МОТИВИ по НОХД № 286/2011г. по
описа на РС-гр. Монтана
Подсъдимия С.С. xxx е
обвинен в това, че на 17.01.2011г. в с. Д. Б., обл. Монтана, от къща находяща
се на ул. ”Д-р Ст. Илиев” № 8, при условията на опасен рецидив и след
предварителен сговор, в немаловажен случай с М.С. xxx. и в условията на
повторност, в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот/счупил стъкло на прозорец/ и като използвал
техническо средство/нож/, отнел от владението на П. С. xxx движими вещи-9 л. м.
меден проводник ШКПТ 4х3.00, употребяван, 14 л. м. меден проводник ШКПТ 2х 2.5,
употребяван, 25 л. м. меден проводник ШКПТ 4 х 2, употребяван, 1 бр. ел. контакт
монофазен и 1 бр. щепсел монофазен, всички вещи на стойност 109.56 лв. , без
съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4,
пр. 2 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1от НК.
Подсъдимият М.С. xxx
е обвинен в това, че на 17.01.2011г. в с. Д. Б., обл. Монтана, от къща находяща
се на ул. ”Д-р Ст. Илиев” № 8, след предварителен сговор, в немаловажен случай
със С.С. xxx. и в условията на повторност, в немаловажен случай, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот/счупил стъкло от
прозорец/ и като използвал техническо средство/нож/, отнел от владението на П.С.
xxx движими вещи-9 л. м. меден проводник ШКПТ 4 х 3.00, употребяван, 14 л. м. меден
проводник ШКПТ 2 х 2.5, употребяван, 25 л. м. меден проводник ШКПТ 4 х 2, употребяван,
1 бр. ел. контакт монофазен и 1 бр. щепсел, монофазен, всички вещи на обща
стойност 109.56 лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно
да присвои-престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 7,
във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура-Монтана поддържа обвинението и неговата
правна квалификация. Заявява, че установената фактическа обстановка в
обстоятелствената част на обвинителния акт напълно е потвърдена от събраните в
хода на съдебното следствие писмени доказателства. Твърди, че престъплението е
безспорно установено от обективна и субективна страна. По отношение на
подсъдимия С.С.С. предлага на съда да му наложи наказание от три години
лишаване от свобода, което наказание, да бъде намалено с една трета и ефективно
да изтърпи при първоначален “строг режим” в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип, наказание от две години”лишаване от свобода”. По отношение на
подсъдимия М.С.В. намира, че следва да се наложи наказание от една
година”лишаване от свобода”, което наказание да бъде намалено с една трета и
подсъдимият да изтърпи ефективно, при първоначален “строг” режим, в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип наказание от осем месеца “лишаване от
свобода”. И тъй като престъплението по настоящето дело е осъществено в
изпитателния срок на наказанието по присъда по НОХД № 35/2009г., същият следва
да изтърпи и наказанието от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. По отношение на
подсъдимия С.С. намира, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, във вр. с
чл. 23, ал. 1 от НК, като съдът определи едно общо най-тежко наказание по
настоящата присъда и по НОХД № 409/09г. и по НОХД № 147/2010г., а именно от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предлага на съда да осъди подсъдимите да
заплатят стойността на предявения граждански иск, който се явява основателен и
доказан.
Предявен е граждански иск от пострадалото лице
П.С. xxx срещу подсъдимите С. и В., за сумата от 109.56 лв., представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди от деянието, ведно със законната
лихва, считано от датата на кражбата до окончателното й изплащане.
Изслушан в съдебно
заседание подсъдимият С.С.С. разбира в какво е обвинен и се признава вината си.
Признава фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не
желае да се събират доказателства за тези факти. Твърди, съжалява за
извършеното и е осъзнал вината си. Моли съда да му направи комулация.
Изслушан в съдебно
заседание подсъдимият М.С.В. разбира в какво е обвинен и признава вината си. Признава
фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и се разкайва.
Служебният защитник
на двамата подсъдими-адвокат Петров от АК-гр. Монтана поддържа, че обвинението
срещу двамата подсъдими е доказано по несъмнен и безспорен начин както от
обективна, така и от субективна страна. С оглед на събраните доказателства и
характера на процедурата, предлага на съда да наложи, спрямо подсъдимия С.
наказание от две години “лишаване от свобода” и да извърши групиране на
наказанията по предходни осъждания, като се приспадне изтърпяното до момента. По
отношение на подсъдимия В., с оглед разпоредбата на чл. 58а от НК намира, че
следва да му се наложи наказание от осем месеца “лишаване от свобода” и тъй
като деянието е извършено в изпитателния срок, да се прибави и отложеното
наказание.
Производството се
развива при условията и реда на чл. 370 и сл. от НПК-проведе се съкратено
съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени. На
основание чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 283 от НПК съдът ги прие и прочете, без
да извършва разпит на свидетелите и вещото лице. Прочетоха се протоколите от
разпита на свидетелите и заключението на изготвената на досъдебното
производство съдебно-оценъчна експертиза, неоспорена от страните.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също и във
връзка с доводите и съображенията на страните и като спази разпоредбата на чл. 301
от НПК, приема следното:
Свидетелят П.С. xxx Б.,
обл. Монтана притежава наследствена къща, която е необитаема. На 17.01.2011г. подсъдимите
С.С. и М.В. решили да влязат в къщата, тъй като знаели, че никой не живее в нея.
Около 21.00-22.00ч. двамата прескочили оградата на дворното място и се насочили
към къщата. Счупили стъклото на прозорец на първия етаж и влезли в мазето. От
там взели меден проводник, гумиран, черен на цвят, дълъг около 9 м., четирижилен
и със сечение 3 мм. на жило, който бил прикачен към водна помпа. От ел. таблото
в мазето взели също 14 л. м. ел. проводник, меден, двужилен, гумиран, черен на
цвят, със сечение 2.5 мм. на жилото. Проводникът излизал от ел. табло и бил
навит на руло върху таблото. От двора на къщата подсъдимите отнели 25 л. м. меден
ел. проводник, черен на цвят, гумиран, четирижилен, със сечение 2 мм. на жилото.
Проводникът излизал от външното ел. табло на къщата и бил свързан с фуражомелка.
Двете парчета били свързани едно към друго с щепсел и контакт. Подсъдимите
отрязали медните проводници с техническо средство-нож. След кражбата, двамата
подсъдими отнесли вещите в дома си. Подсъдимия С. обгорил кабелите, за да
остане само медта. На 18.01.2011г. подсъдимия В. xxx, за да предаде медните
проводници на вторични суровини. Заедно с него била и свидетелката Цветелина
Банчова, която също носела медни отпадъци за предаване. На пункта за изкупуване
на черни и цветни метали, находящ се на ул. ”Парта” № 21 в гр. Монтана, ги
срещнал свидетеля Милен Миланов, служител в РУ”Полиция”-гр. Монтана. Свидетелят
видял обгорените кабели и попитал свидетелката Банчова, откъде са. Банчова
отговорила, че тя ги е събирала от боклука, а обгорените медни проводници били
на подсъдимия С.. Свидетелката и подсъдимия били откарани в УП”Огоста”-гр. Монтана,
за изясняване на случая. Подсъдимите В. и С. признали, че са отнели обгорените
медни проводници от дома на свидетеля С.. В. предал с протокол за доброволно
предаване тези вещи, които били върнати на собственика, срещу разписка. Върнатите
проводници били негодни за употреба по предназначение.
От изготвената на досъдебното
производство съдебно-оценъчна експертиза се установява, че стойността на отнетите
чужди вещи е 109.56 лв. Мнималната работна заплата в размер на 240 лв. за
страната, към момента на извършване на деянието се нанася 0.46 пъти в паричния
еквивалент на причинената вреда.
При условията на чл.
343, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното признание на подсъдиминте и
доказателствата от досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице са всички
условия на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че повдигнатото обвинение е
доказано по несъмнен и безспорен начин.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, от
показанията на разпитаните и не оспорената от страните съдебно-оценъчна експертиза.
По отношение на основните факти свидетелските показания са пълни, последователни
и безпротиворечиви, поради което съдът намира, че следва да бъдат кредитирани. Оценъчната
експертиза също следва да бъде приета като дадена обективно, компетентно и
безпристрастно. Събраните доказатества подкрепят напълно фактите визирани в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
С оглед на установеното
от фактическа страна, съдът намира, че с деянието си подсъдимият С.С.С. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2,
във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал.
1от НК, като на 17.01.2011г. в с. Д. Б., обл. Монтана, от къща находяща се на
ул. ”Д-р Ст. Илиев” № 8, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот/счупил стъкло от прозорец/, като
използвал техническо средство/нож/ и след предварителен сговор с М.С.В., отнел
от владението на П.С. xxx движими вещи-различни дължини медни гумирани кабели, черни
на цвят, на стойност 109.56 лв., без съгласие на собственика и с намерение
противозаконно да присвои.
С оглед на
установеното от фактическа страна, съдът намира, че с деянието си, подсъдимият М.С.В.
е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
пр. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че на
17.01.2011г. в с. Д. Б., обл. Монтана, от къща находяща се на ул. ”Д-р Ст. Илиев”
№ 8, при условията на повторност, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот/счупване стъкло на прозорец/, чрез използване на
техническо средство/нож/, след предварителен сговор със С.С.С., отнел от
владението на П.С. xxx движими вещи-различни по дължина и сечение медни проводници,
черни на цвят, гумирани, на обща стойност 109.56 лв., без сдъгласието на
собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна,
установените по делото доказателства сочат, че подсъдимите са действали при
условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-подсъдимите са
съзнавали, че лишават владелеца от фактическата влас на чужди на тях вещи, предвиждали
са преминаването на вещите в своя собствена власт и са целяли установяването на
тази власт, като след деянието са желаели да се разпореждзат с вещите в свой
интерес. Съзнавали са съучастието си в отнемането на вещите.
Причини за
извършване на деянието-незачитане неприкосновеността на правото на собственост,
желание за облагодетелстване по непозволен начин.
Авторството на
деянието безспорно е установено по отношение на подсъдимите С. и В. както от
обективна, така и от субективна страна. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на деянието.
Процесното деяние не
би могло да се квалифицира като маловажен случай. По настоящем престъпленията
имащи за предмет обществено полезни вещи, които поради различни обстоятелства
не са под непрекъснато наблюдение, бележат значителен ръст, с което
изключително затормозяват живота на хората в страната. Именно поради това, обществената
опасност от престъплението е значима и държавната власт, в лицето на съда, следва
да отговори подобаващо на тази вълна от престъпления, като разбира се така
осъществява и генералната превенция на наказанието.
Във връзка с индивидуализирането на
наказанието по отношение на подсъдимите С.С. и М.В., съдът съобрази степента на
обществената опасност на деянието и по отделбно на двамата подсъдими, мотивите
за извършване на престъплението, смегчаващите вината обстоятелства-признаването
и осъзнаването на вината, съдействието на досъдебното производство за
разкриване обективната истина по делото, ниския размер на откраднатото, липсата
на средства за препитание, младата възраст на подсъдимия В. и отегчаващи вината
обстоятелства, последните свързани с упоритост при извършване на кражбите.
Съдът призна
подсъдимия С.С.С. за виновен по повдигнатото обвинение и при условията на чл. 58а,
ал. 1 от НК го осъди на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. На основание чл. 61, т. 2от ЗИНЗС съдът постанови така
наложеното наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. А на основание чл. 60, ал.
1 от ЗИНЗС постанови, наказанието “лишаване от свобода” да бъде изтърпяно в затвор
или затворническо обшежитие от закрит тип.
Съдът призна
подсъдимия М.С.В. за виновен по повдигнатото обвинение и при условията на чл. 58а,
ал. 1 от НК го осъди на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 61, т.
2 от ЗИНЗС съдът постанови така наложеното наказание да бъде изтърпяно при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ, а на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът постанови,
така определеното наказание “лишаване от свобода” да бъде изтърпяно в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
С оглед на
обстоятелството, че съдебното следствие е протекло по реда на Глава ХХVІІ от
НПК и задължението да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК, с
оглед липсата на каквито и да било изключителни или многобройни смегчаващи
вината обстоятелства, съдът определи тези наказания при условията на чл. 58а, ал.
1 от НК и не приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 58а от НК/редакция в ДВ бр. 26/2010г. /, в случаите на чл. 373,
ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието “лишаване от свобода”, като се
ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание, с една трета. Това е приложимата разпоредба на закона, с
оглед времето на извършване на престъплението, а именно-17.01.2011г.
Подсъдимият С.С. е
осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер, на различни по
размер наказания “лишаване от свобода”, които е изтърпявал ефективно. За това и
престъплението по настоящето дело е извършено при условията на “опасен рецидив”.
Като смегчаващи вината обстоятелства съдът прие признаването на вината, разкаянието,
съдействието за разкриване на обективната истина на досъдебното производство, а
като отегчаващи-многобройни предходни осъждания за тежки престъпления от общ
характер и ефективно изтърпяване на наложеното наказание”лишаване от свобода”
на различни срокове. С оглед постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, съдът определи на този подсъдим наказание от три
години лишаване от свобода, което намали с една трета или подсъдимият се осъди
на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да бъде изтърпяно при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
По отношение на
подсъдимия М.В., съдът съобрази като смегчаващи вината обстоятелства
признаването на вината, съдействието за разкриване на обективната истина на
досъдебното производство, разкаянието в съдебно заседание. А като
отегчаващи-тежестта на извършеното престъпление и регистрираните предходни
осъждания. С оглед постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК, съдът определи на подсъдимия В. наказание от от една година
лишаване от свобода, което наказание намали с една трета или подсъдимият се осъди
на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът прецени, че са
налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК по
настоящата присъда и по присъда по НОХД № 147/2010г. по описа на Окръжен съд-гр.
Монтана по отношение на подсъдимия С.С., като определи едно общо, най-тежко
наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да бъде
изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип. На основание чл. 25, ал. 2 от НК, от така определеното общо, най-тежко
наказание, съдът приспадна изтърпяната част от наказанието “лишаване от
свобода” по групираните по-горе присъди.
Съдът прецени, че са
налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, като
групира наказанията по НОХД № 35/2009г. и по НОХД № 341/2009г., двете по описа
на РСМ, спрямо подсъдимия М. В. като определи едно общо, най-тежко наказание от
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи
изтърпяването на така определеното наказание “лишаване от свобода”, за
изпитателен срок от три години.
Тъй като деянието по
настоящата присъда е извършено в изпитателния срок на цитираните по-горе присъди,
съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК приведе в изпълнение наказанието от ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Индивидуализираните
по горния начин наказания, съдът счете, че са от вид и характер да изпълнят
целите на наказанието, предвидени в закона не само по отношение на подсъдимите,
но и по отношение на останалите членове на обществото.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Приет е за съвместно
разглеждане с наказателната отговорност граждански иск, предявен от
пострадалото лице ПЕТЪР С.С. срещу подсъдимите С. и В. за сумата от 109.56 лв.,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от деянието, ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането, до окончателното изплащане на
сумата.
За да е осъществен
състава на чл. 45 от ЗЗД, трябва да е налице настъпила вреда, противоправно
поведение и причинна връзка между тях. В случая по един категоричен начин се
доказа, че са настъпили имуществени вреди за пострадалия С. в размер на
претендиранат сума от 109.56 лв., които са в резултат на виновното, противоправно
поведение на подсъдимите С. и В. и последните следва да репарират вредите, които
виновно са причинили другиму.
С оглед на събраните
по делото доказателства на досъдебното производство и признанието на
подсъдимите в съдебно заседание, съдът намери като доказан както по основание, така
и по размер предявения граждански иск и го уващи изцяло, със законните
последици.
Предвид осъдителната
присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимите С. и В.
беше присъдена и същите се осъдиха да заплатят по сметка на ВСС разноски по
водене на делото в размер на 50.00 лв., сумата от 50.00 лв. -държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск и 5.00 лв. държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
С оглед отразения
фактически и правен разбор на доказателствата, Районният съд постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: