№ 614
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20251001000628 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника - „Първа Инвестиционна Банка“ АД, чрез юр.
В. срещу решение № 317 от 28.02.2025г. и поправено с решение № 1063 от 16.07.2025г.,
постановени по т.д. № 20221100902203 по описа на СГС, т.о., VI-14 състав, в частта, с която
на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД е осъден да заплати на ищеца - „Аол Груп“ ООД, получени
без основание суми, както следва: 10 549,05 лв., неправомерно усвоена от ответника на
09.01.2020г. като комисиона дневна наличност, от банкова сметка на ищеца с IBAN:
********, ведно със законната лихва върху тази главница считано от 01.12.2022 г. до
окончателното изплащане, законна лихва за забава върху главницата в размер на 366,29 лева
за периода от 26.07.2022г. до 30.11.2022г.; 10 544,26 лв., неправомерно усвоена от ответника
на 03.02.2020г. като комисиона дневна наличност, от банкова сметка с IBAN: ********,
ведно със законната лихва върху тази главница считано от 01.12.2022 г. до окончателното
изплащане, законна лихва за забава върху главницата в размер на 366,12 лева, за периода от
26.07.2022г. до 30.11.2022г., както и 5 204,77 евро неправомерно усвоени от ответника на
11.03.2020г. като комисиона дневна наличност, от банкова сметка с IBAN: ********, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 01.12.2022 г. до окончателното изплащане, законна
лихва за забава върху тази главница в размер на 180, 72 евро, за периода от 26.07.2022г. до
30.11.2022г.
Въззивникът/ответникът – „Първа Инвестиционна Банка“ АД счита, че обжалваното
1
решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че ответникът е доказал по делото
наличие на основание, на което е получил процесните суми. На следващо място твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че банката е нарушила условията по
сключените с ищеца договори за банков кредит и общи условия към тях. Прилагането на
комисиона обща дневна наличност било в съответствие с общите условия на Тарифата за
такси и комисиони на банката. В условията на евентуалност твърди, че решението е
неправилно и в частта, с която е осъдена банката да заплати законна лихва в размер на
366,29 евро върху главницата от 10 549,05 лева, както и за законна лихва в размер на 366,12
евро върху главницата от 10 544,26 лева. Моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените осъдителни искови
претенции, в условията на евентуалност иска да се отмени в частта за присъдената лихва в
евро и същата да се присъди в лева. Претендира разноски по делото за двете инстанции.
Въззиваемият/ищецът - „Аол Груп“ ООД, е подал в срок писмен отговор на въззивната
жалба, чрез адв. К.. Счита, че с влизането в сила на решението за установяване нищожност
на клаузите за комисионна за дневна наличност, е налице нищожност на основанието на
банката за тяхното събиране и осъдителният иск е основателен. Оспорва въззивната жалба и
моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за въззивното производство, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащо на въззивано
обжалване решение на СГС, в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради
което подлежи на разглеждане по същество.
При служебно извършената от въззивния съд проверка на основание разпоредбата на чл. 269
ГПК, се установява, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от
доказателствата по делото и страните не спорят, че между тях е сключен договор за срочен
депозит в евро от 01.02.2016г., с IBAN: ******** и към 03.02.2020г. наличността по тази
сметка е била в общ размер на 850 000 евро. Между ищеца и ответника е сключен и договор
за срочен депозит в евро от 01.02.2016г., с IBAN: ******** и към 03.02.2020г. наличността
по тази сметка е била в общ размер на 10 000 000 евро. Между ищеца и ответника е сключен
и договор за срочен депозит в евро от 01.02.2016г., с IBAN: ******** и към 03.02.2020г.
наличността по тази сметка е била в общ размер на 800 000 евро. С решение на
Управителния съвет на банката от 20.11.2019г. в Тарифата, раздел Банкови сметки, в глава
втора за бизнес клиенти, по реда предвиден в Общите условия и Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), е извършена промяна, като при наличности по
сметки надвишаващи 5 000 000лв., равностойност в друга валута е въведена по договаряне
комисиона обща дневна наличност, а от 29.11.2019г е извършена промяна в Тарифата, при
запазване на размера от 5 000 000 лв., равностойност в друга валута и възможността за
договореност, а при липса на договореност е определен размер на комисиона 0,7 % на
годишна база. С покана вх. № 43-3649 от 18.07.2022г., ищецът е отправил искане до банката,
2
доброволно да му заплати неправомерно удържаните суми в 5-дневен срок.
От заключението на кредитираната по делото съдебно икономическа експертиза се
установява, че на 09.01.2020г. от банковата сметка на дружеството в ПИБ АД с IBAN:
******** е удържана сума в размер на 10 549,05 лева, представляваща комисиона дневна
наличност по сметки над определен размер. На 03.02.2020г. от банковата сметка на
дружеството в ПИБ АД с IBAN: ********е удържана сума в размер на 10 544, 26 лева,
представляваща комисиона обща дневна наличност м. 01.2020г. На 11.03.2020г. от банковата
сметка на дружеството в ПИБ АД с IBAN: ******** е удържана сума в размер на 5 204,77
евро, представляваща комисиона обща дневна наличност м. 02.2020г. Процесните суми са
удържани от Банката на основание Тарифата на ПИБ АД и обхващат периодите м.декември
2019г., м.януари 2020г. и м.февруари 2020г., които са на база дневните наличности. Вещото
лице и изчислило, че размерът на натрупаната законна лихва върху всяка от процесните
суми по делото, за периода от 26.07.2022г. (датата, на която е изтекъл дадения срок за
изпълнение с покана с вх. № 43-3649/18.07.2022 г., за доброволно плащане) до 27.11.2022г са
както следва: върху сумата от 10 549,05 лв. за периода от 26.07.2022г, до 27.11.2022г. е
366,29 лева; върху сумата от 10 544,26 лв. за периода от 26.07.2022г. до 27.11.2022г. е 366,12
лева и върху сумата от 5 204,77 евро за периода от 26.07.2022г. до 27.11.2022г. е 180,72 евро.
За да уважи предявените обективно и кумулативно съединени искове, първоинстанционният
съд е изложил решаващи мотиви, че въведената комисиона за дневна наличност в чл. 2, т. 4
от Тарифата за такси и комисиони, Глава Втора - за бизнес клиенти, Раздел I Банкови
сметки, комисиона дневна наличност, обхващаща и средства по договори за депозит, е
нищожна поради противоречие със закона. Банката е усвоила суми от банковите сметки на
ищеца без правно основание, по смисъла на чл. 55, предл.1 ЗЗД. Акцесорните искове за
лихва за забава на сумите са основателни, в размерите установени от заключението на
вещото лице.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
Всички доводи във въззивната жалба на ответника се отнасят до неправилността на изводите
на първоинстанционния съд, относно наличието на основание за начисляване на комисиона
за дневна наличност върху средствата на ищеца в банката.
С решение № 582 от 23.04.2025г. е допълнено решение № 317 от 28.02.2025г., постановени
по т.д. № 20221100902203 по описа на СГС, т.о., VI-14 състав, с което е призната за нищожна
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 421, ал. 1 ТЗ, клаузата на чл. 2, т. 4 от Тарифата за
таксите и комисионите, глава втора – за бизнес клиенти, раздел І банкови сметки, клауза за
комисиона обща дневна наличност, обхващаща и сумите по депозитите. Това допълнително
решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила на 22.05.2025г., на основание чл. 296,
т. 2 от ГПК.
С влизането в сила на това решение, правният спор за нищожността на клаузата за
начисляване на комисионата е разрешен със сила на пресъдено нещо и не може да бъде
3
пререшаван в производството по обусловените осъдителни искове за връщане на процесните
суми.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено с Постановление № 1 от
28.05.1979г., пленум на ВС, при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, начална липса
на основание е налице, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Следователно
основанието за получаването на всяка една от удържаните от банката комисиона е без
правно основание и не съществува между страните, и банката дължи връщане на всяка една
от удържаните суми. Предявените обусловени осъдителни искове за главници са доказани по
основание и размер, и правилно са уважени от СГС.
Предвид основателността на исковете за главници, досежно своята акцесорност, основателно
е искането на ищеца за присъждане на законна лихва за забава върху всяка една от
претендираните главници, считано от предявяването на исковата молба до окончателното им
заплащане.
В Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019г. на ВКС по т.д. № 5/2017г., ОСГТК на ВКС, е
прието, че задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в
хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - правоотношението е с извъндоговорен характер.
Страните не са определили предварително срок за изпълнение, а такъв няма определен и в
закона, с изключение на правилото предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД. При връщане на дадено
при начална липса на основание, вземането е изискуемо от момента на разместване на
имущественото благо, но длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение от момента, в
който е получил поканата на кредитора, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
С покана вх. № 43-3649 от 18.07.2022г., ищецът е отправил искане за доброволно
плащане на неправомерно удържаните суми от ответника в 5-дневен срок. Следователно
ответникът е изпаднал в забава, считано от деня, следващ изтичане на срока за изпълнение -
23.07.2022 г. Размерът на дължимото обезщетение за забавено изпълнение е изчислен от
вещото лице и не се оспорва от ответника.
Неоснователно е искането на ответника за отмяна на решението по отношение на размера
на пресъденото обезщетение за забавено изпълнение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да е в лева вместо
в евро. С решение № 1063 от 16.07.2025г. е поправена допусната очевидна фактическа
грешка в решение № 582 от 23.04.2025г., постановени по т.д. № 20221100902203 по описа на
СГС, т.о., VI-14, като сумата от 366,12 лева да се чете вместо сумата от 366,12 евро и сумата
от 374,91 евро да се чете 374,91 лева.
Предвид изхода на правния спор, основателно е искането на ищеца за присъждане на
разноски за въззивното производство.
Въззиваемият е представил договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адв.
възнаграждение в размер на 1 200 лева с ДДС за въззивното производство и е доказано, че е
реално заплатено по банков път. Следователно ответникът следва да се осъди да заплати на
ищеца сумата от 1200 лева с ДДС, представляваща разноски за въззивното производство.
Не е заплатена в пълен размер дължимата държавна такса за предявените искове по чл. 86,
4
ал. 1 ЗЗД, за всеки един от които се дължат по 50 лева. Ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на САС държавна такса в общ размер на 74,50 лева за
първоинстанционното производство.
Не е заплатена в пълен размер дължимата държавна такса за въззивното производство по
предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за всеки един се дължат по 25 лева. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на САС държавна такса в общ размер на 37,70
лева за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 317 от 28.02.2025г., поправено с решение № 1063 от
16.07.2025г., постановени по т.д. № 20221100902203 по описа на СГС, т.о., VI-14 състав, в
частта, с която „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК ********* е осъдена на основание
чл. 55, ал.1 от ЗЗД да заплати на „Аол Груп“ ООД, ЕИК *********, получени без основание
суми, както следва: 10 549,05 лв., неправомерно усвоена от ответника на 09.01.2020г. като
комисиона дневна наличност, от банкова сметка на ищеца с IBAN: ********, ведно със
законната лихва върху тази главница считано от 01.12.2022 г. до окончателното й заплащане,
законна лихва за забава върху тази главница в размер на 366,29 лева за периода от
26.07.2022г. до 30.11.2022г.; 10 544,26 лв., неправомерно усвоена от ответника на
03.02.2020г. като комисиона дневна наличност, от банкова сметка с IBAN: ********, ведно
със законната лихва върху тази главница считано от 01.12.2022 г. до окончателното й
заплащане, законна лихва за забава върху тази главница в размер на 366,12 лева, за периода
от 26.07.2022г. до 30.11.2022г. и 5 204,77 евро неправомерно усвоени от ответника на
11.03.2020г. като комисиона дневна наличност, от банкова сметка с IBAN: ********, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 01.12.2022 г. до окончателното й заплащане,
законна лихва за забава върху тази главница в размер на 180,72 евро, за периода от
26.07.2022г. до 30.11.2022г.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Аол Груп“
ООД, ЕИК ********* сумата от 1 200/хиляди и двеста/ лева с ДДС, представляваща
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Апелативен съд град София, сумата от 37,70/тридесет и седем и седемдесет стотинки/ лева,
представляваща държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Аол Груп“ ООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Апелативен съд град
София, сумата от 74,50/седемдесет и четири и петдесет стотинки/ лева, представляваща
държавна такса за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
5
страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6