№ 23094
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря В.В.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110115274 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че П. Д. В. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 1484,38 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва
от 16.08.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 213,19 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до
08.08.2022г., сумата от 17,99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
16.08.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,51 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.08.2019г. до
08.08.2022г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр.
София, жк. „Хиподрума“, АДРЕС, аб. № 116128, и за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 23.09.2022г. по ч.гр.д. № 44377/2022г. по описа
на СРС, 81 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
Ответникът П. Д. В., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок по
чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието
на валидно облигационно отношение с ищеца. Твърди, че имотът е бил необитаем през
процесния период, съответно не са ползвани услугите на ищцовото дружество. Не
оспорва, че жилището е придобито от наследодателката Ирина Христова – В., както и
1
че последната е подала заявление за откриване на партида. Поддържа, че ищецът не е
уведомил ответницата за наличие на задължения. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Нелбо" АД изразява становище за
основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 44377/2022г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 23.09.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу П. Д. В. и А. Д. В. при условията на разделна отговорност да заплатят
всеки от тях на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 1484,38
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.08.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 213,19 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 08.08.2022г., сумата от 17,99 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.08.2022г. до изплащане на
вземането, и сумата от 3,51 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 31.08.2019г. до 08.08.2022г., които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София, жк. „Хиподрума“,
АДРЕС, аб. № 116128.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника П. Д. В. по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване
на вземанията си спрямо нея в посочените размери, за които е издадена заповедта. За
вземанията срещу длъжника А. Д. В. е издаден изпълнителен
лист.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
2
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 19, том
IX от 26.03.1998г. се установява, че процесният имот – апартамент № 1, находящ се в
гр.София, жк. „Хиподрума“, бул. „Цар Борис III”, АДРЕС, е придобит от Ирина
Тодорова Христова - В.. Видно от представеното по делото удостоверение за
наследници с изх. № РКС24-УФ01-14474 от 04.11.2024г., издадено от Столична
община, район „Красно село“ е, че Ирина Тодорова Христова - В. е починала на
26.09.2003г., като е оставила наследници по закон две деца – П. Д. В. и А. Д. В., които
съгласно чл.5, ал.1 ЗН наследяват равни части от притежавания от наследодателя имот,
т.е. последните са придобили по 1/2 ид.ч. от процесното жилище. В качеството си на
титуляр на 1/2 ид.ч. от правото на собственост, ответникът П. Д. В. е и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
3
Договорът касае обект с абонатен № 116128.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Нелбо” АД /с предишно наименование „Нелбо Инженеринг“ ООД, съгласно
представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 27.06.2002г.
Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за
сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено
в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на
такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на
процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му
договор. По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа
експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в
която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е
начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция.
Изяснено е и това, че в процесния период в имота на ответника е имало два броя
отоплителни тела с поставени ИРРО, щранг – лира в банята, както и един водомер за
топла вода. Вещото лице дава заключение, че разпределението на топлоенергията,
поради липса на осигурен достъп за отчет на уредите, е начислявано на база
екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгл. т.6.5. от
приложението към чл. 61, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1, а изчисляването на топлата
вода е на база брой /1 лице/ потребители по 140л/ден за един човек съгл. чл. 69, ал. 2,
т. 2 от Наредбата. От същото се изяснява, че дължимата сума за процесния период за
доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо
2968,76 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената
експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно
задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването
на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той
се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да
разколебават направените от него изводи. Съгласно заключението на СТЕ дяловото
разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за
топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са
правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за
процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което е неоснователно. Съгласно разясненията, дадени с ТР
№3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
4
плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното
дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно,
задължението за м.05.2019г. (най-старото от периода) не е погасено по давност – за
този месец задължението е станало изискуемо на 15.07.2019г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.114, ал.1
ЗЗД, изтича на 22.09.2022г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г. –
20.05.2020г., през които давността е спряла да тече на основание чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с
§ 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от
14.05.2020г.), т.е. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на
16.08.2022г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при съобразяване с
изравнителните сметки е в общ размер на 2968,76 лева лв., от който ответникът П. В.
следва да отговаря за 1/2, съобразно притежаваните права в съсобствения имот или за
сумата 1484,38 лева, съответно искът за заплащане цена на топлинна енергия предявен
за същата сума е изцяло основателен и следва да се уважи.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за исковия период от м.07.2019г. до м.04.2021г. начислената
цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 35,98 лева, от която ответницата В. дължи 1/2 - т.е. сумата 17,99 лева, поради което
и искът се явява изцяло основателен.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
5
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл.32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по
делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия
по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал.
3 от ОУ за 2021г. и 2022г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в
производството по чл. 410 ГПК са в размер на 51,66 лв., представляващи заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер на 1139,70 лв., представляваща заплатена
държавна такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ, депозит за особен представител
и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК /в размер
50,00 лева/.
Ответникът е защитаван от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, поради което разноски не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че П. Д. В., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1484,38 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 17,99 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със
6
законната лихва от 16.08.2022г. до изплащане на вземането, които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София, жк. „Хиподрума“,
АДРЕС, аб. № 116128, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 23.09.2022г. по ч.гр.д. № 44377/2022г. по описа на СРС, 81 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 213,19 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 08.08.2022г., както и
иска за сумата 3,51 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до
08.08.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П. Д. В., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, сумата 1139,70 лева,
разноски за държавна такса, депозит за СТЕ, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата 51,66 лева,
разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на "Нелбо" АД като трето лице помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7