Решение по адм. дело №241/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 2в от ЗОДОВ.

Административното дело е образувано по искова молба на М. Л. Г. гр. Левски, обл. Плевен [улица], вх.Б, ет. 1, ап. 2 срещу Държавен фонд „Земеделие", със седалище и адрес на управление: гр. София 1618 , бул. „Цар Борис ПГ№ 136 и Върховен административен съд, със седалище и адрес на управление гр. София 130, [улица] искане на присъждане на обезщетение в размер на 31 446 лева.

Претендира осъждане на Държавен фонд „Земеделие" и на Върховен административен съд за заплащане на:

- сума в размер 24 446 лв. - представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи -втората част от сумата по проекта, коректно изпълнен до 28.10.2016 г.,ведно със законната лихва от 15.04.2017 до деня на окончателното плащане на задължението.

- сума в размер на 7 000 лв. - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от действия на Държавен фонд „Земеделие" и Върховен административен съд , от 05.03.2021 г. до датата на окончателното плащане на задължението, ведно със законната лихва до деня на окончателното плащане на задължението.

Посочва се , че е налице нарушение на :

1. чл. 3 от ДЕС

2. чл. 21, ал. 1 от ДФЕС

3. чл. 45, ал. 1 от Харта на основните права на ЕС

4. чл. 2, ал. 1,2 и 3 от Протокол № 4 на ЕКПЧ

5. чл. 7, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО

6.. чл. 3, приложение IV, т. 1 б. „а“ и „г„ от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията - действащ към момента на подписване на договора Регламент № 220/2015 г. – чл. 5 и чл. 6 .

7. чл. 1, ал. 1 и 2 от Протокол № 12 на ЕКПЧ.

Посочва, че по подадено заявление от 11.09.2012 година по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ е подписан договор № 15/112/08369 с ДФ „Земеделие“ и с уведомително писмо № 01-153-6500/824 от 28.10.2016 година след уточнение писмото е с № 01-153-6500/825 от 28.10.2016 г. на директор на ОД на ДФЗ –Плевен е разпоредено връщане на полученото първо плащане по договор в размер на 24 446 лева ведно с неустойка в размер на законната лихва върху полученото първо плащане.

Прави се описание на предприети действия по обжалване на уведомително писмо, като се цитират съдебните решения на АС Плевен и ВАС и приетото относно приложение на материалния закон, като се посочва, че не се оспорва уведомително писмо № 01-153-6500/825 от 28.10.2016 г., нито решение № 3173/05.03.2019 г. на ВАС , но се твърди, че те са издадени в нарушение на правото на Европейския съюз – първичното и вторичното законодателство на ЕС, нарушаващи норми, предоставящи права на частно-правни субекти, представлява съществено нарушение и съществува причинно-следствена връзка между тяхното издаване и причинените й вреди .

Посочва, че е налице нарушение на чл. 3 от ДЕС за свободно движение на хора и чл. 21, ал. 1 от ДФЕС, съгласно който всеки граждани на съюза има право на свободно движение , както и чл. 45, ал. 1 от Хартата на основните права на ЕС, който регламентира свободното движение.

В жалбата се твърди нарушение на чл. 2, ал. 1,2 и 3 от Протокол № 4 на ЕКПЧ относно свобода на придвижване, тъй като с приетото, че не пребивана на посочен адрес, то се ограничава правото на свободно придвижване. Намира, че със задължението за постоянен и настоящ адрес, вменено на ползвателите на мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ ПРСР 2007-2013 година, се получава неравноправно третиране на бенефициери и няма задължение ползвателите да са с постоянен и настоящ адрес за срок от 5 г. в община, където се изпълнява проекта или съседна на нея , като това е задължение само за мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ , а по отношение на другите мерки – липсва такова изискване. Посочва се, че през следващия програмен период това изискване отпада. Счита, че ВАС, вменявайки задължение – лично изпълнение на поетите ангажименти по мярката и приетото, че това не е сторено от ищцата, извършва непряка дискриминация – различно третиране на субекти при идентични обстоятелства.

Излагат се доводи, че по тази мярка са одобрени и други млади жени, които по време на проекта също са родили деца и те също нямат възможност обективно да изпълняват проекта. Посочва, че при раждане няма разпоредба в договора да се спира изпълнението на проекта.

В жалбата се излагат доводи относно възприетото от съда по отношение на икономически размер на стопанството и намира, че неправилно са приложени Регламент № 1242/2008 г. и Регламент № 220/2015 г., действащ към спиране на проекта.

Описват се действия по разсаждане на корнишони през 2016 година – четвърта година от проекта и намира, че неправилно ДФЗ и ВАС приемат, че стопанството е в размер на 0 икономически единици и е налице нарушение на чл. 3, приложение IV, т. 1, буква „а“, „г“ и т. 1 – „а“ от Регламент № 1242/2008 и чл. чл. 5 и 6, приложение VI, т.1а от Регламент № 220/2015.

В жалбата се посочва нарушение на чл. 1, ал. 1 и 2 от Протокол № 12 на ЕКПЧ – обща забрана за дискриминация.

Посочва, че не е налице нарушение на договорно и нормативно задължение за осигуряване на достъп до обекта, документи и непредставяне на поискана информация, тъй като при проверка на 10.10.2016 година е участвал неин пълномощник на проверката и изисканите документи са представени. Излагат се доводи, които са относими в производството по обжалване на уведомителното писмо, като се посочва, че е нарушен и принцип на правна сигурност и оправданите правни очаквания.

Посочва, че е изпълнила всички свои задължения и претендира присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди – нервен срив, отчаяние, депресивно състояние, загуба на надежда за бъдещето и вяра в справедливостта.

Намира, че е налице причинно-следствена връзка между нарушенията на правото на ЕС и причинени вреди .

Представен е отговор на исковата молба от ВАС на л. 156 по делото, в който се посочва, че искът е допустим , но неоснователен, тъй като не е налице нарушение на приложима норма от съюзното право, предоставяща права на частно-правни субекти.

Счита, че не е налице нарушение на правото на ЕС. Разпоредбите на чл. 3 от ДЕС, чл. 21 ДФЕС, чл. 45 ХОПЕС, съответно чл. 7 и чл. 14 от Директива 2004/38/ЕО, регламентиращи най-общо правото на свободно движение и пребиваване, като в съдебното решение не се съдържа произнасяне в посока признаване или отричане на това право , а тези норми са относими към обществени правоотношения, попадащи извън обхвата и предмета на търсената съдебна защита, респ. които ищеца по никакъв начин не е бил ограничаван или възпрепятстван да упражнява заради постановеното решение № 3173/05.03.2019 г. по адм.дело № 2458/2018 г. по описа на ВАС. IV-то отд. Необоснован в тази връзка е доводът на ищеца за наличие на противоречие на разпоредбата на чл. 29. ал. 3 от Наредба № 9 с прогласения в сочените съюзни норми основен принцип на ЕС. Уреденото в националното ни законодателство изискване за „отседналост“ на бенефициера в общината или в една от общините, където извършва подпомаганата дейност, или в община, съседна на някоя от тях, е не само допустимо от гледна точка приложимото в областта съюзно законодателство (основната материалноправна уредба от правото на ЕС, относима към мерките от ПРСР 2007-2013 г., се съдържа в Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 г. и Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15.12.2006 г.), което оставя изключително на държавите членки свобода на преценка относно реда и условията за прилагане на предвидените в него помощи и при липса на колизия, прилагането на „спорната“ национална правна уредба не може да обоснове извод за допуснато нарушение на ПЕС.

Посочва се, че не е налице и нарушение на разпоредбите на чл. 3 и чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията от 08.12.2008 г. и на чл. 5 и чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията от 03.02.2015 г.

Разпоредбата на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1242/2008, чрез препратка към съответното приложение, регламентира начина и метода за изчисляване на икономическия размер на стопанството. Разпоредбата на чл. 5, пар. 1 от същия регламент е дефинитивна, като дава легално определение на понятието за „стандартен производствен обем“. В следващите два параграфа, отново чрез препратка към съответните приложения, са уредени начинът и методът за определяне на стандартните производствени обеми. Идентични като характер и съдържание са разпоредбите на чл. 5, съответно чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията от 03.02.2015 г. , но тези норми не са насочени пряко към предоставяне на права в полза на частноправни субекти, поради което и не могат да бъдат годен обект на нарушение, респ. да съставляват основание на иска по чл. 2в ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС.

Посочва се , че ЕКПЧ не е част от правото на ЕС и не може се претендира, че нарушението й и е основание на иска по чл. 2в ЗОДОВ, респ. да се разглежда в рамките на настоящото производство.

Намира, че тъй като не е налице нарушение на съюзна норма, то не е възможно то да е достатъчно съществено и при липса на нарушение, липсва и причинно –следствена връзка. Прави възражение за погасени по давност претенции.

Счита, че не е доказано наличието на кумулативно изискуемите се елементи по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на съда за претърпени от ищеца вреди, намиращи се в причинно- следствена връзка с допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, поради което предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски по представен списък – 350 лева , както следва – 50 лева за подготовка на документи и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

Представен е и отговор на искова молба от ДФ „Земеделие“ л. 169 по делото, в който се описват фактите относно подаване на заявление за подпомагане, издаване на уведомително писмо за отхвърляне на плащания и развилите се съдебни производства и се посочва, че правилно е определен размер на икономическото стопанство .

Посочва се, че разпоредбите на правото на ЕС, които се твърдят, че са нарушени, не са насочени пряко към предоставяне на права в полза на частноправни субекти, поради което и не могат да бъдат годен обект на нарушение, респ. да съставляват основание на иска по чл. 2в ЗОДОВ.

Намира, че липсва норма от европейското законодателство, която да предоставя директно права за претендиращия обезвреда от извършено спрямо ищцата нарушение, още по-малко липсва нарушение на такава, а това, от своя страна, означава липса на елемент от фактическия състав на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ.

Излагат се доводи, че не е налице и очевидно , съществено, сериозно нарушение на съюзна норма, тъй като сочените като нарушени норми не създават права за частноправни субекти и не е възможно да има нарушение.

Посочва, че не следва да се извършава поредна проверка за законосъобразност на оспорен по съдебен ред административен акт. Излага доводи относно липсата на пряка причинна връзка и посочва, че претендираното обезщетение е неоснователно.

Прави възражение за изтичане на давност по чл. 110 от ЗЗД вр. чл. 114, ал. 3 от ЗЗД.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата - М. Л. Г. гр. Левски, обл. Плевен [улица], вх.Б, ет. 1, ап. 2 , не се явява, не се представлява. Представя писмени бележки, в които поддържа изложеното в исковата молба.

В съдебно заседание ответникът – Върховен административен съд, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – ДФ „Земеделие“ гр.София не се представлява.

В съдебно заседание за Окръжна прокуратура Плевен се явява прокурор Р., която намира исковата молба за неоснователна, тъй като сочените като нарушени норми от правото на ЕС не засягат отказ за отхвърляне на плащането. Намира, че не е доказано настъпването на имуществени и неимуществени вреди.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че ищцата е регистрирана с УРН 584718 в Интегрираната система за администриране и контрол, като по подадено в ДФЗ-РА заявление за подпомагане по мярка 112-Създаване на стопанства на млади фермери и е сключен договор № 15/112/08369 от 14.02.2013 г., по силата на който ДФЗ предоставя на заявителя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892,00 лева за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект №15/112/08369.

Съгласно т.3.1 от договора ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и описани в Приложение №1 в срок до три години от датата на подписване на договора, като с анекс от 11.04.2016 година т. 3.1 е изменена и ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана в срок до 4 години от датата на подписване на настоящия договор .

Съгласно бизнес план на л. 44 по делото е предвидено начален икономически размер на стопанството от 4,12 ИЕ, като към периода на проверката на бизнес плана се предвижда стопанството да е 12,74 ИЕ и е избрано време на проверката – 3-тата година от сключване на договора. Площите, които следва да се обработват са в с. Муселиево и с. Козар Белене .

Постановено е уведомително писмо с изх.№ 01-153-6500/825 от 28.10.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ – Плевен, с което се задължава Г. да върне получено първо плащане по договора в размер на 24 446 лева ведно с дължимата неустойка в размер на законната лихва върху полученото първо плащане с мотиви, че ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, изразяващо се в неувеличаване на стопанството с 4,5 икономически единици – задължение по т.4.4, б. „а“ и „й“ вр. т. 4.7 от Договора от 14.02.2013 година, неподдържане на минимално изискуемия се размер на стопанството от 4 икономически единици /ИЕ/, неизпълнение на задължение по т. 4,7 вр. т. 4.25 от Договор за осигуряване на достъп до обекти, документи и непредоставяне на поискана информация и неизпълнение на задължение по т.4., буква „з“ вр. т. 4.28 и т. 4.7 от Договора - не живее на постоянен и настоящ адрес в общината, където извършва подпомаганата дейност.

Срещу уведомителното писмо е подадена жалба и е образувано адм. дело № 481 по описа за 2017 година на Административен съд Плевен, по което е постановено решение № 17/09.01.2018 година, с което е отменено уведомително писмо от 28.10.2016 година.

Решението е обжалвано пред Върховен административен съд и с решение № 3173 от 05.03.2019 г. по адм. дело № 2458/2018 г. ВАС- Четвърто отделение е отменил решението на АС Плевен и е отхвърлил жалбата, като е прието с оглед извършени проверки, отразени в докладни записки, че са налице сочените от административния орган нарушения на договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Искът е предявен от надлежна страна, срещу ответници, които имат надлежна пасивна процесуална легитимация и е процесуално допустим.

Разгледан по същество е неоснователен.

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди в чл. 2в, ал. 1, т. 1 урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища от достатъчно съществени нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС).

Съгласно чл. 203, ал. 3 от АПК държавата отговаря за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.

Фактическият състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ включва: 1. нарушена правна норма на правото на Европейския съюз, която да предоставя права на частноправните субекти; 2. нарушението да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. В този смисъл е трайната практика на СЕС /Решение от 19 ноември 1991 г. по дело Francovich и др., съединени дела C-6/90 и C-9/90 на СЕС, Решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, Решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, Решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11/. Реализирането на отговорността на държавата е обусловено от кумулативното наличие на посочените материалноправни предпоставки, като при липса дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализирана, като доказателствената тежест за установяване на правопораждащите юридически факти и на връзките между тях лежи върху ищеца.

Следва обаче да се отбележи, че принципът за отговорността на държавата, присъщ на правовия ред на ЕС, изисква обезщетение при нарушено право на защита на участниците в процеса, но не и преразглеждане на съдебното решение, на което се дължи вредата, като гаранция за правна сигурност. Съдебният акт е влязъл в сила и неговата правилност не подлежи на проверка в настоящото исково производство, не подлежат на проверка и установените факти, на които е основан същият.

В решение Kobler, по дело С-224/01 СЕС е имал възможност да се произнесе, че принципът, според който държавите членки са длъжни да поправят вредите, причинени на частноправни субекти от нарушение на общностното правото, за които те отговарят, се прилага и когато, нарушението произтича от решение на юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, ако нарушеното общностно правило има за предмет предоставянето на права на частноправни субекти, нарушението е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпените от увредените лица вреди.

По отношение на условието относно неправомерното поведение на институция, изисква се да е установено достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти (решения от 4 юли 2000 г., по дело C-352/98 P, EU: C: 2000: 361, т. 42 и 43 и решение от 9 септември 2008 г., по съединени дела C-120/06 P и C-121/06 P, EU: C: 2008: 476, т. 173).

В случая се твърди, че вредите са настъпили от неправилно прилагане на разпоредби на общностното право относно определяне на икономическите единици на стопанството по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери", ограничаване на правото на свободно предвижване с оглед изискването за настоящ и постоянен адрес на ползвателя на територията на общината, където е стопанството, тъй като ДФ „Земеделие“ приема, че не са налице 4 ИЕ на стопанството, ползвателят няма постоянен и настоящ адрес на територията на общината и не е изпълнил задължението да осигури документи и достъп до стопанството.

Съдът обаче намира, че така сочените от ищцата като нарушени норми не предоставят права на частноправни субекти, каквито са и възраженията на ответниците по делото.

Съгласно чл. 3 от ДЕС, т. 2 съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността. Тази норма гарантира принципа на свободно движение хора и по никакъв начин с така постановеното решение не се ограничава, нито нарушава правото на свободно движение, тъй като заложените изисквания за постоянен и настоящ адрес на ползвателя на помощта е изискване, което е предвидено по процесната мярка и е условие, с което ищцата се е съгласила, подписвайки договор през 2013 година.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ДФЕС също регламентира свободното движение - всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите-членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване, като това право по никакъв начин не е нарушено с приетото от ВАС в съдебното решение, че лицето не пребивава на адреса, посочен при изпълнение на договора.

Съдът намира, че не е налице и нарушение на чл. 45, ал. 1 от ХОПЕС относно свобода на придвижване, тъй като това е основно право, което не е ограничено с въведените изисквания от Регламент № 1698/2005 г. на Съвета и Регламент № 1974/2006 г. на Комисията относно мерките по ПРСР 2007-2013 година, а напротив предоставя се възможност на държави –членки да установят ред и условия за прилагане на предвидените помощи и въвеждането на изискването по т. 4.28 от Договора от 2013 година за постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините, където извършва подпомаганата дейност или в съседна за срок от 5 години след сключване на договора не ограничава свободното движение, тъй като именно по този начин се постига целта на мярката „Създаване на стопанства на млади фермери“ – поддържане на стопанството с оглед представения бизнес план, което е невъзможно в случай, че лицето живее извън населеното място, където е стопанството. В случая не е налице ограничаване на правото на свободно движение, но съгласно поетия ангажимент от ищеца в т. 4. 28 от договора, която вменява задължение да се живее в общината, където се осъществява подпомаганата дейност или съседна, а в случая безспорно е установено, че лицето не пребивава в България от две години, е налице неизпълнение на поето от него задължение в договора и това изискване не ограничава свободното му движение, тъй като произтича именно от характера на подпомагането по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007-2013 година, като не е възможно да се развива дейността, за която му е предоставена помощта ако не пребивава на територия на стопанството.

По отношение на сочените нарушения на чл. 2, ал. 1,2 и 3 от Протокол № 4 на ЕКПЧ и чл. 1, ал. 1 и 2 от Протокол№ 12 на ЕКПЧ, то съдът намира, че защита не следва да бъде търсена по реда на чл.2в от ЗОДОВ, тъй като Конвенция е международен договор, част от вътрешното право по см. на чл. по силата на чл. 4, ал. 5 от Конституцията на РБ , но редът на защита не е по чл. 2в от ЗОДОВ, който се отнася за обезвреда при съществено нарушение на правото на ЕС и исковата претенция е неоснователна.

Съдът намира, че не е налице и нарушение на чл. 7, ал.1 и чл. 14, ал. 1 от Директива № 2004/38/ЕО на ЕП и Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, тъй като цитираните норми регламентират пребиваването на гражданите на Съюза и членовете на техни семейства и правото им на свободно движение в държавите-членки, които правила следва да бъдат спазвани от държавите– членки и да транспонират разпоредбите й във националното законодателство, като съобщят на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива т. е. създават се задължения за държавите –членки, а не за частноправни субекти.

Не е налице и нарушение на чл.3 от Регламент (ЕО) №1242/2008г. на Комисията от 08.12.2008г. за установяване на типология на Общността за земеделските стопанства, съгласно който икономическият размер на стопанството се определя въз основа на общия стандартен производствен обем на стопанството, който се изразява в евро, като методът за изчисляване на икономическия размер на стопанството и класовете по икономически размер са посочени в приложение II.

Съгласно приложение IV, т. 1 б. „а“ производственият обем за даден земеделски продукт означава паричната стойност на брутната му продукция по цена франко земеделското стопанство, а съгласно буква „г“ - СПО се определя съобразно указанията, упоменати в буква б). За тази цел базовите данни се събират в държавите- членки за референтен период, който обхваща пет последователни календарни години или земеделски кампании. Референтният период е един и същ за всички държави-членки и се определя от Комисията.

Регламент (ЕО) №1242/2008г. на Комисията от 08.12.2008г. за установяване на типология на Общността за земеделските стопанства, стандартен производствен обем, е действал до 31.12.2014г., когато с чл. 7 на Регламент №1198/2014 на Комисията от 01.08.2014г. за допълнение на Регламент (ЕО) №1217/2009 на Съвета за създаване на система за събиране на счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските стопанства в ЕС, е отменен, считано от 01.01.2015г.

Съгласно пар.1 на Регламент (ЕО) №1242/2008г., СПО и данните, нужни за тяхното изчисляване, трябва да се предадат на комисията от органа за връзка, определен от всяка държава в съответствие с чл.6 от Регламент 79/65/ЕИО.

Същевременно в чл. 5 и чл.6 от Регламент (ЕС) 2015/220 на Комисията е дадено легално определение за икономически размер на стопанството, стандартна продукция и обща стандартна продукция. Определени са методите за изчисляване на икономическия размер на стопанството, класовете икономически размери, процедурите за събиране на съответните данни и определяне на стандартна продукция на различните характеристики на дадено стопанство, начин на определяне на обща стандартна продукция на стопанството, с препратка към Приложение V и VI от същия регламент, както и приложение III към Регламент (ЕО) 01166/2008г.

Методите за изчисляване на икономическия размер на стопанството и класовете икономически размери са посочени в Приложение V, като по същество приповтарят тези в приложение II на Регламент (ЕО) №1242/2008г. с изкл. на формулировката в б.Б, т.IV. Същевременно в Приложение VI е дадена легална дефиниция на стандартна продукция (СП) - стойността на всяка селскостопанска характеристика, посочена в чл.6, пар.1, която отговаря на средната стойност в даден район- т.1 б.“а“. При растителните и животински продукти, за които производственият период е по-малък или по-голям от 12 месеца, се изчислява СП, който да отговаря на нарастването или на годишното производство за 12 месеца.

Горецитираните норми от общностното право дават дефиниция на икономически единици, размер на стопанството, метод на определянето му, период, за който следва да се отчита изпълнението на поетите ангажименти, но те не създават права за частноправни субекти, а служат като основа за компетентните институции на държавите-членки при определяне на правила за отпускане, контрол и заплащане на подпомагане по европейски мерки за подпомагане на земеделски производители, каквато е ищцата, ползваща права по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери" и не е налице първият елемент от фактически състав за ангажиране отговорността на ответниците.

В случая съдът намира, че не е налице нарушение на правото на Европейския съюз, тъй като сочените като нарушени норми се отнасят до свободното движение на хора, засягат организация на работа и контрол от компетентните институции на държавите членки при прилагане на мерките за подпомагане в различни форми и не създават права за бенефициерите, а задължения за контролните органи за извършване на контрол за изпълнение на проекта, като липсват точни времеви периода за осъществяването му през съответната стопанска година, нито императивно правила за осъществяваното му едва след изтичане на стопанската година, а напротив контролните органи могат да следят за спазване на поети ангажименти през целия период на поетия ангажимент.

По изложените съображения съдът намира, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ - нарушени правни норми на правото на Европейския съюз, които да предоставят права на частноправните субекти и исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена, като не следва да се излагат мотиви относно факта, дали нарушението е достатъчно съществено и налице ли е причинна връзка, тъй като те ще бъдат хипотетични с оглед извод за липса на нарушение. При неоснователност на иска, то неоснователна е и претенцията за присъждане на лихва.

С оглед изход на делото и искането на пълномощник на ДФ „Земеделие“ гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (л. гръб) и на пълномощник на Върховен административен съд за присъждане на разноски в размер на 350 лева за подготовка и процесуално представителство и на основание чл. 10, ал. 4 вр. с чл. 2в, ал. 3 от ЗОДОВ, съгласно който съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, съдът намира, че претенциите са основателни.

С. М. Л. Г. гр. Левски, обл. Плевен [улица], вх.Б, ет. 1, ап. 2 на основание чл. 25 от НЗПП, вр. с чл. 37 от ЗПП да заплати на Държавен фонд „Земеделие", със седалище и адрес на управление: гр. София 1618 , бул. „Цар Борис ПГ№ 136 разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и на Върховен административен съд, със седалище и адрес на управление гр. София 130, [улица] разноски в размер на 350 лева.

Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ :

Отхвърля искова молба на М. Л. Г. гр. Левски, обл. Плевен [улица], вх.Б, ет. 1, ап. 2 срещу Държавен фонд „Земеделие", със седалище и адрес на управление: гр. София 1618 , бул. „Цар Борис ПГ№ 136 и Върховен административен съд, със седалище и адрес на управление гр. София 130, [улица] искане на присъждане на обезщетение в размер на 31 446 лева. -24 446 лв. - представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи -втората част от сумата по проекта, коректно изпълнен до 28.10.2016 г., ,ведно със законната лихва от 15.04.2017 до деня на окончателното плащане на задължението и 7 000 лв. - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от действия на Държавен фонд „Земеделие" и Върховен административен съд , за периода от 05.03.2021 г. до датата на окончателното плащане на задължението, ведно със законната лихва до деня на окончателното плащане на задължението поради нарушение на чл. 3 от ДЕС, чл. 21, ал. 1 от ДФЕС, чл. 45, ал. 1 от Харта на основните права на ЕС, чл. 2, ал. 1,2 и 3 от Протокол № 4 на ЕКПЧ, чл. 7, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО, чл. 3, приложение IV, т. 1 б. „а“ и „г„ от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията - действащ към момента на подписване на договора и Регламент № 220/2015 г. – чл. 5 и чл. 6 и чл. 1, ал. 1 и 2 от Протокол № 12 на ЕКПЧ.

Осъжда М. Л. Г. гр. Левски, обл. Плевен [улица], вх.Б, ет. 1, ап. 2 да заплати на Държавен фонд „Земеделие", със седалище и адрес на управление: гр. София 1618 , бул. „Цар Борис ПГ№ 136 разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Осъжда М. Л. Г. гр. Левски, обл. Плевен [улица], вх.Б, ет. 1, ап. 2 да заплати на Върховен административен съд, със седалище и адрес на управление гр. София 130, [улица]разноски в размер на 350 лева.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.