№ 764
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000502608 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ответникът в първоинстанционното производство Д. Г. Н. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 27.07.2023 г., а
въззивната жалба е подадена на 03.08.2023 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№
6414/03.08.2023 г. Решение № 436/21.07.2023 г., постановено по гр.д. №
101/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен състав,
в частта, с която искът с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД на М. Д. И.
срещу Г. Н. Н. и Д. Г. Н. е уважен, като е прогласена относителната
недействителност на сключената между ответниците съдебна спогодба,
инкорпорирана в протокол от 30.12.2015 г. по гр.д. № 347/2015 г. по описа на
РС - гр. Етрополе, по силата на която Г. Н. се задължава да изплаща месечна
издръжка на майка си Д. Г. Н. в размер на 1450 лв., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или
прекратяващи издръжката, считано от 21.12.2015 г.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Е.
Е., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно
пълномощно приложено както на стр.22 от гр.д. № 7974/2021 г. СГС, І-17
1
състав, така и по настоящото дело на стр.16. Въззивницата ответница е внесла
дължимата държавна такса с вносен документ от 15.08.2023 г., представен по
делото с молба от 16.08.2023 г.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
Въззивницата-ответница поддържа незаконосъобразност и
неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се на първо място, че
съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. На второ място се твърди,
че първоинстанционният съд е допуснал събиране на доказателства от страна
на ищцата при настъпила преклузия. На трето място се поддържа, че не са
налице предпоставките за уважаване на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД с
твърденията, че действията на Г. Н. при сключване на спогодбата не са
насочени към увреждане на ищцата като кредитор. Поддържа се, че не е
налице и знание от страна на ответница Д. Н.. Във връзка с релевираните
възражения, се развиват подробни съображения по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответната по жалбата страна-ответникът Г. Н. Н. чрез процесуалния му
представител адвокат Г., с който заявява че като основателна поддържа
въззивната жалба на ответницата Н. и моли съда да я уважи.
Въззиваемата ищца М. Д. и чрез процесуалния си представител към този
момент адвокат Б. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробни
съображения изложени в отговора и моли съда да я остави без уважение и
потвърди първоинстанционното решение по подробни съображения изложени
в отговора, които са по съществото на спора.
Ответникът в първоинстанционното производство Г. Н. Н. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 24.07.2023 г., а
въззивната жалба е подадена на 03.08.2023 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№
6416/03.08.2023 г. Решение № 436/21.07.2023 г., постановено по гр.д.№
101/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен състав,
в частта, с която искът с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД на М. Д. И.
срещу Г. Н. Н. и Д. Г. Н. е уважен, като е прогласена относителната
недействителност на сключената между ответниците съдебна спогодба,
инкорпорирана в протокол от 30.12.2015 г. по гр.д. № 347/2015 г. по описа на
РС - гр. Етрополе, по силата на която Г. Н. се задължава да изплаща месечна
издръжка на майка си Д. Г. Н. в размер на 1450 лв., ведно със законната лихва
2
върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или
прекратяващи издръжката, считано от 21.12.2015 г.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат К.
Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно
пълномощно приложено на стр.54 от гр.д. № 101/2022 г. на Софийски окръжен
съд.
Въззивникът ответник е внесъл дължимата държавна такса с вносен
документ от 15.08.2023 г., представен по делото с молба от 16.08.2023 г.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
На първо място заявява възражение за нередовност на исковата молба.
Прави възражение за родова неподсъдност на делото на Окръжен съд, в която
връзка поддържа недопустимост на първоинстанционното решение.
Поддържа, че не са безспорно установени предвидените в закона кумулативни
предпоставки на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответната по жалбата страна-ответницата Д. Г. Н. чрез процесуалния й
представител адвокат Е., с който заявява че като основателна поддържа
въззивната жалба на ответника Н. и моли съда да я уважи.
Въззиваемата ищца М. Д. и чрез процесуалния си представител към този
момент адвокат Б. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробни
съображения изложени в отговора и моли съда да я остави без уважение и
потвърди първоинстанционното решение по подробни съображения изложени
в отговора, които са по съществото на спора.
С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивните
жалби Решение № 436/21.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 101/2022 г. по
описа на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен състав, се обжалва в
неговата цялост.
Горното е така и е в съответствие с Решение № 38/02.03.2017 г., гр.д. №
60030/2016 г., ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК, и с което
съставът на ВКС е приел, че: „ако съдът е уважил евентуалния иск, без да се е
произнесъл или като неправилно е отхвърлил главния иск, жалбата на
ответника препятства влизането в сила на решението в прекратителната част
или съответно – в отхвърлителната част по главния иск и без ищецът да го е
обжалвал (и в този случай за него е безразлично, кой от двата иска ще бъде
3
уважен, но не може да иска уважаването и на двата). Ако горестоящият съд
уважи жалбата, той ще разгледа главния иск, тъй като жалбата срещу
уважаването на евентуалния е насочена и срещу отхвърлянето на главния и
ползва ищеца, и без той да е подал жалба и дори (недобросъвестно) да се
противопоставя на жалбата срещу евентуалния иск, тъй като жалбата от
третото лице помагач ползва главната страна.“
Въззивникът-ответник Г. Н. в съдебно заседание и чрез процесуалния си
представител поддържа въззивна си жалба по подробни съображения,
изложени в писмени бележки по делото.
Въззницата-ответница Д. Н., редовно призована, не се явява, не изпраща
представител, не изразява становище в хода по същество.
Въззиваемата-ищца в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва въззивните жалби и моли съда да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Първоначално Софийски районен съд, а след изпращане на делото по
родова компетентност, Софийски окръжен съд е бил сезиран с обективно,
евентуално съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.5 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на одобрена с протоколно
определение от 30.12.2015 г. по гр.д. № 347/2015 г. по описа на Етрополски
районен съд, спогодба по силата на която Г. Н. Н. се задължава да изплаща
ежемесечна издръжка на майка си Д. Г. Н. в размер на 1 450 лв., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, считано от 21.12.2015 г.,
поради нейната симулативност, евентуално съединен с иск с правно
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за прогласяване по отношение на ищцата на
относителната недействителност на спогодбата.
Процесуалният въпрос за родовата подсъдност на делото е решен с
Определение № 381/11.02.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 289/2022 г. на
Апелативен съд-София, 10 състав, което напълно се споделя от настоящия
съдебен състав, поради което и възражението на въззивника Г. Н. за родова
4
неподсъдност на делото се явява напълно неоснователно.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
Ищцата и ответникът Г. Н. са бивши съпрузи.
С влязло в сила 01.11.2012 г. Решение № 527/02.04.2012 г. по в.гр.д.№
4255/2011 г. на Софийски апелативен съд, ответникът Г. Н. Н. е осъден да
заплати на ищцата М. Д. И. сумата от 13 097,69 евро на основание чл.59 от
ЗЗД, ведно със законната лихва от 13.11.2009 г. до окончателното изплащане,
сумата от 99,50 лв. на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, разноски за встъпване в
дълг, ведно със законната лихва от 13.11.2009 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 532,83 лв. разноски по делото пред СГС. Въз основа на
влязлото в сила решение в полза на М. И. са издадени изпълнителен лист от
26.10.2017 г. за горепосочените суми и изпълнителен лист от 14.12.2012 г. за
сумата от 3 044,17 лв. разноски.
На 30.12.2015 г., по гр.д.№ 347/2015 г. по описа на Етрополския районен
съд, с протоколно определение, Съдът е одобрил спогодба по силата на която
Г. Н. Н. се задължава да изплаща ежемесечна издръжка на майка си Д. Г. Н. в
размер на 1 450 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
считано от 21.12.2015 г.
Издаден е изпълнителен лист на 30.12.2015 г. въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 64/2016 г. по описа на ЧСИ Р. М., по което
дело ищцата е присъединен взискател с два броя удостоверения от ЧСИ М. П.
по негово изпълнително дело № 11/2017 г. срещу същият взискател-ответника
Г. Н..
От приетата пред първоинстанционния съд СМЕ, се установява, че
ответницата Д. Н. е пациент с множество хронични заболявания, като
водещото соматично заболяване е персистираща белодробна астма, в средно
тежка форма, с дихателна недостатъчност от 1-ва степен. Соматичните
заболявания на Н. се развиват на фона на тежко психично заболяване-
биполярно афективно разстройство с предимно депресивни епизоди. Вещото
лице установява, че към датата на процесната спогодба 30.12.2015 г.
ответницата Н. е страдала от всички описани в експертизата заболявания,
5
които са я ограничавали да извършва трудова дейност с определена към
периода 2014 г.-2017 г. 52% трайно загубена нетрудоспособност. Характерно
за тези заболявания е, че с напредването на годините, състоянието на болните
постепенно се влошава, поради което трудоспособността намалява.
От приетите пред първата инстанция писмени доказателства се
установява, че Н. Г. Н. съответно съпруг на ответницата Н. и баща на
ответника Н., е бил управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
София, съгласно сключен договор за възлагане на управление до 28.03.2022 г.,
като за последните шест месеца през заличаването му като управител на
дружеството, полученото от него брутно възнаграждение е било в размер на
53 472,82 лв.
От писмените доказателства, представени от НЗОК, се установява, че
ответницата Н. е диспансеризирана от края на 2016 г. до 2022 г., като са й
изписвани лекарства за неалергична астма и хипертонично сърце.
От приетата пред първата инстанция СОЕ, се установява, че
средномесечният разход за медикаменти на ответницата Д. Н. към момента на
сключване на процесната спогодба е в общ размер от 452,99 лв.
При така установените факти по делото, първоинстанционният е приел,
че главният иск е неоснователен, тъй като ответниците са целели не привидно,
а реално извършване на разпоредителни действия-предмет на спогодбата,
което изключва нейната привидност. Приел за основателен и доказан
евентуалния иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД и прогласил
относителната недействителност на процесната спогодба спрямо ищцата.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни - ответниците в първоинстанционното
производство и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивни
жалби са процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
6
С първоинстанционното решение в обжалваната му част, съдът е уважил
изцяло иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Този иск е на разположение
на всеки кредитор - както на парично, така и на непарично вземане - ППВС №
1 от 29.03.1965 по г.д. № 7/1964 г. Касае се за облигационен иск, който
представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник
предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или
затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява "общото обезпечение на
кредитора" /чл. 133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни
спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда.
Искът е допустим.
Съгласно задължителните за съдилищата указания по т. 8 на ППВС
7/1973 г. съдебната спогодба, постигната в производството за делба, както и
спогодбата в исковото производство не се отличава по своята същност от
извънсъдебната. Подобно на нея тя представлява договор. Одобрението от
съда е предпоставка да възникне силата на пресъдено нещо на спогодбата, но
то не я прави съдебен акт и нейният правен режим се различава от този на
съдебните решения. Със съдебната спогодба страните прекратяват един спор,
като преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията
им са такива, каквито ги прогласява спогодбата, но ако договорът за спогодба
е опорочен, няма пречка този порок да бъде предявен с иск за прогласяване на
нейната нищожност, за унищожаването й или за обявяване или прогласяване
на недействителността й, както и да бъдат предявени искове за развалянето,
отменянето й поради новонастъпили обстоятелства или други потестативни
права. Спогодбата е подчинена на режима на договорите. При последващо
оспорване на спогодбата и/или на отделни нейни части, са допустими
всякакви искове. В този смисъл решение № 447 от 25.06.2010 г. по гр. д. №
4618/2008 г. на ВКС, III г.о.
За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице
предвидените в закона предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на
кредитор, длъжникът да е знаел за увреждането при разпореждането със свое
имущество в полза на третото лице и последното да е знаело за увреждането
на кредитора, при възмездно действие.
Всички предпоставки за уважаване на иска са налице.
Ищцата има качеството на кредитор по отношение на ответника Г. Н.,
7
което безспорно се установява с приетите по делото два броя изпълнителни
листа от 26.10.2017 г. и от 14.12.2012 г.
Налице е и втората предпоставка - длъжникът да е знаел за увреждането.
Знанието за увреждане е елемент от фактическия състав на
потестативното право да бъде обявен за недействителен разпоредителен акт
на длъжника по отношение на кредитора, когато актът е извършен след
възникване на вземането /моментът на настъпването на изискуемостта и на
установяването на вземането по съдебен ред са без значение/. Това знание е
налице у длъжника, когато патримониумът му се променя чрез негов акт.
В случая вземането на ищцата е възникнало с извършените от нея
плащания в периода от 25.04.2008 г. до 30.04.2008 г. на дължими от Г. Н. суми
по договор за банков кредит № 38/170 от 09.02.2007 г. и договор за встъпване в
дълг 25.04.2008 г. към "Уникредит Булбанк" АД, а спогодбата е сключена на
30.12.2015 г., т.е. ответникът Н. е бил наясно, че с извършеното разпореждане
намалява имуществото си и оттам възможностите да заплати дължимите на
ищцата суми, с които неоснователно се е обогатил. Безспорно доказателство
за знание и фактът, че в случая Решение № 527/02.04.2012 г. по в.гр.д.№
4255/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което вземането на ищцата е
установено по съдебен ред, е влязло в сила на 01.11.2012 г., а производството
за издръжка пред РС-Етрополе по гр. д. № 347/2015 г. е образувано далеч след
това на 21.12.2015 г. След постигнатата спогодба и поради това, че се касае за
привилегировано вземане, принудителното изпълнение по изпълнителното
дело за събиране на вземането на ищцата е осуетено. Установява се с
представената пред настоящата въззивна инстанция справка изх.№
64245/23.08.20024 г. на ЧСИ Р. М. с рег.№ *** на КЧСИ по изпълнително дело
№ 64/2016 г., по което ищцата има качеството на присъединен взискател.
Т.е. безспорно е, че при сключване на спогодбата, при липса на друго
имущество на длъжника, върху което да се насочи принудителното
изпълнение по изпълнителното дело, освен трудовото му възнаграждение, че
ответникът Н. е съзнавал, че с извършеното действие ще бъде осуетено или
затруднено удовлетворяването на вземането на ищцата.
Налице е последната предпоставка за уважаване на исковата претенция.
Сделката, чиято недействителност се иска, е сключена между лица,
визирани в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, между майка и син, при което е
8
законът е въвел презумпция за знание, която не е оборена от двамата
ответници, в чиято доказателствената тежест е това.
Изцяло в горния смисъл е и Решение № 50235/21.12.2022 г., постановено
по гр.д.№ 3501/2021 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, постановено по реда на
чл.290 от ГПК, при аналогична фактическа обстановка.
По горните съображения, въззивният съд намира за неоснователни
жалбите на ответниците, поради което същите следва да бъдат оставени без
уважение, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото, въззивният съд не следва да разглежда
отхвърлената като неоснователна главна претенция.
По отговорността за разноските в процеса:
При този изход на делото и неоснователност на въззивните жалби, на
въззивниците не се дължат разноски.
Въззиваемата страна няма претенции за разноски, поради което такива
не й се присъждат.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 436/21.07.2023 г., постановено по гр.д. №
101/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен състав,
в обжалваната му част, с която искът с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД
на М. Д. И. срещу Г. Н. Н. и Д. Г. Н. е уважен, като е прогласена относителната
недействителност на сключената между ответниците съдебна спогодба,
инкорпорирана в протокол от 30.12.2015 г. по гр.д. № 347/2015 г. по описа на
РС - гр. Етрополе, по силата на която Г. Н. се задължава да изплаща месечна
издръжка на майка си Д. Г. Н. в размер на 1450 лв., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или
прекратяващи издръжката, считано от 21.12.2015 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10