Р Е Ш Е Н
И Е
№ 3492
гр.Пловдив, 17.11.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди
и шестнадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Вана Казакова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2746
по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Ястребец” №23Б, представлявано от Г. Х. Б., чрез пълномощника юрк.А. Т., твърди,
че ответникът имал качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се в ........ Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършвала при публично известни общи
условия, които след влизането им сила имали характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Същите общи условия били в сила и по отношение ответника, който бил
длъжен да заплаща стойността на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който сумите се отнасят. Твърди, че през
м.11.2012г. и м.12.2012г. доставил на ответника топлинна енергия в
горепосочения обект, която била разпределена като топлинна енергия, отделена от
сградната инсталация, но същият не заплатил определената за нея цена в установения
в общите условия срок и след получена покана за доброволно изпълнение. Имотът
се намирал в сграда – етажна собственост, разпределението на топлинната енергия
в която се извършвало от “БРУНАТА”ООД по силата на изрична договореност с ищеца
и в изпълнение разпоредбата на чл.138б ЗЕ. Ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по повод което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№13502/2015г.
по описа на ПРС, ХІV гр.с. Ответникът възразил по реда на чл.414 ГПК, поради
което възникнал правен интерес заявителят да предяви установителен иск относно
вземанията си. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е
формулирано искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде
признато за установено по отношение ответника, че същият дължи на ищеца сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ч.гр.д.№13502/2015г. по
описа на ПРС, ХІV гр.с., както следва: 42,59 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия през периода м.11.2012г. – м.12.2012г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението – 21.07.2015г., до окончателното
плащане, както и 10,52 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата,
определено за периода 31.12.2012г. – 05.02.2013г. Претендират се направените в
рамките на съдебното производство разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от исковата молба
и приложенията към нея са връчени лично на ответника Д.А.Д., ЕГН **********,***.
В законоустановения срок отговор на исковата молба от нейна страна не е
постъпил.
Ответникът е бил редовно призован по същия начин и
за първото по делото съдебно заседание, като в призовката и в определението по
чл.140 ГПК изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се
гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание на 02.11.2016г. ответникът не се явява, не изпраща упълномощен
представител, няма и направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие. Същевременно,
ищецът е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение в негова полза.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител
в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото
да се разгледа в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства
може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето
защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените установителни
искове да се уважат изцяло, при което положение не възниква процесуалното условие
за разглеждане на осъдителните такива, предявени при условията на евентуалност.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски. Съгласно т.12 от
ТР №4/18.06.2014г. на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В заповедното производство заявителят е заплатил държавна такса в
размер 25 лв. и претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. В
исковото производство е платена държавна такса по установителните искове от още
75 лв., като се претендира и юрисконсултско възнаграждение за представителство
в това производство в размер, определен от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, равняващо се на 300 лв. Общият
размер на разноските на ищеца, който се равнява на 700 лв., следва да бъде
присъден изцяло в тежест на ответника.
Въз основа на горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Д.А.Д., ЕГН **********,***, че същата
дължи на “Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, представлявано от Г. Х. Б., сумата 42,59 лв. (четиридесет и два лева и 59 ст.), представляваща
неплатена стойност на доставена топлинна енергия за имот в ............, през
периода м.11.2012г. – м.12.2012г., ведно със законна лихва от 21.07.2015г. до
окончателното плащане, както и сумата 10,52
лв. (десет лева и 52 ст.) – обезщетение за забавено изпълнение на горното
парично задължение в размер на законната лихва за периода от 31.12.2012г. –
05.02.2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 по ч.гр.д.№13502/2015г.
по описа на ПРС, ХІV гр.с.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********,***, да заплати на “Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Ястребец” №23Б, представлявано от Г. Х. Б., сумата 700 лв. (седемстотин лева) – деловодни разноски в
производството по ч.гр.д.№13502/2015г. по описа на ПРС, ХІV гр.с., и гр.д.№2746/2016г.
по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.
Решението е постановено при
участието на “БРУНАТА”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Братя Бъкстон” №85, представлявано от Н. Г. Ж., като трето
лице-помагач на “Топлофикация София”ЕАД.
Решението е окончателно,
като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в
едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
/Росица Кюртова/
Вярно с оригинала
ВА