Р Е Ш Е Н И Е
№….........../13.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 17317 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и
адрес на управление:***, срещу К.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** –
партер, осъдителен иск с
правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1782,77 лв.,
представляваща неотчетена от ответника сума, получена от него, в качеството му
на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД, по договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен
между ищеца като цедент и „И.“ ЕООД – цесионер, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба -
23.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба,
по силата на договор за цесия от
20.08.2014 г., сключен между „К.Г.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, и С.Х.С.-
цедент, ищцовото дружество е придобило вземане за сумата от 1882,77 лв.,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия за периода от 18.12.2010 г. до 15.06.2011 г. за обект с абонатен
№ ********** и клиентски № **********, за което е издадена фактура №
**********/28.07.2011 г. С последващ договор за цесия от 23.10.2014 г. „К.Г.“
ЕООД, действащо чрез пълномощника адв. К.Д.Т., е прехвърлило придобитото
вземане на „И.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу продажна цена на вземането от
1782,77 лв., която съгласно чл. 3 от договора била изплатена изцяло в брой на
пълномощника на цедента – настоящ ответник. Последният обаче не е отчел
получените парични средства на ищеца, който е титуляр на вземането за
уговорената цена по възмездната цесия.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявения иск и претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
С допълнителна молба от 14.05.2020
г. релевира възражение по чл. 26 ЗЗД за нищожност на тристранно споразумение
от 23.10.2014 г., на което се позовава ответникът, поради заобикаляне на закона
и противоречие с добрите нрави, както и възражение по чл. 40 ЗЗД за
недействителност на споразумението спрямо него като представляван, поради
договаряне в негова вреда.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Д.Я., поддържа
исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излага подробни
съображения по същество на спора. Счита за доказан фактическият състав на
договорната отговорност на ответника по процесния договор за поръчка. Поддържа,
че тристранното споразумение уврежда интересите на дружеството, тъй като чрез
същото се прехвърля едно лихвоносно парично вземане на цената, за която е
придобито, респ. сделката е лишена от обичайната търговска логика и не
кореспондира с интересите на доверителя. Отделно изтъква, че управителят на дружеството
не е бил наясно с постигнатото споразумение и волеизявленията на ответника по
същото са извършени без представителна власт и своевременно оспорени по смисъла
на чл. 301 ТЗ в хода на настоящия процес.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва между
страните да е възникнало облигационно правоотношение по договор за поръчка.
Оспорва да е получил уговорената цена по договора за цесия с твърдения, че в
договора е записано, че цената е заплатена на цедента, а не на неговия
пълномощник. Отделно излага, че с допълнително споразумение от 23.10.2014 г.,
сключено между „К.Г.“ ЕООД, „И.“ ЕООД и С.Х.С., е изменен договора за цесия между двете
дружества. С това допълнително споразумение страните са констатирали, че към
датата на сключване на първоначалното споразумение Д.Т.А. не е разполагала с
представителна власт да представлява „И.“ ЕООД, поради което са преуредили
отношенията помежду им в следния смисъл: „И.“ ЕООД е заместило в дълг „К.Г.“
ЕООД спрямо първоначалния цедент С.Х.С.за цената по договора за цесия от 20.08.2014
г. и е поело ангажимент за събиране на дълга. Ответникът твърди да е разполагал
с представителна власт да договоря от името и за сметка на „К.Г.“ ЕООД,
сключвайки тристранното споразумение. Поддържа, че съгласно уговорките в
последното той е възстановил на „И.“ ЕООД получената по-рано цена на вземането
в размер на 1782,77 лв.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на
предявения иск и претендира присъждането на разноски по делото.
В открито съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. Петър Гетев, поддържа отговора на
исковата молба и моли да му бъде определено адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В представена писмена защита излага правни аргументи, съобразно събраните по
делото доказателства. Счита, че не е доказано получаването на процесните
средства лично от ответника, респ. той не дължи тяхното връщане. Отделно
намира, че след тристранното споразумение липсва основание сумата да бъде
получена от ищеца и всичко дължимо било върнато обратно на правоимащото трето
за спора лице „И.“ ЕООД. Поддържа, че тристранното споразумение е действително,
престациите по сделката са еквивалентни и липсва вреда за ищеца. Позовава се на
съдебна практика по сходни казуси между същите страни.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От
представеното по делото пълномощно от 04.07.2014 г. (л. 24) се установява, че ищцовото
дружество „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез управителя П.К., е упълномощило ответника
К.Т., в качеството му на адвокат, да се разпорежда с всички вземания на
дружеството при условия, каквито намери за добре, включително, но не само: да
уведомява от негово име съответния длъжник за сключени договори за прехвърляне
на съответните вземания, както и да извършва всякакви други правни и фактически
действия на управление и разпореждане с всички вземания на пълномощника; да
получава от негово име и за негова сметка плащанията на всички дължими вземания;
да получава всякакви суми, дължими по изпълнителни дела, по свободно избрана от
пълномощника банкова сметка ***; да договоря сам със себе си, както и с други
лица, които адвокатът (пълномощник) също представлява, при каквито условия
прецени; да преупълномощава други лица с посочените права. В пълномощното
изрично е записано, че при съмнение същото се тълкува в полза на упълномощения,
както и че упълномощаването не е ограничено със срок.
Видно от приложеното пълномощно от 06.06.2014 г. (л. 21), ответникът адв. К.Т.
е бил упълномощен и от С.Х.С.за осъществяване на процесуално представителство
по всякакви съдебни дела, представителство пред доставчици на
електроснабдителни услуги, разпореждане с всички вземания на упълномощителя при
условия, каквито намери за добре, както и за уведомяване на длъжника от негово
име.
От представения договор за прехвърляне на вземане от 20.08.2014 г. (л. 5)
се изяснява, че цедентът С.Х.С., действащ чрез пълномощника адв. К.Т., е
прехвърлил в полза на цесионера „К.Г.“ ЕООД, действащ чрез управителя П.К.,
вземането си към длъжника „Е.П.П.“ АД за сумата от 1882,77 лв., представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за
периода от 18.12.2010 г. до 15.06.2011 г. за обект с абонатен № ********** и
клиентски № **********, за което е издадена фактура № **********/28.07.2011 г.,
срещу цена от 1782,77 лв. Съгласно чл. 3 от договора страните се съгласяват, че
уговорената цена ще бъде платена изцяло и в брой от цесионера на цедента в срок
от шест месеца, считано от датата на подписване на договора. Извършените от
адв. К.Т. действия по сключване на договора от името и за сметка на цедента,
както и уведомяването на длъжника за това, за изрично потвърдени от представлявания
с волеизявление в този смисъл, обективирано в т. 2 от приложеното по делото
второ пълномощно от С.Х.С.за адв. Т. от дата 18.12.2014 г. (л. 22).
Към доказателствения материал е приобщен и последващ договор за прехвърляне
на вземане от 23.10.2014 г. (л. 6), сключен между „К.Г.“ ЕООД, в качеството му
на цедент, действащ чрез пълномощника адв. К.Т., и „И.“ ЕООД – цесионер,
представляван от Д.Т.А. като управител на дружеството. Според съдържанието на
договора цедентът е прехвърлил на цесионера придобитото с договора за цесия от
20.08.2014 г. вземане към „Енерго-Про Продажба“ в размер на сумата от 1882,77
лв. срещу цена от 1782,77 лв. В клаузата на чл. 3 от договора е отразено, че цената
по възмездната цесия е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при
подписването на договора, който служи като разписка за извършеното плащане.
Прието е и представено от ответника тристранно споразумение от 23.10.2014 г.,
сключено между С.Х.С.,
действащ чрез пълномощника адв. К.Т., „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез същия
пълномощник, и „И.“ ЕООД, представлявано от управителя т.д.. Съгласно споразумението страните са
постигнали съгласие, че падежът на задължението на „К.Г.“ ЕООД към С.Х.С.за
заплащане на уговорената в сключения помежду им договора за цесия от 20.08.2014
г. цена за прехвърлянето от 1782,77 лв. настъпва на 20.02.2015 г. и към датата
на споразумението същата не е заплатена. Отразено, че „К.Г.“ ЕООД е в
невъзможност да заплати дължимата сума на посочения падеж, както и да образува
гражданско дело срещу длъжника по цедираното вземане „Е.П.П.“ АД, поради което
е уговорено „И.“ ЕООД да замени „К.Г.“ ЕООД като длъжник по договора за цесия
от 20.08.2014 г. и да заплати дължимата сума на кредитора му С.Х.С.при настъпване на
падежа на 20.02.2015 г., срещу насрещното задължение на „К.Г.“ ЕООД да
прехвърли безвъзмездно в полза на „И.“
ЕООД вземането си към „Е.П.П.“ АД, придобито по силата на същия договор за
цесия от 20.08.2014 г., както и да уведоми „Е.П.П.“ АД за това прехвърляне. Според
споразумението „И.“ ЕООД допълнително се задължава да финансира и заведе дело
за своя сметка срещу „Е.П.П.“ АД, както и да назначи юрисконсултите на „К.Г.“
ЕООД в дружеството на трудов договор и да им заплаща отделно трудово
възнаграждение. Посочено е в споразумението още, че при сключването на договора
за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД
последното дружество е представлявано от Д.А., явяваща се лице без представителна
власт, поради което този договор за цесия се изменя, съобразно споразумението,
по което „И.“ ЕООД се представлява надлежно от законния му представител. Отразено
е също, че адв. К.Т., в качеството му на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД, връща
(предава) на „И.“ ЕООД сумата от 1782,77 лв. при подписване на споразумението,
като същото служи за разписка за извършеното плащане.
От материалите по приобщеното гр.д. №
7411/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, се установява, че делото е
образувано на 27.06.2016 г. по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „И.“
ЕООД срещу „Е.П.П.“ АД установителен иск с предмет паричното вземане в размер
на 1882,77 лв. за недължимо заплатена от абоната С.Х.С.стойност на
коригирана електроенергия, което вземане е прехвърлено от абоната на „К.Г.“
ЕООД с договор за цесия от 20.08.2014 г. и от „К.Г.“ ЕООД – на „И.“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението - 09.06.2016 г., до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6582/2016 г. на Районен съд - Варна,
оспорена от длъжника чрез възражение. С оглед заявения от ответника по делото
спор между кредитори („И.“ ЕООД и „К.Г.“ ЕООД) относно процесното вземане и
внасянето на търсената сума за главница и законна лихва (общо 1942,51 лв.) по
сметка на Районен съд – Варна, съобразно указанията на съда, с влязло в сила
определение № 10950/12.10.2016 г. ответникът „Е.П.П.“ АД е освободен от участие
в делото и в производството е привлечено предявилото самостоятелни права трето
лице „К.Г.“ ЕООД, на основание чл. 224, ал. 1 ГПК. Привлеченото лице не е
изразило воля за встъпване по делото в указания му за това срок и с последващо
определение № 12814/28.11.2016 г., също влязло в сила, производството е
прекратено и е разпоредено внесената от длъжника сума да се преведе на ищеца „И.“
ЕООД, на основание чл. 224, ал. 2 ГПК.
Приета е и ангажираната от ищеца покана
от 2017 г., отправена от „К.Г.“ ЕООД,
чрез управителя П.К., до адв. К.Т., за предаване на оригинали или преписи от
297 договора за прехвърляне на вземания от 23.10.2014 г., с които „К.Г.“ ЕООД,
действащо чрез адв. Т., е прехвърлило свои вземания в полза на „И.“ ЕООД (л.
57). Покана с идентично съдържание и допълнително искане за заплащане на
уговорената цена по сключените възмездни договори за цесия от 23.10.2014 г. е
отправена от „К.Г.“ ЕООД до „И.“ ЕООД (л. 61).
Приобщено е и уведомление от „К.Г.“
ЕООД до адв. К.Т. (л. 66) с покана да бъдат представени всички договори и
документи, подписани от адв. Т. като пълномощник на дружеството, както и
заверени копия от всички договори за правна защита и съдействие, сключени помежду
им. В уведомлението е отразено, че с изявление от 20.10.2017 г. на управителя
на „К.Г.“ ЕООД е оттеглена представителната власт на адв. Т. по отношение на
дружеството, с оглед на което е направено искане за връщане на оригинала от
съставеното в негова полза пълномощно от 04.07.2014 г.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства посредством разпита на ангажирания от ищеца свидетел Г.К.
(л. 109-110). От показанията й се установява, че същата е работила като
адвокатски сътрудник в адвокатската кантора на адв. К.Т. в периода от 2014 г.
до 2017 г. По нейни данни законните представители на дружеството „И.“ ЕООД били
познати на адв. Т., като управителят т.д. била сестра на негов добър приятел, а
следващият управител Д.А. била адвокатски сътрудник в кантората преди
свидетелката да започне работа там и адв. Т. бил кръстник на сватбата й. Свидетелката
излага, че в изпълнение на трудовите й задължения в кантората на ответника в
края на 2014 г. била изготвила стотици
уведомления за прехвърляне на вземания от „К.Г.“ ЕООД на „И.“ ЕООД, като
не й е известно кой е подписал същите. Споделя още, че за уведомленията било
ползвано съставено преди време и намиращо се в кантората пълномощно от
управителя на „К.Г.“ ЕООД П.К., но според нея той не е бил запознат с уведомленията.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.
Същият е допустим, предвид наличието на
нормативно установените положителни процесуални предпоставки за възникване и
надлежно упражняване на правото на иск и липсата на процесуални пречки за това.
Основателността на
исковата претенция е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: валидно възникнало между страните облигационно правоотношение
по договор за поръчка, сключването от ответника, в качеството му на довереник
на ищеца, на договор за възмездна цесия от 23.10.2014 г. с цесионера „И.“ ЕООД
и получаването от ответника, от името и за сметка на ищеца, на заплатената от
цесионера цена по прехвърлянето в размер на процесната сума от 1782,77 лв.,
както и неизпълнение на задължението на ответника да даде отчет на ищеца за
извършените от него действия и да му предаде получените средства във връзка с
изпълнението на поръчката. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, правопораждащи
съдебно предявеното вземане. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва, а именно точното изпълнение на задължението му.
Безспорно
по делото е обстоятелството, че с пълномощно от 04.07.2014 г. ищецът „К.Г.“
ЕООД е упълномощил ответника адв. К.Т.
да извършва неизчерпателно посочени в пълномощното правни и фактически действия
от името и за сметка на дружеството, вкл. да се разпорежда с всички негови вземания
при условия, каквито намери за добре, да уведомява съответния длъжник за
сключените договори за цесия и да получава плащанията по тях. Не е спорно също,
че по силата на договор за цесия от 20.08.2014 г. „К.Г.“ ЕООД се легитимира
като титуляр на вземане срещу „Е.П.П.“ АД за недължимо платена стойност на
служебно начислена електроенергия в размер на сумата от 1882,77 лв., както и че
същото това вземане е предмет на последващ договор за цесия от 23.10.2014 г.,
сключен между ищеца, в качеството му на цедент, действащ чрез ответника като
негов пълномощник, и цесионера „И.“ ЕООД.
При така
установените факти съдът приема, че макар между страните да не е подписан
отделен писмен договор за поръчка, помежду им е налице валидно възникнало
мандатно правоотношение, доколкото със сключването на договора за цесия от
23.10.2014 г. ответникът е извършил от името и за сметка на ищеца правни
действия (разпореждане с негово вземане), които са били в рамките на предварително
учредената му от дружеството пряка представителна власт. В този смисъл -
решение № 338/27.03.2018 г., постановено по гр.д. № 706/2017 г. на ВКС, ГК, IV
г.о., в което се приема, че с
упражняването от пълномощника на предоставената му с едностранната
сделка на упълномощаването представителна власт, той се обвързва от договор за
поръчка с упълномощителя, със съдържане, съответно на извършените в рамките на
упълномощаването действия, чрез които конклудентно изразява воля за това,
съвпадаща с изявената от упълномощителя в пълномощното воля в същия смисъл.
Затова вътрешните им отношения се уреждат по правилата на мандата, според които
довереникът (пълномощник) е длъжен да
изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е
получил, да уведомява доверителя (упълномощител) за изпълнението, да му даде
сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
Сключеният в изпълнение на така възникналото мандатно правоотношение договор
за цесия от 23.10.2014
г. е възмезден, като в клаузата на чл. 3 от същия е изрично
посочено, че уговорената цена в размер на 1782,77 лв., е платена изцяло и в
брой от цесионера на цедента при подписването на договора, който служи като
разписка за извършеното плащане. Страните не спорят, че такова плащане е
действително извършено от страна на цесионера „И.“ ЕООД в полза на цедента „К.Г.“
ЕООД. Спорно е обаче дали средствата са получени лично от адв. К.Т., действащ
като пълномощник на цедента, като ответникът оспорва това обстоятелство с
доводи за липса на изрична уговорка в този смисъл. Съдът намира същите за неоснователни.
Макар в договора да е отразено, че плащането е получено от цедента „К.Г.“ ЕООД, а не лично от представляващия го адв. К.Т., този извод следва от самото
съдържание на обсъжданата клауза, според което сумата е заплатена в брой (тоест
с физическо предаване на паричните средства) и при подписването на договора, който
пък е подписан именно от адв. К.Т. като пълномощник на юридическото лице -
цедент, упълномощен включително и с правото да получи дължимите в полза на
доверителя му суми. Това тълкуване се потвърждава още и от тристранното споразумение от 23.10.2014 г., на което се позовава самият ответник, според което обсъжданата сума по
договора за цесия от 23.10.2014 г. се „връща (предава)“ на „И.“ ЕООД лично от адв. К.Т., отново в качеството
му на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД, което „връщане“ предполага предходно (в същия
ден) получаване на връщаните средства.
Съобразно изложените мотиви за доказано получаване от адв. Т. на следващата
се на ищцовото дружество цена по прехвърлянето на собственото му вземане в
размер на 1782,77 лв., в тежест на ответника е възникнало задължението му по
мандатното правоотношение да предаде на „К.Г.“ ЕООД получените средства.
По повод изпълнението на това негово задължение
ответникът е релевирал правопогасяващо възражение, за установяването на което е
представил посоченото по-горе тристранно споразумение от
23.10.2014 г., сключено между „И.“ ЕООД, С.Х.С.и „К.Г.“ ЕООД, последните две страни действащи чрез
адв. К.Т. като техен пълномощник, съдържащо клауза за
връщане на получената сума от ответника в полза на „И.“ ЕООД и служещо като
разписка за това.
Споразумението е оспорено от ищеца с възражения за нищожност, на основание
чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето от ЗЗД, поради заобикаляне на закона и накърняване
на добрите нрави, както и за недействителност по отношение на него, като
представляван, поради договаряне в негова вреда, на основание чл. 40 от ЗЗД. Настоящият
съдебен състав счита същите са неоснователни по следните съображения:
На първо място, преценката относно
еквивалентността на престациите по споразумението, липсата на която ищцовата
страна въвежда като порок, водещ до неговата нищожност, следва да бъде
извършена, като се отчетат не само изтъкнатите от страната насрещни задължения
на двете търговски дружества „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, но и на третия участник в
съглашението – физическото лице С.Х.С.. Този извод следва от тристранния
характер на сделката и общите правила на чл. 20 ЗЗД, според които при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните и отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с
други, като всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Съобразно посочените критерии, крайният цялостен ефект на сделката нито постига забранен
от закона резултат, нито води до нееквивалентна размяна на блага, каквито
доводи навежда ищецът. Споразумението гарантира удовлетворяването на първоначалния
титуляр на вземането – физическото лице С.Х.С., като неговият
длъжник „К.Г.“ ЕООД – цесионер по първоначалната цесия, бива заместен в дълга
от трето лице „И.“ ЕООД, а последното от
своя страна получава безвъзмездно прехвърленото вземане. Така на практика всяка
от страните черпи изгодни за себе си последици, които напълно съответстват на
поетите задължения. В частност, уговореното като безвъзмездно отчуждаване на
придобитото от ищеца вземане в действителност няма дарствено намерение,
доколкото в замяна ищцовото дружество се освобождава от вече породеното негово
задължение да заплати цената на вземането и да инициира последващ съдебен
процес за установяване на ликвидността му. Този резултат освен това е оправдан,
с оглед изрично констатираното и отразено в споразумението влошено финансово
състояние на „К.Г.“ ЕООД. Нещо повече - нееквивалентността на
престациите би довела до накърняване на добрите нрави не във всеки случай на
някакво разминаване между насрещните престации, а само при толкова съществена
неравностойност, която практически се свежда до липса на престация (така - решение № 62 от 4.07.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 1490/2017 г., I т. о., ТК, решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 2419/2015 г., III г. о., решение № 119 от 22.03.2011 г.на ВКС по гр. д. №
485 /2010 г. на I г.о., решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1208/09 г., III г. о. и др.).
От събраните доказателства не се установява и хипотезата на чл. 40 ЗЗД,
предвиждаща недействителност на договора по отношение на представлявания, ако представителят и лицето, с което той е
договарял, са се споразумели в негова вреда. По изложените по-горе съображения
във връзка с последиците на тристранното споразумение и произтичащите от него
права и задължения за страните, в случая изобщо не е налице вреда за „К.Г.“
ЕООД, годна да изключи обвързващата го сила на договореното от неговия пряк
представител. Съдът не споделя и поддържаната в писмената защита допълнителна теза
на ищеца за увреждане на търговското дружество поради прехвърлянето на
лихвоносно негово вземане на цената, за която е придобито. Подобни негативни последици за търговеца в
случая не са настъпили, тъй като към момента на прехвърляне на вземането с
процесното споразумение същото нито е било ликвидно, нито е била заплатена
дължимата цена за неговото придобиване, за да може дружеството да очаква
сигурна чиста печалба от самото парично вземане (лихви) или от последващо
търгуване с него (цедиране на по-висока цена). Чрез споразумението положението
на представляваното дружество на практика изобщо не се променя, тъй като
договореното от неговия пълномощник безвъзмездно прехвърляне на вземането е
съчетано с отпадане на задължението на доверителя да заплати цената по
придобиването на същото това вземане.
Освен че липсват неблагоприятни последици за ищеца от оспореното
споразумение, не е налице и изискуемото в чл. 40 ЗЗД споразумяване в негова
вреда между пълномощника му (ответник) и третите лица, с което той е договарял.
Ангажираните от ищцовата страна свидетелски показания в тази връзка не съдържат
категорични данни за подобни уговорки. Обстоятелството, че управителят на „К.Г.“
ЕООД не е присъствал при изготвяне на свързаните с дружеството документи
(уведомления за извършени цесии), се опорочава извършените от изрично
упълномощения му представител действия, чиито пълномощия не са били оттеглени
към този момент през 2014 г. (информация за подобно оттегляне се съдържа в
представен от ищеца документ, в който е посочена доста по-късна дата, а именно 20.10.2017
г.).
Горепосочените аргументи мотивират настоящия съдебен
състав да приеме, че тристранното споразумение е валидно и същото е породило
действие по отношение на неговите страни, вкл. и по отношение на
представлявания при сключването му ищец „К.Г.“ ЕООД. В частта, в която е
уговорено, че адв. К.Т. е върнал на „И.“ ЕООД получената сума по договора за
цесия от 23.10.2014 г., споразумението представлява частен свидетелстващ
документ и доколкото неговата автентичност не е оспорена в хода на процеса, то се
ползва с доказателствена стойност за удостоверените в него неизгодни за
страната факти. След новирането на цесията от възмездна в безвъзмездна такава,
плащането на цената по сделката, извършено от цесионера „И.“ ЕООД в полза на цедента
„К.Г.“ ЕООД, е лишено от правно основание, съответно получилият сумата
пълномощник на цедента не е имал право да я задържи, респ. задължение да я
отчете на доверителя, комуто същата вече не се следва.
Следователно не е налице неизпълнение на процесния
договор за поръчка от страна на ответника, поради което предявеният срещу него
иск за реално изпълнение се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на
спора и направеното от процесуалния представител на ответника искане по реда на
чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3, предл. трето от Закона за адвокатурата, в
полза на адв. Петър Гетев следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника по делото, съобразно
представения договор от 30.09.2020 г. (л. 108), която сума да бъде възложена в
тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Съобразно изхода
на делото, разноски на ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление:***, срещу К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
– партер, осъдителен иск с правно
основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1782,77 лв.
(хиляда седемстотин осемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща неотчетена от ответника сума, получена от него, в качеството му
на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД, по договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен
между ищеца като цедент и „И.“ ЕООД – цесионер, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба -
23.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението;
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. Петър Чавдаров Гетев, ЕГН **********, вписан в АК-Варна със служебен адрес: гр. Варна, ул.
„Георги Живков“ № 22 (партер – вътрешен дров), сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника адв. К.Т., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1,
т. 3, предл. трето от Закона за адвокатурата;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: