№ 34
гр. Свиленград, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100425 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Д. П. срещу Т. Н.
К., с която е предявен иск с правна квалификация чл.71, ал.1, т.1, вр. чл.5 от
Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) - за установяване на проявено
дискриминационно отношение, представляващо тормоз, основан на признака
„обществено положение“, извършен на 14.10.2020г., в качеството му на член
на комисия, назначена от Кмета на Община Свиленград, и състоящ се в отказ
„да съобщи на началниците си“ за ремонт на жилищна сграда с адрес: гр.
************, и констатиране, без да има правомощия за това, че сградата е
негодна за обитаване.
В исковата си молба ищецът посочва, че в качеството си на
пълномощник на собственика на жилищна сграда, находяща се в гр.
************, настанил в същата ромско семейство – родители и пет деца.
Посочва, че сградата била запустяла, но след ремонт на покрива, а
впоследствие и на вътрешен ремонт, щяла да стане „добро място за живеене“.
Ищецът положил огромни усилия и с помощта на роми ремонтирал покрива и
започнал да извършва вътрешен ремонт.
Ищецът твърди, че ответникът бил „ръководител Инспекторат КОН към
Община Свиленград. Твърди, че на 14.10.2020г., пред горепосочената
жилищна сграда дошла „огромна група държавни служители, предвождани от
ответника“. Това се случило, след като вече била минала общинска комисия,
която била издала предписания за обезопасяване на имота. Ответникът заявил
на ищеца, че пълномощното му е фалшиво, че е наясно с извършения ремонт
на покрива, но за него сградата продължавала да е негодна за обитаване и
затова щял да изведе наемателите. Ищецът бил „буквално зашеметен от
обида, гняв и срам“ от поведението на ответника. Започнал да пише молби до
1
Кмета на общината за назначаване на нова комисия, но въпреки това
наемателите били изведени от сградата, нова комисия не била назначена,
минало време и наемателите се отказали от имота.
В резултат на посочените бездействие и действие на ответника,
съответно отказа му да съобщи за извършения ремонт и констатацията му, без
да има правомощия за това, че сградата е негодна за обитаване, ищецът
претърпял тормоз. Двете деяния на ответника имали за цел да накърнят
достойнството на ищеца, да създадат враждебна, принизяваща, унизителна,
обидна и застрашителна среда, като блокират възможностите му да защити
своите наематели и имота, за който се грижил. Така, ответникът извършил
спрямо ищеца тормоз, основан на признака „обществено положение“, а
именно „положение на лице, което е извършило ремонт на сграда, обявена от
Общината За опасна за живеене и нуждаеща се от ремонт“.
По тези съображения ищецът моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Т. Н. К., в който излага съображения за неоснователност на
исковата претенция. Твърди, че не е извършвал действия в разрез със
забраните по ЗЗДискр., а цялостното му поведение и действията му в
процесния случай били изцяло съобразени със задълженията му по закон.
Твърди, че на процесната дата 14.10.2020г., ответникът, в присъствието на
свои колеги – служители в Общинска администрация – Свиленград,както и в
присъствието на ищеца и служители от различни държавни институции –
представители на РУ на МВР – Свиленград, „Елекроразпределение ЮГ“ АД,
РСПБЗН, ОПБО, лично се обадил на Кмета на Община Свиленград, за да го
уведоми за случая при възникналия конфликт и спор, създаден от ищеца, като
му съобщил както за текущото състояние на процесната сграда, така и за
констатирания ремонт, а също и помолил градоначалника да оставят
семейството, настанено в сградата за още два дни, за да се подготвят и да
напуснат обекта. В процесния случай била спазена законовата процедура, а
ответникът изпълнявал законовите си правомощия. Становището на
последния било обективирано в констативен протокол, подписан без
забележки и възражения от всички членове на общинската комисия. По
отношение на ищеца ответникът не бил осъществил тормоз, под формата на
нежелано поведение – физически, словесно или по друг начин, с цел и
резултат да накърни достойнството на ищеца. Единствената цил на ответника
била изпълнението на законосъобразна заповед на Кмета на Община
Свиленград, с оглед предотвратяване на инциденти от процесната сграда като
опасна и негодна за обитаване и живот.
Поради изложеното, ответникът моли съда да отхвърли иска и да му
присъди направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
от фактическа страна следното:
Със Заповед № 1354/16.09.2020г. на Кмета на Община Свиленград е
наредено на С.В.П. - собственик на сграда с идентификатор 65677.701.2242.1,
2
находяща се в поземлен имот с идентификатор 65677.701.2242 по
кадастралната карта на град ************, в срок до 20.09.2020г., да
освободи сградата от обитателите, за да се избегнат инциденти, а в срок до
30.09.2020г. да обезопаси сградата със сигнална лента откъм тротоара и да
предотврати достъпа в сградата, като същата бъде заключена.
Със Заповед № 1489/02.10.2020г. на Кмета на Община Свиленград е
назначена комисия в състав Председател – ответникът по делото Т. К., на
длъжност „Инсп. Незаконно строителство и контрол по ЗУТ“, и членове –
трима служители на Общинска администрация Свиленград, която да извърши
извеждане на наемателите от жилищна сграда, находяща се на ул.
************, поради факта, че сградата не е годна за обитаване и трябва да
се предотврати достъпа до нея, като бъдат извършени необходимите действия
от назначената комисия.
Видно от Протокол от 14.10.2020г., съставен от Комисията, назначена
със Заповед № 1489/02.10.2020г. на Кмета на Община Свиленград, съставът
на комисията, в присъствието на на представители на „В и К“,
„Елекроразпределение ЮГ“, РУ на МВР – Свиленград, РСПБЗН и ОПБО, е
извършил оглед на процесната сграда. Констатирано ве в протокола, че
Заповед № 1354/16.09.2020г. на Кмета на Община Свиленград не е изпълнена,
поради което се е предприело принудителното й изпълнение чрез спиране на
електрозахранването и водоснабдяването на сградата, ограждането й със
сигнална лента и извеждане на настанилите се в нея лица. Протоколът е
подписан от всички членове на комисията, както и от присъстващите на
огледа лица.
Със Заповед № 875/08.06.2021г. на Кмета на Община Свиленград е
наредено собственикът на сграда с идентификатор 65677.701.2242.1,
находяща се в поземлен имот с идентификатор 65677.701.2242 по
кадастралната карта на град Свиленград – С.В.П. или упълномощено от него
лице, да събори предверието и външните стълби и да ги изгради отново; да
обезопаси сградата веднага след получаване на заповедта; да приведе
сградата във вид, годен за живеене, съгласно нормативните изисквания на
ЗУТ. В мотивната част на заповедта е посочено, че на 14.05.2021г. е бил
извършен оглед на сградата от комисията, назначена със Заповед №
753/14.05.2021г. на Кмета на Община Свиленград. Представен е и протокола
за извършения оглед, видно от който комисията е констатирала, че сграда с
идентификатор 65677.701.2242.1, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 65677.701.2242 по кадастралната карта на град Свиленград,
собственост на С.В.П., съгласно НА № 1, том 16, рег. № 3807, н.д. №
3205/2007г., е опасна и негодна за обитаване и живеене.
Видно от материалите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на горепосочените заповеди, ищецът се явява пълномощник на
собственика на процесната сграда. В преписката са приложени и множество
документи, описани в придружителното писмо под 84 точки, но тъй като те не
са относими към настоящия спор, настоящият съдебен състав не смята за
нужно да ги обсъжда.
3
По делото е разпитан като свидетел А. А. П. – един от членовете на
Комисията, извършила оглед на процесната дата и председателствана от
ответника. От показанията на свидетеля П., призован по искане на ищеца, се
установява, че на 14.10.2020г. комисията е извършила оглед на сградата на ул.
************, но който присъствал и ищеца, който бил раздразнен,
агресивен, псувал, викал и говорил на висок тон. Според свидетеля, имало
конфрикт между П. и К., но кога е възникнал не можел да посочи.
Разпитан е като свидетел и А.Я.К. – служител в Общинска
администрация – Свиленград, на длъжност „Архитектура, незаконно
строителство и контрол по ЗУТ“. Свидетелят посочва, че не му е известно
отношение на ответника спрямо ищеца, с което е проявена дискриминация,
тормоз или дори някакво пренебрежително отношение.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр., към проявите на дискриминация се
приравнява и тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.,
сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и
расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна
среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места,
като това се явяват допълнителни хипотези, при които засегнатите лица биха
могли да търсят защита на своите права с предявяване на исковете по чл. 71
от ЗЗДискр.
Съгласно чл.9 от Закона за защита от дискриминация, в производството
за защита от дискриминация, ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа
на които може основателно да се предположи, че той е жертва на
дискриминационно отношение, изразяващо се в тормоз, а когато той е
направил това, законът възлага доказателствената тежест на ответника да
установи обратното, а именно, че не е нарушил забраните по ЗЗДискр.
С оглед посочените разпоредби и с оглед конкретните твърдения в
исковата молба за оказан тормоз, осъществяван по признак „обществено
положение“, следваше в настоящото производство ищецът да докаже, че
твърдените две деяния (бездействие и действие) от страна на ответника в
съвкупност съставляват тормоз по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДискр.
В тази връзка следва да се изясни, че в чл. 4 и чл. 5 от ЗЗДискр.са
визирани отделни хипотези на противоправни действия, респ. бездействия,
като в първия случай е налице типичната по определение дискриминация,
която се дели на пряка и непряка, а във втория случай е регламентирано
извършването на тормоз от едно лице спрямо друго. Съгласно параграф 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., тормоз е всяко нежелано поведение
на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно или по
друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на
лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда. След тази легална дефиниция на общото понятие за
тормоз, текстът на чл. 5, ал. 1 конкретизира, че тормозът на основа
признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към
4
дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и
поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Последното
уточнение, възприето от законодателя, приравнява тормозът, който
притежава съответните признаци, на дискриминация. Този законодателен
подход на пръв поглед създава впечатление за приравняване на
дискриминацията и тормоза под обща легална дефиниция. Методът на
законодателното препращане, обаче, в случая е използван, за да се редуцира
обхвата на понятието „тормоз“ до определени негови проявни форми, извън
които остават всички останали видове тормоз. Смисълът на разпоредбите се
разкрива чрез анализ на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр, от които е видно, че при
типичната дискриминация е налице различно третиране по съответен признак
на едно лице спрямо друго, респ. други лица, докато при тормоза не е
необходимо такова различно третиране между две или повече лица. Затова се
налага извода, че тормозът по чл.5 от закона представлява самостоятелна
форма на противоправно действие (бездействие), като за доказване наличието
на тормоз не е необходим случай на сравнение. Чрез тормоза се постига
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда.
В настоящото производство ищецът извежда твърденията си за
проявено спрямо него дискриминационно отношение, представляващо
тормоз, основан на нормативно въведения признак „обществено положение“.
В закона липсва легална дефиниция на този признак. За разлика от останалите
изброени в закона признаци - пол, раса, народност, религия, етническа
принадлежност и т. н., този признак няма и не може да има изначално
определено съдържание, но във всеки конкретен случай би следвало да се
разглежда от гледна точка на онези същностни белези, които на практика я
обуславят като такава и които предполагат еднаквото приложение на закона.
Твърдението на ищеца за наличието на такъв същностен за общественото му
положение белег, като „лице, извършило ремонт на сграда, опасна за живеене
и нуждаеща се от ремонт“, обусловил дискриминационно отношение към
него, от страна на общински служител, в случая е възможно да се
интерпретира от гледна точка на защитения от чл. 4 ЗЗдиск признак
„обществено положение“.
В обобщение, за да се обоснове извод за наличие на дискриминационно
отношение, представляващо тормоз, от страна на ответника спрямо ищеца, по
посочения признак, следваше да се докаже по делото, че са извършени от
ответника твърдените деяния и че те са довели до накърняване на
достойнството на ищеца, до създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда, че представляват недопустимо поведение, и това във
всички случаи е основано на признака „общенствено положение“. Не се
установи по делото такива деяния да се били извършени от ответника, както и
санкционирания от ЗЗДискр. вредоносен резултат, който те да са причинили
на ищеца.
Ето защо, съдът приема, че действията на ответника в разглеждания
случай се основават и са в изпълнение на законовите разпоредби,
5
регламентиращи процесните отношения, като не са проява тормоз по смисъла
на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДискр.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не е осъществил
тормоз спрямо ищеца, поради което искът с правно основание чл.71, ал.1, т.1
от ЗЗДискр следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника
следва да се присъдят направените разноски по делото, които се претендират
и за които се представят доказателства и списък по чл.80 от ГПК. Същите се
установиха в размер на 500,00 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., с ЕГН: **********, адрес: гр.
************, срещу Т. Н. К., с ЕГН: **********, адрес: гр. ************,
иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1, вр.чл.5 от ЗЗДискр. - за установяване
на проявено дискриминационно отношение, представляващо тормоз, основан
на признака „обществено положение“, извършен от ответника на 14.10.2020г.,
в качеството му на член на комисия, назначена от Кмета на Община
Свиленград, и състоящ се в отказ „да съобщи на началниците си“ за ремонт
на жилищна сграда с адрес: гр. ************, и констатиране, без да има
правомощия за това, че сградата е негодна за обитаване.
ОСЪЖДА Т. Д. П., с ЕГН: **********, адрес: гр. ************, срещу
Т. Н. К., с ЕГН: **********, адрес: гр. ************, сумата 500,00 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6