Р Е Ш Е Н И Е
№ 82 / 08.01.2020 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на шестнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание,
в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 6471 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Гаранционен фонд България” ЕООД
против С.Д.М., за установяване със сила
на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:
1200 лв. – главница по договор за потребителски кредит № **** / ***.2018 год.,
сключен между ответника и „Фреш кредит” ЕООД, 138.12 лв. - договорна лихва за
периода от 27.06.2018 год. до 01.04.2019 год. и 50.13 лв. - мораторна лихва
върху главницата за периода от 29.07.2018 год. до 01.04.2019 год., 1100.80 лв.
- главница по договор за допълнителни услуги от 27.06.2018 год., сключен между
ответницата и „Фреш кредит” ЕООД, както и законната лихва върху всяка от
главниците по двата договора, начиная от 03.04.2019 год. до окончателното
плащане, които вземания ищцовото дружество, като поръчител, е заплатило на
кредитора и за които по ч.гр.д. № *****/2019 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Исковете са
предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.422 от ГПК,
правното им основание е в чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.143,
ал.1 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Страните не се явяват и не се представляват в
съдебно заседание.
Процесуалният
представител на „Гаранционен
фонд България” ЕООД поддържа исковете с нарочна молба, в която излага
съображения по същество.
Ответникът
не е депозирал отговор по реда на чл.131 от ГПК, не се явява и не се
представлява.
Въз основа на
твърденията, съдържащи се в исковата молба и наличните по делото писмени
доказателства, Бургаският районен съд намери за установени следните факти,
относими към предмета на спора:
На ****.2018 год. между “Фреш Кредит“ ЕООД
и С.Д.М. е сключен договор за потребителски кредит с № ****, по силата на който дружеството му е предоставило сумата
от 1200 лв., а той се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва в размер
на 138.12 лв. – общо 1338.12 лв., на 9 равни месечни вноски, всяка от по 148.68
лв., в срок до 28.03.2019 год.
Съгласно
чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от договора, ответникът се е задължил в срок от 48 часа
от сключването му да предостави на заемодателя обезпечение – двама поръчителя,
отговарящи на определени критерии, или банкова гаранция, в противен случай ще
се счита, че кредитополучателят се съгласява и упълномощава “Фреш Кредит“ ЕООД да сключи от негово име и
за негова сметка, в т. ч. и при условията на чл.38 от ЗЗД, договор за
поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, при
възнаграждение за последното от 1036.80 лв., платимо от М. разсрочено – на равни месечни вноски.
Сумата
по кредита е изплатена на кредитополучателя на ръка, на 27.06.2018 год., за
което свидетелства наличната по делото разписка.
С договор за гаранционна
сделка /поръчителство/ от ***.2018 г., сключен от “Фреш Кредит“ ЕООД
- кредитор, пълномощник на длъжника М. и ищцовото
”Гаранционен фонд България” ЕООД - поръчител, последното се е задължило спрямо
кредитодателя да отговаря солидарно с ответника за изпълнението на всички
задължения по договора
за потребителски кредит. Договорено е, че за предоставеното поръчителство,
кредитополучателят дължи на поръчителя възнаграждение от 1036.80 лв., платимо в
брой или чрез финансиране по договор за допълнителна услуга.
Пак
на ****.2018 год. М. и „Фреш кредит“ ЕООД са сключили и договор за допълнителни
услуги, по силата на който кредитодателят се е задължил да финансира, разсрочи
и заплати на поръчителя сумата, която се дължи от клиента (кредитополучател) за
възнаграждение по договора за поръчителство или сума 1036.80 лв., платима на 9 месечни вноски, всяка от
по 115.20 лв.
След
нарочно отправена на 01.04.2019 год. покана от страна на „Фреш кредит“ ЕООД - кредитодател до ”Гаранционен фонд България” ЕООД - поръчител,
последното е изплатило на кредитодателя (прихванало със свое насрещно вземане) сумата
от 2489.05 лв., която покрива, съгласно изготвена от кредитодателя справка за
задълженията, неплатения остатък от главницата, договорната лихва, неплатения
остатък от възнаграждението за допълнителни услуги, таксата за СМС известяване,
както и обезщетение за забава.
По заявление
на ищцовото дружество, депозирано на 20.06.2018 год., по ч.гр.д. № **** / 2019
год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните
суми.
При така
очертаната фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен съд намира
исковете за частично основателни.
Безспорно е,
че процесният договор за кредит, като такъв, се подчинява на режима, установен
със ЗПК и следва да съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит,
като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Не така е в случая -
липсва изрично посочване на действителната обща сума, дължима от потребителя. Така
в графа ”детайли на кредита“ фигурира ”обща сума за погасяване“, но не и общите
разходи за потребителя, в това число възнаграждение за поръчителя, което е
”допълнителна услуга“, пряко свързана с кредита, а нейната величина се отразява
пряко на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон,
е нищожна. Затова, като не е
включил възнаграждението за поръчителя, кредиторът е заобиколил изискванията на
закона и договорът за потребителски кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК.
Следователно, потребителят - ответник дължи връщане само чистата стойност
на кредита, но не и лихва или други разходи по него - чл.23 от ЗПК, в т.ч. и обезщетение за забава, т.к. от недействителността на
договора следва, че приложима за забавата е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Т.е. едва с исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита
предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, ответникът е в
забава и би дължал законна лихва върху главницата.
Но не само - според
чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство може да
съществува само за действително задължение, а след като договорът за кредит е
недействителен, за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора.
Или в настоящия случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно ”чуждо
задължение“.
Съгласно чл.74 от ЗЗД, този, който е изпълнил едно чуждо
задължение, като е имал правен интерес
да стори това, встъпва в правата на кредитора. Правният интерес за поръчителя се извежда от обстоятелството, че при
действителен договор за кредит, по който е възникнало задължение за
обезпечаване на кредита, той е солидарно отговорен с длъжника – чл.141, ал.1 от ЗЗД, т.е. имуществените му права са застрашени от неизпълнението от страна на
кредитополучателя на падежа.
От горното следва, че
ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора, но до размера на неплатената
част от чистата стойност на кредита – до сумата от 1200 лв., затова искът за главница по
договора за кредит следва да се уважи, а исковете за възнаграждение по договора
за допълнителни услуги, както и за договорна и мораторна лихви и други такси
- да се отхвърлят.
На ищцовото дружество, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се следват и
деловодни разноски, чийто размер за настоящото производство възлиза на 60.26 лв., а за
производството по ч.гр.д. № **** / 2019 год. на БРС - на 24.11 лв.
Водим от
горното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Д.М. ***, ЕГН - **********, дължи
на ”Гаранционен фонд България” ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление: гр.******, партер, представлявано от П* С*, сумата 1200 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № **** / ****.2018 год., сключен
между ответника и „Фреш кредит” ЕООД, която ”Гаранционен фонд България” ЕООД е изплатило като поръчител, ведно със законната лихва от 03.04.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания
по ч.гр.д. № ***** / 2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете за договорна лихва в размер на 138.12 лв., за мораторна
лихва в размер на 50.13 лв. и за възнаграждение по договор за допълнителни
услуги в размер на 1100.80 лв.
ОСЪЖДА
С.Д.М. да заплати на ”Гаранционен
фонд България” ЕООД деловодни разноски за настоящото производство в размер на 60.26
лв., както и за производството по ч.гр.д. № **** / 2019 год. на БРС - в размер
на 24.11 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е