Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.12.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 2190 по описа за 2017
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № І-45-112 от 26.09.2016 г., постановено
по гр.дело № 352/2012 г. на СРС, І Г.О., 45 състав, е признато за установено на основание чл.108
от ЗС, по отношение на В.Й.Т., с ЕГН **********,***, че Г.М.М.,*** и В.М.М., с
ЕГН **********,***, са собственици на следния недвижим имот: 44 кв.м.,
образуващи триъгълник между буквите ХБY на скица № 9960 от 25.10.2010 г., издадена от Служба по
геодезия, картография и кадастър, и е осъден В.Й.Т., с ЕГН **********, да предаде на Г.М.М.,
с ЕГН ********** и В.М.М., с ЕГН **********, владението върху описания по-горе
недвижим имот. С решението на съда са отхвърлени искови претенции от В.Й.Т., с
ЕГН **********,***, против Г.М.М.,*** и В.М.М., с ЕГН **********,***, за
установяване по отношение на ответниците по насрещния иск, че В.Й.Т. е
собственик на 44 кв.м., част от поземлен имот с идентификатор 68134.4327.2618,
находящ се в гр.София, район „ Овча купел“, кв.“ Горна баня“, ул.“ ******, с
площ от 527 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план 18 в
кв.26, при съседи: имоти с идентификатори: 68134.4327.2605, 68134.4327.2619, 68134.4327.2621,
68134.4327.2620 и 68134.4327.1517, като площта от 44 кв.м., представлява
триъгълник, заключен между буквите ХБY на скица № 9960 от 25.10.2010 г., издадена от Служба по
геодезия, картография и кадастър, а частта е с граници: останалата част от имот
с идентификатор: 68134.4327.2618 и имоти с идентификатори: 68134.4327.2619 и
68134.4327.2620, както и за прогласяване за нищожна спогодба от 25.01.1994
год., поради липса на предмет и сключена без съгласието на ищеца по насрещния
иск, като подписът под № 3, положен под спогодбата от 25.01.1994 г. е
неистински, както и за прогласяване на нищожност на нотариален акт № 200, том
VІІІ, нотариално дело № 16525/1997 г. на ІV нотариус при СРС, без дата и име на
нотариуса, който го е съставил, с който акт М.В.М.е призната за собственик на
следния имот: празно дворно място с площ от 44 кв.м., което се взема от имот №
18, собственост на Ц.В.Т., В.Й.Т. и Г.В.А., при съседи: парцел ІV-18 и имот с
пл.№ 19, като при извършване на нотариалното действие в акта не е отбелязана
датата, на която е съставен акта, името на нотариуса, който го е издал, както и
иска за отмяна на същия акт по реда на чл.537, ал.2 от ГПК. С решението на съда
е осъден В.Й.Т., с ЕГН **********,***,
да заплати на Г.М.М.,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 754,20
лв./ седемстотин петдесет и четири лева, и двадесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски. С решението на съда е осъден В.Й.Т., с ЕГН **********,***,
да заплати на В.М.М., с ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
сумата от 454,20 лв./ четиристотин петдесет и четири лева, и двадесет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Срещу решението на СРС, 45 с-в е постъпила въззивна жалба от ответника В.Й.Т., подадена чрез пълномощника адв.М.В., с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това
да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения от ищците иск с
правно основание чл.108 от ЗС и да бъдат уважени предявените от ответника
насрещни искове, по съображения подробно изложени в жалбата. Твърди се, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалноправните
разпоредби на закона, по съображения
подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата
страна- ищец Г.М.М., чрез пълномощника си
адв.П.А.
оспорва жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение
-потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата
страна- ищец В.М.М., чрез пълномощника си
адв.М.Р.
оспорва жалбата. Моли съда, жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни
процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато
нарушение на материалноправни норми на закона. В процесния случай, при
постановяването му неправилно е приложен материалния закон. С оглед на което
същото се явява по същество неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност
на предявения от ищците срещу ответника осъдителен иск с правно основание
чл.108 от ЗС и за неоснователност на предявените от ответника срещу ищците по
делото насрещни искови претенции. Изводите на съда не са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите
изложени в жалбата, относно неправилност на обжалваното решение са изцяло
основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, съдът приема
за установено от правна страна следното:
Безспорно е по делото обстоятелството, че
ищците Г.М.М.
и В.М.М. се легитимират, като
собственици на поземлен имот с идентификатор: 68134.4327.2619, по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.София, район „
Овча купел“, кв.“ Горна баня“, ул.“ ******-А, с номер на предходен план: 19,
квартал 26, парцел VІІ, видно от скица на поземлен имот № 9960/ 25.10.2010 г.,
издадена от Началник на СГКК- гр.София. Ответникът В.Й.Т. се легитимира по
делото, като собственик на поземлен имот с идентификатор: 68134.4327.2618, по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №
РД-18-74/20.10.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр.София, район „ Овча купел“, кв.“ Горна баня“, ул.“ ******, с площ от
527 кв.м., с номер по предходен план: 18, квартал 26, при съседи посочени в
скица на поземлен имот № 22125/06.04.2012 г., издадена от СГКК- гр.София.
Предмет на правен спор в настоящето
производство, е правото на собственост върху реална част от 44 кв.м., за която
ищците твърдят, че е част от техния недвижим имот. От своя страна ответникът поддържа, че е
придобил спорната реална част по наследство от баща си Й.В.Т., с твърдение, че спорната реална
част от 44 кв.м. е част от неговия недвижим имот, както и че процесния недвижим
имот не е собственост на ищците.
В настоящия случай, ищците в
подкрепа на твърдението си, че са собственици на процесната реална спорна част
от 44 кв.м. са представили по делото нот.акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по регулация № 200, том VІІІ, дело № 1625/1997 г., на ІІІ
нотариус при Софийски районен съд. От същия нот.акт се установява, че през 1997
год./ без посочена дата и име на нотариус/ и съгласно чл.134, ал.2 от ЗТСУ е
съставен този нотариален акт, с който е призната М.В.М.от гр.София- Горна баня
за собственик на следните недвижими имоти, придадени по регулация към
собствения й парцел VІІ-19, от кв.26 по плана на София- Горна баня, а именно:
празно дворно място с пространство от 44 кв.м., което се взема от имот пл.№ 18,
собственост на Ц.В.Т., В.Й.Т. и Г.В.А., при съседи: парцел ІV-18 и имот пл.№
19. В процесния нот.акт е посочено, че придаваемото място е придобито по силата
на утвърдения със заповед № РД-50-307 от 20.04.1995 год. на МСА за одобряване
на дворищно- регулационния план на София- Горна баня.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, е необходимо да са налице
следните кумулативно дадени предпоставки:
ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска /т.е. да докаже фактите, от които възниква за
него право на собственост върху имота/;
вещта да се намира във владение или държане на ответника и ответникът да
владее или държи вещта без основание
/т.е. за това фактическо състояние да липсва основание в отношенията между
страните/. Установяването при условията на пълно и главно доказване на първите
две от горепосочените предпоставки е в тежест на ищците – арг. чл. 154, ал. 1
от ГПК.
Въззивният
съд на първо място трябва да изследва въпроса придобили ли са ищците
собствеността върху вещта /спорната между страните реална част от 44 кв.м./,
чиято ревандикация се иска, на твърдяното придобивно основание, защото ако
отговорът на този въпрос не е положителен, обсъждането на останалите
предпоставки е безпредметно.
В настоящия случай ищците основават възникването в техния патримониум
на правото на собственост върху процесната реална част с площ от 44 кв.м. от
УПИ VІІ-19, от кв.26, на основание наследствено правоприемство, като наследници
по закон на своята майка М.В.М.. В процесния случай, безспорно е по делото
обстоятелството, че наследодателката на ищците- М.В.М.е починала на 27.05.2004
год., както и че ищците Г.М.М.- син и В.М. М.- дъщеря, са нейни единствени
наследници по закон. Спорно е по делото между страните обстоятелството, дали процесния
имот с площ от 44 кв.м., образуващи триъгълник между буквите ХБY на скица № 9960 от 25.10.2010 г., издадена от Служба по
геодезия, картография и кадастър е част от поземлен имот с идентификатор:
68134.4327.2619, собственост на ищците по делото или е част от поземлен имот с
идентификатор: 68134.4327.2618, собственост на ответника по делото, респективно
придадени ли са процесните 44 кв.м. по силата на регулация от имота на
ответника към имота на ищците.
Съгласно разпоредбата
на чл.110, ал.1 от ЗТСУ/ отм./ дворищнорегулационният план има непосредствено
отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели
на други физически или юридически лица и разместването на собствеността настъпва още от деня на
влизане в сила на дворищнорегулационния план. Собствеността върху придаваемите части преминава по
силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно
основание от деня, когато е приложена, тъй като до тогава при евентуалното й
изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното
положение на имотите съгласно чл.33, ал.1
и ал.2 от ЗТСУ/ отм./. Разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗТСУ предвижда
опростена алтернатива за отпадане на обратното действие на отмяната на
предходната дворищна регулация – или ако към деня на откриване на
производството за изменение на дворищната регулация придадените имоти са били
заети по законния ред /чрез доброволно отстъпване по реда на чл.111 ЗТСУ /отм./
или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение – нотариален
акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането
за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл.134, ал.3
ЗТСУ /отм.// или чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите се
части. При изпълнение на тези алтернативни изисквания парцелните граници по
предходната регулация се приемат за имотни граници, съобразно които ще се
изработи новия план. Дворищнорегулационният
план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация
на регулационните линии в имотни граници /в този смисъл ТР № 3 от 15.07.1993г. по гр. дело № 2/1993 г.,
ОСГК на ВС/. Спорният въпрос в настоящото производство е именно за
собствеността върху придаваемите 44 кв. м. към парцел VІІ-19, от кв.26 по плана
на София- Горна баня, придадени по силата на дворищно-регулационен план на
гр.София-Горна баня, одобрен със заповед № РД-50-307/20.04.1995 год. на Главен
архитект на София. При спор за собственост за част от имот, за която
се поддържа, че е била придадена по регулация към съседен имот, в тежест на
лицето, което твърди, че регулацията е била приложена, е да докаже това /чл.
154, ал. 1 от ГПК/. Т.е. в тежест на ищците по делото Г.М.М.
и В.М.М., които се легитимират, като собственици на процесната реална част от
имота от 44 кв.м., с нот.№ 200, том VІІІ, дело № 1625/95 год. на ІІІ нотариус
при СРС, като твърдят, че е тяхна собственост/ респективно на тяхната
наследодателка/, е да докажат по
несъмнен начин това обстоятелство, което в процесния случай, с оглед
ангажираните от тях доказателства не е сторено по делото. От събраните по
делото доказателства, включително от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза по делото в първата съдебна инстанция не се
установява дворищно- регулационния план, одобрен през 1995 год., да е приложен по отношение на имотите, притежавани от
наследодателката на ищците, и наследодателя на ответника. В настоящия случай, при
преценка на събраните по делото доказателства не би могло да се установи по
несъмнен начин обстоятелството, че е осъществено заемане на спорната придаваема
част от 44 кв.м. от имота собственост на ответника/ респективно на неговия
наследодател Й.В.Т./ към имота на ищците/ респективно на тяхната наследодателка
М.В.М./, нито че е било заплатено парично обезщетение за уреждане на сметките
по регулация /съгласно чл.111 от ЗТСУ отм. и чл. 134, ал. 3 от ЗТСУ отм./. С ТР №
3/28.03.2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС на ОСГК на ВКС, е прието, че с
изтичане на сроковете, посочени в §8,
ал.1 от
ПРЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени
имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо
провеждане на административна процедура по
§8, ал.1, изр.2 от ПРЗУТ /сега § 8, ал.2 от ПРЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Ето защо и въззивният съд приема, че в настоящия
случай отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен регулационен
план, е прекратено, поради което ищците по силата на наследствено
правоприемство, като наследници по закон на М.В.М.не са собственици на
процесната реална част от 44 кв.м. образуващи триъгълник между буквите ХБY на
скица № 9960 от 25.10.2010 г., издадена
от Служба по геодезия, картография и кадастър. Т.е. единствения обоснован
извод, който следва да се направи е, че след като не е осъществено заемане на спорната придаваема част от
44 кв.м. от имота собственост на ответника/ респективно на неговия наследодател
Й.В.Т./ към имота на ищците/ респективно на тяхната наследодателка М.В.М./, то ответникът е собственик
на процесната реална спорна част от 44 кв.м. и същите са част от имота
собственост на ответника, а именно: поземлен имот с идентификатор:
68134.4327.2618, находящ се в гр.София, кв.“ Горна баня“, ул.“ ******, с площ
от 527 кв.м., а не са част от имота, собственост на ищците по делото- поземлен
имот с идентификатор: 68134.4327.2619, находящ се в гр.София, район „ Овча
купел“, кв.“ Горна баня“, ул.“ ******-А. В тази връзка предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява недоказан и неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С
оглед на изложеното, и предвид обстоятелството, че ответникът е собственик по
наследство на процесната реална част от 44 кв.м., част от поземлен
имот с идентификатор 68134.4327.2618, находящ се в гр.София, район „ Овча
купел“, кв.“ Горна баня“, ул.“ ******, с площ от 527 кв.м., то основателен и
доказан се явява предявения от него насрещен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на право на собственост на
ответника по отношение на ищците, относно процесния недвижим имот, и като такъв
следва да бъде уважен.
На следващо място, по
отношение на доводите изложени във въззивната жалба, че първоинстанционният съд
неправилно е отхвърлил предявеният от ответника срещу ищците насрещен иск за прогласяване за нищожна на основание чл.26,
ал.2, пр.2-ро от ЗЗД, на доброволна – договорна спогодба, с нотариална заверка
с рег.№ 1765/05.01.1994 год. на ІІ нотариус при Втори районен съд- гр.София,
сключена между М.В.М., собственик на
парцел ХІ, имот 19, кв.26, по плана на Горна баня- София, Ц.В.Т., собственик на
½ идеална част от парцел ІV, имот 18, кв.26 по плана на Горна баня-
София, В.Й.Т.- наследник на Й.В.Т.- собственик на ½ идеална част от парцел ІV, имот 18, кв.26, по плана на
Горна баня-София и Г.В.А., като сключена при липса на съгласие от страна на
ответника В.Й.Т., съдът намира същите за основателни, поради следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, нищожни са договорите, при
които липсва съгласие. Значим по делото е въпросът: дали установена
неавтентичност на сключен между страните договор съставлява липса на съгласие
по смисъла на горепосочената разпоредба. Липса на съгласие е налице, когато
няма съвпадение на насрещни волеизявления. В конкретния случай, видно от
заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-почеркова
експертиза, обективирано в протокол за съдебно- почеркова експертиза № 25/2015
г., прието, като неоспорено от страните и което съдът кредитира изцяло, като
компетентно и обективно изготвено, се установява, че подписът, положен за № 3,
в процесния документ- доброволна договорна спогодба между собствениците, с дата
05.01.1994 г., вероятно не е положен от В.Й.Т.. С оглед на което, съдът приема,
че очевидно ответникът не е подписал процесната договорна спогодба. В този
смисъл, не е налице съвпадане на насрещни волеизявления, доколкото такова на ответника,
като цяло липсва. Действително, доколкото не е положен подпис от страна на ответника,
това навежда, че не е осъществен фактическият състав на договора. От друга
страна обаче, върху представения документ фигурира подпис, който е положен за ответника.
Това създава привидност за наличието на негово волеизявление за сключване на
договор/ процесната доброволна договорна спогодба/, привидност, която следва да
се отстрани чрез релевирането на нищожността на тази доброволна договорна
спогодба. Предвид изложеното, установената неавтентичност на процесната
доброволна договорна спогодба е основание за прогласяването й за нищожна на
основание чл. 26, ал. 2, пред. второ ЗЗД, поради липса на съгласие от страна на
ответника В.Й.Т..
На следващо място, основателен се явява и
предявения от ответника насрещен иск с правно основание чл.472 от ГПК/ отм./,
за прогласяване за нищожно
на основание чл.472 от ГПК/ отм./ извършеното през 1997 год. нотариално
действие на ІІІ нотариус при Софийски районен съд, обективирано в нот.акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 200, том VІІІ, дело №
1625/1997 г./ без дата и име на нотариус/, с което е призната М.В.М.от гр.София- Горна
баня за собственик на следния недвижим имот, придаден по регулация към
собствения й парцел VІІ-19, от кв.26 по плана на София- Горна баня, а именно:
празно дворно място с пространство от 44 кв.м., което се взема от имот пл.№ 18,
собственост на Ц.В.Т., В.Й.Т. и Г.В.А., при съседи: парцел ІV-18 и имот пл.№
19., поради следното:
Основанията за нищожност на нотариалните действия са
изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 472 от ГПК /отм./, а именно: когато
нотариусът не е имал право да го извърши – в нарушение на чл. 465, чл. 466, чл.
469, ал. 1, чл. 470 или чл. 471, както и когато при извършването му са били
нарушени чл. 474, ал. 4 – относно личното явяване на участващите лица, чл. 475,
чл. 476, б. „а“, „в“, „г“ или „е“, чл. 478, чл. 479 или чл. 485, ал. 2 от ГПК
/отм./. От друга страна, съдът приема,
че основанията за нищожност на нотариалните действия са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.472 от ГПК/ отм./ и сред тях
не е нарушение на изискването на чл.476, б.“б“ от ГПК/ отм./- името на нотариуса, който го
извършва. Съгласно разпоредбата на
чл.476, б.“а“ от ГПК/ отм./ нотариалният
акт трябва да съдържа: годината, месеца, деня, а когато е потребно - и часа, и
мястото на извършването му. В
процесния случай, безспорно е обстоятелството, че нот.акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по регулация № 200, том VІІІ, дело № 1625/1997 г., не
съдържа/ не са посочени/, месец, деня на съставянето му, а единствено година-
1997 г. В тази връзка съдът приема, че на основание чл.472 от ГПК/ отм./, във
връзка с чл.476, б.“а“ от ГПК извършеното през 1997 год. нотариално действие на
ІІІ нотариус при Софийски районен съд, обективирано в нот.акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по регулация № 200, том VІІІ, дело № 1625/1997
г./ без посочена дата и име на нотариус/, с което е призната М.В.М.от гр.София- Горна баня за собственик на следния
недвижим имот, придаден по регулация към собствения й парцел VІІ-19, от кв.26
по плана на София- Горна баня, а именно: празно дворно място с пространство от
44 кв.м., което се взема от имот пл.№ 18, собственост на Ц.В.Т., В.Й.Т. и Г.В.А.,
при съседи: парцел ІV-18 и имот пл.№ 19, е нищожно. С оглед на което предявения
от ответника срещу ищците иск с правно основание чл.472 от ГПК/ отм./ се явява
основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
При така изложените съображения и поради несъвпадане
на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора,
първоинстанционното решение, като неправилно следва да бъде отменено изцяло,
включително и в частта за разноските, като постановено в нарушение на
материалния закон и вместо това да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен
предявения от ищците срещу ответника иск с правно основание чл.108 от ЗС, и да
бъдат уважени предявените от ответника срещу ищците насрещни искови претенции.
По отношение на разноските за
въззивното производство:
При този изход на въззивника- ответник
В.Й.Т. на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК следва да се
присъдят своевременно поисканите и основателно направени и дължими разноски за двете инстанции, в размер на сумата от 3501 лв. На въззиваемите страни-ищци,
разноски за въззивното производство не
се дължат.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № І-45-112 от 26.09.2016 г.,
постановено по гр.дело № 352/2012 г. на СРС, І Г.О., 45 състав, включително и в
частта за разноските, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М.М.,*** и В.М.М., с ЕГН **********,***, срещу
В.Й.Т., с ЕГН **********,***, иск с правно основание
чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на В.Й.Т., с ЕГН **********,***,
че Г.М.М.,*** и В.М.М., с ЕГН **********,***, са собственици на следния
недвижим имот: 44 кв.м., образуващи триъгълник между буквите ХБY на
скица № 9960 от 25.10.2010 г., издадена
от Служба по геодезия, картография и кадастър, и за осъждане на В.Й.Т., с ЕГН **********, да предаде на Г.М.М.,
с ЕГН ********** и В.М.М., с ЕГН **********, владението върху процесния
недвижим имот, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.М.М.,*** и В.М.М., с ЕГН **********,***,
по предявения от В.Й.Т., с ЕГН **********,***, срещу Г.М.М.,*** и В.М.М., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че В.Й.Т., с ЕГН **********,***,
е собственик по наследство на 44
кв.м., част от поземлен имот с идентификатор 68134.4327.2618, находящ се в
гр.София, район „ Овча купел“, кв.“ Горна баня“, ул.“ ******, с площ от 527
кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план 18 в кв.26, при съседи:
имоти с идентификатори: 68134.4327.2605, 68134.4327.2619, 68134.4327.2621,
68134.4327.2620 и 68134.4327.1517, като площта от 44 кв.м., представлява
триъгълник, заключен между буквите ХБY на скица № 9960 от 25.10.2010 г., издадена от Служба по
геодезия, картография и кадастър, при съседи на тази част: останалата част от
имот с идентификатор: 68134.4327.2618 и имоти с идентификатори: 68134.4327.2619
и 68134.4327.2620.
ПРОГЛАСЯВА за нищожна на основание чл.26,
ал.2, пр.2-ро от ЗЗД, доброволна – договорна спогодба, с нотариална заверка с
рег.№ 1765/05.01.1994 год. на ІІ нотариус при Втори районен съд- гр.София,
сключена между М.В.М., собственик на
парцел ХІ, имот 19, кв.26, по плана на Горна баня- София, Ц.В.Т., собственик на
½ идеална част от парцел ІV, имот 18, кв.26 по плана на Горна баня-
София, В.Й.Т.- наследник на Й.В.Т.- собственик на ½ идеална част от парцел ІV, имот 18, кв.26, по плана на
Горна баня-София и Г.В.А., като сключена при липса на съгласие от страна на В.Й.Т.,
с ЕГН **********.
ПРОГЛАСЯВА
за нищожно на основание чл.472 от ГПК/ отм./ извършеното през 1997 год.
нотариално действие на ІІІ нотариус при Софийски районен съд, обективирано в нот.акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 200, том VІІІ, дело
№ 1625/1997 г./ без дата и име на нотариус/, с което е призната М.В.М.от гр.София- Горна
баня за собственик на следния недвижим имот, придаден по регулация към
собствения й парцел VІІ-19, от кв.26 по плана на София- Горна баня, а именно:
празно дворно място с пространство от 44 кв.м., което се взема от имот пл.№ 18,
собственост на Ц.В.Т., В.Й.Т. и Г.В.А., при съседи: парцел ІV-18 и имот пл.№
19.
ОСЪЖДА
Г.М.М.,*** и В.М.М.,
с ЕГН **********,***, да заплатят на В.Й.Т., с ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 3501 лв./ три хиляди, петстотин и един лева/, представляваща
направените пред двете инстанции разноски.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.