Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 23.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав,
в публично заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 463 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Д.Т.Х. срещу
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за заплащане на сумата от 1234,12 лв.,
представляваща платена без правно основание цена на електрическа енергия за
периода 25.10.2017 г. – 23.01.2018 г. по фактура № **********/11.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба – 21.05.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия,
предоставяна от ответното дружество, за обект на потребление, находящ се в гр.
Свиленград, ул. „Любен Каравелов” № 2А. Поддържа, че при заплащане на текущите
си задължения установил, че ответникът бил издал фактура №
**********/11.03.2019 г., с която бил начислил сумата от 1234,12 лв. Ответникът
претендирал заплащането на исковата сума поради извършена на основание чл. 48,
ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ корекция на сметката на ищеца за периода 25.10.2017
г. – 23.01.2018 г. Въпреки че считал, че не дължи тази сума, ищецът я заплатил,
за да не му бъде прекъснато електрозахранването. Оспорва, че е потребил
посоченото във фактурата количество ел. енергия, като счита периодът на
корекцията за произволно определен. Намира, че към момента на извършване на
проверката липсвал приложим материален закон, тъй като ПИКЕЕ, с изключение на
чл. 48-51, били отменени с решение на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. Възразява и
че ответникът не бил изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да
предвиди в общите си условия ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка. По изложените съображения моли да бъде уважен предявеният
иск.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество,
в която излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че
била извършена проверка на електромера, отчитащ доставената на ищеца ел.
енергия на адрес: гр. Свиленград, ул. „Любен Каравелов” № 2А, на база анализа
на данните от паметта на СТИ, като последното било демонтирано и изпратено за експертиза. От
извършената в БИМ експертиза било установено, че е осъществяван достъп до вътрешността
на електромера – окъсяване чрез мост от тънък проводник на куплунг Х2, водещо
до промяна на метрологичните му характеристики. Вследствие на тази манипулация
електромерът измервал по-малко от реално консумираната ел. енергия. Поради това
на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ
била извършена корекция на сметката на ищеца, като било начислено
допълнително количество ел. енергия в размер на 6699 kWh, а дължимата сума възлизала на
1234,09 лв. Посочено е, че периодът, за който била извършена корекцията, не
превишавал максимално определения период от 90 дни. Също така счита, че нямал
задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Излага съображения,
че въпросът кой е конкретният извършител на манипулацията е ирелевантен, защото
законовите разпоредби, регламентиращи преизчислението на количеството
електрическа енергия, не съдържали условия за извършване на корекциите при
установено виновно поведение на крайния клиент. Единственото условие за
коригиране на сметката било да бъде установено при спазване на съответния ред,
че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Според ответника корекционната процедура имала за цел да
възстанови настъпилото имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за негово виновно поведение. Възразява, че в ОУ на ЕВН ЕС имало
предвиден ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция, поради което
не било налице задължение за крайните снабдители да изменят общите си условия
след измененията на ЗЕ. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният
иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
По
делото е безспорно, че ищецът е потребител на електрическа енергия,
предоставяна от ответника за имот, находящ се гр. Свиленград, ул. „Любен
Каравелов” № 2А. От това следва, че страните са обвързани от сключен при общи
условия договор за продажба на ел. енергия. Няма спор и за това, че процесната
сума от 1234,12 лв. е била допълнително
начислена от ответното дружество като корекция на сметката на ищеца, за което е
издадена фактура № **********/11.03.2019 г., вследствие на установено непълно
измерване на количеството електрическа енергия за периода 25.10.2017 г. –
23.01.2018 г.
Според констативен протокол за
техническа проверка № 401782/23.01.2018 г., съставен от представители на „Електроразпределение
Юг” ЕАД, електромер № *********, който измервал доставената на ищеца ел.
енергия на адрес на потребление: гр. Свиленград, ул. „Любен Каравелов” № 2А,
бил демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 490784, за
предаване за експертиза. В протокола е отразено, че при извършеното контролно
замерване с еталон № 0704131, марка EMSYST било установено, че електромерът
измерва електрическата енергия с грешка -67,57 %. Протоколът бил подписан от извършилите
проверката служители и ищеца. Демонтираният електромер бил изпратен за
експертиза на Български институт по метрология – Регионален отдел Плевен,
където бил изготвен констативен протокол № 1233/09.10.2018 г., съгласно който
при отваряне на електромера било констатирано, че е осъществяван достъп до
вътрешността му, като било налице окъсяване чрез мост от тънък проводник на
куплунг Х2, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера.
Отчетена е грешка -82,66 %.
От представения системен бон се
установява, че на 09.04.2019 г. ищецът е заплатил на ответника сумата от
1234,12 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В
практиката на ВКС (Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на I т. о.,
Решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на II т.о. и Решение №
203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на I т. о.) се приема, че с
изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С
изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като
следва да се приеме, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012
г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при
доказано изпълнение на задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ.
С
оглед горното, съдът намира, че е допустима едностранната корекция на оператора
след 16.11.2013 г., но при наличието на три предпоставки: 1) предвиждане в
общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка; 2) наличието на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия;
3) спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване.
В процесния случай периодът, за който е
извършена едностранната корекция на сметката, е след измененията на чл. 98а от
Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след
приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети
с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от
16.11.2013 г.). Същевременно с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г. нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени. От своя
страна, разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315/21.02.2018
г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, обн. в ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. На
основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая е
сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г./респ. бр. 97 от 23.11.2018 г. От изложеното следва, че към момента
на извършване на проверката на процесното средство за търговско измерване –
23.01.2018 г., са били действащи единствено нормите на чл. 48-чл.
51 ПИКЕЕ, т. е. в този си вид ПИКЕЕ не изпълняват функцията, които
нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ им възлага. Последната разпоредба предвижда
устройството и експлоатацията на електроенергийната система да се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата
за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. След отмяната на
разпоредбите на чл. 43, чл. 44 и чл. 47 ПИКЕЕ за доставчика липсват разписани
действащи правила както за реда за извършване на проверките на измервателните
системи с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена
енергия, така и за оформяне на констатациите от същите. При липса на приети
правила към момента на проверката на процесното СТИ извършването на промяна в
сметките на потребителя за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна
на доставчика на електроенергия се явява без правно основание. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка от
страните по договора за продажба на ел. енергия с ПИКЕЕ е предвиден ред за
изготвяне на констативния протокол, гарантиращ обективното установяване на
обстоятелствата, удостоверени в този документ. Поради това, за да възникне субективното материално право
на крайния снабдител за извършване едностранна корекция на сметката на
потребителя, е необходимо да са
спазени формалните изисквания, установени в ПИКЕЕ, като нарушаването на тази
процедура от ответника е основание да се направи извод за основателност на
предявения иск. С оглед
отмяната на разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ от 14.02.2017 г. не са въведени
изисквания, на които да отговаря констативният протокол, поради което не би
могло да се приеме, че са осъществени обстоятелствата, удостоверени в него. От
това следва, че метрологичната проверка за установяване, че електромерът
измерва с грешка извън допустимата, се явява изначално опорочена. Като се вземе
предвид и че към момента на издаване на процесната фактура – 11.03.2019 г.,
разпоредбите на чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ са били отменени, следва
изводът, че сметката на клиента не би могла да бъде коригирана на твърдяното от
ответника основание.
От всичко изложено, следва, че доколкото не са налице
правила, които в пълнота да уреждат установяването на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел. енергия, не би могло да се установи дали е
изпълнена третата предпоставка. Въпреки че в хода на производството са приети
нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр.
35/30.04.2019 г.), след като не им е придадено с изрична разпоредба обратно
действие, същите не била могли да намерят приложение в настоящата хипотеза.
Също така в разглеждания случай не е предвиден в
общите условия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметките. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС е посочено, че продавачът изготвял
справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомявал клиента за
сумите, които последният дължи. Съдът не споделя становището на ответника, че
за него не съществувало задължение да изменя общите си условия, тъй като видно
от правилото на чл. 28, ал. 2 от ОУ не е предвиден подробно разписан ред за
уведомяване на клиента, а само, че трябва да му бъде съобщено за корекцията.
Съдът счита, че за да бъде защитен в пълна степен интересът на потребителя и с
цел обективно установяване на обстоятелствата, водещи до ангажиране
отговорността на абоната, разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ изисква да се
регламентира начин за уведомяване на клиента за отделните етапи на
корекционната процедура, а не само за отправяне на покана за доброволно
изпълнение за допълнително начислената сума. Поради това съдът намира, че не е
изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като не е предвиден ред
за участие на потребителя в корекционната процедура и защита на неговите права.
Тук е мястото да се отбележи и че ответникът не е
установил при условията на пълно и главно доказване, че допълнителното
количество ел. енергия е изчислено при спазване на разпоредбата на чл. 48, ал.
1, т. 1 ПИКЕЕ (отм.) и остойностено съобразно правилото на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ
(отм.).
Ето
защо, изложеното е достатъчно, за да се уважи предявеният иск. Ищецът установи,
че е заплатил процесната сума на ответника, която се явява платена без
основание, тъй като ответникът не доказа, при негова доказателствена тежест, че
правомерно се е възползвал от правото си да начисли допълнителното количество
ел. енергия за посочения във фактурата период. По тези съображения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума от 1234,12 лв., ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2019
г., до окончателното ѝ изплащане.
С оглед изхода
на спора на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение и
платена държавна такса. Настоящият състав, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, намира възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за основателно. Поради това следва да се редуцира в
съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски
съвет до сумата от 350 лв. Предвид всичко изложено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски,
възлизащи на 400 лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Д.Т.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, по иска с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 1234,12 лв., представляваща платена без
правно основание цена на електрическа енергия за периода 25.10.2017 г. –
23.01.2018 г. по фактура № **********/11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2019 г., до окончателното
ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Д.Т.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата
от 400 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски.
Присъдените суми
в полза на Д.Т.Х. могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***: ***,
клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв на адв. Мария Дянкова.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: