№ 21386
гр. С., 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20241110130700 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „ЗЕАД
„Б. В. И. Г.“ ЕАД срещу С. о., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца
сумата от 511,12 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по застрахователна преписка № ***************, ведно със законната лихва
считано от дата на подаване на исковата молба 29.05.2024 г. до окончателно
изплащане на задължението. Ищецът твърди, че на 09.11.2023 г. в гр. С.,
водачът Н. Д., управлявайки л.а. В., модел „******“, с дк. № ******, се движел
по ул. „З. р.“ с посока на движение от към бул. „Д. Б.“ към бул. „Ч. в.“ и пред
№ ** попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното
платно за движение, вследствие на което настъпили материални щети за МПС.
Сочи, че към дата на ПТП, автомобилът е бил застрахован при него по
имуществена застраховка „Б. К. С.“. Излага, че нанесените щети са описани в
Протокол за ПТП № *******/**.**.**** г., опис на претенция по
застрахователна преписка № *************** и опис-заключение по щета.
Твърди, че в резултат на ПТП е увредена предна лява гума. Сочи, че въз
основа на доклад по щета от 23.11.2023 г., е определил и изплатил по сметка на
1
собственика на увреденото имущество, застрахователно обезщетение в размер
на 511,12 лв. с платежно нареждане от 24.11.2023 г. Развива подробни
съображения в насока, че ответникът в качеството му на стопанин на пътя не е
изпълнил задължението си да сигнализира препятствието на пътя и
организира движението по начин осигуряващ безопасността му. Твърди, че е
изпратил регресна покана до ответника, получена от последния на 28.12.2023
г., но плащане не било постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че не е
налице виновно поведение на негови служители в причинна връзка с което да
са настъпили твърдените от ищеца вреди. Излага, че ищецът не е описал
фактическата обстановка, при която е настъпило процесното ПТП, като не
било ясно и какво точно представлява препятствието по пътя. Оспорва
механизма на ПТП. Оспорва твърдяната от ищеца вреда да е настъпила
вследствие инцидента. Оспорва всички отразени в протокола за ПТП
обстоятелства, като излага и че същите не обвързват съда. Оспорва
претенцията и по размер. Твърди, че е изпълнявал задълженията си по текущо
поддържане на пътя в съответствие с нормативните изисквания. Релевира
възражение за съпричиняване и сочи, че водачът е допринесъл за настъпване
на процесното ПТП, т.к. не е съобразил поведението си с пътната обстановка,
в частност, че е използвана скорост над разрешената. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това
число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
2
задължение. За уважаване на предявения регресен иск по чл. 410, ал.
1 КЗ ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и
заплащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице /настъпване
на суброгацията по чл. 410 КЗ/, а също и наличие предвидените
в чл. 49 ЗЗД предпоставки - противоправно поведение на лица /изпълнители
на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа
/без да се установява конкретното лице - изпълнител/, настъпили вреди и
причинна връзка между противоправното поведение и вредите.
По делото е отделено за безспорно наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Б. К. С.“ между ищеца и
увреденото лице за лек автомобил „Б.“, модел „******” с рег. № ******, както
и извършеното от ищеца плащане на сумата от 511,12 лв. с платежно
нареждане от 24.11.2023 г. в полза на собственика на увреденото МПС.
По делото е представен протокол за ПТП, съставен от служител при ОПП на
СДВР, съгласно който на 09.11.2023 г. в 22:00 часа, в гр. С., по данни на водача
на МПС марка „Б.“ с рег. № ******, собственост на Почетно консулство на У.
– Р., движейки се по ул. „З. р.“ № ** от бул. „Д. Б.“ към бул. „Ч. в.“ и пред №
** попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, от което са настъпили
щети на МПС – предна лява гума и джанта. Протоколът съдържа подпис на
участника в ПТП и съставителя. По своето правно естество протоколът е
официален свидетелстващ документ по чл. 179 ГПК, и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила единствено относно
удостоверените в него факти, непосредствено възприети от длъжностното
лице, което го е съставило. В случая протоколът е съставен след посещение на
място от компетентен орган и съдържа преки възприятия на длъжностното
лице само за мястото на произшествието, наличието на необезопасена дупка
на пътното платно и видимите щети по МПС. С материална доказателствена
сила се ползва и констатираното положение на участника в пътно-
транспортното произшествие, заварено от длъжностното лице на мястото на
произшествието и отразено в съставената от него схема на произшествието.
Когато пътно-транспортното произшествие не е реализирано в присъствието
на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с
обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на
произшествието, поради което и в тежест на ищеца е да установи механизма
3
на ПТП и противоправното поведение на делинквента.
По делото е приета докладна записка, съставена от И. Л. Х. от ОПП – СДВР,
съгласно която на 09.11.2023 г., заедно с инспектор Д. Т., в качеството си на
длъжностни лица посетили леко ПТП на ул. „З. р.“ № **. На място водачът на
лек автомобил „Б.“ „******“ с рег. № ****** - Н. С. Д., заявил, че движейки се
по ул. „З. р.“ от бул. „Д. Б.“ към бул. „Ч. в.“ и пред № ** попаднал в
необезопасена дупка на пътното платно. Посочено е, че е съставен протокол
1891352.
Представена е декларация от Н. С. Д., съгласно която настъпило ПТП на ул.
„З. р.“, при движение на лек автомобил Б. ****** с рег. № ****** в лявата
лента и при ляв завой на № **. Пътната настилка е била асфалт, имало
неравности, а участъкът бил осветен, възприел е дупката,с когато минал през
нея.
На 10.11.2023 г. е подадено уведомление за щета до застрахователя от водача
на лек автомобил марка „Б.“, модел „******“ с рег. № ******, в което е
посочено, че при движение по ул. „З. р.“ от бул. „Д. Б.“ към бул. „Ч. в.“ и пред
№ ** попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, от което са
настъпили щети на МПС – „сцепена“ и повредена гума.
Представени са опис на претенция № **-*****-*****/**/**.**.**** г., опис
заключение по претенция № **-*****-*****/**/**.**.**** г., писмено
съгласие и преводно нареждане за извършено плащане на сумата от 511.12 лв.
По делото е представена регресна покана, получена от С. о. на 23.12.2023 г.,
видно от известието за доставяне.
Относно обстоятелствата по настъпването на произшествието е разпитан
свидетеля Н. С. Д., който заявява, че управлявал служебно автомобил „Б.
****“, с рег. № ****** и не си спомня дата на ПТП, но помни, че било вечер и
чакали КАТ да напишат протокол. ПТП настъпило на ул. „З. р.“ № **-**.
Свидетелят установява, че дупката не била сигнализирана и обезопасена, била
до шахта, а гумата била спукана. Улицата, по която карал автомобила, е била
малка, имало много шахти и неравности, затова карал бавно. Заявява, че не е
видял дупката и нямало как да я види. Усетил удара, отбил се, видял, че гумата
е „сцепена“ и се обадил на КАТ.
По делото е разпитан свидетелят Д. Е. Т., който работел в отдел „Пътна
4
полиция“ и е бил изпратен от дежурния на КАТ-С. да посети ПТП.
Установява, че посетил произшествието около 23:15 часа и установил лек
автомобил „Б.“, попаднал в необезопасена дупка на платното и били нанесени
щети по автомобила. Установява, че на улицата имало дупка, която била
широка и дълбока, и която свидетелят снимал. Имало увреждания по гума и
джанта на автомобила. Установява, че винаги проверявали техническата
изправност на автомобила, като в протокола това се отбелязвало.
По отношение на техническата изправност на автомобила е прието по
делото писмо ИА „Автомобилна администрация“, съгласно което лек
автомобил марка „Б.“, модел „******“ с рег. № ****** е преминал периодичен
преглед за техническата му изправност на 10.01.2023 г., като същият е валиден
до 10.01.2025 г.
По делото е прието и заключението на вещото лице по изслушаната в
производството автотехническа експертиза, което съдът изцяло възприема
като обективно, безпристрастно и компетентно дадено. Съгласно
заключението на 09.11.2023 г., около 22,00 часа, лек автомобил „Б. ****“, с
рег. № ******, се движел по ул. „З. р.“ на къси светлини, от бул. „Д. Б.“ към
бул. „Ч. в.“, със скорост около 43,50 км/ч, като пред № ** попаднал в
необезопасена дупка, разположена на около 24 метра преди кръстовището с
бул. „Ч. в.“ и около 6 метра, в ляво от десен бордюр, непосредствено от ляво
на кръгла шахта с приблизителни размери 60х45х10, разположена на лява
пътна лента. Съгласно заключението причинените щети по предна лява гума
са в причинна връзка с механизма на ПТП, а стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е в размер на 511,12 лв.
От събраните по делото доказателства, включително заключението на
приетата и неоспорена съдебно - автотехническа експертиза, обсъдени в
съвкупност, се установява деликта и причинната връзка с вредите, съответно,
че уврежданията на процесния автомобил - на предна лява гума са настъпили
на 09.11.2023 г. в гр. С., на ул. „З. р.“ № **, в резултат на преминаване на
процесния автомобил през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно. Този механизъм на произшествието се потвърждава от свидетелските
показания на свидетеля Т., който в качеството си на длъжностно лице е
посетил мястото на ПТП на процесната дата и е възприел наличието на
5
необезопасена дупка на пътя и нанесените имуществени вреди върху
автомобила. Показанията на разпитания свидетел изцяло кореспондират с
докладна записка, подписана от И. Л. Х. от ОПП - СДВР, който в качеството
на компетентен орган съставил протокола за ПТП. Действително
длъжностните лица не са възприели лично механизма на произшествието, но в
съставения протокол за ПТП са удостоверени обстоятелства, които са
относими към механизъма на произшествието, включително дата, място на
съставяне, наличието на дупка на пътното платно и щетите на автомобила. В
тази насока са и останалите частни свидетелстващи документи по делото -
уведомление за щета и декларация от водача на лекия автомобил,
удостоверяващи обстоятелства, които не се опровергават от други
обстоятелства и доказателства по делото, поради което съдът ги възприема
(чл. 12 ГПК). Настоящият състав кредитира показанията на свидетеля Д.,
който управлявал процесния автомобил, тъй като те са логични и
последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото.
Свидетелят посочва, че ул. „З. р.“ имало много неравности, както и че
преминавайки през необозначена и необезопасена дупка, се повредила
предна лява гума на автомобила. Механизмът на ПТП е потвърден и от
заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза. На
следващо място изводът на вещото лице по приетата САТЕ, че описаните в
щетата при ищеца повреди на застрахованото МПС могат да са причинени от
попадане в дупка, наред с разпитаните по делото свидетели, и представените
писмени документи са достатъчни доказателства да се приеме, че причината
за увреждането е именно попадане в необезопасена дупка на посочената дата.
По делото не са ангажирани други доказателства, които да разколебаят
направените изводи или да опровергаят описания механизъм на настъпване на
вредите - по време и начин.
Процесното ПТП е причинено от попадането на автомобила в дупка на
пътното платно на общински път ул. „З. р.“ № ** в гр. С.. Съгласно чл. 2, ал. 1,
т. 2 ЗОС вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА общинските пътища, улиците,
булевардите, са собственост на общината и то от категорията на публичната
общинска собственост. От изложеното следва, че за общината съществува
задължение да поддържа собствеността си, която е предназначена за
обслужване на населението. Съгласно чл. 31 ЗП на общините е вменено
задължението за полагане на грижи за поддръжка и ремонт на общинските
6
пътища и съоръжения. Посочените дейности ответникът като юридическо
лице реализира чрез служителите си или други лица, на които е възложил
извършването им. Съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, като сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Според § 1, т. 19 от ППЗДвП, „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената
дупка попада в дефиницията на посочената разпоредба, която е създавала
опасност за движението. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, вр. чл. 10, ал.
1 и ал. 3, т. 9 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и
текущ ремонт на пътищата общината в качеството й на собственик на
общински път следва да осъществява текущо поддържане, което включва
предвидените дейности, сред които и ремонт на отделни разрушения - дупки,
пукнатини, обрушени ръбове и др. Следователно за общината съществува
нормативно установено поведение, с което да изпълнява задълженията си по
поддържане на пътното платно в качеството й на собственик на общински път.
В конкретния случай именно бездействието да обозначи съответното
препятствие и да вземе мерки по отстраняването му от пътното платно, е
довело до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители, доколкото останалите елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане се доказват в
производството.
Съдът приема за установен по безспорен начин механизмът на процесното
ПТП и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и
вредоносните последици, а именно - че вредите по автомобила са настъпили
вследствие на попадането му в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Б. ****“, с рег. №
****** поради движение с несъобразена скорост. В доказателствена тежест на
въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК
7
фактите, на които основава същите. За да е налице съпричиняване
пострадалият следва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка
между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат.
Приносът на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД може да се изрази в
действие или бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. В случая по делото не са налице данни, от които да се установява да е
налице соченото съпричиняване.
По делото не спори и се установи, че по време на действието на сключения
между ищеца и застрахования договор за застраховка „Каско“ за процесния
автомобил, обективиран в представената застрахователна полица №
*****************/**.**.**** г., е настъпило предвидено в него
застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били
нанесени вреди, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 511,12 лева. Установи се по делото с безспорност и обстоятелството,
че лекият автомобил е бил технически изправен към дата на увреждането,
поради което ответникът дължи възстановяване на обезщетението в размер на
претендираната стойност.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото право на реално сторените в производството по
делото разноски има ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в общ размер на
905 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
претендираното възнаграждение за адвокат от 400 лв., с оглед чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в
приложимата редакция, предвиждаща при интерес до 1000 лв. - 400 лв.
възнаграждение, материалния интерес по делото, фактическата и правна
сложност, както и с оглед предприетите от процесуалния представител
действия по делото.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о., ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „М." № **, представлявана от кмета В. Т., ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Б.
В. И. Г.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл.
„П." № *, със съдебен адрес: гр. С., бул. „А. С." № ***-*, ет. *, оф. *.*, на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 511,12 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
*************** за вреди, причинени на моторно превозно средство марка
марка „Б.“, модел „******“ с рег. № ******, при ПТП, настъпило на 09.11.2023
г. в гр. С., ул. „З. р.“ № **, а именно - попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
29.05.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. о., ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „М." № **, представлявана от кмета В. Т., ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Б.
В. И. Г.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл.
„П." № *, със съдебен адрес: гр. С., бул. „А. С." № ***-*, ет. *, оф. *.*, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 905 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9