м.10.2017г. – м.05.2018г. за работата
му като шофьор на товарен камион над 12т., осъществявана въз основа на трудов
договор №151/30.12.2015г. и извършени международни превози. С Решението са
присъдени разноски на ответното дружество, като е отхвърлена претенцията за
разноски на ищеца.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство К.
Г. Д. и нея се обжалва посоченото решение в частта, с която е отхвърлен иска по
чл.215 от КТ до размера от 7711,65лв. и относно разноските.
Във въззивната жалба, въззивникът К.Д. чрез пълномощника адв. Р., твърди, че
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.215 от КТ за
заплащане на командировъчни пари за м.10.2017г. – м.05.2018г. до размера от
1
7711,65лв. е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че от писмените доказателства
и от заключението на вещото лице се установило, че има да получава общо сумата от
7711,65лв. За процесния период м.10.2017г. – м.05.2018г. били начислени
командировъчни в размер на 18719,90лв., а са му изплатени такива в размер на
11008,25лв. Удържаните му суми не били установени нито по основание, нито по
размер. Въззивникът намира възражението за прихващане, направено от работодателя,
за неоснователно. Посочва, че не били представени първични документи за възникване
на задължение на ищеца към ответното дружество, което може да се извърши
прихващане, а само акцесорни такива, които представлявали даване на съгласие, което
било оттеглено от ищеца в хода на производството. Не ставало ясно с какво вземане е
извършено прихващането. Намира за неправилен извода на съда, че не спори
дължимостта на сумите, тъй като в с.з. на 27.11.2020г. е оспорено възражението за
прихващане. Не била установена дължимостта на суми от страна на ищеца по пътя на
пълното и пряко доказване. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да
уважи иска по чл.215 от КТ в размер на сумата от 7711,65лв., ведно със законната
лихва, считано от 27.11.2020г. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл.38 от ЗАдв. за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната по нея страна - „Юроспийд” ООД, с. Петърч, общ. Костинброд, Софийска
област, отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество „Юроспийд” ООД,
чрез пълномощника юриск. Х., оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че
съгласно чл.104, ал.2 от ЗЗД прихващането има обратно действие, като е налице
писмено съгласие на работника за извършване на прихващането. Едва две години по-
късно, в съдебно заседание, ищецът оттегля съгласието си. Посочва, че е представил
редица писмени доказателства относно задълженията на ищеца към него. Ищецът от
своя страна само е оспорил прихващането, но не доказал защо не дължи. Намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди.
С въззивната жалба и с отговора не са направени искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В с.з., въззивникът К. Г. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява.
По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по
пълномощие адв. Р., който поддържа подадената от него въззивна жалба и моли за
2
уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски –
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. за двете съдебни инстанции.
В с.з., въззиваемото дружество „Юроспийд” ООД, с. Петърч, общ. Костинброд,
Софийска област, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по
пълномощие юриск. Х., която оспорва въззивната жалба и поддържа подадения
отговор. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение. Претендира присъждане на направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, с оглед обхвата на
обжалването – допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл.
272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен от К. Г. Д. против
„Юроспийд” ООД, с. Петърч, общ. Костинброд иск за заплащане на сумата от
8203,10лв., представляваща неизплатени командировъчни пари за периода м.10.2017г.
– м.05.2018г. за работата му като шофьор на товарен камион над 12т. и извършени
международни превози, с правно основание чл.215 от КТ, вр. с Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.11.2020г. /с оглед изменение на претенцията в тази й част от
проведено на 27.11.2020г. открито съдебно заседание/.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции,
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от
ищеца накърнени права, правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад
3
по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и
равна възможност за защита в производството.
Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.
От доказателствата по делото се установява, а и между страните не се спори, че
ищецът в първоинстанционното производство К. Г. Д. е работил по трудово
правоотношение, въз основа на трудов договор от 30.12.2015г. в ответното дружество
„Юроспийд” ООД, с. Петърч, общ. Костинброд на длъжност „Шофьор тежкотоварен
автомобил 12 и повече тона”, като е изпълнявал международни курсове. Безспорно, за
възлаганите и извършвани от Д. международни курсове са били издавани нарочни
заповеди за командировка.
При извършено по надлежния ред командироване /в случая такова е налице/,
съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ, работникът има право да получи освен
брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари,
определени с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. В
случая работодателят има установени правила за определяне размера на т.нар.
командировъчни пари – Заповед №5/24.06.2008г.
Между страните не се спори относно факта, че за целия процесен период
м.10.2017г. – м.05.2018г. на Д. са начислени командировъчни пари, като не се оспорва
правилното им начисляване. Видно от заключението на вещото лице по назначената,
изслушана и приета от районния съд СИЕ, размерът на начислените от работодателя
командировъчни е 18719,90лв. Не се спори между страните и относно факта, че от тези
пари на ищеца Д. са изплатени командировъчни в размер на 11008,25лв.
Твърдението на работодателя относно неизплатената разлика между начислените
и изплатени командировъчни пари е за извършени удръжки на суми, дължими от
работника за допуснати от него нарушения и причинени повреди на имуществото на
работодателя, въз основа на дадено от Д. съгласие и направено с отговора на исковата
молба възражение за прихващане със суми, посочени в 5 пункта, включващи отново
щети на имуществото, неотчетени служебни пари и медицинска застраховка.
Възражението за прихващане е средство за защита срещу първоначалния иск, т.
е. отбранително средство, с което процесуално действие се цели да се отблъсне иска на
ищеца, без да се търси самостоятелна правна защита на вземането на ответника, в
който случай решението ще има установително действие. Субективното материално
право се предявява от ответника чрез изрично волеизявление, но неговата
правопогасяваща функция се проявява при условие, че бъде доказано. Страната която
прави възражението за прихващане с твърдяно вземане, следва да го докаже.
4
Нормативно определените предпоставки за прихващане на насрещни вземания по чл.
103, ал. 1 от ЗЗД са "изискуемост" и "ликвидност". Под понятието “ликвидност”
следва да се разбира, че насрещните вземания съществуват реално, в правния мир, т. е.
да са налице фактите, от които те произтичат и да е определен техният размер.
В случая, съдът приема, че е доказано, установено по основание и размер,
вземането на ответното дружество по отношение на общата сума от 6750лв.
/4500лв.+2250лв./, представляваща вземане на работодателя за причинени от работника
- ищеца Д., имуществени вреди. Видът и размерът на вредите са установени с нарочна
Заповед №24/28.05.2018г., изд. от управителите на „Юроспийд” ООД, с. Петърч, общ.
Костинброд, издадена на основание чл.210 от КТ /осъществяване на ограничена
имуществена отговорност на работника/. Въпросната заповед е връчена лично срещу
подпис на К. Г. Д. на 28.05.2018г. Във връзка оспорването на подписа на Д. съдът
кредитира заключението на съдебно-графологичната експертиза, установяваща
категорично, че положения подпис е на К.Д.. В законоустановения срок работникът не
е оспорил основанието и размера на отговорността по заповедта. По този начин, съдът
приема, че вземането на работодателя в размер на 6750лв. е установено по основание и
размер и със същото може да се извърши надлежно прихващане. В тази насока следва
да е посочи, че работникът Д. е дал на 28.05.2018г. изрично съгласие /подписа е негов,
видно от заключението на съдебно-графологичната експертиза/ тази сума да му бъде
удържана от трудовото възнаграждение и от другите финансови постъпления, в т.ч.
командировъчни пари, произтичащи от трудовото му правоотношение. По този начин
е дадено съгласие за извършване на удръжката, преодолявайки реда /месечни удръжки
в размерите по ГПК/ по чл.210, ал.4 и ал.5 от КТ.
Във връзка с направеното в хода на производството оттегляне на даденото
съгласие по отношение на тази ума /6750лв./ въззивният съд споделя изцяло изводите
на първоинстанционния съд. Удръжката на част от сумата /6225лв./ е била вече
законосъобразно направена от работодателя преди оттеглянето на съгласието, а с
останалата част, също преди оттеглянето, е направено своевременно основателно и
доказано /за посочената сума/ възражение за прихващане по чл.103 от ЗЗД с отговора
на исковата молба. Действието на направеното прихващане е съгласно чл.104, ал.2 от
ЗЗД – от момента, в който прихващането е можело да се извърши, като това е
28.05.2018г., към който момент двете насрещни вземания /за командировъчни и за
ограничена имуществена отговорност на работника/ са били ликвидни и изискуеми.
Видно от заключението на СИЕ, от начислените командировъчни пари
работодателят е удържал като имуществени вреди сумата от 6255лв., т.е. не е
удържана цялата сума по Заповед №24/28.05.2018г., въпреки възможността за това,
като съдът напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че тази удръжка е
5
законосъобразно направена. Освен това, работодателят е удържал сума от 80,02лв. –
остатък от служебен аванс. Тази удръжка, съгл. чл.272, ал.1, т.1 от КТ също е
законосъобразна.
С оглед на посоченото, в тази насока възраженията на въззивника за
недоказаност на сумите /като основание и размер/, които са удържани от работодателя,
с които той е направил прехващане, по отношение на сумите от 6750лв. и 80,02лв., е
неоснователно. Съдът намира, че тези суми са вземания на работодателя, установени
по основание и размер и с тях същия може да извърши надлежно прихващане с
насрещното вземане на ищеца за командировъчни пари.
По отношение на сумите от 1940лв. и 1508лв., за които ищеца Д. е дал на
28.05.2018г. съгласие да бъдат удържани от БТВ и другите финансови постъпления по
трудовото правоотношение, следва да се посочи следното:
По отношение на сумата от 1508лв., посочена като личен заем, въззивният съд
споделя извода на районния съд, че тази сума не е включена от ответното дружество
във вземанията, заявени с отговора на исковата молба, с които извършва прихващане.
По отношение на сумата от 1940лв. въззивният съд също, противно на извода на
районния съд, приема, че с тази сума не може да се извърши надлежно прихващане от
страна на ответника. От една страна не е установено основанието на това вземане –
въобще не е ясно какъв е неговия характер, за какво е дължима сумата. В писменото
искане, с което е дадено съгласие от Д. за удържане на сумата, въобще не може да се
установи основанието й. Посочването е вътрешно противоречиво – получена от
„Юроспийд” ООД, по повод извършено от Д. нарушение?! Други доказателства по
отношение на тази сума, относно основанието й, няма ангажирани, нито е направено
уточнение от ответника в хода на процеса. Следва да е посочи, че въпреки даденото
съгласие за удържане на сумата /оттеглено впоследствие с нарочна декларация/,
удръжка на тази сума не е направена от страна на работодателя нито преди, нито при
прекратяване на трудовото правоотношение, видно от заключението на СИЕ. Тази
сума не е и изрично заявена като индивидуализирано вземане в отговора на исковата
молба при заявените вземания, с които ответника желае да извърши прехващане.
Поради това, тя не отговаря на изискванията на чл.103 от ЗЗД и с нея не може да се
извърши прихващане, противно на извода на първоинстанционния съд.
По отношение на останалите вземания, посочени в п.1, 3 и 5 на възражението за
прихващане, заявено с отговора на исковата молба /вземанията по п.2 и 4, са включени
в извършените от работодателя удръжки, видно от заключението на СИЕ и включени
във вземанията, коментирани по-горе за имуществени вреди по реализирана
ограничена имуществена отговорност на работника и невърнат служебен аванс/, следва
6
да се посочи, че не са установени по пътя на пълното и пряко доказване от носещия
доказателствената тежест ответник. От представените и приети по делото писмени
доказателства не се установяват по категоричен начин посочените вземания, поради
което съдът приема, че по отношение на тях не са налице предпоставките на чл.103 от
ЗЗД, възражението за прихващане с тях е неоснователно и недоказано и не може да
породи съответните законови последици.
Следователно, съдът приема, че ответникът може да направи законосъобразни
удръжки, респ. прихващане на вземането на ищеца за командировъчни пари само със
своите насрещни вземания за причинени имуществени вреди по реализирана по
надлежния ред ограничена имуществена отговорност на работника Д. в размер на
6750лв. и за получен, но невърнат служебен аванс от 80,02лв.
По този начин, след като от общата сума на начислени командировъчни пари в
размер на 18719,90лв. се извадят съответно сумите: 11008,25лв. изплатени
командировъчни; 80,02лв. служебен аванс и 6750лв. имуществени вреди по Заповед
№24/28.05.2018г., остава дължима от работодателя на работника сумата от 881,63лв. –
неизплатена част от дължимите командировъчни пари за процесния период.
С оглед изложеното, въззивният съд намира исковата претенция по чл.215 от КТ
за основателна и доказана до размера на сумата от 881,63лв., до който размер следва
да се уважи.
Като е отхвърлил изцяло исковата претенция като неоснователна, районният съд
е постановил неправилно решение в тази част – до размера на сумата от 881,63лв.,
което в тази част следва да се отмени и да се постанови ново решение, с което исковата
претенция се уважи в този размер.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху дължимата главница следва да се присъди
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 27.11.2020г., съгласно
изричното искане на ищеца, заявено в проведеното пред СлРС о.с.з. на 27.11.2020г.
В останалата отхвърлителна и обжалвана част решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Решението в отхвърлителната чат над сумата от 7711,65лв. до пълния размер от
8203,10лв. не е обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
съразмерна част от направените по делото пред първата инстанция разноски. В случая,
7
същият е защитаван от пълномощник – адв. Р., осъществяващ безплатна правна помощ
на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв, поради което на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв на
пълномощника адв.Р. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по
съразмерност в размер на 79,55лв.
На основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК на ответното дружество се дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност с оглед отхвърлената
част от исковата претенция в размер на 267,76лв., при присъдени такива в размер на
500лв., поради което първоинстанционното решение следва да се отмени в тази му част
над размера от 276,76лв. Следва само да се посочи, че съдът определи разноските на
база 300лв. за юрисконсултско възнаграждение по чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба, на въззивника, т.е. на
пълномощника му, осъществяващ безплатна правна помощ, следва да се присъди
възнаграждение по съразмерност по чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 81,80лв.
На въззиваемото дружество следва да се присъдят по съразмерност разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 265,70лв. /на база 300лв. юрисконсултско
възнаграждение по чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.
чл.78, ал.8 от ГПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на съдебната власт по сметка на СлРС държавна такса
върху уважената част от иска в размер на 50лв., както и държавна такса за въззивното
обжалване по сметка на СлОС в размер на 25лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260106 от 12.02.2021г., постановено по гр.д. №3401/2019г.
по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
предявения от К. Г. Д. с ЕГН ********** против „Юроспийд” ООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: с. Петърч, общ. Костинброд иск с
правно основание чл.215 от КТ и Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, за заплащане на неизплатени командировъчни пари за
периода м.10.2017г. – м.05.2018г. за работата му като шофьор на товарен камион над
12т., осъществявана въз основа на трудов договор №151/30.12.2015г. и извършени
международни превози до размера от 881,63лв., ведно със законната лихва за забава и
в частта, с която е осъден К. Г. Д. да заплати на „Юроспийд” ООД, с. Петърч, общ.
8
Костинброд разноски над размера от 267,76лв. до присъдения размер от 500лв., като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЮРОСПИЙД” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: с. Петърч, общ. Костинброд да заплати К. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, ************* сумата от 881,63лв. /осемстотин осемдесет и един лева и
шестдесет и три ст./, представляваща неизплатени командировъчни пари за периода
м.10.2017г. – м.05.2018г. за работата му като шофьор на товарен камион над 12т. и
извършени международни превози, ведно със законната лихва за забава, считано от
27.11.2020г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260106 от 12.02.2021г., постановено по гр.д.
№3401/2019г. по описа на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ЮРОСПИЙД” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: с. Петърч, общ. Костинброд да заплати на адв. С.И. Р. с ЕГН
************* от АК – Сливен, с адрес: гр.Сливен, ул.**************, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 79,55лв., представляваща минимално
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в
първоинстанционното производство и сумата от 81,80лв., представляваща минимално
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца - въззивник
във въззивното производство.
ОСЪЖДА К. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ************* да заплати
на „ЮРОСПИЙД” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: с.
Петърч, общ. Костинброд сумата от 265,70лв., представляваща съразмерна част от
направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Юроспийд” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: с. Петърч, общ. Костинброд да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Сливенски районен съд държавна такса в размер на 50,00лв.
ОСЪЖДА „Юроспийд” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: с. Петърч, общ. Костинброд да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса за въззивното обжалване в
9
размер на 25,00лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от същото на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10