Р Е Ш Е Н
И Е
№…………………
гр.Плевен, 10.12.2019година.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ВЪЗЗИВНО отделение, І граждански състав, в ПУБЛИЧНО заседание на ДВАДЕСЕТ И
ОСМИ НОЕМВРИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА
ГОДИНА, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
БЕТОВА
СВЕТЛА
Д.
при секретаря…ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА…… и в присъствието на
прокурора…………………………………като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА
БЕТОВА………….……възз.гр.д.№ 774 по описа на съда за 2019година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1410 от 22.07.2019г., постановено по
гр.д.№ 1645/2019г. Плевенски районен съд е отхвърлил предявения
от Б.Н.Н. от гр.***, Плевенска
област против ОДМВР – ПЛЕВЕН, иск с правно основание: чл.178, ал.1,т.3 вр.с
чл.179, ал.1 ЗМВР; чл.178, ал.1, т.2 вр.с чл.179, ал.2 от ЗМВР и цена на иска
2875 лв. и по чл. 86 ЗЗД и цена на иска 424 лв, като неоснователен, като е присъдил деловодни разноски в полза на
ответника в размер на 150лв. Осъдил е ищеца да заплати в полза на Плевенски РС
държавна такса в размер на 50лв.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца Б.Н.Н., чрез пълномощникът му адв. В.П. ***, в която се
правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят
се позовава както на нарушения на материалния закон, така и на процесуалните
норми /чл.236, ал.2 ГПК/. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата.
Преповторени са аргументите в исковата молба и писмената защита пред РС за
уважаване на предявените искове. Въззивникът моли окръжния съд да постанови
решение, с което да бъде отменено решението на Плевенски РС и да бъде решен спора
по същество, като бъдат уважени предявените срещу дирекцията искове, както и да
бъдат присъдени направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по жалбата ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, представлявана от ст. комисар К.***,
чрез гл.юрисконсулт П.Ф. е подал отговор на въззивната жалба, в която е взел становище,
че жалбата е неоснователна. Претендира разноски в размер на 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените в нея доводи, прецени събраните пред първата
и въззивната инстанции доказателства, съобрази се с изискванията на закона,
намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява и частично основателна.
Безспорно е между страните, че през процесния период страните са били в
служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на
чл.187 ал.3 от ЗМВР. Признава се от ответника, че ищецът е служител на ОД на
МВР - Плевен и през периода 15.03.2016г. - 15.03.2019г. е заемал длъжността „старши
полицай“, група „Охранителна полиция“ в РУ-гр.***. Съгласно събраните писмени
доказателства – платежните бележки за трудови възнаграждения на ищеца през
процесния период 15.03.2016-15.03.2019г. са му начислени и заплатени суми за
нощен труд. Безспорно е, а се установява и от прието от Плевенски РС заключение
на ССЕ, че ищецът е положил 2872ч. нощен
труд за периода, като за този положен нощен труд не е направено преобразуване
на нощен към дневен труд, с коефициент 1,143. Положеният нощен труд е бил
заплащан по 0.25 лв./час. Съгласно заключението, нощният труд, приравнен в
дневен, с коефициент 1.143 се равнява на 3282,696часа, като се явява разлика от
410,6 часа.
Спорно е дължи ли
ответникът претендираното от ищеца като неизплатено в срок трудово възнаграждение, на какво основание и в какъв размер.
За да се произнесе по спора, въззивния съд
съобрази следното: Извършвайки
самостоятелна преценка на изложените в исковата молба факти и обстоятелства,
настоящият състав на Плевенски ОС приема, че районният съд е направил погрешна
правна квалификация на спора и на действително претендираното от ищеца вземане,
като е възприел безкритично и възпроизвел в решението си правната квалификация
на спорното право посочена от ищец, вместо да я изведе от твърдените от него
факти. В резултат на това РС-Плевен е счел, че се касае за претенция за
заплащане на положен извънреден труд и е отхвърлил исковете изцяло. В мотивите
е прието следното „Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на
тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма,
допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Налице и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР
и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. За да се
твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника,
следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно
време по график, а всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан
ежемесечно, видно от платежните бележки. От въпросите към ВЛ е видно, че ищецът
не е полагал нощен труд извън рамките на
установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове положен труд
с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен
труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв, а не за генериране и заплащане
на извънреден труд. В МВР е разрешено
полагане на 8ч. нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които
е разрешено полагането на 7часа нощен труд. Това води до неприложимост на
посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8ч.
дневен труд към 7ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото
съотношение, за служители на МВР същото
ще е 8ч. дневен труд към 8ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. В такъв случай ответникът
вече е изпълнил задължението си и е
изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.“
Изхождайки от същите факти, Плевенски окръжен
съд счита, че се касае за претенция за заплащане на допълнително възнаграждение
за положен нощен труд/ след преобразуване на нощните часове положен труд в
дневни/, а не за заплащане на положен от ищеца извънреден труд, което е нещо
различно. За да се приеме, че се касае за незаплатен извънреден труд е
необходимо да е наведен довод, че положеният от ищеца нощен труд дори след
преобразуването му в дневни часове, се явява положен извън установеното за него
работно време. Никъде в исковата молба не се твърди и не се обосновава,
получената след преобразуване на нощния в дневен труд разлика от 410.6ч. да
излиза от рамките на установеното за него работно време, за да се счита за
извънреден труд. Твърдението е само, че не е надлежно заплатен положеният от
ищеца нощен труд чрез преобразуването му към дневен при прилагане на определен
коефициент 1,143. Поради това, при липсата на изрични твърдения за полагане на
труд извън установеното за него работно време, което е основна характеристика
на „извънредния труд“, според легалното му определение/чл. 143 от КТ/, не може
да се квалифицира претенцията на ищеца като такава за извънреден труд,
независимо че той така я е нарекъл. Нещо
повече във въззивната жалба изрично е посочено, че ищецът не е твърдял да е
полагал труд извън редовното му работно време.
Приетата от РС-Плевен
правна квалификация на спора и на претендираното вземане, не е довела до
разглеждане на непредявен иск, тъй като РС е разгледал и се е произнесъл, макар
и лаконично, по наведените от ищеца
факти и обстоятелства, като е приел, освен че няма основание за заплащане на
извънреден труд и това, че Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на
тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма,
допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент, т.е не се дължи и допълнително възнаграждение. В такъв случай,
въззивният съд прецизирайки действителната правна квалификация, следва да
разреши спора по същество.
Съдът приема,че претенцията
на ищеца е за заплащане на допълнително възнаграждение за положения от него
нощен труд за периода 15.03.2016г.-15.03.2019г., които при преобразуването им в
дневен труд, при прилагане на коефициент 1,143 за превръщането му в дневен
възлизат на 410.6часа, което възнаграждение според ищеца е в размер на 2874.87лв.
/увеличено впоследствие до размера 2875лв./. Сумата е претендирана, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 15.03.2019г. до окончателното и
изплащане. Върху главницата е претендирана и мораторна лихва в размер на 350лв.,
увеличена на 424лв., за периода 15.03.2016г.-15.03.2019г.
Съдът намира, че исковата
претенция е частично основателна. В чл. 178 и чл. 179 от ЗМВР са посочени
видовете допълнителни възнаграждения, които се изплащат на държавните
служители, като в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено изплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд, а в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е
предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през
нощта от 22.00 до 6.00 часа, което характеризира този труд като „нощен труд“,
според легалното определение за това в
чл. 140, ал. 2 от КТ. Посочените норми
на чл.178,ал.1 т.3 и чл. 179, ал.1 от ЗМВР регламентират два различни вида
допълнителни възнаграждения, които се дължат на държавните служители в МВР на
самостоятелно правно основание и които не бива да бъдат смесвани. Неслучайно и
в КТ двете понятия са дефинирани поотделно, като уредбата на нощния труд е
дадена в чл. 140 на КТ, който се намира в раздел І – редовно работно време, а
уредбата на извънредния труд е дадена в чл. 143 и следв. от КТ, за които е
обособен специален раздел ІІ – извънреден труд. Съществената разлика между тези
два вида труд е, че докато нощния труд се полага в точно определен времеви
отрязък от денонощието /от 22,00ч. до 6,00ч./, той по презумпция се полага в рамките
на нормалната продължителност на работното време, докато извънредния труд, независимо от това дали е
положен през деня или през нощта, се явява положен извън установеното за
служителя работно време.
Положеният през нощта /от
22,00 ч. до 6.00ч./ труд може да се окаже и извънреден, но не защото след
преобразуването му в дневен при прилагане на коефициента 1,143. остават
незаплатени часове, а само когато е положен такъв извън установеното за
конкретния служител работно време. Този извод се подкрепя и при съобразяване
нормите на чл. 9а, 9б и 9г от Наредба за
работното време, почивките и отпуските. В чл. 9б, ал.1 от тази Наредба е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал.2 от КТ
/както в случая/, да се определя норма за продължителност на работното време за
периода, като нормата се определя в часове, при което броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане се умножи по дневната продължителност
на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на
работното време. В чл. 9г от същата Наредба е предвидено, че отработените часове от работника или служителя, които в
края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време,
са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден
труд по реда на чл. 149 от КТ пред Инспекцията по труда. Следователно, за да се
направи извод налице ли е положен извънреден труд за периода на сумирано
изчисляване на работното време, е необходимо да се съпостави посочената в чл.
9б конкретна норма за продължителност на работното време,
определена за периода, с общия брой на отработените часове от работника или
служителя за същия период /в т.ч. дневни и нощни/ и ако общият брой на тези
отработени часове надвиши нормата за
продължителност на работното време, тогава може да се направи извод, че е
налице положен извънреден труд. Поради липса на твърдения,
че нощният труд е положен извън рамките на установеното за ищеца работно време
или на твърдение, че в края на всеки период, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, общият сбор на отработените от ищеца часове
дневен и нощен труд, надвишава определената норма за продължителност на
работното време за периода, настоящата инстанция не е правила повторен доклад и
не е давали нови указания на ищеца за събиране на доказателства за извънреден
труд, тъй като горните не са сред наведените и подлежащи на доказване
факти.
Както беше посочено по-горе,
касае се за дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд,
който не е бил адекватно заплатен поради това, че не е бил преобразуван в дневен с прилагане на
коефициента 1.143, чието приложение следва от нормата на чл. 9,ал.2 от НСОРЗ
във вр. с чл. 140, ал.1 от КТ. Поради
това за случая следва да намерят приложение нормите на чл. 9,ал.2 от НСОРЗ, вр.
чл. 140, ал.1 от КТ и следващия от
тяхното прилагане коефициент 1,143 при преобразуване на нощния труд в дневен.
Неправилно, според настоящия състав на въззивната инстанция е отказано приложението
на тази наредба. Нормата на чл. 188,ал.2 от ЗМВР изрично предвижда, че
„държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00часа, се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“. Специалната закрила
включва действието на разпоредбите на по-високия по степен нормативен акт/КТ/
по отношение на лицата за които е предвидена – държавните служители на
МВР/какъвто безспорно е и ищеца/.Тя намира израз в правото на тези служители да
полагат нощен труд при условията, предвидени в КТ, а това означава, че по
отношение на тях е приложима нормата на чл. 140 от КТ /Нощен труд/, според
която нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Именно затова и при прилагане нормата на чл.9,ал.2
от НСОРЗ се получава коефициент 1,143 при преобразуване на нощните часове в
дневни, тъй като този коефициент е частно между нормалната продължителност на
дневното и на нощното работно време /8 към 7 e равно на 1,143/.
Поради изложеното, Плевенски
окръжен съд намира, че ищеца има право на допълнително възнаграждение за
разликата, която се получава при преобразуване на положения от него нощен труд
в дневен за процесния период, която разлика съобразно заключението на в.л. е 410.6часа.Това
възнаграждение, следва да бъде определено без начисляване към дневната ставка
на 50% /дължим само за извънреден труд/. В тази вр. следва да се съобрази и
изходящата от въззивамия счетоводна справка, неоспорена от насрещната страна,
която съдържа математически изчисления за паричната равностойност на въпросните
410.6часа., но с прилагане на часова ставка 4,67 лв./получена на база на
посочената от в.л. П.В. - 7лв., но без 50% за извънреден труд/, както и
направеното при изслушването му пред ПОС изчисление, при което се получава, че
действително дължимата сума за допълнително възнаграждение за нощен труд е в
размер на 1913,39лв., до която иска се явява основателен и следва да бъде
уважен. Това налага отмяна на решението на Плевенски РС като неправилно и
постановяване на друго по същество, с което бъде присъдено допълнително
възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в посочения по-горе размер. За
разликата над 1913.39лв. до претендираните 2875лв., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Искът по чл.86 от ЗЗД е основателен, съобразно
същите счетоводни изчисления, за сумата 245.40лв., като за разликата до 424лв.
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед този изход на делото, следва да бъдат присъдени и направените от
страните деловодни разноски, съразмерно с уважените части на исковете. Като се
съобразят направените от ищеца деловодни разноски пред първата инстанция, които
са общо в размер на 350лв., същият има право на 229.03лв. за деловодни
разноски, съразмерно с уважената част на иска. Ответникът, съразмерно с
отхвърлената част на иска, има право на деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение от 100лв., определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37,
ал.1 от ЗПП и чл. 23,т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, за
първата инстанция в размер на 34.56лв. или по компенсация ответникът остава да
дължи на ищеца 194.47лв. деловодни разноски за първата инстанция. В настоящата
инстанция въззивникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 200лв. от които има право на 149.06лв. Въззиваемата страна от сумата 100лв.
за юрисконсултско възнаграждение има право на 34.56лв. или по компенсация
ответникът остава да дължи на ищеца 114.50лв. деловодни разноски за настоящата
инстанция.Върху стойността на уважените искове ответникът дължи заплащане на ДТ
в размер на 126.53лв. по см. ОС-Плевен, на основание чл.78, ал.6 ГПК, както и
разноски за ВЛ в полза на Плевенски РС в размер на 100лв. и в полза на Плевенски
ОС в размер на 15лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271
ал.1 от ГПК решение № 1410 на Плевенски районен съд от 22.07.2019г., постановено по
гр.д. № 1645/2019г. по описа на съда, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основани чл. 179,
ал.1 от ЗМВР, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗМВР и чл.9, ал.2 от НСОРЗ и чл. 140, ал.1
от КТ, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, ул. „***, с ЕИК ***, представлявано от ст. комисар *** *** да заплати на Б.Н.Н., с ЕГН ********** от гр.***, Плевенска област, ул.“***“ *****,
сумата 1913,39лв.
представляваща допълнително
възнаграждение за положен нощен труд за периода от 15.03.2016 год.
до 15.03.2019 г. след превръщане на нощните часове към дневни, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба - 15.03.2019г. до окончателното ѝ
заплащане, като за разликата до претендираните 2875лв., отхвърля иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР
–Плевен, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „***, с ЕИК ***,
представлявано от ст. комисар *** *** да
заплати на Б.Н.Н., с ЕГН **********
от гр.***, Плевенска област, ул.“***“ *****, сумата 245.40лева, представляваща лихва за
забава върху главницата от 1913.39лв., за периода от 15.03.2016 г. до 15.03.2019г., като за разликата до
претендираните 424лв., отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1, вр. чл.273 ГПК ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „*** ЕИК ***, представлявано от ст. комисар *** ***,
да заплати на Б.Н.Н., с ЕГН ********** от гр.***, Плевенска област, ул.“***“ *****,
общо сумата 308.97лева,
представляваща деловодни разноски /по компенсация/, от които за първата
инстанция в размер на 194.47лв. и за въззивната инстанция в размер на 114.50лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.6 ГПК ОБЛАСТНА ДИРКЕЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, ул. „*** ЕИК ***, представлявано от ст. комисар *** ***, да заплати
по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 126.53 лв. и разноски за ВЛ в размер на
15лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.6 ГПК ОБЛАСТНА ДИРКЕЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, ул. „*** ЕИК ***, представлявано от ст. комисар *** ***, да заплати
по сметка на Плевенския районен съд разноски за ВЛ в размер на 100лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал. 2,
т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: