РЕШЕНИЕ
№ 6915
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110122788 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Б. Д., за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70950/2023г. по описа на
СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 163.77 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г. – 30.04.2022г., както и сумата 22.68 лева – главница за извършено дялово
разпределение за периода 01.11.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 21.12.2023г., до окончателното изплащане, които услуги
са предоставяни за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к.
„Д.“, бл. ..., вх. .., ет. ..., абонатен №....;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 32.14 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2021г. – 05.12.2023г., както и сумата 5.43 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.01.2021г.-05.12.2023г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника като
собственик на топлоснабдения имот по силата на правна сделка и въз основа на договор за
1
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до
топлоснабден имот - апартамент № ...., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл. ..., вх...., ет. ...,
абонатен №...., като ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение, което не е сторил. Твърди, че съгласно общите условия от
2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена в
45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като
обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната
енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период.
Релевира, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в случая ЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределениена топлинна енергия с „Техем
сървисис“ ЕООД в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ. Твърди, че съгласно чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснадбяването. Излага довод, че за имота са издадени
изравнителни сметки, които прилага към исковата молба, като акцентира, че сумите са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота. При тези съображения моли исковете да бъдат уважени.
Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания, както и
искане за привличане на трето лице - помагач.
Ответникът Б. Б. Д. редовно уведомен за исковата молба, подава чрез назначения му за
особен представител адв. Х. писмен отговор в предоставения срок, в който оспорва исковете
по основание и размер. Релевира, че доказателствата не са убедителни за установяване на
редовността на отчетеното количество топлинна енергия и нейното количество. Прави
възражение за погасяване на вземането по давност. Сочи, че представените документи не
дават основание да се приеме, че е спазен реда за отчитане, в това число, че не са
представени отчети за показанията на общия топломер в абонатната станция и че няма
данни технологичните разходи да са приспаднати. При тези доводи прави искане по чл. 190
ГПК да се задължи ищецът да представи документи за отчисляване на технологичните
загуби от показанията на общия топломер и основанието за начисляване на сумите. Не се
противопоставя по искането за допускане на експертизи, като поставя задача по ССчЕ.
Твърди, че не е ясно в какво качество се претендират сумите и че фактурите не са
подписани, както и че е следвало да се издават всеки месец, поради което и след като не са
представени, не са издавани. Същевременно е налице и противопоставяне по искането за
2
допускане на техническа експертиза с довод, че не са представени всички документи,
удостоверяващи вземането, въвеждането на абонатната станция в експлоатация и
документи, правещи последващото отчитане обективно. Сочи се, че липсата на документи
относно въвеждането на абонатната станция в експлоатация прави неоснователен иска за
сумата за дялово разпределение, както и че липсата на изброени в отговора документи прави
претенцията недоказана. При тези доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Поставя въпроси към поисканите от ищеца експертизи.
Конституираното по делото трето лице-помагач на страната на ищеца - „Техем
сървисис“ ЕООД, представя исканите документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Наличен по делото е протокол от проведено на 26.11.2001г. ОС на ЕС в жилищната
кооперация, където се намира топлоснабдения имот - гр. София, ж.к. „Д.“, бл....., вх. ..., на
което е взето решение за сключване на договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на
дялово разпределение. В изпълнение на взетото решение по делото е представен договор,
сключен между ЕС и „Техем сървисис“ ЕООД от 28.11.2001г. Представен по делото е също
договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно
постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран
отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което съдът намира, че сключения
договор обвързва собствениците на имота с ФДР.
Установява се от нотариален акт за покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 от
ЗТСУ № 159, том VII от 1988г. /л.173/, че правото на собственост върху топлоснабдения
имот - апартамент № ..., в жилищна сграда блок .., вх. ..., на ет. ..., квартал ...., е придобито от
ответника Б. Б. Д..
Страните не спорят, че адреса на имота, както е посочен в нотариалния акт, съответства
на този, посочен в исковата молба.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както
и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в
АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД и е съгласно нормативната
уредба. За имота е била потребявана топлоенергия за сградна инсталация. Топлинната
3
енергия за сградна инсталация е изчислена съгласно зависимост в Приложение към чл. 61,
ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяване от април 2007г. и Наредба № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. За процесния имот сградната инсталация се
разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 104 куб.м., и този на ЕС – 3485 куб. м.
Топлинната енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване не е начислявана и не се
разпределя. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по
прогнозни данни, е 218.31 лева. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните
сметки възлиза на 163.43 лева – главница, или сума по-малка от търсената.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства, в това число експертното заключение, се
установява, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа. Това следва както от заключението, така и от
общото събрание на ЕС в кооперацията, където се намира имота.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
4
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Установява се несъмнено по делото от представения акт за собственост, неоспорен от
страните, че ответникът Б. Б. Д. е собственик на топлоснабдения имот в рамките на исковия
период по реда на правна сделка.
Като собственик на имота ответника се явява страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г.
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника. В настоящото
производство придобиването на посочената част от имота от ответника в рамките на
исковия период се доказва анализа на приложените по делото документи за собственост –
нотариален акт, поради което извода на съда за наличието на облигационно правоотношение
между страните, възникващо при общи условия в качеството на ответника на собственик на
имота, се доказва. Същевременно, други доказателства, които да оборват констатираната
5
облигационна връзка, не са налични по делото.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
6
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем
сървисис“ ЕООД, което обстоятелство страните не оспорват. Доказа се още от експертното
заключение, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата
за дялово разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на
сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права.
В този смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите
на което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете
услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание, а щом услугата е извършвана съобразно Наредбата, то размерът
им също се явява доказан, както се претендира.
Между страните е спорно дали за процесния имот се ползва топлинна енергия с оглед
твърдението за премахване на радиаторите и затапяне на тръбите, наведено във
възражението по чл. 415 ГПК. Видно е от експертното заключение, че радиаторите и
тръбите в имота са премахнати. При все това обаче именно тези доказателства позволяват да
се заключи еднопосочно, че за процесния имот се ползва само топлинна енергия за сградна
инсталация. Като причина за това би могло да се заключи, че в имота са демонтирани
уредите за отопление. Именно по тази причина, претенцията на ищеца обхваща стойността
на топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. Начинът на определяне на
количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, при въведена система
за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители е уреден в чл. 143, ал. 1 и 3 ЗЕ и
той е топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за
отопление на общите части на сградата - етажна собственост, да се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и
топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната
температура на населеното място за отчетния период, а не от потребеното количество
топлинна енергия в различните имоти. Сградната инсталация в сграда - етажна
7
собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли
всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика
между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството
топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142. ал.
1 и 2 ЗЕ) като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143. ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по
проект.
Разпоредбата на чл. 140. ал. 3 ЗЕ предвижда, че сградните инсталации за отопление и
горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Инсталацията за отопление
в сградата не е собственост на топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна
енергия. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част
на сградата етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна
енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в
цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Вътре
в сградата в режим на етажна собственост отношенията по повод ползване, разпределение
и заплащане на постъпилата топлинна енергия са само между потребителите. Какви суми те
ще заплащат за общите части на сградата не зависи от интересите на топлофикацията, чиято
граница на собственост е абонатната станция, към която е присъединена сградата.
Общите части в сграда - етажна собственост, не може да се делят (чл. 38. ал. 3 ЗС) и
всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
вещта според правата им. Аналогични норми се съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от
Закона за управление на етажната собственост. След като е взето решение от общото
събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133. ал. 2 ЗЕ за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да
ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици
следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат
топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта,
8
че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се
откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва
съразмерно на отопляемите обекти по проект. На всеки собственик и титуляр на вещно
право в сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален
имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е
изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи
договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с топлопреносното
дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и тази
за отопление на уредите в общите части.
Съгласно чл. 153. ал. 6 ЗЕ "потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата". Разпоредбата урежда хипотезата на потребител на топлинна енергия,
който по някаква причина е преустановил получаването на топлинна енергия в
отоплителните тела в индивидуалния си имот в сграда - етажна собственост. Причините за
преустановяване могат да бъдат от различно естество - защото доходите на собствениците
не са достатъчни да ползват този вид отопление; имотът се намира на среден етаж, с
вътрешно местоположение в сградата, с благоприятно изложение; съседните имоти са
обитаеми и отопляеми; през имотите преминават щранг-лири от сградната инсталация,
които отдават топлинна енергия, и др.
Присъединяването на потребителите в сграда - етажна собственост, към
топлопреносната мрежа се извършва с решение на общото събрание на етажната
собственост, взето с изрично писмено съгласие на две трети от всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 133. ал. 2 ЗЕ). При наличието на
решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна
собственост, за присъединяването й към топлопреносната мрежа Законът за енергетиката
допуска отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава
собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на
топлинна енергия в тях. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили,
тъй като чл. 153. ал. 5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото
отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ изцяло от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела
си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация.
Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само
в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на
цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две
трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред
9
топлопреносното предприятие което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на
заявлението да извърши исканото прекратяване. В настоящия случай, не сме изправени пред
хипотезата на пълен отказ от ползване на топлинна енергия. (Решение № 264296 от
28.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6460/2020 г., Решение № 5626 от 28.07.2017 г. на СГС по
в. гр. д. № 1045/2017 г., Решение № 2625 от 27.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 6376/2019 г.).
В настоящия случай, ответника се явява потребител като собственик на топлоснадбения
имот по силата на правна сделка. Сградата, където се намира имотът, се намира в режим на
етажна собственост и има налице решение на ОС на ЕС за присъединяването към
топлопреносната мрежа. Установява се от заключението на СТЕ, че количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, в която се намира процесният апартамент, е
отчитана с общ топломер в началото на всеки месец, като посредством т. нар. "терминал" са
снемани показанията на топломера на първо число на месеца. Топломерът е преминал
първоначална и послесващи метрологични проверки. В сградата, противно на въведените
възражения, се ползва топлинна енергия, видно от самото писмено доказателство, което
ответникът представя, поради което с оглед чл. 26, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, технологичните разходи на съоръженията и абонатната станция са за
сметка на потребителя, и от отчетената енергия е отчислявана топлинна енергия за
технологични разходи за абонатната станция за сметка на "Топлофикация София" ЕАД.
Установява се още от заключението, че в настоящото исково производство за топлоснабден
имот – апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл. ..., вх. .., ет. .., е начислена и се
претендира само топлинна енергия само за сградна инсталация като размерът на
фактурираните суми след изравнителна сметка според заключението е 163.43 лева общо за
периода, или сума по-малка от претендираната сума. Така начислените суми са определени
пропорционално на отопляемите обеми на имотите по проект и този на имота. Дължимите
от ответника суми за топлинна енергия са начислени от ищеца в съответствие с действащата
нормативна уредба.
Ето защо този съдебен състав приема, че в случая доставянето в цялата сграда на
топлинна енергия през процесния период е установено от заключението от СТЕ, както и че
количеството доставяна топлинна енергия е отчитано от общия топломер, който отговаря на
метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. Ежемесечното
разпределение на постъпилата в абонатната станция топлинна енергия е било
пропорционално на отопляемите обеми в съответствие с Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването. Според заключението това разпределение и извършено правилно и
съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответниците суми съответстват на
действително дължимите. Не са налице доказателства по делото обектът на ответника да е
функционално отделен от сградата и/или да се намира извън отопляемия обект на същата,
за да се направи извод, че в него не се ползва топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Подобен извод не се съдържа в заключението на СТЕ. Вещото лице е посочило
само, че не се ползва топлинна енергия за отопление и БГВ в процесния апартамент, но това
не означава, че в този имот не се ползва отдадена от сградната инсталация топлинна
10
енергия, след като няма спор, че през имота преминават вертиканлни щрангове. Противно
на наведеното във възражението по чл. 414 ГПК възражение, от представеното към него
заключение, което не е доказателство в настоящото производство, не може да се изведе
подобен извод. Изрично в това заключение е посочено, както в настоящото, че ТЕ за
отопление и БГВ не се ползва, но има ТЕ за сградна инсталация. По делото не се съдържат
доказателства за премахване на вертикалните и хоризонталните щрангове в ЕС. С оглед на
това съдебният състав намира, че топлинна енергия за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване е отдадена. Спазена е и методиката за изчисляването им, поради
което възраженията не се споделят. С оглед отговора на вещото лице, че не са достигнати
стойности на сградна инсталация, които предполагат приложение на цитираните от
процесуалния представител на ответника разпоредби от наредбата за топлоснабдяването,
възраженията му остават несподелени.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2020г., а заявлението по чл. 410
ГПК, която прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирано на
21.12.2023г. Вземанията, възникнали преди 21.12.2020г. се явяват погасени по давност и
възлизат в общ размер на 0.99 лева главница за топлинна енергия доставяна за периода
01.05.2020г.-31.10.2020г. и 0.25 лева мораторна лихва върху тази сума, изчислена от съда по
реда на чл. 162 ГПК посредством лихвен калкулатор. Погасеното по давност вземане съдът
изчисли ориентирайки се от таблица на стр. 5 от заключението на съдебно-техническата
експертиза, текстът на чл. 162 ГПК и съобразявайки обстоятелството, че изискуемостта на
вземанията съгласно чл. 33 от ОУ настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Вещото лице поради техническа грешка на съда е взело предвид вземания
към друга дата, поради което и изводите му в тази част не се споделят. Погасеното по
давност вземане обхваща период на консумация за месец октомври 2020г., защото
изискуемостта на вземанията за този последен месец се включва в тригодишния давностен
срок, считано от датата на подаване на исковата молба. Изискуемостта на вземанията за
месец ноември настъпва след 21.12.2020г., поради което те и вземанията след този период не
са обхванати от давностния срок. Вероятно ищецът при предявяване на иска и заявлението
по чл. 410 ГПК е изключил по-голямата част от вземанията за този период от претенцията
си, тъй като и видно от заключението макар исковия период да е май 2020 април 2022г.,
начисленията в предмета на главницата започва от октомври за ТЕ, а тази за дялово
разпределение е от ноември 2020г, от когато е и исковия за нея период.
Общият размер на вземанията спрямо ответника, чиято изискуемост е настъпила след
11
21.12.2020г., при съобразяване на горните изводи досежно размера на погасените по давност
вземания, които са приспаднати от търсените с исковата молба, възлиза на 162.44 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 22, находящ се в гр.
София, ж.к. „Д.“, бл. ..., абонатен №..., за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., 22.68 лева –
главница за извършено дялово разпределение за периода 01.11.2020г.-30.04.2022г., 31.89
лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. –
05.12.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 5.43 лева -
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.01.2021г.-
05.12.2023г.
При зачитане на горните изводи, исковете за главница за топлинна енергия и дялово
разпределение и мораторна лихва върху главницата за топлоенергия се явяват основателни
за посочените по-горе суми и исковете до този размер следва да се уважат, а за разликата
над присъдените суми за главница за топлинна енергия и лихва върху нея – исковете
подлежат на отхвърляне като погасени по давност. Иска за лихва върху главницата за дялово
разпределение следва да се отхвърли като неоснователен.
Като акцесорна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 900.00 лева, от които 75.00 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 70950/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, и 825.00 лева – разноски в настоящото производство, включващи
25.00 лева държавна такса, 400.00 лева депозит за вещо лице, 300.00 лева депозит за особен
представител и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и
определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях,
дължими от ответника съобразно уважената част от иска /217.01 лева/ и при материален
интерес /224.02 лева/ са разноски в общ размер на 871.83 лева, от които 72.65 лева по ч.гр.д.
12
№ 70950/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 799.18 лева – разноски в настоящото
производство. Останалите направени от ищеца разноски, следва да се понесат от него
поради отхвърляне на исковете.
С оглед отхвърляне на исковете право на разноски има ответника. Разноски обаче не са
претендирани и няма доказателства да са направени, тъй като ответникът е бил
представляван от особен представител, поради което не следва и да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Б. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
Д., блок..., вх. ..., ет. .., ап...., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 70950/2023г.
по описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката сумата 162.44 лева главница за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл. ...,
вх. .., ет. ., абонатен №..., за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 21.12.2023г.,
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
пълния искан размер от 163.77 лева като погасен по давност;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката сумата 22.68 лева – главница за извършено дялово разпределение
за периода 01.11.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 21.12.2023г., до окончателното изплащане, която
услуга е предоставяна за топлоснабден имот – апартамент №..., находящ се в гр.
София, ж.к. „Д.“, бл. ..., вх. .., ет. , абонатен №.....;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите сумата 31.89 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021г. – 05.12.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до пълния искан размер от 32.14 лева като погасен по давност,
както и ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за признаване за установено, че се
дължи сумата 5.43 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.01.2021г.-05.12.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Б. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК..., сумата 871.83 лева - разноски съобразно размера на
13
уважената част от иска, от които 72.65 лева по ч.гр.д. № 70950/2023г. по описа на СРС, 55
състав, и 799.18 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК ..., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14