№ 1318
гр. Варна, 29.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
Членове:Светла В. Пенева
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20253100501477 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:42 часа се явиха:
Въззивникът Ц. Б. Ц., редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от адв. А. Г., редовно упълномощена и приета от съда отпреди, и приета от настоящата
инстанция от днес.
Въззивникът Г. Б. Ц., редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от адв. А. Г., редовно упълномощена и приета от съда отпреди, и приета от настоящата
инстанция от днес.
Въззивницата Н. Г. И., редовно и своевременно призован, явява се лично.
Представлява се от адв. А. Г., редовно упълномощена и приета от съда отпреди, и приета от
настоящата инстанция от днес.
Въззиваемата Н. А. К., редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от адв. Г. В., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
СЪДЪТ докладва молба вх.рег. № 27266/25.09.2025 г., депозирана от адв. Т. Г. –
процесуален представител на въззиваемата страна Н. А. К., в която посочва, че поради лична
ангажираност не може да се яви в днешно съдебно заседание, не се противопоставя да бъде
даден ход на делото в негово отсъствие, ако не са налице процесуални пречки.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл. 294 ГПК.
С Решение №379/26.06.2025 г., постановено по гр. д. №2992/2024 г. по описа на ВКС,
е отменено Решение №313/26.03.2024 г., постановено по гр. д. №293/2024 г. на ОС – Варна, в
частта, в която е уважен предявеният от Н. А. К. против Н. Г. И. евентуален иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.11.2022 г. до окончателното плащане, и вместо това
евентуалният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е отхвърлен, въззивно
решение е оставено в сила в частта за отхвърляне на така предявения евентуален иск по чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за разликата над 3000 лв. до претендираните 9000 лв. и делото е
върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд на предявения като евентуален
(последен по поредност) иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Н.
Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., тримата чрез адв. Г., срещу Решение №4146/19.12.2023 г.,
постановено по гр. д. №15224/2022 г. по описа на РС - Варна, в частта му, в която Н. Г. И. е
осъдена на осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД да заплати на Н. А. К. сума в размер на 3000 лв.,
представляваща припадащата й се част от задължението на починалия наследодател - Б. Ц.
И., по договор за заем от 20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.11.2022 г., до окончателното плащане
на задължението, Ц. Б. Ц. е осъден на осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД да заплати на Н. А. К. сума в
размер на 1500 лв., представляваща припадащата му се част от задължението на починалия
наследодател - Б. Ц. И., по договор за заем от 20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.11.2022 г. до окончателното плащане на задължението, и Г. Б. Ц. е
осъден на осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД да заплати на Н. А. К. сума в размер на 1500 лв.,
представляваща припадащата му се част от задължението на починалия наследодател - Б. Ц.
И., по договор за заем от 20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 17.11.2022 г. до окончателното плащане на задължението.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност, на
първоинстанционното решение в обжалваните му части. Жалбоподателите Н. Г. И., Ц. Б. Ц.
и Г. Б. Ц., поддържат, чрез адв. Г., че постъпилите по банкова сметка на И. суми от общо
9000 лв. били преведени от К. на 23.12.2019 г. в изпълнение на задължения за заплащане на
цена по два договора за покупко - продажба на недвижим имот от 28.06.2019 г. Отправят
искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на
друго, с което предявените осъдителни искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират
разноски. Не релевират доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемият Н. А. К., е депозирал, чрез адв. Г., отговор на
жалбата, в който се изразява становище за неоснователност на същата. Навежда доводи, с
които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Отправя искане
2
за потвърждаването му. Не релевира доказателствени искания.
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната
жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря
на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Адв. Г.: Нямам възражения по доклада на делото, запозната съм. Поддържам
въззивната жалба, оспорвам отговора. Оспорвам насрещната въззивна жалба.
Адв. В.: Запозната съм с доклада на делото и нямам възражения. Оспорвам жалбата,
поддържаме насрещната такава.
СЪДЪТ докладва молба вх.рег. № 27445/26.09.2025 г., депозирана от адв. Г. В., с
която представя писмени доказателства, а именно: договор за изработка, доставка и монтаж
на ал. дограма от 05.12.2019 г., протокол (Образец № 19) за извършени СМР от дата
06.02.2020 г.; договор от дата 14.09.2021 г.; протокол (Образец № 19) за извършени СМР от
дата 18.10.2021 г.; фактура № 12/18.10.2021 г., договор за извършване на СМР от дата
20.01.2021 г.; договор за доставка от дата 24.06.2021 г., приемо-предавателен протокол от
дата 10.09.2021 г.; фактура № 19833/29.03.2022 г., фактура № 208/06.02.2020 г., фактура №
201/05.12.2019 г., фактура № 3/19.04.2021 г., фактура № 5/28.09.2021 г., фактура №
6/21.12.2021 г., протокол (Образец № 19) за извършени СМР фактура № 591/28.10.2021 г.,
фактура № 576/26.07.2021 г., фактура № 566/24.06.2021 г., фактура № 585/10.09.201 г., копие
на съдебно-счетоводна експертиза по гр.д. № 16282/2022 г.
Адв. Г.: Не съм запозната с молбата.
СЪДЪТ връчи на адв. А. Г. копие от молба вх.рег. № 27445/26.09.2025 г.
Адв. В.: Поддържам доказателствените искания, заявени с молбата.
Адв. Г.: Моля да оставите молбата без уважение, същата противоречи на
съществуващия в страната правен ред, че решението на ВКС било недопустимо. ВКС е
казал, че решението му е окончателно по въпросите, които се е произнесъл.
Отделно от това тези писмени доказателства, аз не ги погледнах всички, но
изисквания за НАП дали има декларирани суми като заеми от г-жа И., насочват на
твърдения, че искът им, последния който е по чл. 59 ЗЗД, е неоснователен, т.к. се твърдят
някакви договорни отношения. По тези искове решението също влезе в сила, отхвърлени са
два иска за договори за заем, които са влезли в сила с произнасянето на ВКС.
С оглед на изложеното, моля да ги оставите без уважение. Отделно са преклудирани
страната е ищец, не може да навежда нови възражения. Ако по някакви съображения съдът
ги приеме, моля да ми се даде срок да изразя становище по тях.
Адв. В.: Ние не твърдим основание, ние твърдим получаване на сумите и дали това е
обявено пред НАП, т.к. последствие ни е станало известно, че е имало ревизионни
производства и там тези суми вероятно ще фигурират.
3
По отношение на преклузията, искам да обърна внимание, че по иска по чл. 59 от ЗЗД
доказателствена тежест не е разпределяна. Считам, че на този етап са допустими тези
искания. ВКС се произнесе, за мен, по един недопустим начин, с презумиране на факти и
обстоятелства, които до този етап не са установени. Считам, че тези доказателства не само са
своевременни, а и ще разкрият действителната фактическа обстановка, защото това е
смисъла на правото. Разбирам, колегата не е направил такива искания, но той е нямал и
дадени указания с разпределяне на доказателствената тежест. Не възразявам да се даде срок
на колегата да изрази становище по доказателствата.
СЪДЪТ намира, че доказателствените искания на въззиваемата страна, изложени в
молба вх.рег. № 27445/26.09.2025 г., са преклудирани, доколкото първоинстанционният съд в
определението си за насрочване на производството от 16.05.2023 г. е разпределил надлежно
доказателствената тежест за всеки един от евентуално предявените искове. Отделно от това
исканията са неотносими към предмета на доказване, доколкото касаят различни отношения
от процесните.
Поради което, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания, заявени в молба вх.рег. №
27445/26.09.2025 г., депозирана от въззиваемата страна Н. А. К., чрез адв. Г. В..
ДА СЕ ПРИЛОЖАТ към корицата на делото, представените с молба вх.рег. №
27445/26.09.2025 г. писмени документи.
Адв. Г.: Нямам искания по доказателствата. Представям списък на разноските по чл.
80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
Адв. В.: Нямам искания по доказателствата. Не правя възражение по отношение
размера на заплатения адвокатски хонорар.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представения от въззивниците списък с
разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представения от въззивницата Н. Г. И. списък с разноските по
чл. 80 от ГПК.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото доказателствата, приложени към списъка, а
именно: договор за правна защита и съдействие от дата 09.09.2025 г.
4
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Г.: Моля да уважите въззивната ни жалба и да отхвърлите четвъртия иск по чл.
59 от ЗЗД. По отношение на Ц. и Г., моите доверители, решението е влязло в сила с
необжалването му пред ВКС, при предходното разглеждане на делото от ОС-Варна. Там
въпросът беше само за третия и иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
От гледна точка на иска по чл. 59 от ЗЗД, той също се явява според мен недопустим,
тогава, когато страната е имала и е предявила три иска, които счита, че са основателни,
очевидно има иск, с който може да се защити. Евентуално е неоснователен по същите
съображения, които намери ВКС, че искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в първата хипотеза, налице
е основани и това са двата покупко-продажни договора от 28.06.2019 г.
По тези доводи моля да отхвърлите иска, както и да присъдите на Н. И. сторените
разноски.
Адв. В.: Моля да уважите иска по чл. 59 от ЗЗД. След решението на ВКС, той се
явява единствената правна възможност да си защити правата и интересите моята
доверителка, в контекста на това, че има дадена една сума, без да има основание за това.
През цялото време се твърди, че това е свързано с договори за покупко-продажба на имоти,
по които е страна трето лице, а именно търговско дружество ,,Таблетка“ ООД.
По безспорен начин се установено по водените други дела, че там не само сумите са
надвнесени, но и те са много повече от това, което е било по договора. Безспорно е
установено, че СМР-та не са извършени и допълнителни такива не са възлагани, дотолкова,
доколкото сградата е завършена от ,,Таблетка“ ООД, същата нямаше да бъде въведена в
експлоатация и до днес, ако те не бяха вложили допълнителни средства, извън тези, които са
по процесните договори за строителство. В този смисъл по никакъв начин не се доказаха
отношения между Н. К. и ответната страна, точно обратното такова липсва, а ВКС по един
недопустим начин презумира факти и обстоятелства, които не могат да се изведат от
доказателствата по делото. Очевидно е, че сума е получена и в нейното основание не лежи
някакво право.
Моля за решение в горния смисъл.
Адв. Г. /реплика/: Всичко, което каза колегата за дружество ,,Таблетка“ ООД, следва
да бъде игнорирано от съда, няма допълнителни СМР-та, никакви такива доказателства не са
5
събирани. При двата превода от 4000 лв. и 5000 лв., страната е посочила договор - аванс,
оттук-нататък искът става неоснователен.
Адв. В. /дуплика/: Това, че страната е ползвала макет и не е обърнала внимание да
коригира съдържанието не е кауза, ние изследваме волята между страните. Може да
твърдите каквото искате и да игнорираме ,,Таблетка“, но не може ,,Таблетка“ да се игнорира
в единия случай, а в другия не.
Адв. Г. /реплика/: Твърдението, че е налице грешка не е наведено изначално и не
следва да бъде разглеждано.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:53 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6