Р Е Ш Е Н И Е № 210
гр. Монтана, 11
април 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в
открито съдебно заседание на 30.03.2018 г. в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Рени Цветанова
при участието на секретаря: Ал. А*** и Прокурор: Александров, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА,
КАНД № 111 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С решение, по
АНД № 2048/2017 г. на районен
съд гр. Монтана, е потвърдено Наказателно постановление № 12-000990 от 10.11.2017 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „Б***
С*** “ АД, гр. С*** е наложено административно наказание „имуществена санкция”.
Наказанието е затова че дружеството, в качеството си на работодател е начислил,
но не е изплатил в установените срокове /месеца следващ предходния/ уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа за месец август 2017 г. на М*** Н***
М*** и заетите 80 броя работници и служители /по поименен списък от ведомостта
за месец юли/ пропорционално на отработеното работно време в пълен размер.
В законния срок
против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното лице,
в която се развиват съображения за неправилност на решението, постановено при
липса на преценка на наличните доказателства и съществени процесуални нарушения,
без да се сочат конкретно допуснати такива. Твърди се и нарушение при съставяне
на АУАН и НП, изразяващо се в несъобразяване с изискванията на чл. 42, т. 5 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН при отразяване на обстоятелствата по
нарушението и дадената правна квалификация, както и нарушение при връчване на
Наказателното постановление. Моли решението да бъде отменено, както и
издаденото Наказателно постановление.
Ответната
страна, чрез юрк К*** оспорва жалбата. Счита нарушението за доказано, а жалбата
за неоснователна, поради което моли решението на въззивния съд да остане в
сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде потвърдено, предвид
правилното ангажиране на административнонаказателната отговорност на наказаното
лице вследствие доказване на нарушението по безспорен и категоричен начин.
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият
касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в
жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.
За да потвърди
наказателното постановление районният съд е приел, че вмененото на
жалбоподателя административно нарушение е доказано от обективна и субективна
страна и безспорно е установено, че дружеството не е изплатило дължимото
трудово възнаграждение.
Настоящата
инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения и правилно е приложил материалният закон, като мотивите
изложени във въззивното решение се споделят изцяло от настоящия касационен
състав.
В касационната жалба се твърди, че са
нарушени изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, без да
се излагат съображения по съществото на извършеното нарушение. Съображения и
доводи по съществото на описаното нарушение не са излагани пред въззивната
инстанция.
Съгласно чл. 42, т. 5 от ЗАНН - Актът за
установяване на административното нарушение трябва да съдържа законните
разпоредби, които са нарушени.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН
- Наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата
и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
на доказателствата, които го потвърждават и законните разпоредби, които са били
нарушени виновно.
Настоящият състав констатира, че и в
двата акта са посочени законовите разпоредби, които са нарушени и това са
нормите на чл. 128, т. 2 и чл. 270, ал. 3 от КТ – л. 5 и л. 7 от въззивното
дело. Нарушението е надлежно описано с дата и място, а именно: същото е
констатирано на 09.10.2017 г. и към същия този момент е продължавало неговото
извършване, а мястото е производствена база, находяща се в гр. Монтана, ул. „Д***
“ № * . Посочени са и обстоятелствата, при които е извършено, ведно с
доказателствата, които го потвърждават, поради което това възражение се явява неоснователно
и несъответстващо на представените по делото доказателства.
По отношение на възражението за
нарушаване на реда за връчване на Наказателното постановление, то следва да се
има предвид, че редовността по връчване на оспорения акт е въпрос свързан с
допустимостта на жалбата, т.е. с нейното подаване в срок и разглеждането й по
същество, което не се отразява върху неговата законосъобразност.
С оглед на
изложеното касационната инстанция намира, че искането за отмяна на въззивното решение е неоснователно.
От гледна точка валидността и
допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение по АНД № 2048/2017 г. на районен съд гр. Монтана като правилно.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :