Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Бяла, 17.10.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, трети
граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
септември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ НЕНОВА
при секретаря Мариета Йорданова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 661 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по подадена по пощата на 25.06.2018 г. искова молба, уточнена с молба-уточнение
от 12.05.2019 г., на Н.А.А. срещу Р.Н., С.Г., Р.Й., Г.Т.,
Х.Й., А.К., Н.Ч. и Р.С.М., с която се моли за постановяване на решение, с което
да се допусне изкупуване на 14/20 идеални части от поземлен имот № 027020 с
площ 32,900 дка, начин на трайно ползване - трайни насаждения, категория на
земята при неполивни условия - пета, находящ се в
землището на село Батин, общ.Борово, местността „Карачка
орман“, при граници и съседи: имот № 000152 - полски
път на Община Борово, имот № 000133 - път четвърти клас на Община Борово, имот
№ 000386 - пасище, мера на Община Борово, имот № 027503 - полски път на Община
Борово, имот № 027021 - изоставена нива на Исмаил Юсеинов Юсниев
и др., имот № 000383 - пасище, мера на Община Борово, имот № 027037 - полска
култура на Пенка Панайотова Енчева, като ищецът Н.А.А. замени ответника Р.С.М.
по действително уговорените условия.
Ищецът твърди, че с Решение № 50 от
25.08.1994 г. на Общинска служба по земеделие в община Борово правото на
собственост върху процесния имот е възстановено на наследниците на А.Н.С. - прародител
по бащина линия на ищеца и негов и на първите седем ответници
общ наследодател. Твърди, че притежава 1/20 ид.ч. от
имота, а първите седем ответници притежават общо
14/20 ид.ч. Твърди, че в нарушение на закона, без да
бъде поканен да закупи дела на първите седем ответници,
на 04.04.2018 г. последният от ответниците,
а именно Р.М., като пълномощник на първите седем ответници
продал на себе си техните 14/20 ид.ч. от имота, за
която продажба ищецът твърди, че разбрал в началото на месец юни 2018 г. след
проверка в Служба по вписванията в гр.Бяла.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, в който се признава, че собствеността върху
процесния имот е възстановена на наследниците на А.Н.С., като се сочи, че до
04.04.2018 г. ответниците,
с изключение на ответника Р.М., са притежавали 15/20 ид.ч.
от имота и от други поземлени имоти, а останалите 5/20 ид.ч.
били собственост на ищеца и на неговите брат и сестра. Твърди се, че преди
извършване на продажбата на процесния имот, Р.М.
получил по дарение от Р.Н. 1/20 ид.ч. от имота, което
дарение е обективирано в нотариален акт от 04.04.2018 г. Твърди се, че като съсобственик и пълномощник на
останалите ответници, в рамките на дадените му
пълномощия Р.М. продал частта на останалите ответници
от имота, които части станали собственост на М.. Твърди се, че ищецът е узнал
за сделката много преди 26.04.2018 г., поради което искът се явявал предявен
след изтичане на предвидения за това срок.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
подаден и насрещен иск за осъждане на Н.А.А. да
заплати на Р.С.М. като пълномощник на Р.Н., С.Г., Р.Й., Г.Т., Х.Й., А.К. и Н.Ч.
сумата в размер на 6 449 лв. - получена без основание аренда за стопанските
2012/2013 г., 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г. за
припадащите се на Р.Н., С.Г., Р.Й., Г.Т., Х.Й., А.К. и Н.Ч. идеални части от
поземлени имоти с №№ 027020, 043020 и 052078, находящи
се в село Батин, община Борово, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане.
От Н.А.А. е
постъпил отговор на насрещния иск, в който се заема становище за недопустимост,
а по същество - за неоснователност на иска, по подробно изложени в отговора
доводи и съображения.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си адвокат К.Д. ***, поддържа исковата молба и отговора на
насрещния иск, а ответниците чрез пълномощника си
адвокат Г.П. *** поддържат насрещния иск и отговора на исковата молба.
В първото заседание за разглеждане на
делото ищецът предявява и инцидентен иск срещу ответниците,
неприет от съда за съвместно разглеждане в настоящия процес /виж протоколно
определение от 29.05.2019 г./, като впоследствие е било образувано гр.дело №
510/2019 г. по описа на РС-Бяла, до приключване на производството по което е
спряно производството по настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
След възобновяване на настоящото
производство, поради оттегляне на исковата претенция по насрещния иск и дадено
съгласие от насрещната страна, производството по делото в тази му част е
прекратено на основание чл.232 от ГПК с протоколно определение от 13.05.2022
г., влязло в законна сила като необжалвано от страните.
В последното по делото съдебно
заседание ищецът чрез пълномощника си моли за уважаване на иска и присъждане на
разноски за производството. Навежда възражение за относителна недействителност
на актовете на разпореждане със сънаследствени имоти, сред които и процесният, осъществени от ответниците
Н. и М. чрез договора за дарение и последващия
договор за прокупко-продажба на идеални части от
процесния имот, като развива съображения в тази насока. В подадена в срока по
чл.149, ал.3 от ГПК писмена защита доразвива съображенията си по приложението
на чл.76 от Закона за наследството. Оспорва и правните последици на извършените
от ответника М. сделки поради липса на представителна власт.
Ответниците чрез пълномощника си молят за отхвърляне
на предявения иск и присъждане на разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание и в представената в срока по чл.149, ал.3
от ГПК писмена защита /подадена чрез системата за Сигурно електронно връчване
към Министерството на електронното управление/ се акцентира, че с влязло в сила
решение е признато за установено, че М. е станал собственик на 1/20 ид.ч. от имота и че като съсобственик в общото не е бил
длъжен да предлага изкупуване на имота на останалите съсобственици, че срокът
за предявяване на иска тече от момента на извършване на сделката, а не от
узнаването, като счита, че ищецът не е установил кога е узнал за сделката, че
ищецът не може да оспорва представителната власт на М., защото това е право
единствено на упълномощителя, че наведеното от ищеца
възражение по чл.76 от ЗН е преклудирано, а и същото
е било предмет на производството по инцидентния иск.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото заедно и поотделно и съобрази
твърденията и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е конститувен иск
с правно основание чл.33, ал.2 от Закона за собствеността /ЗС/ за изкупуване на дела на разпоредили се
съсобственици при условията на продажбата. Чрез този иск непоканеният или
поканеният при симулативно по-тежки условия
съсобственик упражнява потестативното си право да
изкупи дела на разпоредил се съсобственик като замести изцяло купувача при
условията на сделката. Това право цели да предпази съсобствениците от нежелани
от тях нови участници в имуществената общност, поради което възниква само по
отношение на съсобствен недвижим имот. Ето защо една
от предпоставките, обуславяща основателността на исковата претенция,
установяването на която е в тежест на ищцовата
страна, е наличието на съсобственост върху процесния имот между ищеца и първите
седем ответници преди разпоредителната сделка за
продажба на част от имота, като с оглед наведените в исковата молба твърдения
на доказване подлежи, че страните с изключение на ответника Р.М. са наследници
на А.Н.С. и че правото на собственост на процесния имот е възстановено на наследниците
на А.Н.С.. Между страните не е налице спор по тези обстоятелства, като същите
се установяват и от представените по делото писмени доказателства - Решение №
50/25.08.1994 г. на ОСЗ гр.Борово за възстановяване правото на собственост на
основание чл.27 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи на наследниците на А.Н.С., бивш жител ***, върху
земеделски земи, сред които и имот № 027020 в землището на село Батин,
общ.Борово, местността „Крачка орман“, Пълна история
на имот № 027020 към дата 11.04.2018 г. по данни от Регистър на земеделски
земи, гори и земи в Горския фонд в землището на село Батин, удостоверение за
съпруга и родствени връзки изх.№ 1/08.01.2018 г. на Кметство село Батин на
лицето А.А.Н., удостоверение за наследници №
28/22.06.2018 г. на Кметство село Батин на лицето А.А.Н.,
Решение № 2016/462 по дело № 2015/2760 на Трети мирови граждански съд в град Бурса
(Република Турция), образувано по искане за издаване на удостоверение за наследство, заверено
с апостил по Хагската конвенция за премахване на
изискването за легализация на чуждестранни публични актове, декларация за
идентичност на имена с нотариална заверка на подписа рег.№ 1962/27.03.2018 г.
на нотариус Сашенка Константинова - рег.№ 385 на
Нотариалната камара.
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗС, съсобственикът може да
продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само ако преди това е
предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия и
никой от тях не е приел предложението.
Според закона задължението за
предлагане на частта най-напред на другите съсобственици възниква само в
случаите при договор за продажба на идеалната част от съсобствения
имот, като при повече от един съсобственик няма изискване от кой измежду тях да
бъде извършено изкупуването, след като то ще се осъществи от лице, което не е
извън съсобствеността. Едва в случай на отказ на останалите съсобственици,
делът може да бъде предложен за продажба на трето за съсобствеността лице.
Видно от представния по
делото препис от нотариален акт № 144, том 2, рег.№ 2192, дело № 234/2018 г. на
на нотариус Сашенка
Константинова с рег.№ 385 на Нотариалната камара, вписан н Службата по
вписванията под вх.№ 1065 от 05.04.2018 г., Р. Н., С.Г., Р.Й., Г.Т., Х.Й., А.К.
и Н.Ч., действащи чрез пълномощника си Р.С.М. са продали на Р.С.М. 14/20
идеални части от три поземлени имота, сред които и поземлен имот № 027020 по
картата за възстановена собственост на землището на село Батин, община Борово,
област Русе, целият с площ 32,900 дка в местността „Крачка орман“,
начин на трайно ползване - трайни насаждения, категория на земята при неполивни
условия - пета, при граници и съседи имот № 000152 - полски път на Община Борово,
имот № 000133 - път четвърти клас на Община Борово, имот № 000386 - пасище, мера
на Община Борово, имот № 027503 - полски път на Община Борово, имот № 027021 -
изоставена нива на И.Ю.Ю. и др., имот № 000383 -
пасище, мера на Община Борово, имот № 027037 - полска култура на П.П.Е..
Страните по делото нито твърдят, нито по делото са
ангажирани писмени доказателства съсобствениците, разпоредили се със своята
част от процесния имот в полза на ответника М., да са предложили предварително
на ищеца да купи тези части от имота при условията на извършената през месец
април 2018 г. покупко-продажба. Както вече беше посочено обаче изискването на
закона за такова предложение касае хипотезата на продажба на съсобствена част на трето за съсобствеността лице, какъвто
настоящият случай не е, доколкото от ангажираните от ответната страна писмени
доказателства /препис от нотариален акт/ се установява, че преди извършената
продажба ответникът Р. Н., чрез пълномощника си Р.С.М., е дарил на Р.С.М. свои 1/20
идеални части от няколко недвижими имота, сред които и процесният
поземлен имот № 027020 в землището на село Батин. Дарствената
сделка е обективирана в нотариален акт № 143, том 2,
рег.№ 2192, дело № 234/2018 г. на нотариус Сашенка
Константинова с рег.№ 385 на Нотариалната камара, вписан в Службата по
вписванията под вх.№ 1064 от 05.04.2018 г., т.е. преди извършване на
покупко-продажбата на идеални части от процесния
имот, ответникът Р.М. е придобил собствеността върху 1/20 ид.ч.
от имота, поради което към момента на продажбата същият е бил съсобственик, а
не трето за собствеността лице, с оглед на което за продавачите-съсобственици
не е имало задължение да предлагат предварително на ищеца Н.А. да купи разпоредените идеални части, тъй като в отношенията между
съсобствениците разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС не намира приложение.
Тук е мястото да бъде отбелязано, че с влязло в сила
на 30.11.2021 г. решение по гр.дело № 510/2019 г. по описа на Районен съд -
Бяла /до приключването на което производство по настоящото дело е било спряно
на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК/, преминало през въззивен
и касационен контрол, е отхвърлен предявеният от Н.А.А.
против Р.С.М. отрицателен установител вещен иск за
признаване за установено между страните, че Р.М. не е собственик на 1/20 ид.ч. от поземлен имот № 027020 в землището на село Батин, с площ от
32,900 дка. В това производство ответникът се е легитимирал като собственик въз
основа на договора за дарение, обсъден от настоящия съдебен съсътав
по-горе в мотивите. При това положение, качеството на Р.М. на съсобственик към
момента на продажбата на останалите 14/20 ид.части от
имота не е отречено.
Наведените от ищцовата
страна възражения за относителна
недействителност на актовете на разпореждане със сънаследствени имоти, сред
които и процесният, осъществени от ответниците Н. и М. чрез договора за дарение и последващия договор за прокупко-продажба
на идеални части от процесния имот, не следва да бъдат разглеждани от съда.
Същите не са наведени по надлежния ред и при спазване на процесуалните преклузии - нито в исковата молба, нито в последващата уточняваща молба, нито по реда на чл.143 от ГПК в първото по делото съдебно заседание ищецът се е позовал на относителната
недействителност по чл.76 от ЗН. Тези възражения са наведени едва в последното
съдебно заседание. Още повече, че установимо от
приобщените към доказателствения материал по делото
решение по гр.дело № 510/2019 г. на РС-Бяла, решение по в.гр.дело № 101/2021 г.
на ОС-Русе /образувано по въззивна жалба срещу решението по гр.дело № 510/2019
г. на РС-Бяла/ и определение по гр.дело № 2969/2021 г. на ВКС /образувано по
жалба срещу решението по в.гр.дело № 101/2021 г. на ОС-Русе/, тези въпроси вече
са били предмет на обсъждане от съдът.
Същите
съображения са важими и по отношение на наведеното от
ищеца възражение по въпроса за представителната власт на ответника М.. Още
повече, че на липсата на представителна власт могат да се позовават само
представляваните лица /в този смисъл Тълкувателно
решение № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на
ОСГТК на ВКС/, какъвто ищецът не е.
На
последно място следва да бъде отбелязано, че предвид неприложимостта в
настоящия случай на правилото на чл.33, ал.1 от ЗС, изначално изключваща
възникването на правото на изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС, ирелевантен по делото е въпросът кога ищецът е узнал за
продажбата. Изтичането на преклузивния срок по чл.33,
ал.2, изр. посл. от ЗС би погасило материалното право
на изкупуване, но само ако такова право съществува, какъвто предвид изложените
по-горе съображение настоящият случай не е.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че искът с
правно основание чл.33, ал.2 от ЗС се явява неоснователен и като такъв следва
да се отхвърли.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски има ответната страна, като се претендират такива за
адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие с бланков № 0167456 от 07.12.2018 г. /лист 67 от делото/,
ответникът Р.М. е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв., която сума следва да се възложи в тежест на ищеца.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.33, ал.2 от ЗС на Н.А.А., ЕГН **********,
срещу Р.Н. с ЕГН **********, С.Г., род. на *** г., Р.Й., род. на *** г., Г.Т., род.
на *** г., Х.Й., род. на *** г., А.К., род. на *** г., Н.Ч., род. на *** г., и Р.С.М.
с ЕГН **********, за изкупуване на 14/20 идеални части от поземлен имот №
027020 с площ 32,900 дка, начин на трайно ползване - трайни насаждения,
категория на земята при неполивни условия - пета, находящ
се в землището на село Батин, общ.Борово, местността „Крачка орман“, при граници и съседи: имот № 000152 - полски път на
Община Борово, имот № 000133 - път четвърти клас на Община Борово, имот №
000386 - пасище, мера на Община Борово, имот № 027503 - полски път на Община
Борово, имот № 027021 - изоставена нива на И.Ю.Ю. и
др., имот № 000383 - пасище, мера на Община Борово, имот № 027037 - полска
култура на П.П.Е., при действителните условия на
договора за покупко-продажба от 04.04.2018 г.,
сключен между Р.Н., С.Г., Р.Й., Г.Т., Х.Й., А.К. и Н.Ч., като продавачи и Р.С.
М., като купувач, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 144, том 2, рег.№ 2192, дело № 234/2018 г.
на Нотариус № 385 в регистъра на НК, вписан в Служба по вписвания – Бяла с вх.№
1065/05.04.2018 г., акт № 1, том 4, дело № 605.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, Н.А.А., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на Р.С.М., ЕГН **********, адрес: ***, сумата в размер на 800
лв. /осемстотин лева/ - разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/