№ 59
гр. Нова Загора, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20242220200169 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Я.Ю.Р. (Я. Ю. Р.) от *********, чрез адв. Ч., против НП
№23-0306-001223 от 09.11.2023 г. издадено от началник група на РУ – Нова Загора към от
ОДМВР Сливен, с което:
1. На основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
2. На основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
3. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита,
че не е управлявал процесното МПС и издаденият талон за кръвно изследване е предявен в
нарушение на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. Ч. счита, че НП е незаконосъобразно
и моли съда за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът –началник група на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен не се явява
и не изпраща процесуален представител. В писмени бележки е изложил доводи за
законосъобразност на издаденото НП и е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.10.2023 г. в 03:00 часа, в гр. Нова Загора на ул. Васил Левски като водач на лек
автомобил, БМВ 318 ЦИ с рег. №**** в град Нова Загора по ул. „Васил Левски" до РУ Нова
1
Загора Р. е управлявал с посока юг-север лек автомобил след употреба на алкохол в кръвта.
При проверка с техническо средство Дрегер „Алкотест“ 7510 с фабричен номер АРРМ-0797
цифровата индикация е отчела 0.66 промила на хиляда в издишания от водача въздух.
Пробата е с пореден номер на техническото средство 03048. На водача е издаден талон за
изследване с номер 117694.
След извършена справка с ОДЧ на РУ Нова Загора се е установило, че Р. е
неправоспособен и не е притежава СУМПС.
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 1121802 от
26.10.2023 г., а въз основа на него и процесното НП.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите М., А., С.
и Б., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и
съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са
достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от
състава на нарушението.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление за нарушението са спазени изискванията за
форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на
свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на
изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В АУАН н НП точно и ясно е описано, че МПС-то се е движио посока юг-север по ул.
„Васил Левски“ до РУ Нова Загора, поради което доводите на защитата в тази насока са
неоснователни.
От така описаното съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните
правила, които да се определят като съществени и да внасят неяснота относно фактическите
и правни рамки на формулираното обвинение, водещи до нарушаване на правото на защита
на наказаното лице.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените
доказателства, приложени по делото.
По отношение на приложението на материалния закон:
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП въвежда забрана за управление на превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Видно от доказатеслтвата по
делото (дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства за
23.03.2022 г. (л. 55-56) и свидетелските показания се установява, че Р. е управлявал
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 0.66 промила.
Фактът, че автомобила е бил в движение се установява от показанията на св. С., който
посочва, че автомобила е бил в движение и наказаното лице е слязло от него. След като е
установил миризма на алкохол му е направили тест с дрегер, който е установил
концентрация на алкохол в размер на 0.66 промила (л. 58 по делото).
Неоснователни са доводите на адв. Ч. за нарушение на процедурата при издаване на
талон за изследване.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
2
аналози, талонът по чл. 3, ал. 2 се попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на
водача или се изпраща до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към
акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. Единият от стикерите по чл. 3, ал. 3 се
залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а останалите се
прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се предоставя на водача.
Макар по приложения талон по делото да липсва залепен стикер, това нарушение не
се явява съществено, тъй като лицето не се е възползвало от възможността да даде кръвно
изследване.
Целта на залепването на стикери съобразно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози е да се предотврати манипулацията при вземане и изпращане на
изследване на кръвна проба, но тъй като наказаното лице не е дало такава, нарушението не
се явява съществено.
Ако жалбоподателят е имал възражения то е следвало да не приема показанията на
техническото средство, а е трябвало да ги оспори като избере, съгласно чл. 6, ал. 4 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., друг способ за установяване на тази концентрация -
посредством изследване с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо
лабораторно изследване на кръвна проба. Като не е сторил това, а е приел показанията на
техническото средство и сам се е лишил от възможността да оспори показанията му.
Същевременно е пропусната и възможността концентрацията на алкохол да бъде
своевременно установена по някой от другите два способа. По тази причина следва да се
приеме за установено, че лицето е управлявало МПС с концентрация на алкохола в размер на
0.66 промила (в този смисъл решение № 130 от 12.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 424/2018 г., I
н. о., НК, решение № 373 от 3.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1215/2014 г., III н. о., НК и др.).
Санкционната норма на чл.171, ал. 1, т. 1 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, който управлява, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително -
за срок от 6 месеца и глоба от 500 лв.
Видно в АУАН и НП е посочено, че лицето е управлявало МПС с рег. № ****, като
отговорността му е подведена под правилната норма, а възраженията на защитата, че не е
могъл да разбере какво МПС е управлявал, тъй като е изписан целия текст на санкционната
норма на неоснователни.
Наложеното му наказание е в законоустановения размер от 500 лева. Тази санкционна
норма предвижда и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца, но същото не е наложено от органите на МВР, поради което настоящия състав не
може да му утежни положението и следва да потвърди НП в тази част относно наложената
глоба.
Доказано е и нарушението на чл. 150 от ЗДвП, тъй като при извършената проверка се
установява, че наказаното лице не е правоспособен водач, а санкцията е наложена в
законоустановените граници по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда лицето управляващо МПС да
носи СУМПС за съответната категория. От доказателствата по делото се установява, че
наказаното лице не е носило процесното свидетелство и затова законосъобразно му е
наложена глоба в определения по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП размер от 10 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0306-001223 от 09.11.2023 г. издадено от началник група
на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен, с което на Я.Ю.Р. (Я. Ю. Р.):
1. На основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
2. На основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
3. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4