№ 819
гр. София, 05.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502332 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 11606/19 г.
С решение по делото № 264 089/21.06.21 г. СГС, като е приел, че ищецът не е
ангажирал доказателства за деликтно поведение на лице, на което ответникът
Прокуратура на РБългария е възложила работа, както и поради обстоятелството, че
гражданският съд не може да провери законосъобразен ли е изводът на Прокуратурата
за липса на предпоставки за прекратяване на производството, по което е протичала
проверка в рамките на пр.преп. 1522/18 г. по описа на Специализираната прокуратура,
съответно № 761/18 г. на Апелативна специализирана прокуратура, е отхвърлил правно
основание чл. 49 ЗЗД, предявен от Е. Д. М. за присъждане на обезщетение в размер на
100 000 лв. за неимуществени вреди – страдания от незаконното прекратяване на
образуваната по негов сигнал преписка под описаните по-горе номера.
Във въззивната жалба се твърди, че е неправилен изводът, че гражданският съд
не може да осъществява пряк или косвен контрол над същността на работата на
Прокуратурата. При сигнал за престъпление Прокуратурата е длъжна да извърши
проверка. Липсата на такава накърнява правата на гражданина, сезирал Прокуратурата.
Иска се отмяна на постановеното решение и уважаване на иска.
В допълнение, изготвено от ищеца, се твърди, че с отказа да се разследва
сигналът му е нарушен чл. 6.13 ЕКЗПЧ и чл. 17 ХОПЕС, както и членове 18, 20, 67 и
82 ДФЕС. Счита, че Прокуратурата е извършила произвол и затова Прокуратурата
следва да бъде осъдена или делото да се върне на СГС за произнасяне.
В производството пред САС не са представяни нови доказателства.
Въз основа твърденията на ищеца и съобразно наличния по делото
доказателствен материал САС прави следните изводи:
Липсват ясни фактически твърдения в исковата молба както към момента, в
който ищецът сам е организирал защитата си, така и след назнавачаването на адвокат
1
на база постъпило искане за правна помощ. Съдът е положил максимални усилия за
изясняване твърденията на ищеца и е разгледал възможните негови твърдения на база
събрания доказателствен материал. При преценка нуждата от оставяне на исковата
молба без движение с указания за изясняване твърденията на ищеца САС е преценил,
че при невъзможност на страна да изпълни конкретни и ясни указания, се дължи
произнасяне по същество на спора на база максимално добросъвестен анализ на
изявленията на търсещия защита. От приложените копия на актове от разгърналото се
в рамките на инстанционния контрол производство въз основа на сигнал на ищеца, се
установява, че с жалба от 30.08.18 г. ищецът е направил изявление, че Х. Х. –
прокурор в Специализираната прокуратура и Н. М. – служител в ГДБОП са набедили
ищеца, че е извършил престъпление по чл. 286, ал. 2 НК, като му е повдигнато
обвинение по чл. 321 НК, по което обвиняеми били и лицата М. Д. и К. Б.. Двете
посочени лица – Х. и М. били „във взаимна корупционна схема“ и имали мотови да
вършат престъпна дейност. Ищецът в сигнала си задава въпрос „кой корумпира тези
лица да вършат престъпления срещу него“. Престъпно било повдигането на обвинение
срещу ищеца по чл. 321, ал. НК. Неистово било желанието на Х. и М. да навредят на
ищеца. С поведението си те рушали Европейското общностно право, принципите,
гарантирани с ДЕС и правовия ред. Приложени са постановление от 21.09.18 г. от
прокурор пир СП. С него, като е установено, че изявленията са бланкетни и не
съдържат достатъчно данни за извършено престъпление, е отказал да образува
досъдебно производство по описания по-горе сигнал. С постановление от 13.11.18 г.
прокурор при Апелативната СП е потвърдил постановлението за отказ да се образува
наказателно производство. С постановление от 08.01.19 г. прокурор при ВКП е оставил
без уважение жалбата на Е.М. срещу постановлението на прокурор при Апелативната
СП.
Видно от описаното развитие на преписката, въз основа на сигнала на ищеца
инстанционният контрол относно законосъобразността на изводите на сезираната
Прокуратура е приключен. Гражданският съд няма основание да приеме, че в рамките
на така разгърнатата процедура е осъществен деликт. Няма данни за
дискриминационно отношение спрямо ищеца. Дискриминацията е различно третиране
на едно лице на база определен, характерен за него признак (раса, пол, религиозни
убеждения…).
Визираните от ищеца разпоредби на Европейското право са принципни и са
инкорпорирани в българското законодателство. Не е нарушено правото на справедлив
процес и на получаване на правна защита при липса на данни за накърнени права.
Сигналът на ищеца – основание за последвалите прокурорски актове е декларативен,
без конкретно визирани на признаците на престъпен състав. Ищецът заявява, че
прокурор и следовател са в „корупционна схема“, без да визира кога, от кого, по какъв
повод, срещу каква насрещна престация те са нарушили свои служебни задължения.
Доколкото ищецът твърди, че е бил набеден относно конкретно деяние, за което му е
повдигнато обвинение, ако и доколкото това обвинение не се докаже и разследването
не приключи с присъда, за ищеца съществува възможност да претендира за
присъждане ан обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Тъй като настоящият състав прави изводи, идентични с направените от
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.
Водим от горното, САС:
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решени № 264 089/21.06.21 г., постановено по гр.д. 11606/19 г.
по описа на СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3