№ 5197
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110165038 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „*********,със седалище и адрес на управление
*********представлявано от *********,против М. Б. М.,ЕГН **********,с
адрес *********,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца,както следва :
3856,04 лева,представляваща цена за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането, 545,14 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до 08.08.2022 г.,44,23 лева сума за
дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането,9,11 лева мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в
*********,при което ответницата се явява задължена да заплаща стойността
на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за
процесния период цената не е заплатена и възлиза общо на 3856,04 лева,което
съответства на реално доставено количество топлинна енергия. Предвид
обстоятелството,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира и
мораторна лихва в размер от 545,14 лева. С исковата молба са заявени и
искови претенции за заплащане сума за дялово разпределение и мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение в размер съответно от 44,23 лева и
9,11 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид подадено
1
възражение е налице интерес от предявяване на установителния иск. Ищецът
моли съда да постанови решение,с което да уважи исковата претенция.
Ответната страна М. Б. М. чрез пълномощника си адв.К. оспорва
исковата претенция като неоснователна и недоказана като твърди,че не е
доказано ответницата да е собственик или ползвател на недвижимия
имот,респективно да е потребител на топлинна енергия. Сочи се,че исковата
претенция е недоказана. Формулирано е възражение за настъпила погасителна
давност. Ответната страна моли съда да отхвърли исковата претенция.
Третото лице помагач ********* не изразява становище по исковата
претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК ********* претендира от М. Б.
М. сумите от 3856,04 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019
г. до м.04.2021 г.,545,14 лева мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия за периода 15.09.2020 г. до 08.08.2022 г.,44,23 лева сума за дялово
разпределение и 9,11 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 45356/2022 г. по описа на СРС,42
състав.
С нотариален акт от 24.12.1997 г. М. Б. М. е призната за собственик на
основание давностно владение на недвижим имот – ап.19 на ет.5 в бл.11 на
********* с площ от 87,30 кв.м.
Видно от договор,сключен между *********,като изпълнител,и
етажните собственици в *********,като възложители,страните са постигнали
съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което изпълнителят
приема да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а
възложителите се съгласяват да поставят индивидуални разпределители.
Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на
етажните собственици от 05.11.2001 г.
Представени са фактури,издадени от ********* с получател М. Б. М. от
31.07.2020 г. и от 31.07.2021 г.
Съгласно сключен договор от 28.05.2018 г. между ********* и
********* ********* приема да извършва дялово разпределение на топлинна
енергия,а ********* се съгласява да заплаща възнаграждение за услугата
дялово разпределение.
Приети са общи условия на ********* за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
Представен е акт от 27.10.2003 г. за приемане строежа на абонатна
станция в *********
Приети са свидетелства за периодична метрологична проверка на
топломер със заключение за съответствие.
2
Видно от документи за главен отчет,същите отразяват показанията на
индивидуални разпределители и на водомер и носят подпис за абонат.
От приетото заключение по изслушната съдебно-техническа експертиза
общият топломер е отчитан на първо число всеки месец по електронен
път,след което са приспадани технологичните загуби за сметка на
доставчика,дяловото разпределение съответства на нормативната
уредба,топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със
заключение за съответствие,поради което се явява годно средство за
търговско измерване. Според заключението начислената топлинна
енергия,без да има задължения извън процесния период възлиза на 3856,38
лева.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че незаплатената главница за топлинна енергия
възлиза на 3856,04 лева,а мораторната лихва върху тази главница е 545,21
лева,сумата за дялово разпределение е в размер от 44,23 лева,а мораторната
лихва върху тази парична сума възлиза на 9,11 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер. В конкретния случай дружеството ищец следва да
проведе доказване за съществуването на договорно правоотношение относно
доставка и продажба на топлинна енергия,да докаже уговорените права и
задължения,да докаже вземането си по размер,а в тежест на ответницата е
възложено доказването,че е изпълнила точно своите договорни задължения
или са налице обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума.
Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се
явява предявен на 22.08.2022 г.
Софийският районен съд счита,че е доказано от събраните в хода на
производството доказателства,че между страните съществува договорно
правоотношение – дружеството ищец осъществява дейност по доставка и
продажба на топлинна енерги,каквато е доставяна в сградата,където се намира
топлоснабденият имот,а ответницата М. е клиент на топлинна енергия като
собственик на имота,в която насока съдът взе предвид представения към
исковата молба нотариален акт. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ
предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване върху имота като по отношение на имотите,които са
топлоснабдени към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ законът не поставя
изискване за наличието на формален писмен договор,а договорното
правоотношение възниква предвид притежаваното право на собственост или
вещно право на ползване. В хипотезата,когато върху недвижим имот има
3
учредено вещно право на ползване,ползвателят,а не носителят на правото на
собственост заплаща стойността на доставена топлинна енергия,защото
ползвателят реализира фактическа власт върху имота. Когато върху имота
няма учредено вещно право на ползване,т.е. собственикът разполага с всички
правомощия собственикът заплаща стойността на доставена топлинна
енергия. В настоящия случай не се установява върху имота да има учредено
вещно право на ползване,поради което ответницата М. като собственик на
имота е задължена да заплаща стойността на доставена топлинна енергия.
Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните по договора
за доставка и продажба на топлинна енергия се регламентират според общите
условия на доставчика. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални
условия,при което приложение намират именно общите условия. За да бъде
изпълнението на задължението за заплащане цена на доставена топлинна
енергия точно,необходимо е да бъде доказано,че цената е заплатена в
предвидения според общите условия срок. Доказването точното изпълнение
на задължението за заплащане цената на доставена топлинна енергия е
възложено на ответницата,а в хода на производството доказателства,че е
заплатена цената или част от същата не са ангажирани. Софийският районен
съд счита,че исковата претенция за заплащане на главница за топлинна
енергия е доказан по основание и по размер и подлежи на уважаване. От
съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява,че в сградата е
въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия,което
означава,че собственикът на топлоснабден имот заплаща стойността на
топлинна енергия,определена от дялово разпределение. Наличието на
протоколи за главен отчет,отразяващи показанията и носещи подпис за
абонат,изравнителните сметки,както и заключението по съдебно-
техническата експертиза,според което дяловото разпределение е реализирано
законосъобразно позволяват да бъде възприето,че исковата претенция е
доказана по основание,същата се явява доказана и по размер,тъй като от
заключението по съдебно-техническата експертиза стойността на топлинна
енергия за процесния период,без да има включени задължения извън
процесния период възлиза на 3856,38 лева,т.е. искът следва да бъде уважен
изцяло в предявения размер от 3856,04 лева. Предвид това,че според
заключението по съдебно-техническата експертиза технологичните загуби са
приспадани за сметка на доставчика,а дяловото разпределение е реализирано
за действително доставеното до потребителите количество топлинна
енергия,съдът намира,че искът подлежи изцяло на уважаване. Разбирането на
съда,че искът е доказан по основание и по размер не се променя предвид
довода на ответницата М. чрез процесуалния й представител,че ответницата
не отговаря за заплащане на топлинна енергия,защото не е поискала
доставянето на услугата,за което ответницата се позовава на чл.62 от ЗЗП. В
тази насока съдът намира,че следва да бъде отбелязано,че разпоредбата на
чл.153,ал.6 от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия за общите части
на сградата и за сградна инсталация е и лице,което не ползва топлинна
енергия в собствения си имот,а и от друга страна,в конкретния случай в имота
са ползвани и топлинна енергия за отопление,и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване,поради което не може да бъде възприето,че е налице
непоискана услуга. Софийският районен съд счита,че искът е доказан и за
сумата от 44,23 лева за дялово разпределение,в която насока взе предвид,че
4
съгласно чл.36 от общите условия цената за дялово разпределение подлежи
на заплащане на продавача на топлинна енергия,т.е. на дружеството
ищец,което има от своя страна задължение за реализиране на плащане към
дружеството,което извършва дяловото разпределение. За да счете,че искът е
доказан по размер,съдът взе предвид заключението по съдебно-счетоводната
експертиза,според което дължимата сума за дялово разпределение възлиза на
44,23 лева и липсват данни за реализирани плащания. Изводът на съда,че са
доказани по основание и по размер исковете за главница за топлинна енергия
и за сума за дялово разпределение налага разглеждането на своевременно
формулираното в писмения отговор възражение за настъпила погасителна
давност. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да
се позове на настъпила давност,ако в определен период от време след
възникване изискуемост на вземането кредиторът бездейства. Приложимата
погасителна давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност
съгласно приетото Тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС. В настоящия случай ищецът е предприел действия по реализиране на
вземането с предявяване на иска – на 22.08.2022 г.,което означава,че погасени
по давност са вземания,за които към тази дата е изминал период,по-дълъг от
три години от изтичане срока за изпълнение. Съдът счита,че погасени по
давност за вземанията за топлинна енергия за м.05.2019 г. и м.06.2019 г.,както
и вземането за сума за дялово разпределение за м.07.2019 г. при съобразяване
чл.114,ал.1 от ЗЗД. Съдът приема,че за задължението за топлинна енергия за
м.07.2019 г.,платимо в периода 01.08.2019 г. до 15.09.2019 г. и за всички по-
нови задължения към предявяване на иска е изминал период от време под три
години,считано от изтичане срока за плащане и възражението за давност се
явява недоказано. При това положение съдът намира,че исковата претенция
за главница за топлинна енергия следва да бъде уважена за сумата от 3487,38
лева и за сума за дялово разпределение за сумата от 42,30 лева,а за разликата
до пълните предявени размери от 3856,04 лева и от 44,23 лева исковете
подлежат на отхвърляне поради настъпила погасителна давност.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато
изпълнението на задължението има падеж или срок,считано от
датата,следваща падежната дата или следваща последния ден от срока
длъжникът изпада в забава,а ако за изпълнението на задължението няма срок
кредиторът трябва да покани длъжника,за да го постави в забава. Съдът
счита,че предвид липсата на уговорен срок за плащане на сумата за дялово
разпределение и предвид това,че дружеството ищец не доказва да е поканило
ответницата да заплати сумата за дялово разпределение,че исковата
претенция за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение е
недоказана по основание и по размер и искът за сумата от 9,11 лева подлежи
на отхвърляне. Софийският районен съд намира,че искът за заплащане на
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия е доказан по основание
– съгласно чл.33 от общите условия стойността на доставена топлинна
енергия подлежи на заплащане в срок от 45 дни,считано от изтичане месеца
на доставката,а предвид липсата на плащане на цената в този срок искът за
мораторна лихва е основателен. С оглед това,че са частично погасени
вземания за топлинна енергия поради настъпила погасителна давност,върху
5
тези задължения не е дължима и мораторна лихва като акцесорна претенция.
При това положение съдът приема,че следва да бъде уважен искът за
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за сумата от 470,23
лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата до пълния
претендиран размер от 545,14 лева искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни
претендират присъждането на разноски съдът намира,че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени такива в размер от 124,76 лева за заповедното
производство и в размер от 910,59 лева за исковото производство, а в полза на
адв.С. К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от
74,55 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на М. Б. М.,ЕГН **********,с адрес *********,че съществува
вземане на „*********,със седалище и адрес на управление
*********представлявано от *********,в размер от 3487,38 лева ( три
хиляди четиристотин осемдесет и седем лева тридесет и осем стотинки )
главница за топлинна енергия за периода м.07.2019 г. до м.04.2021 г., 470,23
лева ( четиристотин и седемдесет лева двадесет и три стотинки ) мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до
08.08.2022 г., 42,30 лева ( четиридесет и два лева и тридесет стотинки ) сума
за дялово разпределение за периода м.08.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
22.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 45356/2022 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля иска,предявен от ********* против М. Б. М. в частта за
разликата над 3487,38 лева до пълния претендиран размер от 3856,04 лева
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 470,23 лева до пълния
претендиран размер от 545,14 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия,в частта за разликата над 42,30 лева до пълния претендиран
размер от 44,23 лева сума за дялово разпределение и за сумата от 9,11 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. Б. М.,ЕГН **********,с адрес ********* да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „*********,със седалище и
адрес на управление *********представлявано от *********, сумата от
124,76 лева ( сто двадесет и четири лева седемдесет и шест стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и в размер от 910,59 лева ( деветстотин и десет
лева петдесет и девет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА „*********,със седалище и адрес на управление
*********представлявано от ********* да заплати на адв.С. К. К.,с адрес
*********,офис 1,сумата от 74,55 лева ( седемдесет и четири лева петдесет и
6
пет стотинки ) адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ по
реда на чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
*********.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7