№ 1267
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110217033 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72, ал. 4
ЗМВР.
Образувано е по жалба на Л. К. В., подадена чрез адв. Г. М., срещу
заповед за задържане на лице рег. № 225зз-1514/10.11.2024 г., издадена на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от Т. Л. И. – полицай при 01 РУ – СДВР.
В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е издадена в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че не са били
налице фактически основания за издаването й и същата е издадена в
нарушение на целта, за която следва да бъдат налагани принудителните
административни мерки. Моли се заповедта да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. М., подържа жалбата, като в допълнение излага доводи, че
от приложените в преписката по издаване на заповедта документи не може да
се обоснове нейната законосъобразност, а материалите по образуваното
досъдебно производство (ДП) са създадени след издаване на обжалваната
заповед и В. не е бил запознат с тях. Счита, че от приложеното ДП не става
ясно защо издателят на заповедта е решил да приложи най-тежката мярка за
процесуална принуда, поради което обжалваната заповед противоречи на
1
целта на закона. Представя подробна писмена защита и претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно прИ.ан, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 10.11.2024 г., около 14.50 ч., в гр. София служители на 01 РУ-СДВР,
обхождали маршрута на ул. „Боян Магесник“, когато срещу блок № 32А
забелязали лице от мъжки пол, на което взели решение да извършат
полицейска проверка. В хода на проверката установили самоличността му
като жалбоподателя Л. К. В. по негови данни, доколкото не представил лична
карта. Полицейският служител Т. И. го попитал дали притежава забранени от
закона вещества и предмети, тъй като В. бил видимо притеснен.
Жалбоподателят отговорил, че в себе си има хартиена свивка с марихуана,
която желае да предаде доброволно. С протокол за доброволно предаване В.
предал един брой саморъчно свита цигара, съдържаща растителна маса, в
който собственоръчно вписал, че предаденият предмет е свита цигара с тютюн
и марихуана.
Ответникът мл. инсп. Т. Л. И. - полицай при 01 РУ-СДВР, издал заповед
за задържане на лице рег. № 225зз-1514/10.11.2024 г., с която задържал за срок
до 24 часа Л. К. В. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, считано от 14,50 ч. на
10.11.2024 г. В заповедта като основание за задържането на лицето било
посочено „в гр. София, на ул. „Боян Магесник“ срещу блок 32А при
извършена полицейска проверка лицето притежава наркотично вещество –
чл.354а от НК“. Бил извършен личен обиск на лицето, при който не били
открити забранени от закона вещи. На 11.11.2024 г. в 12.35 часа В. бил
освободен от 01 РУ-СДВР.
По случая на основание чл. 356 НПК било образувано бързо
2
производство № 2176/2024 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 47374/2024 г.
по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т.1 от
НК.
От изготвена в хода на образуваното досъдебно производство експертна
справка се установява, че растителната маса в предадената от В. цигара
съдържа коноп с тегло 0.22 грама.
С постановление от 14.11.2024 г. на прокурор при СРП било прекратено
наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.9, ал.2
от НК поради липса на извършено престъпление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на извлечение от книга за задържани лица в 01 РУ-СДВР, протокол за личен
обиск, разписка за върнати вещи, както и материалите по ДП № 2176/2024 г.
по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 47374/2024 г. по описа на СРП. Съдът
изцяло кредитира събраните доказателства, които прецени като еднопосочни,
последователни и безпротиворечиви. Следва да се отбележи, че ответникът не
е изпълнил дадените му указания с разпореждане на съдията-докладчик да
представи доказателства за наличието на компетентност за издаване на
атакуваната заповед. Въпреки това съдът намира, че в множество документи
по делото длъжността, която заема, е упомената, включително и при снемане
на самоличността му при неговия разпит в хода на образуваното бързо
производство, като не са налице съмнения, че И. действително е заемал
длъжността полицай при 01 РУ-СДВР.
От материалите по ДП и в частност от съставената докладна записка се
установяват обстоятелствата относно извършената полицейска проверка и
сторените при същата констатации. В протоколът за доброволно предаване с
необходимата конкретика е описан предаденият предмет, като от приложената
експертна справка се установява, че цигарата е съдържала наркотично
вещество коноп с тегло 0.22 грама. Видно от съставения протокол за оценка на
наркотични вещества същото е възлизало на стойност от 4,40 лева.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Обжалваният административен акт - заповед за задържане на лице с рег.
№ 225зз-1514/10.11.2024 г., е издаден от компетентен орган – полицай при 01
РУ-СДВР, в кръга на неговите правомощия, предоставени по силата на закона,
3
в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. В заповедта
са посочени името, длъжността и местоработата на издалия я служител,
посочено е правното основание за задържането - чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл.72 ЗМВР, правото му да обжалва
пред съда законността на задържането и правото на адвокатска защита от
момента на задържането. По делото е приложена и подписана декларация, че
задържаното лице е запознато с правата си.
Жалбоподателят е задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР поради
наличието на данни за съпричастност към извършено престъпление по чл.354а
от НК. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за липса на описание на
фактическите основания за издаване на заповедта за задържане, доколко с
необходимата яснота и конкретика е посочено мястото на установяване на
лицето, поводът – полицейска проверка, обстоятелството, че притежава
наркотично вещество, както и правната квалификация на престъплението.
Така даденото описание от фактическа страна е достатъчно лицето да разбере
във връзка с какви обстоятелства е задържано по реда на ЗМВР, като към
момента на издаване на обжалвания административен акт не би могло да бъде
дадено по-пълно описание, доколкото на място полицейският орган няма
възможност да определи вид и количество на наркотичното вещество, както и
да даде прецизна правна квалификация, тъй като същата е обусловена от
установяването на допълнителни обстоятелства и е в правомощията на
съответния прокурор. С оглед на това в случая е изпълнено изискването за
излагане на мотиви в самата заповед, поради което ирелевантни са доводите
на жалбоподателя относно характера и естеството на съставената докладна
записка. Фактите, изложени в заповедта за задържане, са достатъчно пълни и
ясни и обезпечават както правото на задържаното лице да разбере
основанията на органа за задържането му и да упражни в пълен обем правото
са на защита при оспорването на издадения административен акт, така и
осъществяването на дължимия съдебен контрол за законосъобразност на
упражненото с издаването на оспорената заповед правомощие. Следва да се
отбележи също така, че за прилагане на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е
достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е
извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява
характерът на престъплението. В този смисъл, понятието "данни" по смисъла
4
ЗМВР е с различно съдържанието от понятието "достатъчно данни" по
смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната
административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице
има вероятност да е извършило престъпление. В случая е имало данни, че е
възможно В. да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК,
доколкото последният е предал с протокол за доброволно предаване
процесната цигара.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че заповедта е постановена в
несъответствие с целта на закона. Задържането по чл. 72, ал. 1 ЗМВР
съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5 § 1, б. "с" от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по
изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване
на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на
престъпление. Същевременно съгласно принципа за съразмерност,
регламентиран в чл. 6 АПК, административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-
необходимото за целта, за която се издава актът. Целта на издаване на заповед
за задържане на процесното основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е чрез
фактическото задържане на заподозряното лице да се съдейства за разкриване
на извършено престъпление и да се осуети възможността за укриване на
извършителя. Предвид факта, че в настоящия случай на място е била
установена почти в пълнота фактическата обстановка относно деянието, като
процесната цигара е била предадена доброволно на място от В., съдът намира
за напълно необосновано и нецелесъобразно осъщественото задържане на
жалбоподателя от служителя на 01 РУ-СДВР. Още повече, че съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал. 7 ЗМВР полицейските органи са длъжни незабавно
да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало. Л. В. е бил
задържан в периода от 14.50 часа на 10.11.2024 г. до 12.35 часа на 11.11.2024 г.,
като със същия не са извършвани никакви действия във връзка с разкриване на
извършено престъпление. Същевременно не са предприемани процесуално-
следствени действия по претърсване на обитавани от него жилища или
ползвани МПС, за да се приеме, че задържането му за такъв продължителен
5
период от почти 23 часа е било с цел да не осуети установяване и на други
държани от него наркотични вещества. В този смисъл, задържането на
жалбоподателя В. не е било необходимо нито за изясняване на обективната
истина по случая, нито за неутрализиране на възможността му да се укрие,
доколкото изначално не е имало такава опасност – полицейските служители са
установили неговата самоличност, независимо от непредставянето на лична
карта, оказал е съдействие и не е проявил агресия при задържането му. В този
смисъл съдът счита, че задържането на жалбоподателя в случая се явява
непропорционално на преследваните легитимни цели и в нарушение на чл. 6
АПК. Показателно в тази насока е и произнасянето на СРП с постановление от
14.11.2024 г., с което наказателното производство е било прекратено именно
поради липса на обществена опасност на извършеното деяние предвид
неговата малозначителност. В този смисъл, още към момента на задържане на
В. е било очевидно, че дори и да има извършено деяние, то същото не
представлява престъпление, доколкото е с явно незначителна обществена
опасност, тъй като се касае за държане на остатък от недопушена цигара, с
впоследствие установено тегло от 0.22 грама и стойност на наркотичното
вещество 04,40 лева.
С оглед изложеното съдът намира, че е нарушен принципът на
съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК и задължаващ административните
органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо, като при издаване и изпълнение на един акт не се допуска
засягане правата и законните интереси на гражданите в по-голяма степен от
най-необходимото за постигане на законната цел. В случая издаването на
обжалваната заповед превишава целта на закона, поради което задържането на
В. е непропорционално и съставлява акт на неоснователна принуда, който
противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните
административни мерки съгласно легалното им определение в чл.22 от ЗАНН.
Всичко това обосновава извод за отмяна на обжалваната заповед за задържане
на лице с рег. № 225зз-1514/10.11.2024 г.
Предвид изхода на делото се явява основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящия съдебен процес. От
представените в тази насока доказателства е видно, че жалбоподателят е
заплатил държавна такса в размер на 10 лева, която сума следва да му бъде
присъдена. По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
6
сключен между жалбоподателя и адв. М.. В договора е предвидено, че
адвокатът ще окаже безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3
от Закона за адвокатурата, като в писмената защита и в хода на съдебните
прения адв. М. разяснява, че се касае за син на неин колега. С оглед това и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. в
полза на адв. М. следва да бъде присъдена сумата от 750 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 225зз-1514/10.11.2024 г.,
издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от Т. Л. И. – полицай при 01 РУ
– СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Л.
К. В., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 10 /десет/
лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на адв.
Г. Д. М. от САК сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7