Решение по дело №7791/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към решение по НOХД № 7791/2022 г. по описа на 112-и с-в на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП)
против В.И.К., с ЕГН **********, роден на **** г., в *****, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, за това, че
на 08.06.2020 г. в гр. София, бул. „Александър Стамболийски” № 62-64, в
сградата на Национален осигурителен институт, териториално поделение –
София-град, съзнателно се ползвал, пред служител на „ТП“ на „НОИ“ – гр.
София – М.Ц.Б., на длъжност „Специалист“, от неистински официални
документи – Трудова книжка № 2798/01.06.1985 г., на която е бил придаден
вид, че изхожда от СМК „Кремиковци“, Удостоверение обр. УП-3 с изх. №
фс-01-28-49/22.12.2009 г. и Удостоверение обр. УП-2 с изх. № фс-01-28-
58/20.12.2012 г., на които е бил придаден вид, че изхождат от „Подземно
строителство“ ЕООД – София, като от В.И.К., за самото съставяне не може да
се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1
от НК.
След проведеното по делото разпоредително заседание, съдията
докладчик е преценил, че са налице основанията за разглеждане на делото по
реда на глава 28 от НПК, поради което делото протече по този ред.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, се представлява от
прокурор С.С., който в пледоарията си по същество заявява, че поддържа
повдигнатото обвинение срещу обвиняемия В.И.К. за извършено от него
престъпление по чл. 316, вр. чл. 308 от НК. Държавният обвинител е на
мнение, че по безспорен начин се доказало, че обвинемият е извършил
деянието, както от обективна, така и от субективна страна, като от субективна
страна е извършил същото с пряк умисъл. Сочи, че от материалите по делото
се установявало, че К. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел 4, глава 8 от НК. Твърди, че от извършеното
престъпление няма имуществени вреди и поради всички изложени
съображения били налице основанията за прилагане на чл. 78а, ал. 1, б. „а“ и
б. „б“ от НК, за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. В този смисъл иска от съда да
постанови решение, с което да освободи от наказателна отговорност
обвиняемия В.К., като му наложи административно наказание, а именно глоба
от 1000 лв.
Защитникът на обвиняемия – адв. И., сочи, че обвинението е доказано,
изразява пълно съгласие със становището на прокурора и иска от съда да
наложи минимално наказание на обвиняемия.
Обвиняемият К., редовно призован, се явява лично в заседанието пред
съда, заедно с процесуалния си представител, в лицето на адвокат И. от САК.
Той заявява, че се придържа към аргументите на защитата си. В последната си
1

дума иска да му бъде наложено минимално наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият В.И.К., с ЕГН **********, е роден на **** г., в *****,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан.
Същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Свидетелката М.Ц.Б. от 24.08.2010 г., изпълнявала длъжността
„специалист“ в ТП на НОИ София-град, като в длъжността й се включвали
задължения, свързани с приемане на документи, относно промяна в
обстоятелства на пенсионирани граждани, както и консултация във връзка с
това. Промяната на обстоятелства по отношение на пенсионирани граждани
включвало подаване на допълнителни документи към подадени вече
заявления, подаване на заявления относно отпускане на различни видове
добавки и др.
На дата 08.06.2020 г. Бачийска била на работното си място, находящо се в
гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, когато при нея се явил
обвиняемият В.К. и подал заявление № 2113-21-1996-1/08.06.2020 г. за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, подписано лично от
него, като към заявлението К. приложил следните документи в оригинал:
Трудова книжка № 2798/01.06.1985г., на която е бил придаден вид, че
изхожда от СМК „Кремиковци“, Удостоверение обр. УП-3 , с изх. № фс-01-
28-49/22.12.2009 г. и Удостоверение обр. УП-2 , с изх. № фс-01-28-
58/20.12.2012 г., на които е бил придаден вид, че изхождат от „Подземно
строителство“ ЕООД – София. Горепосоченото заявление, било
допълнително такова, към друго заявление от лицето, подадено по електронен
път. Заявлението, подадено по електронен път, също било за отпускане на
пенсия за стаж и възраст на В.И.К..
При извършена проверка от страна на ТП на НОИ София-град, било
установено, че за един и същ период В.К. е представил документи от
различни осигурители, а именно: СМК „Кремиковци“ и „Подземно
строителство“ ЕООД, като е била изискана проверка за съответствие на
представените документи с приетите и съхранявани в отдел „Обединен
осигурителен архив“ на НОИ, както и с разплащателните ведомости на
горепосочените предприятия. При извършената проверка било установено, че
в приетите разплащателни ведомости на осигурителите за периода от м.
06.1985 г. до м. 10.1996 г., липсвали данни за обвиняемия В.К.. За същия
нямало данни и в приетите „Заповеди, свързани с трудова дейност“ на
осигурителя „Подземно строителство“ ЕООД. В отговор на направено искане
до „Кремиковци“ АД, в ТП на НОИ София – град, било получено писмо, от
което е видно, че при извършената проверка в съхраняваната кадрова и
счетоводна документация на дружеството не е установено лице с имена
2

В.И.К. да е полагал труд в СМК „Кремиковци“.
В качеството на свидетел било разпитано лицето П.Б.С., който заявил, че
от 1989 г. до настоящия момент работи в „Кремиковци“ АД, като е
изпълнявал различни длъжности, а от 2008 г. изпълнява длъжността
„Оперативен директор“ на предприятието, което се намира в несъстоятелност.
На свид. С., е била предявена инкриминираната трудова книжка №
2798/01.06.1985 г. на обв. К., като след запознаване с нея, е заявил, че
поставеният печат на стр. 11, е с щемпел „СМК Л.Б.“ и клон „Рудодобив и
обогатяване“, като на щемпела пише, че е издаден за положен трудов стаж от
01.06.1985 г. до 03.10.1996 г., като този щемпел е невъзможно да бъде с името
Л.Б., поради това, че от 1988 г., предприятието е отстранило това име от
щемпела, като такъв щемпел, не се използвал от тогава. Освен това, клон
„Рудодобив и обогатяване“ през периода, посочен в трудовата книжка, е бил с
относителна автономия, като е имал собствено ръководство и счетоводство,
които са се намирали извън предприятието. Също така, С. заявил, че в
трудовата книжка било вписано, че обвиняемият е работил на длъжности,
които в „Кремиковци“ АД, никога не били съществували. След направена
справка в архивите на предприятието, С. установил, че лице с имена: В.И.К.,
никога не било работило в него.
Видно от разпита на свид. А.А.Я., бивш управител на предприятие
„Подземно строителство“ ЕООД, след като са й били предявени
инкриминираните документи: Удостоверение обр. УП-3, с изх. № фс-01-28-
49/22.12.2009 г. и Удостоверение обр. УП-2, с изх. № фс-01-28-58/20.12.2012
г., издадени на името на обвиняемия К., е заявила, че подписът в графа
„Ръководител“, не е нейн. Именно свид. Я., подписвала такива документи в
периода от време, когато била управител на дружеството, както и след като
дружеството било обявено в несъстоятелност, но положените подписи не
били нейни. Я. посочила, че длъжностното лице, което подписвало УП-2 и
УП-3 в графите „Изготвил“ и „Счетоводител“ от 2005 г. до 2015 г., се казва,
Н.С. С.а, но положените подписи в тези документи, също не били нейни.
В качеството на свидетел е разпитана и Н.С. С.а, която, след като й били
предявени инкриминираните документи – УП-2 и УП-3, издадени на името на
обв. К., категорично заявила, че подписите в графи „Изготвил“ и „Гл.
счетоводител“ в тях не били нейни. Също така и положеният ръкописен текст,
не бил изписан от нея.
Видно от разпита на свидетеля Б.А.М. същият заявил, че през 2013 г.,
сменил назначен синдик на „Подземно строителство“ ЕООД, което дружество
е било обявено в неплатежоспособност. След като му били предявени
инкриминираните документи - Удостоверение обр. УП-3, с изх. № фс-01-28-
49/22.12.2009 г. и Удостоверение обр. УП-2, с изх. № фс-01-28-58/20.12.2012
г., издадени на името на обвиняемия К., свидетелят категорично заявил, че
подписите в графа „Ръководител“, както и ръкописният текст не били негови.
От заключението на назначената и изготвена графическа експертиза се
3

установява:
1. Подписът и ръкописният текст в заявление № 2113-21-1996-
1/08.06.2020 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са
били положени и изписани от обв. В.И.К.;
2. Подписите в Трудова книжка № 2798/01.06.1985 г. на В.И.К., не са
положени, а ръкописният текст, не е написан от лицата: В.И.К. и П.Б.С.;
3. Подписите в графи „Изготвил“, Гл. счетоводител“ и „Ръководител“ в
Удостоверение обр. УП-3, с изх. № фс-01-28-49/22.12.2009 г., не са положени,
а ръкописният текст не е написан от В.И.К., А.А.Я., Н.С. С.а и Б.А.М;
4. Подписите в графи „Изготвил“, Гл. счетоводител“ и „Ръководител“ в
Удостоверение обр. УП-2, с изх. № фс-01-28-58/20.12.2012 г., не са положени,
а ръкописният текст не е написан от В.И.К., А.А.Я., Н.С. С.а и Б.А.М.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства
и способите за доказване (изготвените по делото експертизи), а именно:
показанията на свидетелите М.Б.М. /л. 61/, М.Ц.Б. /л. 62/, Е.А.М. /л. 66/,
П.Б.С. /л. 69/, А.А.Я. /л. 72/, Н.С. С.а /л. 75/ и Б.А.М /л. 78/, както и от
писмените доказателствени средства и писмените доказателства – сигнал изх.
№ 1047-21-65#1/08.03.2021 г. по описа на ТП на НОИ София-град /л. 36/;
Писмо изх. № 1029-21-423#1/11.01.2022 г. по описа на ТП на НОИ София-
град /л. 107 - л. 108/; Протокол № 39/2022 г. по описа на ГЕКД при 03 РУ-
СДВР за извършена графическа експертиза /л. 89 - л. 91/; справка за съдимост
на обвиняемия; веществени доказателства - заявление № 2113-21-1996-
1/08.06.2020 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /л. 34/;
Трудова книжка № 2798/01.06.1985 г. /л. 95/; Удостоверение обр. УП-3, с изх.
№ фс-01-28-49/22.12.2009 г. /л. 97/ и Удостоверение обр. УП-2, с изх. № фс-
01-28-58/20.12.2012 г. /л. 99/. Съдът взе предвид и останалите доказателства,
които бяха приобщени към доказателствения материал по делото и преценени
по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
Съдът възприе и кредитира събраните по делото гласни и писмени
доказателства, тъй като същите кореспондират изцяло помежду си - липсват
противоречия между тях и преценени в съвкупност описват пълно и цялостно
фактическата обстановка по делото, по безспорен и несъмнен начин.
Съдът кредитира изготвеното по делото експертно заключение, тъй като
същото отговаря на поставените му задачи пълно и точно. Изготвено е от
компетентно вещо лице, което дава обективно заключение. От заключението
на тази експертиза съдът установи по безспорен начин, че процесните три
документа (трудова книжка, УП-2 и УП-3) са неистински.
Доколкото по делото няма противоречив доказателствен материал, съдът
намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните доказателства – арг. а
contrario от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по делото доказателства
по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват извършеното от К.
4

деяние, за което е предаден на съд от СРП.

При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
Настоящият съд намира, че обвиняемият В.И.К., с ЕГН **********, е
осъществил състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК, за
което му е повдигнато обвинение от СРП. Аргументите на настоящия съд са
следните:
Безспорно е установено, че на 08.06.2020 г. в гр. София, бул.
„Александър Стамболийски” № 62-64, в сградата на Национален
осигурителен институт, териториално поделение – София-град, К.
съзнателно се ползвал, пред служител на „ТП“ на „НОИ“ – гр. София –
Мария Бачийска, на длъжност „Специалист“, от неистински официални
документи – Трудова книжка № 2798/01.06.1985 г., на която е бил придаден
вид, че изхожда от СМК „Кремиковци“, Удостоверение обр. УП-3 с изх. №
фс-01-28-49/22.12.2009 г. и Удостоверение обр. УП-2 с изх. № фс-01-28-
58/20.12.2012 г., на които е бил придаден вид, че изхождат от „Подземно
строителство“ ЕООД – София, като от В.И.К., за самото съставяне не може да
се търси наказателна отговорност.
Обстоятелството, че тези документи са неистински, е безспорно
установено от заключението на изготвената по делото експертиза. От
заключението на последната обаче се установява, че те не са изготвени и от
обвиняемия, поради което съдът намира, че от него не може да се търси
наказателна отговорност за съставянето им.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено в условията
на пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като е разбирал свойството и
значението на постъпките си, съзнавал е общественоопасния характер на
деянието и последиците от него, но въпреки това го е извършил, при
положение, че е имал психическата годност да се въздържи от това. Няма
спор, че подсъдимият е съзнавал, че се ползва от неистински документи, тъй
като същият е съзнавал, че не е работил в посоченото предприятие,
следователно няма как да се снабди с истински документи, че е работил там.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание – обвиняемият е пълнолетен, същият не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за деянието е
предвидено наказание до две години лишаване от свобода или глоба, а от
извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди. К. не
представлява лице със завишена обществена опасност, а целите на
наказанието могат да бъдат постигнати по този начин – чрез освобождаването
му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При индивидуализация размера на административното наказание съдът
5

отчете следните налични смекчаващи отговорността обстоятелства –
обвиняемият е неосъждан.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице, поради което
съдът намира, че наказанието следва да бъде определено към минимума
предвиден в закона, а именно глоба от 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът следва да осъди обвиняемия да
заплати по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи направените
по делото разноски в размер на 152,85 лева, тъй като същият е признат за
виновен по повдигнатото обвинение.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК, съдът намери, че веществените
доказателства - Трудова книжка № 2798/01.06.1985 г., Удостоверение обр.
УП-3, с изх. № фс-01-28-49/22.12.2009 г. и Удостоверение обр. УП-2 , с изх.
№ фс-01-28-58/20.12.2012 г., следва да останат по делото.
При горните мотиви, съдът постанови своето решение.

Мотивите към решението са обявени на 31.10.2022 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Николай Урумов
6

Номер на акта:	4029
Дата:	27 октомври 2022 г. (в сила от 27 октомври 2022 г.)
Съдия:	Николай Мариусов Урумов

Дело:	20221110207791
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 юни 2022 г.

Решение по дело №7791/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите