№ 239
гр. Панагюрище, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря М. Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100739 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД и 55 ЗЗД
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от М. И. Р. срещу
“Кеш кредит мобайл” ЕАД и „Кредит Гаранция” ЕООД с искане да се прогласи за нищожен
договор за потребителски кредит тип “Кредитна линия-решение” № 3-1-11765-262275 от
30.04.2022 г. сключен с първия ответник и договор предоставяне на поръчителство сключен
с втория ответник и осъждане на втория ответник да заплати на ищеца сума в размер на 10
лева - частичен иск от 8769,24 лева - сума платена на отпаднало основание, ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата си молба и молба уточнение от 22.04.2025 г. ищецът твърди, че на 30.04.2022г.
е сключил договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия- решение" № 3-1-11765-
262275 с „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде
в размер на 3 000 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 36,
посочено е лихвен процент в размер на 36% и ГПР в размер на 42,58%. В чл. 1 ал. 2 от
процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на конкретни посочени
в договора условия. Твърди се, че на датата на сключване на договора за кредит ищецът е
сключи договор предоставяне на поръчителство, по силата на който „Кредит Гаранция''
ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД задълженията на
ищеца, като обезпечението се изразявало в „да отговаря солидарно за всички задължения на
Клиента при условията и за срока на договора за потребителски кредит № ********* от
30.04.2022 г. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се е задължила да
заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 8769,24 лева, която е разсрочена за
изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Сочи се, че между „Кеш
Кредит Мобайл" ЕАД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3 000 лева. Сочи се,
че договорът за предоставяне на поръчителство от 30.04.2022 г. е акцесорен на този за
предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено
1
от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на
основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е
обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и
чл. 1 ал. 2, и поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете
правоотношения.Изложени са доводи, че клаузата на чл. 1 ал. 2 от Договора за кредит
възлага в тежест за заемателя да осигури обезпечения, като зискванията, които посочената
клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, т.е.,
поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то
кредиторът цели да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжни кът
обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя
„Кеш Кредит Мобайл" ЕАД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия
процес - „Кредит Гаранция" ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем.
Предвид това, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Кредит
Гаранция" ЕООД. Твърди се, че кредиторът не включва възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите
на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че
ГПР е 42,58%, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече,
предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати
възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да
бъде включено изначално при формирането на ГПР. Твърди се, че това поставя потребителя
в неравностойно положение спрямо кредитора и е в противоречие с чл. 3, пap. 1 и чл. 4 от
Директива 93/13 ЕИО. Излага се, че договор за предоставяне на поръчителство е изначално
лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на
потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на
кредитора „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД за което цялото възнаграждение е поето от
потребителя. Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по договора за
поръчителство, ищеца не е получил каквато и да било услуга, просто задължението му от
едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани.
Следващ довод в подкрепа на твърдението за нищожност на договора за поръчителство е
следния: Правната уредба на договора за поръчителство се съдържа в разпоредбите на чл.
138 - чл. 148 ЗЗД. Съгласно чл. 138 ЗЗД С договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. Съгласно Решение N° 7 от 28.04.2020 г. по т. д. № 562 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тьр. отделение „Поръчителството, на основание чл. 138 от ЗЗД се
учредява по силата на договор, сключен между кредитора и поръчителя“, тьй като в полза
на кредитора се поражда право да претендира вземането си от още едно лице, поело
задължение заедно с главния длъжник, а не между поръчителя и главния длъжник, както е в
случая. ИЗрично се подчертава, че както в договора за кредит, така и в договора за
поръчителство е посочена една и съща банкова сметка, по която да се заплаща както
възнаграждението на поръчителя, така и сумира по договора. Твърди се, че с договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Кеш Кредит
Мобайл" ЕАД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „„Кеш Кредит
Мобайл" ЕАД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договора
за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително
възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с
цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи се, че в решение по дело С-
714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22
2
ноември 2022 г. във връзка с тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и
член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити, СЕС е постановено: „...посочването
на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя otn възможността
да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на
лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи,
отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер” „...
член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница” Излага се, че договорът за
потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. с, чл. 19 ЗПК. Договорът за
предоставяне на поръчителство също се счита за нищожен поради накърняване на добрите
нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на над
половината от сумата по отпуснатия заем. Безспорно е, че така е нарушен принципа на
добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. Моли се за уважаване на
предявените искове. Претендират се разноски.
Ответникът “Кеш кредит мобайл” ЕАД депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, в който изцяло е признал предявения установителен иск спрямо него, като се моли да
се постанови решение по чл. 237 ГПК, въпреки дадените от съда указания, ищецът не е
направил искане за постановяване на решение при признание на иска, поради което съдът
дължи произнасяне с решение при преценка на събраните по делото доказателства.
Ответникът “Кредит гаранция” ЕООД” е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, в който сочи, че на 30.04.2022г. между ищцата и ответника „Кредит Гаранция" ЕООД
е сключен Договор за възлагане на поръчителство, като поетите по него задължения от
ответника “Кредит гаранция” ЕООД са изпълнени със сключването на Договора за
поръчителство. Сочи се, че са необосновани изложените в исковата молба твърдения за
изначална липса на основание на сключения договор за предоставяне на поръчителство.
Твърди се, че приложеният по делото от ищеца договор, сключен между него и Кредит
Гаранция ЕООД не е договор за поръчителство, а споразумение, по силата на което ищецът е
възложил на юридическо лице, срещу възнаграждение да се задължи солидарно по
процесния кредит, като да сключи договор за поръчителство. Оспорват се твърденията за
свързаност между ответника и кредитора по сключения договор за кредит, както и по
отношение наличието на противоречие на договора с добрите нрави. Твърди се, че са
неоснователни изложените въз основа на ЗПК твърдения за нищожност на договора за
възлагане на поръчителство. Извън предмета на настоящото производство са и въпросите
дали кредиторът е изчислил правилно Годишния процент на разходите и дали
възнаграждението за поръчителство следва да се включва в него, дали са приложими
разпоредбите на чл. 11 за реквизитите на договора за потребителски кредит, чл. 19 относно
ГПР и чл. 21 и чл. 22 относно нищожността, както и разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО.
Моли се да се отхвърлят като неоснователни исковите претенции. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложения по делото договор за
предоставяне на потребителки кредит № 3-1-11765-262275 от 30.04.2022 г. сключен между
“Кеш кредит мобайл ” ЕАД и М. Р., че между тях е сключен договор за заем, по силата на
3
който заемодателят “Кеш кредит мобайл ” ЕАД се е задължил да предостави на заемателя
под формата на потребителски кредит сума в размер на 3000 лв., а заемателят се е задължил
да я върне, заплащайки лихвен процент в размер на 36,00% и ГПР в размер на 42,44% В
договора за паричен заем е посочено, че договорът се обезпечава с банкова гаранция или
договор за поръчителство с одобрено от заемодателя юридическо лице.
От представен и приет като доказателство по делото договор за предоставяне на
поръчителство от 30.04.2022 г. сключен между “Кредит Гаранция” ЕООД и М. Р. се
установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на
което търговското дружество се е задължило да сключи договор за поръчителство с “Кеш
кредит мобайл ” ЕАД, за което М. Р. е поела задължение за заплащане на възнаграждение в
размер на 8769,24 лева, което е платимо на 36 месечни вноски. В чл. 2, ал. 3 от договора е
уговорено възнаграждението по договора за поръчителство да се заплаща по сметка на
кредитодателя “Кеш кредит мобайл ” ЕАД, по която сметка се дължи заплащане и на сумите
по договора за кредит.
По делото е допусната и приетата съдебно-счетоводна експертиза без възражения на
страните, от която се установява, че в ГПР не е включена възнаграждението за предоставяне
на поръчителство, но случай, че в ГПР се включи таксата за предоставяне на гаранция, то
ГПР ще бъде в размер на 311,78 %. Вещото лице е посочило, че от кредитополучателя - М. Р.
е направено 1 плащане по процесния договор за кредит в размер на 3170,07 лева, като в
съдебно заседание вещото лице е посочило, че след изготвяне на заключението е получило
информация, че от ищеца е направено още едно плащане от 771,80 лева, т.е. общо
заплатената сума е в размер на 3941,87 лева. Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК
съдът изцяло дава вяра на съдебно-счетоводната експертиза, доколкото с нея е даден
обоснован отговор на всички поставени по делото въпроси.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
От данните по делото се установява, че между “Кеш кредит мобайл ” ЕАД и М. Р. е
сключен договор за кредит от 30.04.2022 г., по силата, на който търговското дружество е
предоставило на ищеца кредит в размер на 3000 лв. Уговорен е между страните фиксиран
лихвен процент и годишен процент на разходи. Предвид изложеното, съдът приема, че
между страните по делото са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК, като съдът е
длъжен служебно да следи за неговата валидност.
Последователно в своята практика, както СЕС, така и ВКС посочват, че съдът е длъжен
служебно да следи за неравноправността на клауза на договор за потребителски кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите. Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният
процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
4
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на
Министерския съвет на Република България. В ГПР следва да са включени всички разходи,
които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В размера на тези разходи следа да се включат и
всички суми уговорени в договора, които водят до увеличаване размера на дълга (в този
смисъл са и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС). С Решение от 13.03.2025 г.
по дело С-337/23 на СЕС, образувано по преюдициално запитване на Софийски районен
съд, е прието, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на
потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на
общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“, респ.
тези разходи следва да са включени в ГПР посочен в договора за кредит.
В приложението към процесния Договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР от 42,44 %, т.е. формално може да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал.
4 от ЗПК . Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва
част от разходите по кредита, а именно възнаграждението/таксата уговорена по договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство. В процесния случай, видно от клаузата на
договора за предоставяне на потребителки кредит сключването на договор за предоставяне
на поръчителство с юридическо лице одобрено от кредитодателя, което е условие за
предоставяне на кредита, като изрично в договора за предоставяне на поръчителство е
посочено, че възнаграждението по този договор се заплаща по сметката на кредитодателя -
“Кеш кредит мобайл ” ЕАД, по която е платимо задължението по договора за кредит. С оглед
това следва да се приеме, че поръчителството (предоставянето на гаранция) представлява
услуга свързана с договора за кредит по см. на чл. 3, буква “Ж” от Директива 2008/49.
Съгласно буква “И” на същия член сумата за предоставяне на това поръчителство следва да
се включи при изчисляване на ГПР, доколкото увеличава общия размер на дълга за
потребителя.
Съдът намира, че в процесния случай се постига заобикаляне на императивното
правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от
нормативно допустимия. Въпреки че формално в процесния договор е посочен размер на
ГПР, който не надвишава законово допустимия, без включването в него на сумата дължима
по договора за гаранция, сключването на който е условие за отпускане на кредита, то следва
да се приеме, че ГПР не отговаря на реално прилагания между страните по Договора и не
може да изпълни функцията си - да даде възможност на потребителя, по ясен и достъпен
начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз
основа на което да вземе информирано решение за сключването му.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва. Според вещото лице по извършената по делото съдебно- счетоводна
експертиза, ако възнаграждението по сключения договор за гаранция/поръчителство бъде
включена в ГПР, то размерът на ГПР би бил равен на 311,78% Съдът приема, че
5
действителният ГПР по кредита от 311,78% нарушава императивната забрана на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, като не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната,
която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на целия Договор за
кредит, на основание чл. 22 от ЗПК (в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по
гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г.о. и Решение от 13.03.2025 г. по дело № С-337/23 СЕС). С
оглед изложеното съдът намира за недействителен целия договор за кредит, поради което
следва да се уважи предявеният от ищеца М. Р. срещу първият ответник “Кеш кредит
мобайл ” ЕАД иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит тип
“Кредитна линия-решение” № 3-1-11765-262275 от 30.04.2022 г. на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД.
Доколкото съдът намира, че изцяло е недействителен процесния договор за предоставяне
на кредит, в какъвто смисъл са по-горе изложените мотиви, то недействителен изцяло се
явява и сключения между ищеца- М. Р. и втория ответник “Кредит Гаранция” ЕООД договор
за предоставяне на поръчителство от 30.04.2022 г., тъй като посочения договор има за
единствена кауза/цел поемане на задължение за предоставяне на обезпечение по един
недействителен договор за кредит, поради което и тази искова претенция следва да бъде
уважена.
По претенцията с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съдът намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен - кредитополучтелят дължи връщане единствено на чистата стойност по
кредита, т.е. връщане на получената в заем сума, която в конкретния случай е 3000 лева. От
приетата по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че ищецът е направил
плащане по двата договора в общ размер на 3941,87 лева, т.е. сумата в размер на 941,87 лева
е заплатена без основание - недействителен договор, поради което на основание чл. 55, ал. 1,
предл. ЗЗД се дължи връщане на същата. Връщане обаче дължи лицето, на което сумата е
платена, а в конкретния случай това плащане е направено по банкова сметка на
кредитодателя “Кеш кредит мобайл ” ЕАД, респ. дружеството гарант “Кредит Гаранция”
ЕООД не е материално легитимиран ответник по претенцията с правно основание чл. 55
ЗЗД. От събраните по делото доказателства не се установи ищецът да е правил каквито и да
е плащания в полза на втория ответник ”Кредит гаранция” ЕООД поради което този иск
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора по първоначалните искови претенции, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 350,80 лева- държавна
такса, доколкото искът с правно основание чл. 55 ЗЗД е неоснователен.
В производството по делото ищецът е представляван, на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА
от Еднолично адвокатско дружество “Д. М., чрез адв. Д. М., видно от представения Договор
за правна защита и съдействие (л. 82). Според настоящия съдебен състав в случая са налице
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на ищцата. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално
затруднено или не е материално затруднено се извършва от самия адвокат и е въпрос на
договорна свобода между адвоката и клиента (в този смисъл Определение № 442/28.06.2019
г. по ч.т.д. № 502/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение № 708/05.11.2015 г. по ч.гр.д. №
4891/2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о.). Вярно е, че договарянето на осъществяваната от адвоката
правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по
делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ
по чл. 38, ал. 1 от ЗА, обективирани в Договор за правна защита и съдействие, сключен
между страна по делото и процесуалния й представител, обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
6
по делото не е необходимо да се провежда (в този смисъл Определение № 163/13.06.2016 г.
по гр.д. № 2266/2016 г. на ВКС, I г.о.). В случая, видно от предоставения Договор за правна
защита и съдействие, сключен между ищеца М. Р. адв. Д. М. са налице изявления, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА и липсват данни, които да опровергават това. Ето защо, в полза на упълномощения
процесуален представител на ищеца- адв. Д. М. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 250 лв. без ДДС по всяка от исковите претенции или в общ
размер на 500 лев без ДДС или 600 лева с ДДС, доколкото съобразно приетото с Решение на
СЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан с размерите определени в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа.
По изложените съображения Районен съд – Панагюрище
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, Договор за потребителски
кредит тип “Кредитна линия-решение” № 3-1-11765-262275 от 30.04.2022 г. сключен между
М. И. Р. ЕГН:********** и „Кеш кредит мобайл ” ЕАД ЕИК: *********.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание ч. 26, ал. 1 ЗЗД, Договор за възлагане на
поръчителство от 30.04.2022 г. сключен между М. И. Р. ЕГН:********** и „Кредит
гаранция“ ЕООД ЕИК: *********.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 55, ла. 1 предл. 1 ЗЗД, предявен от М. И. Р.
ЕГН:**********, с адрес: гр. Панагюрище, ул. *** срещу „Кредит гаранция“ ЕООД ЕИК:
********* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10 лева
(частичен иск от 8769,24 лева) платена без основание - недействителен договор.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, “Кеш кредит мобайл ” ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Зографски манастир” № 15, вх. Г, ет. 6
и „Кредит гаранция“ ЕООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. “Манастирска” № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2 да заплатят общо на М. И. Р. ЕГН:**********, с
адрес: гр. Панагюрище, ул. *** сумата в размер на 350,80 лв. – сторените по делото
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, “Кеш кредит мобайл ” ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Зографски манастир” № 15, вх. Г, ет. 6 и
„Кредит гаранция“ ЕООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. “Манастирска” № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2 да заплатят общо на Еднолично адвокатско
дружество “Д. М.”, Булстат: ********* сумата в размер на 600 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
7