РЕШЕНИЕ
Номер 119623.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100501990 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 41296/26.06.2020 г., депозирана от С.В.Ц. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, местност „Боровец“, ПИ 146, чрез адвокат Р.Ст. от ВАК, с
адрес за кореспонденция гр. Варна, ул. „Поп Харитон“ № 10, ет. 1, срещу Решение № 2194
от 08.06.2020г., постановено по гр. д. № 17332 по описа на Районен съд Варна за 2019г., 12
състав, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен срещу „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК *********, за приемане на
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6 811,75 лева /
шест хиляди осемстотин и единадесет лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от
09.02.2016г. до 03.07.2019г., за обект на потребление с кл. № ********** и абонатен №
**********, за която е издадена фактура от 27.09.2019г.
Въз въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е неправилен
и постановен в противоречие със събраните по делото доказателства. Жалбоподателят
твърди, че по делото не е било проведено пълно и главно доказване относно факта, че
извършената проверка на СТИ е законосъобразна, че отразените факти и обстоятелства в
едностранно изготвените частни документи отговарят на действителността, че е извършена
намеса в електроразпределителната мрежа, от която неправомерно се черпи електрическа
енергия, че количеството енергия, което е начислено и фактурирано служебно, е доставено
от дружеството и потребено от ищеца. Твърди, че по делото не се е установило между
страните да има сключен договор за заплащане на електроенергия по цени за технологичен
разход, поради което и не може да се изисква плащане по такава тарифа. Сочи, че
електрическата енергия е движима вещ, поради което нейната продажба следва да се
подчинява на правилата за договор за продажба, тоест купувачът дължи заплащане на
реално предоставената стока, а в случая липсват данни за кои периоди е консумиран
начисления ток. Твърди, че служебно изчислената и дотаксувана ел. енергия не е
1
аргументирана с необходимите доказателства, поради което не следва да се приема като
достоверна. Заявява, че ответното дружество е следвало да представи доказателства, че
проверката и констатациите относно СТИ са законосъобразни и правилни, доколкото такива
действия могат да извършват само конкретни лица, оправомощени за проверка на СТИ и
компоненти и допълнителни устройства към тях. В заключение сочи, че клаузите на общите
условия на ответното дружество са неравноправни.
Жалбоподателят твърди, че е абсолютно невъзможно начисленото количество
електроенергия да е преминало през СТИ за процесния период. Намира, че ищецът е доказал
основанието на своята претенция, както и недължимостта на сумите, поради което моли за
отмяна на атакуваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде
уважен първоначално предявения иск. Претендира и разноски за двете инстанции.
Въззиваемото дружество намира въззивната жалба за процесуално допустима, но по
съществото си за изцяло неоснователна. Сочи, че правото на дружеството да начислява
суми в случаите на преизчисляване на количествата електрическа енергия по реда на
ПИКЕЕ е изрично предвидено в чл. 56 от правилата, които са в сила от 2019г., поради което
и съдът не дължи преценка за това дали дружеството има такова право. Сочи за
неоснователно оплакването на жалбоподателя, че е останало недоказано по делото, че
между страните е налице договор за заплащане на елетроенергия по цени за технологичен
разход, тъй като на доказване подлежат само твърденията на страните и релевантните за
спора факти, а твърдение за такива факти в процеса не са наведени. Намира, че по делото
безспорно (доколкото заключението на вещото лице не е оспорено) се е установило, че
монтираният на 08.02.2016г. електромер е бил нов, като не е било възможно при
монтирането му да е имало показания различни от нулата, в който и да било от регистрите, в
това число и регистър 1.8.3. Сочи, че възражението, че служителите на дружеството не са
имали правомощията да извършват проверки СТИ, е неотносимо, тъй като по делото няма
такива твърдения, а служителите са извършили единствено проверка на измервателните си
системи за съответствието им с изискванията на ПИКЕЕ. Намира за неотносимо и
възражението за неравноправност на клаузите на ОУ на дружеството, доколкото в
конкретния случаи корекцията на сметката е извършена в съответствие не с тях, а по
правилата на действащите ПИКЕЕ.
Предвид изложеното в отговора, въззиваемото дружество моли за потвърждаване на
атакуваното решение, като моли за присъждане на сторените в производството съдебно-
деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, но с
изрична молба от адвокат Стойчева поддържа въззивната жалба, моли за уважаването и
присъждане на сторените разноски в хода на производството.
Въззиваемото дружество, чрез процесуалния си представител адвокат Л., моли съда да
остави без уважение въззивната жалба и да потвърди атакувания съдебен акт. Моли за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и възразява срещу размера на
претендираните от въззивника разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството пред РС Варна е образувано по предявен от С.В.Ц. иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
2
дружество сумата от 6 811.75 лв., представляваща стойността на допълнително начислена
електроенергия за периода от 09.02.2016 г. до 03.07.2019 г. за обект на потребление, с кл. №
********** и абонатен № **********, за която е издадена фактура от 27.09.2019 г.
Ищецът твърди, че е потребител на електроенергия за обект на потребление с кл. №
********** и абонатен № **********. След извършена техническа проверка в обекта на
03.07.2019 г. бил съставен констативен протокол, СТИ бил демонтиран и изпратен на БИМ
за експертиза. Провеката на БИМ констатирала, че при софтуерно четене била установена
външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия в
невизуализиран регистър, в следствие на което била извършена корекция и издадена
фактура в размер на 6 811.75 лева. Ищецът твърди, че не е потребил процесната
електроенергия, като поддържа и становище, че не е било налице правно основание за
проведената корекционна процедура.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Електроразпределение Север“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност
на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за
продажба на електроенергия. Поддържа, че процесната сума е вследствие на проведена
корекционна процедура на основание чл. 55 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.),
която е извършена в съответствие разпоредбите в ПИКЕЕ. В тази връзка сочи, че точното
количество ел. енергия е установено след прочитане на невизуализираните регистри, като
твърди, че натрупаната ел.енергия в тях е реално доставена и потребена от ищеца. Сочи, че е
спазена както процедурата по техническа проверка на измервателните системи и
свързващите ги електрически инсталации в процесния обект на потребление и съставяне на
констативен протокол в съответствие с правилата, предвидени в ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г.), така и наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на
корекционната процедура по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.). При
условията на евентуалност заявява, че субсидиарно следва да се приложат разпоредбите на
чл. 183 и сл. от ЗЗД, уреждащи договора за покупко-продажба, в който смисъл е и новата
практика на ВКС. По тези аргументи моли за отхвърляне на предявения иск.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са в продажбено
правоотношение по силата на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия,
срещу задължението на потребителя да заплати определена цена. На 03.07.2019 г.
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. №
1114021566111612 на обект на ищеца С. Ц., находящ се в гр. Варна, м-ст „Боровец“, в
присъствието на свидетеля Е. А. А.. Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба №
524678 и е изпратен за проверка в БИМ при показания по нощна тарифа – 006718 и дневна
тарифа – 017020. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1105724,
който е подписан от служителите на ЕРП и свидетеля.
3
Видно от Констативен протокол № 1845/19.09.2019 г. на Българския институт по
метрология, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера.
Действително потребената и преминала през електромера енергия се разпределя и върху
невизуализираната на дисплея тарифа: 15.8.3 – 0039400.714 кWh. Констатирано е още, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия.
На основание извършената проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД е
изпратено уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ е направено
преизчисление на количеството потребена електрическа енергия. От представеното
становище за начисление на електрическа енергия от 26.09.2019 г. се установява, че е
начислена общо 39400 кВТч енергия за периода от 09.02.2016г. до 03.07.2019 г. За така
начисленото количество електроенергия е издадена Фактура № **********/08.08.2019 г. на
обща стойност 6 811.75 лева, която е изпратена на ищеца. От констативен протокол №
1004452 от 08.02.2016 г. се установява, че процесният електромер е монтиран в
електроснабдения обект при показания 000000 и за двете тарифи – дневна и нощна. В
протокола не са отразени показанията на другите съществуващи в паметта на СТИ тарифи.
От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, се
установява, че към датата на извършване на проверката – 03.07.2019 г., процесният
електромер е бил в срок на метрологична годност. Констатира се още, че измервателният
уред е бил нов при монтажа. Количесвтото ел. енергия е доставено до обекта и съответно е
потребено. Електромерът е в класа си на точност, като има наличие на показания в тарифа 3,
регистър 1.8.3, което се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за
параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Не се констатира
хардуерно вмешателство върху имзервателната схема на СТИ. Схемата на свързване на СТИ
с електрозахранващата мрежа не е променена. Вещото лице е посочило, че е невъзможно
измервателният уред при монтажа да има показания различни от нулата в който и да било от
регистрите, включително и в регистър 1.8.3.
В проведеното открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като
добавя, че не може да се определи от кога точно е започнало натрупването на количеството
електроенергия в невизуализирания регистър, както и че не може да се определи часовия
диапазон, в който се е натрупала енергията.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
4
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната
сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена
корекция на сметка при наличие на измерени количество електроенергия в невизуализирани
регистри на СТИ. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствена тежест в
процеса, ответникът е следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване, че е извършил законосъобразно процедурата по техническа проверка на
процесното СТИ, че са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на
корекционна процедура, размерът на отчетената енергия в невизуализирания регистър,
реално доставената енергия до адреса на абоната, както и размерът на дължимата сума за
начислената електроенергия.
В конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител на ел. енергия по
смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му.
Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките (законни и
материалноправни) за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената
електроенергия за релевирания период. В това е състои и основното възражение на
въззивника, изложено в жалбата.
В правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена
възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при
спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2
ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява и коригира пренесената ел. енергия е
обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно
изготвените констативен протокол, констативен протокол на БИМ и заключението на
вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не се касае за неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата на свързване
на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия. Причината за установената липса
на отчитане е резултат от софтуерно вмешателство и се изразява впретарифиране чрез
въвеждане на още една тарифа – 1.8.3, като същата не се визуализира на дисплея на
електромера, но в нея се отчита част от потребената ел. енергия.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата
на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Същите са
издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол №
5
67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно –
че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно
норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел.
енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2
ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт,
който е задължителен за страните.
В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 03.07.2019 г. –
след влизане в сила на новите ПИКЕЕ.
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на
съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване. За провеждането на тази едностранна корекция е необходимо да се
извърши метрологична проверка и състави констативен протокол при спазване на реда за
това, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа
енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ. Видно от
доказателствата по делото, корекционната процедура е проведена изцяло в съответствие с
правилата за измерване на количествата електроенергия.
В тази връзка, ответникът е следвало да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно
и главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в
обекта на потребление на ищеца след монтажа на СТИ.
По настоящото дело такива доказателства не са ангажирани. По делото е приет Констативен
протокол № 1004452 за монтаж на процесния електромер от 05.08.2016 г., от който се
установява, че СТИ е монтиран с показания по 000 000 квтч по двете видими тарифи –
нощна и дневна, но липсва отбелязване на показанията по тарифа 1.8.3. Съдът не споделя
извода на вещото лице, че след като проверените тарифи 1.8.1. и 1.8.2 са нулеви, и
останалите тарифи, в точа число и 1.8.3, са с нулеви показания. Този извод, ако и да е
логически оправдан не може да бъде приет за безспорен, тъй като липсват доказателства в
тази насока, а е изведен само въз основа на предположението, че СТИ е било ново,
доколкото е било с нулеви показания в две от общо петте му тарифи. Видно от
доказателства по делото и по-конкретно от Констативен протокол от 03.07.2019г.,
служителите на електроразпределителното дружество имат техническата възможност, чрез
специализиран софтуер да проверят всички съществуващи тарифи на СТИ и да ги отразят в
протокола при монтирането му. Точно така е направено в протокола от 2019г. при замяна на
процесния електромер с нов. При това положение остава неизяснен въпросът защо всички
тарифи и показанията по тях не са посочени в проткола от 2016г., което в още по-голяма
степен се засилва съмнението в това, дали и при монтирането на процесния електромер
същият е бил с нулеви показатели във всички тарифи, при положение че служителите на
6
ЕРП са го монтирали, но не са посочили показанията на тарифи 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0.
Следователно, ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил по пътя на
пълното и главно доказване по несъмнен начин, че към датата на монтажа процесното СТИ
е било с нулеви показания по всички регистри. Липсват доказателства, че при монтажа
показанията по невизуализирания регистър също са били нулеви. От даказателствата п
оделото и от приетото заключение на вещото лице не може да се установи също така с
точност и в кой времеви период е натрупано процесното количество ел. енергия.
Предвид изложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен иск
за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се отмени.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззивника за компенсация на разноските,
направени за защита в първоинстанционното и въззивното производство, следва да бъде
уважена. Същият претендира разноски за производството пред първа инстанция в размер на
700.00 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, както и платена
държавна такса в размер на 280.25 лв. Въззивникът претендира и разноските пред
настоящята съдебна инстанция, които са 146.23 лв. за държавна такса и 1000 лева –
адвокатски хонорар. Така претендираните разноски са описани в приетите в двете
инстанции списъци по чл. 80 от ГПК, ведно с договори за правна помощ и съдействие,
имащи характер на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият
състав на съда констатира, че действително заплатената пред втора инстанция държавна
такса е в размер на 136.23 лв., а не както е посочено в списъка на разноските 146.23 лв.,
поради което претенцията за държавна такса следва да се уважи до размера на реално
сторения разход.
В условията на евентуалност и в случай, че претендираните хонорари от ищеца са над
предвидения минимум, процесуалният представител на ответното дружество е направил
възражение за прекомерност. Настоящият състав на съда намира обективираното от
въззиваемия искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за несъстоятелно, доколкото същата тази страна,
която е направила възражението за прекомерност, сама е оценила високо фактическата и
правна сложност на делото като е уговорила и изплатила на своя процесуален представител
адвокатско възнаграждение в размер на 1 608 лева с ДДС за въззивната инстанция и 1 608
лв. за първа инстанция, а фактическата и правна сложност на делото е еднаква за двете
страни в процеса – в този смисъл е и Определение № 3 от 5.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
7153/2014 г., IV г. о., ГК.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2194 от 08.06.2020г., постановено по гр. д. № 17332 по описа
на Районен съд Варна за 2019г., 12 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
7
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че С.В.Ц. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, местност „Боровец“, ПИ 146, не дължи на
„Електроразпределение Север“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258, сумата от 6 811,75 лева / шест
хиляди осемстотин и единадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 09.02.2016г. до
03.07.2019г., за обект на потребление с кл. № ********** и абонатен № **********, за
която е издадена фактура от 27.09.2019г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, да заплати на С.В.Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност „Боровец“, ПИ
146, сумата от 2 116.48 лв. /две хиляди сто и шестнадесет лева и четиридесет и осем
стотинки/, представляващи сторените от странта съдебно-деловодни разноски за двете
съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението при условие, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се впише в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8