№ 188
гр. Ловеч, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500258 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 от ГПК, вр.с чл.59 от ЗЗД.
С Решение №58/03.02.2025г.,пост.по гр.д.№875/2023г. РС-Ловеч е осъдил на
основание чл.59 от ЗЗД, Д. Х. К., с ЕГН **********, с адрес с.Д.,Ловешка
област,ул.“****“№1, да заплати на „КОРАДО-КК“ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр.Ловеч,ул.“******“№3, представлявано от управителя Н.Й.П., сумата от
1816лв., представляваща обезщетение за ползването на собствения му имот, намиращ се в
с.Д.,Ловешка област, ул.“******“(земя и сгради), за периода от 02.06.2020г. до 07.08.2020г,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска (20.06.2023г.) до окончателното
изплащане. В тежест на ответника са присъдени и направените от ищеца разноски от
823,20лв.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Х. К. от с.Д., Ловешка област, чрез
пълномощник адв.Д. Н.-АК-Ловеч, срещу решението. Счита,че е неправилно, необосновано
и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. Излага,че за да направи
изводите си,че К. е ползвал спорния имот като автосервиз до 07.08.2020г., когато ЧСИ е
въвел в имота ищеца, както и че го е ползвал на лично основание, съдът се е позовал на
писмени и гласни доказателства, събрани в други съдебни производства. Сочи проведеното
производство по гр.д.№846/2020г. на РС-Ловеч, в.гр.д.№216/2021г. на ОС-Ловеч и в.гр.д.
№490/2020г. на ОС-Ловеч. Освен,че се е позовал на несъбрани съгласно принципа за
1
непосредственост доказателства, съдът ги е тълкувал превратно. Твърди, че не следва да се
ценят изявленията на ответника, направени в жалбата, с която е обжалвал въвода във
владение, извършен от ЧСИ Р.Д., а именно, че участва в производството лично, тъй като се
опровергават от изложеното в протокола и установено на место- а именно,че се е намирал в
имота в качеството му на пълномощник на ЕТ „Дракх-Донка М“. Не следва да се
съобразяват и изявленията на ответника в отговора на Нотариалната покана от 14.02.2020г..
Следва да се отчита кой е бил реалният ползвател на имота,който се е обогатил за сметка на
ищеца. Твърди,че отговорът на нотариалната покана е касаел друг,не и процесния
период.Възразява,че в настоящето производство са събрани доказателства, които са
различни от тези,ангажирани по гр.д.№846/2020г.на РС-Ловеч,а и претенцията е за друг
период. Твърди за установено,че откритата в процесния имот специализирана авто-ремонтна
техника,е принадлежала на трето лице- ЕТ“Дракх-Донка М“. Обосновава се с приложение
приемо-предавателен протокол от 16.09.2019г.,с който, като официален свидетелстващ
документ е установено,че към момента на въвода движимите вещи: автобояджийска камера
„NOVA VERTA“ и двуколесен подемник „3Т АСИМ“, са собственост на едноличния
търговец.Това се потвърждава и от приложената и неоспорена от ищеца Инвентарна книга
на търговеца,в която тези две машини фигурират към момента на въвода.Твърди,че и тези
доказателства не са обсъдени и съобразявани от първоинстанционния съд.
Не са обсъдени и гласните доказателства-ангажираните от ответника свидетели- Г
М.Д.,който потвърждава тезата на К. за действителния ползвател на обекта.Сочи,че за част
от откритите при въвода лица-св.Г Д. и А.Е.Р.,са представени официални документи,че са
работници при едноличния търговец.Не е обсъдено и представеното пълномощно от ЕТ
„Дракх-Донка М“ към ответника и значението му при решаване на спора.
Не се съгласява и с приетото по отношение възражението му за изтекла
погасителна давност по чл.111,б.“в“ от ЗЗД.Макар претенцията да няма договорен
характер,счита,че като такава за лихва по отношение на нея е приложима 3, а не 5-
годишната давност.В допълнение възразява,че като база за изчисляване на обезщетението
съдът използва именно месечния наем на обета,за която претенция давността е 3-годишна.
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и отхвърли
предявения от „КОРАДО-КК“ЕООД иск изцяло.Претендира присъждане на направените в
двете инстанции разноски.
Постъпил е отговор по реда на чл.263 от ГПК от „КОРАДО-КК“ЕООД с ЕИК
*****,представлявано от управителя Н.Й.П.,чрез адв.С. Л.-ЛАК. Счита обжалваното
решение за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди,а въззивната жалба да се
отхвърли изцяло, като неоснователна. Представя анализ на събраните доказателства и
подробни доводи за основателността на предявения иск. Претендира присъждане на
направените разноски.
От приложените по гр.д.№875/2023г.по описа на РС-Ловеч доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема за установено следното:
2
По допустимостта.
При проверка на постъпилата въззивна жалба съдът намира,че е допустима-
подадена е в срок,срещу подлежащ на обжалване акт.В срок е подаден и е допустим и
отговорът на въззивната жалба.В съдебното заседание страните обосноваха
представителната власт на пълномощниците.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. При горните констатации съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.
По същество.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 30.10.2019г., вписано в СВп.
с вх.№ 6193/28.11.2019г., акт №3, том XVI, дело №314, на ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на
действие ОС-Ловеч, след проведена публична продан, на „КОРАДО–КК“ЕООД с ЕИК
*****, е възложен недвижим имот, намиращ се в с.Д., Ловешка област, представляващ
поземлен имот с ид.21823.262.619 по КККР на с.Д., Ловешка област, одобрена със Заповед
№ РД-18-50 от 20.03.2008 г. на ИД-р на АГКК, с адрес на имота: с.Д.,ул.“******“,с площ
2069кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м.), номер по предходен план 619, кв.57, парцел XII, при съседни
имоти с идентификатор: 21823.262.609, 21823.262.608, 21823.262.606, 21823.262.1182, ведно
с построените в него сгради: сграда с идентификатор 21823.262.619.1, със застроена площ от
367 кв.м, брой надземни етажи 1 , брой подземни етажи –няма данни,с предназначение:друг
вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; сграда с идентификатор
21823.262.619.2,със застроена площ от 160 кв.м, брой надземни етажа– два, брой подземни
етажи – няма данни, с предназначение:сграда със смесено предназначение; сграда с
идентификатор 21823.262.619.3, със застроена площ от 241кв.м, брой надземни етажи-1,
брой подземни етажи–няма данни,с предназначение:друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда; сграда с идентификатор 21823.262.619.4, със застроена площ от 84
кв.м, брой надземни етажи– два, брой подземни етажи– няма данни, с предназначение:сграда
със смесено предназначение, както и всички трайни подобрения в имота.
Правата си на собственик „КОРАДО-КК“ЕООД е упражнило с Нотариална
покана- Акт 51,том I, рег.№1470/14.02.2020г., съставена от Нотариус Анна Ценкова, към Д.
Х. К., когото е намерил в имота. Посочил е че съгласно постигнатите между страните
договорености, считано от 15.11.2019г. Д. К. е ползвал имота срещу месечен наем в размер
на 840лв. с вкл.ДДС, който не е заплатен. Поканил го е в срок от 5 дни от получаване на
поканата да изплати цялата дължима сума за месечни наемни вноски в размер на 2520лв.,
както и незаплатените текущи разноски за консумирана електроенергия и вода за наетия
обект. В случай,че сумите не бъдат заплатени в дадения срок,е уведомил лицето,че ще счита
договора за наем за развален поради неизпълнение. Определил е и 2-дневен срок след
изтичане на този за плащане, за освобождаване на имота. Приложена е разписка за връчване
3
на Нотариалната покана на 14.02.2020г., лично на Д. Х. К.,удостоверено с подписа му.
В отговор на поканата Д. Х. К. е заявил писмено становище от 19.02.2020г.,
връчено чрез същия нотариус на „КОРАДО-КК“ЕООД, в което е изложил,че след устна
уговорка помежду им се е ангажирал да стопанисва и ползва, срещу сумата от 400лв. на
месец, част от имот с ид.21823.262.619 и е заплащал уговореното в пълен размер, както и
текущите разходи за консумирана енергия и вода за частта от обекта, която стопанисва, като
наемател. Оспорил е твърдението на ищеца за сключен помежду им договор за наем и е
помолил да му се изпрати в 5–дневен срок екземпляр от договора за наем, с цел доказване на
дължимата сума, която ищецът твърди, че не е получил.
Приложен е Протокол за въвод във владение, съставен от ЧСИ с №880 в КЧСИ и
район на действие ОС-Ловеч,с който 07.08.2020г. „КОРАДО–КК“ЕООД е въведено във
владение на имот с ид.21823.262.619,в землището на с.Д..С протокола е констатирано,че в
обекта са открити лицата Г М Д., А.Е.Р.,П.И., които работят в обекта и са обяснили, че са
работници на ЕТ“Дракх – Донка М“. В обекта е бил и Д. Х. К., който се е представил за
пълномощник на едноличния търговец. В това си качество К. е подписал и протокола-като
пълномощник на трето лице,което ползва имота под наем- ЕТ“Дракх – Донка М“. Възразил е
също,че в обекта има много вещи на търговеца и за изнасянето им ще му е нужно
технологично време. Заявено е,че със собственика-управител на „Корадо–КК“ЕООД се
споразумяват да осигури достъп до имота за доброволно изнасяне на движимите вещи,като е
уговорен график в рамките на който да се осигури достъп до имота. Отразено е възражение
от Д. К., че технически е невъзможно да изнесе в този период бояджийската камера и лек
автомобил БМВ с рег.№ ОВ****ВР. В протокола е удостоверено, че в сграда № 1 е
установена вреда по част от тавана–паднала част от покрива и ангажиране от ответника да я
отстрани в рамките на договорения срок за изнасяне на вещите. Удостоверена е и смяната на
ключалките на помещенията и кода на СОТ. Отбелязано е, че ответникът е започнал
изнасянето на вещи от имота. В протокола в раздел „Възражения“ ответникът е заявил, че
има такива по отношение законосъобразността на действията, но ще изложи оплакванията
си в писмен вид и в подходящ срок ще потърси правата си по съответния ред.
Към първоинстанционното производство е приложено в.гр.д.№490/2020г. по
описа на ОС-Ловеч, образувано по жалба на Д. К. срещу действията на ЧСИ по извършения
въвод във владение от 07.08.2020г. Изрично в жалбата е посочил, че „..настоящият
жалбоподател владее имота, като го държи лично..“. С Определение №7/14.01.2021г.,
пост.по в.гр.д.№490/2020г. ОС-Ловеч е приел, че жалбата на К. е недопустима,тъй като се
касае за действие на съдебния изпълнител,което не е предвидено за обжалваемо от третите
лица,намерени в имота при извършване на въвод във владение.Определението е потвърдено
от АС-Велико Търново- с Определение №242/20.05.2021г. по в.ч.гр.д.№172/2021г. на съда.
Страните не спорят,че между тях е водено и производството по гр.д.
№846/2020г.по описа на РС-Ловеч(също приложено),по което „КОРАДО-КК“ЕООД е
предявил два иска срещу Д. Х. К.- с правно основание чл.233,ал.1 от ЗЗД- за заплащане на
дължим наем за ползване на обекта за периода от 15.11.2019г. до 15.02.2020г.,в размер на
4
2520лв., по чл.59 от ЗЗД-обезщетение за ползване на имота без правно основание за периода
от 15.02.2020г. до 15.05.2020г.,в размер на 2520лв.и за периода 16.05.2020г. – 01.06.2020г. от
420лв.Предявена е и претенция за заплащане на консумативи- 422.22лв.-разходи за
електроенергия и 2.10лв.-за вода,за посочени периоди, ведно със законната лихва от
01.07.2020 г. до изплащането му. Претенциите са за ползването на имота на адрес с.Д.,
ул.“******“(поземлен имот и сгради). С Решение №34/22.02.2021г.,пост.по делото, РС-Ловеч
е осъдил Д. К. на основание чл.232,ал.2,пр.1 и 2 от ЗЗД да заплати на „КОРАДО-КК“ЕООД
неплатен наем от 2520лв. за периода от 15.11.2019г. до 15.02.2020г., разходи във връзка с
ползването му от 422.22лв.-консумативи за ток и вода, на основание чл.236,ал.2 от ЗЗД-
сумата 2 940лв.-обезщетение за ползване на имота без основание след противопоставяне от
наемодателя,за периода от 15.02.2020г.до 01.06.2020г. С Решение №111/27.08.2021г.,пост.по
в.гр.д.№216/2021г. ОС-Ловеч е изменил постановеното по отношение размера на дължим
наем,приемайки,че е постигнато съгласие за 400лв.,като е корегирал по отношение на общо
дължимата сума(1200лв.) и полагащите се разноски,а в останалата част
първоинстанционното решение е потвърдено. Решението е влязло в законна сила, като
ищецът признава, че е получил присъденото му обезщетение за ползването на имота
В отговора по чл.131 от ГПК ответникът Д. К. е възразил по надлежната му
пасивна легитимация,с твърдение,че не е бил ползвател на имота като физическо лице,а като
представител-пълномощник на ЕТ“Дракх–Донка М“ с ЕИК ******,със седалище в с.Д.,
Лов.област. Представил е Пълномощно с нотариално удостоверен подпис(с рег.
№191/15.08.2013г. на Кмета на с.Д.) с което ЕТ“Дракх–Донка М“, със седалище в с.Д.,го
упълномощава със следните права:
„- Да я представлява и подписва пред всички държавни и административни
инстанции и институции – НАП, НОИ, Нотариус, Данъчна служба, Банки, Община,
Областен управител, физически и юридически лица и навсякъде, където е необходимо във
връзка с управляваната от нея фирма;
- Да подава и получава документи, сключва договори за отдаване под наем на
помещения, кандидатства за заеми и всичко друго неупоменато от нейно име и за нейна
сметка;
- Да я представлява пред Инспекция по труда по всички въпроси, свързани с
управление на фирмата. Да подписва актове за административни нарушение.
Пълномощното не е ограничено със срок.“
Ответникът твърди,че въз основа на това пълномощно до 07.08.2020г.е ползвал
имота,като е действал в качеството на пълномощник на едноличния търговец. Допълва,че в
имота е се е намирала техника на търговеца и представя Приемо-предавателен протокол от
16.09.2016г., с който след проведена публична продан на движими вещи, ЕТ„Дракх–Донка
М“ е обявена за купувач и ЧСИ Румен Д. й е предал описаните движими вещи:
автобояджийска камера и двуколонен подемник 3т Асим.
На следващо място ответникът е представил Справка за актуално състояние на
5
действащите трудови договори към 31.08.2020г.,при работодател ЕТ“Дракх–Донка М“, в
която е удостоверено,че лицата А.Е.Р. и Г М Д. (които са били заварени в обект към момента
на въвода във владение от 07.08.2020г.) са имали сключен трудов договор с посочения
едноличен търговец.Твърденията на ответника са, че Д. К. е действал като пълномощник на
едноличния търговец и като такъв е заплащал наемна цена от 400лв. на Й.П.,който бил
пълномощник на „КОРАДО-КК“ЕООД.Поради недължимост на главния иск,оспорва да
дължи и претенцията за лихви по чл.86 от ЗЗД.
Страните са ангажирали свидетелски показания.
В съдебното заседание на 27.05.2024г. са изслушани св.Й.К.П.-брат на
собственика К.П. и запознат със закупуването през 2019г.на имота в с.Д. на публична
продан. Обяснява,че имотът представлява 2 дка двор, с три сгради вътре, от които едната е
обособена като автосервиз, едната е неизползваема и една около 250кв.м, в която били
разположени машини. Знае,че от момента на закупуване имотът се ползвал от Д. К.,който
извършвал ремонтни дейности на автомобили и е ползвал целия имот. В голямата сграда в
дясно от портала имало монтирани подемници, камера за боядисване. Било пълно с
автомобили за ремонт. При въвода през м.август 2020г. били изнесени всички МПС-та и
машини, останала само камерата за боядисване и един подемник. Твърди, че още със
закупуването на имота брат му и Д. К. провели среща,на която присъствал и свидетелят.
Брат му се опитал да договори наемна цена ,срещу която Д. да остане да ползва имота. Не
постигнали съгласие и затова брат му заключил имота,но за не повече от 24ч.,защото на
другия ден го изпратил да предаде ключовете и да отвори сервиза да го ползва.Свидетелят
останал с впечатление,че двамата са постигнали някаква уговорка.В крайна сметка
ответникът не плащал наем и затова се стигнало до нотариални покани за напускане и
съдебни дела за наема.Свидетелят не знае да са подписвали договор за наем. След известно
време брат му спрял да плаща и сметките за ток,за да накара К. да напусне.Тогава
ответникът заплатил консумативите. Помни,че при въвода е присъствал съдебният
изпълнител и полиция. Няколко дни продължило изнасянето на вещите,техниките и
инструментите. Свидетелят е ходил няколко пъти по поръчение на брат си да вземе
дължимият наем,но Д. К. не му го предавал.Ползвал е и преди услугите на К. и последният
винаги се е представял лично,а не като представител на друго лице.Знае,че на въвода
ответникът е твърдял,че е пълномощник и представил пълномощно от едноличен търговец.
При него работело и друго момче-Г Д.. Свидетелят обяснява,че е обвиняем по ПП
№36/2019г. и тя касае посещенията му с цел да вземе наема от К.. Така и не успял да вземе
месечния наем.
Св. Н.С.К. знае,че „Корадо – КК“ ЕООД е била собственост на приятеля й К.К.П..
През 2019г. дружеството закупило от ЧСИ голям недвижим имот в с. Д..Състоял се от две
помещения – по-голямо и по-малко. Знае, че купувачът не успял веднага да влезе в имота,
тъй като тогава се ползвал от Д. К. като автосервиз. Посещавала е с К имота с цел разговори
за определяне на наем за ползването имота, но Д. не бил съгласен да плаща.Водени са
разговори за размера на наема-общо 700лв.-400лв.за едната и 300лв.за другата сгради. К. не
6
се съгласил и приятелят й заключил имота. Помни,че после ответникът се обадил и се
съгласил с наемната цена,но така й не започнал да плаща. Свидетелят е посещавала имота
няколко пъти и там намирали Д. - поправяли коли, боядисвали, в целия двор имало
автомобили за ремонт. Присъствала е на въвода от ЧСИ през 2020г., който продължил два
или три дни, тъй като К. искал повече време за изнасяне на колите и други движими вещи.
Тогава К. отключвал помещенията. Отрича да е плащал наем- нито на нея, нито на К, нито
на брат му като пълномощник. Заявява, че К. никога не се е представял като пълномощник
на трето лице, а винаги в лично качество. Работниците,които били в обекта-Г и Г, се
представяли за негови служители, Д. им бил шеф. Споделя, че когато искали да се направи
договор за наем, ответникът дал „хвърчаща бележка“ с имената на някаква фирма, като по-
късно се разбрало, че е на баба му.Договор не подписали.
Свидетелят И.К.Т. се представя като приятел на ответника. Знае,че е имал сервиз-
не лично негов,управлявал го.Свидетелят мисли,че сервизът е бил на баба му. Имало и
работници, които според него са към фирмата. Ходил е много пъти в сервиза, вкл. и за
изкарване на техника.Имало и съдия-изпълнител,но свидетелят не помни какво е правел. В
сервиза не е присъствал на среща между Н.К. и Д.,но е видял че в с.Д.-през Магазин
„КООП“, Д. да й дава пари.Присъствал е и на случай,когато от колата Д. е предал пари на
Кинтова,били 400лв. Било в края на 2019г. или началото на 2020г.,през зимата. Работниците
в сервиза ги организирал Д.,баба му не я е виждал там. Знае,че е ползвал само паркинга и
голямата сграда.
Св.Г М.Д. е от с.Д., в периода 2017г.–2020г. е работил е в автосервиза на трудов
договор към ЕТ„Дракх–Донка М“, собственост на М,а Д. К. бил пълномощник. Докато
работел в автосервиза, задачи му възлагал Д., като пряк началник. Заплатата си получавал в
брой отново от него.През 2019г. имало проблем с достъпа до сервиза, били заключени
помещенията от Й.П. и брат му,които искали да се плаща наем.На другата сутрин се
договорили за наема-искали 400лв.за долното помещение. Знае,че вещите и машините в
сервиза са собственост на фирмата(ЕТ).Свидетел е как на следващия ден К. предал пари за
наема на Н.К.,която ги взела като посредник.Свидетелят е присъствал на изнасянето на
вещите,продължило 2 дена,като описва какви машини изнесли-за огъване на
калници,гилотина. За другата сутрин останали само подемникът и камерата за боядисване,
всичко друго било изнесено. Твърди, че от м.ноември 2019 г. до времето на въвода през
август 2020 г. не е имало прекъсване на ползването на имота.
Съдът приема показанията на свидетелите.Всички те са преки очевидци на
епизоди от водени между страните преговори и въвода във владение.Обясненията им за
изявленията на страните се потвърждават от съставените документи.Затова съдът ги приема
за относими и обективни и се позовава на тях.
По делото е допусната съдебна експертиза,която дава заключение, че месечната
пазарна наемна стойност за имота в с.Д.я (земя и сгради) за периода от 02.06.2020г. до
07.08.2020г.,съгласно сравнителния метод, е 838лв. на месец, което за процесния период е
общо 1816лв.
7
Съдът приема заключението като компетентно и обективно.
При така установената фактическа обстановка,първоинстанционният съд е
приел,че искът по чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на собствен на
ищеца имот без правно основание, е основателен и го е уважил изцяло.
Въззивният състав се съгласява с този извод.
Категорично е установено,че между страните – „КОРАДО-КК“ЕООД и Д. К., е
имало устна уговорка последният да продължи да ползва под наем имота,придобит от
дружеството през м.ноември 2019г. Хронологията по легитимирането на
собственика,установяването на наемното правоотношение и прекратяването му,са
установени със задължителна сила по гр.д.№846/2020г.на РС-Ловеч, решението по което е
постановено между същите страни. Въпреки прекратяване на договора,наемателят е останал
в имота-както за периода от 15.02.2020.до 01.06.2020г., така и до извършения въвод във
владение на 07.08.2020г.от ЧСИ.Въпреки дадената възможност и указания с
доклада,ответникът не ангажира доказателства за наличие на валидно основание да
продължи да ползва имота. С оглед на това категорично е доказан фактическият състав на
неоснователното обогатяване съгласно чл.59 от ЗЗД.
Както в първата,така и пред настоящата инстанция ответникът възразява,че искът
не е надлежно предявен срещу него,с твърдение,че макар да е ползвал имота,тези действия е
извършвал като пълномощник на ЕТ“Дракс-Донка М“.Легитимира се с пълномощно от
търговеца.
Съставът намира възражението за неоснователно.
Не се установява в никое от предхождащите настоящия период действия на
ответника, в които са установявани отношенията по повод наемното правоотношение на
имота,той да се е легитимирал като пълномощник на сочения едноличен търговец.Не
твърдял да е такъв нито при легитимирането на дружеството през м.ноември 2019г. и
водените преговори за наема,за цената и оставането му в имота, нито при прекратяването на
договора.Напротив-в отговор на нотариалната покана,с която е уведомен,че при неплащане
на наема,договорът ще бъде прекратен, Д. К. изрично е заявил,че „…след устна уговорка
между нас се ангажирах да стопанисвам и ползвам срещу сумата от 400лв……като
наемател..“. Отговорът е подаден лично от К.. Отново лично е участвал и не е възразил по
ангажирането му по този начин и в производството по гр.д.№846/2020г.на РС-Ловеч,което е
отново с предмет отношенията по повод на сключения устен договор за наем.Едва при
въвода във владение от 07.08.2020г. К.,за първи път, е възразил,че не е наемател,а
пълномощник на ЕТ. Въпреки това производството по чл.490/2020г.по описа на ОС-
Ловеч,по реда на чл.435 от ГПК, срещу това действие на ЧСИ, е инициирал с жалба,
подадена отново лично от него- от Д. К., а не като представител на търговеца. В жалбата
ясно и категорично е посочил “..жалбоподателят владее имота,като го държи лично..“.
Или- дори и в това действие К. отново е защитавал своя,а не интересите на трето лице,чийто
представител твърди,че е бил тогава.
8
При запознаване с пълномощното от едноличния търговец,става ясно,че са дадени
конкретни пълномощия „за сключване на договори за отдаване под наем на помещения..“ не
и за наемане на такива. Липсват доказателства подобни сделки да са били отразявани в
дейността на търговеца, задължен да води отчетност в случай, че действително ги е
сключил.
Не може да се приемат за основателни и доводите за обосноваване на наемането
от търговеца,извеждани от неоспорения факт,че в обекта при въвода във владение са били
открити да работят лица,за които има регистрирани трудови договори с ЕТ. Сам по себе си
този факт, без доказателства за конкретно уговорена месторабота,съотв.място за
упражняване на дейността, не обосновават твърдението,че ползвател е бил търговецът,а не
лично Д. К.. Идентичен е анализът и на следващото възражение за откритите движими
вещи,собственост на търговеца в обекта-обяснение за което следва да се търси от
лицето,ползващо тези вещи без доказателства за предаване от собственика им,но не и да се
обосновава наличие на основание за ползване на обекта от търговеца.
По изложените съображения съставът намира,че възражението за ненадлежна
легитимация е неоснователно и правилно не е уважено от първоинстанционния съд. При
съобразяване на цялостното поведение и заявявани позиции в спора с дружеството закупило
спорния обект, се налага извод, че във всички изявления К. е участвал в лично качество, не
като пълномощник, предявявал е и е защитавал единствено свои права. Легитимирането
едва при въвода във владение,когато вече реално е изведен от имота,с това пълномощно, е
пореден опит да осуети напускането на обекта, който е ползвал,въпреки знанието,че
договорът му за наем с актуалния собственик, е прекратен още през м.февруари 2020г.
Категорично е доказано,че за процесния период от 02.06.2020г. до 07.08.2020г. К.
е продължил и реално е ползвал имота,с оглед на което дължи обезщетение на собственика
за ползите,от които го е лишил,съизмерени с месечния наем от 838лв.,съотв. за процесния
период е общо 1816лв.
Неоснователно е възражението за настъпила погасителна давност за тази
претенция. Давността по чл.111,б.“в“ от ЗЗД е неприложима,тъй като не се касае за
периодично вземане,а за претенция от неоснователно обогатяване,за търсенето на която
давността е 5-годишна и не е изтекла към подаване на исковата молба на 20.06.2023г.
Съставът не намира за основателно и възражението за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения-принципът за непосредственост при
събиране на доказателствата е спазен,тъй като съдът самостоятелно и отделно от воденото
преди гр.д.№846/2020г.на РС-Ловеч, е събирал доказателства –писмени, гласни,назначил е
съдебна експертиза и ги е съобразявал самостоятелно,с оглед новия и различен период на
търсено обезщетение по чл.59 от ЗЗД. Съдът се е позовал на това производство единствено
по отношение съществувалият договор за наем, установено между същите страни със
задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение. При анализа на отношения между
страните съдът е съобразявал доказателствата, касаещи процесния период,като е изложил
подробни мотиви кои и защо приема и кои не.
9
По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че обжалваното Решение №
58/03.02.2025г.,пост.по гр.д.№875/2023г.на РС-Ловеч,е правилно и законосъобразно,поради
което следва да се потвърди.
По разноските.
С оглед изхода на спора въззиваемото дружество „КОРАД-КК“ЕООД има право
на възстановяване на направените от него разноски. От пълномощника му е представен
Списък по чл.80 от ГПК,с включен разход за адвокатски хонорар от 500лв. Приложен е
договор за правна защита и съдействие с вписана като реално изплатена в брой сумата от
500лв.,която следва да се присъди в тежест на въззивника.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК,ОС-Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58/03.02.2025г.,постановено по гр.д.№875/2023г.
по описа на РС-Ловеч, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. Х. К. с ЕГН **********, с адрес с.Д., Ловешка
област,ул.“****“№1, ДА ЗАПЛАТИ на „КОРАДО-КК“ЕООД с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр.Ловеч,ул.“******“№3,представлявано от управителя Н.Й.П.,
сумата 500(петстотин)лева,представляваща разноски в производството.
С оглед цената на иска решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10