№ 96
гр. Русе, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520107006 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Молителката Д. Б. В. твърди, че ответникът Р. В. И. е неин син, който
бил с поставена диагноза „Параноидна шизофрения“ в резултат от употребата
на наркотици, от която зависимост не се лекувал адекватно. Също така от
много години бил и хазартно зависим, не работел. Непрекъснато
издевателствал над молителката и неината майка пенсионерка, като им искал
пари. Постоянно залагал и откупувал различни движими вещи. При отказ на
молителката и майка и да му предоставят пари, той ставал агресивен към тях,
̀
отправял закани, че ще бъдат палени, ще бъдат поръчани на двама наркомани
срещу дозата им, че ще им прегризе вратовете, че ще им нанесе няколко
юмрука и ще ги вкара в „Психото да рисуват кръгчета“ до края на живота си.
Същият се чувствал безнаказан от диагнозата, която имал. След постоянните
му заплахи и закани се наложило молителката да сигнализира органите на
полицията, тъй като ги посещавал постоянно, по всяко време от денонощието,
за да им иска пари и в случай, че не му бъдат предоставени такива отправял
заплахи за саморазправа с тях. Твърди се, че и на 13.12.2024г. непосредствено
след като майката на молителката получила пенсията си, той отново позвънил
и казал, че ще дойде да получи пари от тях. Молителката изпитвала страх от
1
ответника, който бил едър мъж, държал се агресивно и бил в състояние да
изпълни заплахите си, поради което моли да бъдат постановени мерки за
защита от домашно насилие по отношение на ответника.
Въпреки редовното уведомяване и призоваване на ответника, същият
не е депозирал становище по молбата, не се явява в проведеното открито
заседание и не изпраща представител.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Описаната в исковата молба фактическа обстановка съдът приема за
установена по делото от представените и неоспорени писмени и гласни
доказателства, включително и декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН.
Според представеното към молбата писмено становище от д-р М.Б. –
психиатър, ответникът Р. В. И. страда от „Параноидна шизофрения“ от 2004-
2005г., като няма съзнание за болест и отказва да се лекува амбулаторно.
Съобразявайки изложените от неговата майка данни за поведението му,
включително и за честата употреба на алкохол и наркотици, специалистът
психиатър е изразил становище, че ответникът е опасен и е целесъобразно да
бъдат взети спешни мерки за лечението му по принудителен ред.
За поведението на ответника са сигнализирани и органите на РП –
Русе, видно от приложеното по делото постановление от 04.10.2021г. по пр.
пр.№***/2021г. От мотивите на същото се установява, че са налице множество
случаи, включително и към него момент, в които Р. В. И. е заплашвал своята
майка и баба да му дават пари, тъй като нямал доходи, а бил пристрастен към
хазартни игри.
Свидетелят В.И.Т. установява, че е бивш съпруг на молителката и баща
на ответника. Въпреки развода си с молителката двамата поддържали добри
отношения и си гостували. Тодоров многократно ставал свидетел как бившата
му съпруга е изнудвана за пари от сина им, при което и отправял заплахи, че
̀
ще я заколи, ще я вкара в лудница, че ще прати приятели да запалят
апартамента и и пр. По същия начин се държал и със своята баба –
̀
свидетелката Р.Д., с която молителката живеела заедно. Имало и случаи в
които свидетелят виждал как ответникът бута молителката, усуква ръцете и, за
̀
да я принуди да му даде пари. На рождения ден на баба му, на 21 ноември
ответникът отново дошъл в жилището на молителката и настоявал да му дадат
2
пари. Агресивно се държал и към него ответникът, дори му бил нанесъл
побой, удрял го в главата, краката и корема, крадял му вещи, които залагал
последствие.
Свидетелката Р.С.Д., баба на ответника и майка на молителката
установява, че многократно от нея и дъщеря и ответникът искал пари,
̀
отправял им заплахи, че ще даде на две наркоманчета дозите и ще видят какво
ще им се случи, че ще ги заколи, запали, на майка си казвал, че ще и удари
̀
два-три юмрука и ще я прати в Психото да рисува кръгчета. В началото на
тази година, въпреки, че имал забрана да ги посещава, ответникът отново
дошъл у тях и им искал пари, казал, че след като имат пари за майстор,
какъвто били извикали за битов ремонт, трябвало да имат и за него. При това
посещение ответникът ударил майка си с юмрук в стомаха, а след като
свидетелката се намесила ударил и нея. През месец ноември имало ситуация, в
която молителката отишла да помогне на ответника в квартирата му, защото
бил пребит от някакви мъже. Тогава свидетелката получила обаждане по
телефона от дъщеря си с искане да приготви 200лв., защото била взета като
заложница от ответника. След известно време молителката и ответника дошли
с такси и той взел парите. Имало случай в който ответникът взел и телефона
на майка си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище.
В настоящия случай, страните са майка и син, т.е молбата е подадена
срещу лице по чл. 3 т.5 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал.1
ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи
произнасяне по съществото на спора.
В молбата, по която е образувано настоящото производство са
изложени, подробни твърдения за осъществени актове на домашно насилие от
страна на ответника по отношение на молителката, тези твърдения не са
3
оспорени, а и са доказани от представените писмени и гласни доказателства,
поради което следва да се приеме, че молбата е основателна. Съдът намира, че
с оглед естеството и броя на установените актове на насилие от една страна и
липсата на съвместно съжителство на страните, подходящи за защита на
пострадалото лице в конкретния случай се явяват мерките по чл. 5, ал.1 т.1 и
т.3 ЗЗДН за максимално предвидения 18 месечен срок. Съдът намира, че
мярката по т.6 (каквато е поискана) – задължаване на извършителя на
насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на
агресията и справяне с гнева в случая е неподходяща. Както се установява от
доказателствата по делото, включително и от становището на специалистът
психиатър, ответникът страда от тежко психиатрично заболяване, което
изисква лечение, а не просто програма за справяне с агресия. Извършените от
него актове на насилие очевидно не са резултат от повишена агресия, а в
резултата от тежко и нелекувано заболяване и зависимости. Допълнителен
аргумент за това становище съдът извлича и от информацията, която е
получена след извършена служебна проверка, при която се установява, че в РС
– Русе е постъпило искане за провеждане на задължително лечение по чл. 154,
ал.2 ЗЗ по отношение на ответника, инициирано от ЦПЗ – Русе, по което е
образувано ЧНД ***/2025г. по описа на РС – Русе. Мярката по т.4 ЗЗДН не е
поискана от молителката, а и с оглед близката и роднинска връзка с ответника
̀
в случая би могло да се приеме, че няма да е удачна, още повече при
установеното му влошено здравословно състояние.
Ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по сметка
на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв.
Молителката не е претендирала присъждане на разноски.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на Д. Б. В. ЕГН********** с
адрес гр. Русе, ***, е осъществено домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН
от Р. В. И. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ****.
ЗАДЪЛЖАВА Р. В. И. ЕГН**********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо Д. Б. В. ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на Р. В. И. ЕГН********** да приближава на по-малко от
4
50 метра Д. Б. В. ЕГН**********, жилището в което живее на горепосочения
адрес, месторабота и местата и за социални контакти и отдих за срок от 18
̀
месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл.16, ал.2 ЗЗДН, Р. В. И. ЕГН**********,
че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския
орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Р. В. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** да заплати по
сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на 25лв.
Препис от решението да се връчи на страните и на Второ РУ при ОД МВР
– Русе.
Да се издаде заповед за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в седемдневен
срок считано от 20.01.2025г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5