№ 54
гр. Средец, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20222170100190 по описа за 2022 година
Предявени са искове от Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас,
***, чрез пълномощника адв.М.Д., против Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР,
представлявана от Директора Главен комисар Д.В.М..
В исковата молба се твърди, че през периода 19.05.2019г. до 09.07.2020г. Д.К. е
полагал труд като мл.инспектор/ст.полицай в група „Охрана на държавната граница“ в
Гранично полицейско управление – гр.Средец при Регионална Дирекция „Гранична
полиция” – Елхово, която била структурно подчинена на Главна Дирекция „Гранична
полиция” – София. Съобразно Закона за Министерство на вътрешните работи ищецът е със
статут на държавен служител. Брутното месечно възнаграждение на държавните служители
и продължителността на работното им време е уреден в ЗМВР, като същото се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл.187, ал.9 от
ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определя от наредба
на министъра на вътрешните работи. За периода от 02.06.2016г. до 29.07.2016г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 40/02.06.2015г. и отменена с Решение №
8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., обн. ДВ бр.59 и влязло в сила на
29.07.2016г. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. е
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи /обн. ДВ бр.69 от 2014г./, която е
възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Сочи се, че в рамките на процесния исков период са действали Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г.,
Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г. Излага се, че в посочените наредби липсвало изрично
правило за преизчисляване при сумарно отчитане на работното време на положените часове
труд между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1,143, каквото правило съществувало в
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Според ищеца липсата на това правило в
наредбата не означавало, че подобно преизчисляване не следва да се извършва, като
1
съгласно чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между
22.00 часа и 06.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Ищецът
релевира, че нормативната празнота поради липса на специално правило за ставка на
допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за
допълнително възнаграждение за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумарно изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата – т.е. с приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен с 1,143, получен като частно при деление на
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. С
изменението на чл.187, ал.4 от ЗМВР е въведено правилото, че положеният нощен труд
следва да се преизчислява с коефциент единица, но тази разпоредба е с материално правен
характери и се прилага за напред от обнародването й в ДВ бр.60 от 07.07.2020г.
За периода от 19.05.2019г. до 09.07.2020г. ищецът работил на смени, всяка с
продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка, като в този
смисъл полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Общо положеният нощен труд от него бил
620 часа, който преизчислен с коефициента 1,143 възлизал на 708 часа. Преизчисляването
нощния към дневния труд водило до извънреден труд от 88 часа, който работодателят не му
заплатил и следвало допълнително да му заплати. През исковия период К. получавал
различно основно месечно възнаграждение – 1129 лева през 2019г., 1142 лева през 2020г.
Предвид нормата на чл.186, ал.6 от ЗМВР, че извънредният труд се заплащал с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение и доколкото протоколите от
положения нощен труд от ищеца се съхранявали в Регионална Дирекция „Гранична
полиция” – гр.Елхово, предявеният главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с
чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР е посочен в приблизителен размер от 846,56 лева. Твърди, че
работодателят дължи и лихва за забава върху дължимите суми от момента, в който са
станали изискуеми, като ориентировъчният размер на акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД е
61,08 лева, като момента на изпадане в забава се сочи месеца следващ отчетения тримесечен
период, съобразно чл.186, ал.3 от ЗМВР.
Отправя се искане Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР да бъде осъдена
да заплати на Д.К. сумата в размер на 907,64 лева, от които 846,56 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 88 часа за
процесния период от 19.05.2019г. до 09.07.2020г., получени в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата в размер на 61,08 лева, представляваща
лихва за забава върху дължимите от работодателя суми и законна лихва върху дължимите
суми от депозиране на исковата молба на 19.05.2022г. до окончателното им заплащане.
Претендира сторените в производството разноски.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът не се явява, но се
представлява от пълномощника адв.М.Д., който поддържа исковата молба и отправя искане
за уважаване на исковите претенции. Претендира сторените разноски.
С определение по чл.214 от ГПК в открито съдебно заседание на 22.07.2022г. съдът е
допуснал изменение на иска за главница, като следва да се счита за предявен за сумата от
745,74 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба
на 19.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща възнаграждение
за положен нощен труд за периода от 19.05.2019г. до 09.07.2020г., както и на иска за лихва
за забава, който следва да се счита за предявен за сумата от 168,81 лева, съобразно
заключението на вещото лице по Съдебно – икономическата експертиза. С протоколно
определение от същото съдебно заседание е прекратено производството по делото в частта
за горницата над размера от 745,74 лева до първоначално предявения размер от 846,56 лева,
претендирана с иска по чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Главна Дирекция
„Гранична полиция“ при МВР, чрез юрисконсулт Я.Т., е ангажирала отговор, с който
заявява, че оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. Не
оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в
исковата молба. За процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на 24 –
часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало
сумарно, като в резултат на това чрез прихващане на положителните с отрицателните
разлики на отработеното време за процесния период, бил формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от
2
ЗМВР като извънреден труд. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от
ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труди, била приложима
нормативната уредба на специалния ЗМВР, а КТ не намирал субсидиарно приложение по
отношение на държавните служители и тези работещи в МВР. Ответникът счита, че за
процесния период редът бил регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и
Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. Относно неприложимостта на НСОРЗ се твърди, че
защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР
по – високо заплащане и по – висока степен на социална закрила, намираща изражение в
компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по –
благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и на лицата, работещи
по трудово правоотношение, за които е приложим КТ. Излага се в отговора на исковата
молба, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното възнаграждение на
служителите на МВР, отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на
нощен труд и затова им гарантира едно по – високо основно възнаграждение в сравнение с
други категории служители. Прилаганата система за образуване на възнагражденията на
служителите същевременно включвала и заплащането на нощния труд, независимо дали той
реално бил положен и затова не им се начислявало допълнително възнаграждение за
положен нощен труд. Релевира се, че ЗМВР винаги изчерпателно уреждал регламентираната
материя и липсвало празнини, които да налагат прилагането на НСОРЗ. За нощния труд
държавните служители в МВР разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ била неприложима и поради
това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощно работно време било необходимо да са налице
следните предпоставки: а/ подневно отчитане на работното време, б/ работа на смени и в/
продължителност на нощното работно време по – малка от продължителността на дневното
и г/ трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, като предпоставките на в/ и г/
не били налице. Отправя искане да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се
разноски.
При проведеното открито съдебно заседание ответникът се представлява от
пълномощника юрисконсулт Я.Т., която поддържа отговора на исковата молба и отправя
искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, включително и с оглед прекратяване на делото досежно сумата, за която е
допуснато намаление на иска.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от
правна и фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от
ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Основателността на иска за заплащане на извънреден труд е обусловена от
установяването на следните материално правни предпоставки: 1. че между страните е
съществувало служебно правоотношение по ЗМВР през процесния период; 2. че ищецът е
заемал посочената в исковата молба длъжност; 3. че положеният от ищеца труд през
процесния период надхвърля продължителността на нормативно определеното работното
време, изчислявано на тримесечие; 4. продължителността на работното време и 5.
подлежащия на заплащане размер на трудовото възнаграждение.
Не е спорно между страните, че за периода, за който се претендира трудовото
възнаграждение за извънреден труд – от 19.05.2019г. до 09.07.2020г., Д. Г. К. е бил в
служебно правоотношение по ЗМВР с Гранично полицейско управление – гр.Средец при
Регионална Дирекция „Гранична полиция” – Елхово, структурно подчинена на Главна
Дирекция „Гранична полиция” – София, на длъжността мл.инспектор/старши полицай в
група „Охрана на държавната граница“.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно –икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, като същото не
е и оспорено от страните по делото, се установява, че за периода от 19.05.2019г. до
09.07.2020г. Д.К. е положил нощен труд, равняващ се общо на 616 часа. Положеният нощен
труд в размер на 616 часа не бил преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за
превръщането му в дневен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният
труд от 616 часа ставал на 704,09 часа. В резултат от преизчисляване на нощния труд с
посочения коефициент, се получавала разлика между преизчисления и отчетения по
протоколи и платен нощен труд в размер на 88,09 часа, като въпросната разлика от
3
преизчисления нощен труд не е отчитана, съответно не е заплащана от ответника. Общият
размер на трудовото възнаграждение за нощен труд от 88,09 часа върху основното месечно
възнаграждение възлизал на 745,74 лева, като нетното трудово възнаграждение било
изчислено от вещото лице по размер за всеки месец на час, съобразно основното месечно
възнаграждение и броя на работните часове в месеца. Съответно месечното възнаграждение
на ищеца е посочено в колона 2 от Приложение № 1, към заключението, видно от което за
периода от май 2019г. до декември 2019г. основното месечно възнаграждение е 890 лева, за
периода от януари 2020г. до юли 2020г. основното месечно възнаграждение е 990 лева.
Лихвата за забава върху сумата от 745,74 лева, изчислена за всеки месец поотделно от 30-то
или 31-во число на месеца следващ всяко тримесечие до датата на завеждане на делото –
18.05.2022г. , възлизала общо на 168,81 лева.
Спорен в настоящото производство е въпросът за начина на изчисляване на
положените часове труд, респективно следва ли да се превръщат часовете положен нощен
труд в дневни и следва ли да се заплаща нощният труд за така преобразуваните часове.
Съобразно новелата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, като в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че
допълнително възнаграждение е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд. Нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови
смени – сумирано за тримесечен период, като ал.5 на чл.187 от ЗМВР урежда, че работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни за служителите на ненормиран работен ден или с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за служители, работещи на
смени.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, съобразно чл.187, ал.10 от ЗМВР. За процесния период,
за който се претендира възнаграждението за извънреден труд – от 19.05.2019г. до
09.07.2020г. е действала Нрадеба № 8121з-908 от 02.08.2018г. и Наредба № 8121з-36 от 7
януари 2020г. на Министъра на вътрешните работи. В приложимата Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018г. на Министъра на вътрешните работи, в чл.9 от същата се предвижда, че за всеки
отработен нощен час или част от него от 22.00 до 6.00 часа на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. В нормата на чл.3, ал.2 от Наредба
№ 8121з-36 от 7 януари 2020г. на Министъра на вътрешните работи се предвижда, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Преди приемане на тези наредби е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
като в чл.31, ал.2 от нея се регламентира, че при сумирано отчитане на отработеното време
общия брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетения период се умножава
по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетения
период. В следващата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018г. и Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020г. не е уредено нормативно
преизчисляването на нощния труд в дневен. Във въпросните наредби не е упоменат начина
на преизчисляване на нощния в дневен труд, но става ясно, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, което следва да се извърши с протокол. При това положение
съдът намира, че е налице празнота в уредбата относно реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата
извън редовното работно време и следва да намери приложение общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, в която на основание чл.9, ал.2 е
определена методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни със
съответен коефициент в случаите, когато работното време се изчислява сумирано за
определен период, какъвто е и настоящия случай. Предвид изричната норма на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното място, т.е. с
4
коефициент 1,143. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ. В тази връзка доводите на ответника, обективирани в
писмената защита, че в ЗМВР било предвидено по – високо заплащане на нощния труд и по
– висока социална закрила на служителите, не се споделят от съда.
Ето защо исковата претенция за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение за положен труд през нощта за периода от 19.05.2019г. до 09.07.2020г.,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание. От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е положил 616
часа нощен труд, който изчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд
възлиза общо на 704,09 часа. Разликата между тези стойности е в размер на 88,09 часа, което
представлява положен от ищеца извънреден труд, поради което дължимото възнаграждение,
пресметнато с 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение, според
заключението на Съдебно – икономическата експертиза, възлиза в размер на 745,74 лева.
С оглед уважаването на главния иск подлежи на уважаване и обусловената
претенция, която за периода на забавата от момента, в който вземанията за трудови
възнаграждения по отчетни периоди са станали изискуеми, до депозиране на исковата
молба, възлиза според заключението на Съдебно – счетоводната експертиза, на исковата
сума от 168,81 лева. Дължима е и претендираната законна лихва върху главницата считано
от предявяване на исковата молба на 19.05.2022г. до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Главна
Дирекция „Гранична полиция“ при МВР следва да бъде осъден да заплати на ищеца Д.К.
сумата от 300.00 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение, уговорено в
договор за правна защита и съдействие между К. и адв.Д. /л.7 от делото/.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на ответника следва да бъдат възложени и всички
дължащи се такси и разноски по делото – държавна такса в размер на 50,00 лева за
предявения иск за главница и 50,00 лева за предявения иск за лихва, разгледани в
настоящото производство, както и държавна такса от 5,00 лева в случай на издаване на
изпълнителен лист. Ответникът следва да понесе и разноските по изготвеното заключение
на експертизата по делото в размер на 200.00 лева, платени от бюджета на съда.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски и при прекратяване на делото. Съгласно нормата
на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица или едноличните търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда по реда на чл.37 от ЗПП, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, както в процесния случай ответникът е представляван от
юрисконсулт Я.Т., като съдът определя такова в размер на 300.00 лева. Като основа за
изчисление на разноските ще се вземе предвид половината от въпросното юрисконсултско
възнаграждение – т.е. 150.00 лева, тъй като в производството са предявени общо два иска и
делото е прекратено в частта само относно единия иск. Предвид изложеното съдът намира,
че на молителя Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение по съразмерност в размер от 17,87 лева по настоящото
производство, с оглед прекратената част от него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес на
управление гр. София 1202, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от
Директора Главен комисар Д.В.М., да заплати на Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.Средец, област Бургас, ***, по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата от 745,74 лева /седемстотин четиридесет и пет лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща дължимо допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 19.05.2019г. – 09.07.2020г., получен
след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
върху тази сума от 19.05.2022г. до окончателното ѝ изплащане, по иска с правно основание
чл.86 от ЗЗД сумата от 168,81 лева /сто шейсет и осем лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща лихва за забава, начислена върху дължимата главницата за положен
5
извънреден труд, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски
в размер на 300,00 лева /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес на
управление гр. София, 1202, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 46, представлявана от Директора
Главен комисар Д.В.М., да заплати по сметката на Районен съд – Средец държавна такса в
размер на 100,00 лева /сто лева/, държавна такса от 5,00 лева /пет лева/ в случай на
издаване на изпълнителен лист, както и разноски за експертиза в размер на 200,00 лева
/двеста лева/.
ОСЪЖДА Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, *** да
заплати на Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес на
управление гр. София 1202, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от
Директора Главен комисар Д.В.М., сумата от 17.87 лева /седемнадесет лева и осемдесет и
седем стотинки/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за частично
прекратяване на делото.
Решението да се връчи на страните по делото. Същото подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от 05.08.2022г. /съгласно чл. 315,
ал. 2 от ГПК/.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6