РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Пловдив , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300500961 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл. 258 вр. с 247 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 658/08.04.2021 год., подадена от Т. П. Б., ЕГН
**********, с настоящ адрес: с. Р., ***, чрез процесуалния му представител адв. С.Я., със
съдебен адрес: гр. П., ул. *** / адв. Я./ против Решение № 260395/10.02.2021 год.,
постановено по гражданско дело № 20490/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив,
ХIХ граждански състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на Решение № 261683/14.12.2020 год., постановено по същото
първоинстанционно дело, съгласно която поправка, в диспозитива на решението, на
страница четвърта, след абзац втори следва да се чете „… ОСЪЖДА Т. П. Б. с ЕГН
**********, от с. Р., *** да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. „Шести
септември“ № 250 представлявано от С. Н. сумата от 70,34 лв. (седемдесет лева и 34 ст.)
разноски по делото…“. Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие с доказателствения материал. Искът на Б. бил уважен в
пълнота, от което следвало, че не може да съществуват разноски по съразмерност на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. От първоначално постановеното решение било видно, че
действително има допусната явна фактическа грешка, но същата се отнасяла до текста в
мотивната част, според който ответникът има право на разноски по съразмерност.
1
Исканията в този смисъл са да бъде отменено атакуваното Решение № 260395/10.02.2021
год., да бъде постановено ново решение на въззивния съд, с което да се заличи последното
изречение в мотивната част на Решение № 261683/14.12.2020 год.: „На ответника следва да
се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената част, съобразно представения списък и
доказателства, които са в размер на 70,34 лв.“, както и на жалбоподателя да се присъдят
сторените разноски за настоящото производство.
В срок е постъпил отговор от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. Н., в който е изразено
становището за неоснователност на жалбата. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена и на
жалбоподателя бъдат присъдени разноски за въззивното производство, от страната е
направено възражение за намаляването им
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, при съобразяване на правомощията си по чл. 269
ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна в производството, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Пред районния съд е подадена искова молба от Т. П. Б., ЕГН **********, с настоящ
адрес: с. Р., *** срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Пловдив и адрес на управление: бул. „Шести септември“ № 250, с която се
иска да бъде установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 176,24 лв. –
главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена
канална вода, ведно със законната лихва от 181,98 лв. за периода 28.10.2009 год. до
06.12.2019 год. и сумата от 28.47 лв. – мораторна лихва за периода 12.12.2000 год. –
31.08.2009 год., за които вземания на дружеството е бил издаден изпълнител лист срещу
наследодателя на ищеца и негова баба, Л. С. М. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13402/2009 год.,
по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр.с.
С Решение № 261683/14.12.2020 год. постановено по гражданско дело № 20490/2019
год., по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански състав, се признава за установено,
че Т. П. Б., ЕГН ********** не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 176,24 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода, ведно със законната лихва от 181,98 лв. за
периода от 28.10.2009 год. до 06.12.2019 год. и сумата от 28,47 лв. – мораторна лихва за
периода 12.12.2000 год. - 31.08.2009 год., за които вземания дружеството се е снабдило с
изпълнителен лист срещу наследодателя Л. С. М. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13402/2009 год., по описа
на Районен съд – Пловдив, VII гр. състав.
2
По същество на жалбата:
Спорът в настоящото производство се свежда до това, дали присъдената с
обжалваното решение сума в размер на 70,34 лв. в полза на ответника, обозначена като
дължима по съразмерност на отхвърлената част от иска, е действително дължима. Видно от
изложената по-горе в решението фактическа обстановка, установителният иск е предявен за
суми, с конкретно определени размери, като с диспозитива на решението същият е изцяло
уважен именно за тези размери. След като е налице такова уважаване в цялост на
предявената претенция, то разноските в производството следва да се възложат изцяло в
тежест на ответника. От това следва, че в полза на ответника не следва да бъдат присъждани
разноски съобразно отхвърлената част, тъй като предявената срещу него претенция е приета
основателна и съответно уважена в пълния предявен размер. Предвид изложеното
постановеното Решение № 260395/10.02.2021 год. е неправилно, тъй като присъдената с него
сума за разноски от 70.34лв не се дължи, с оглед на което същото следва да бъде отменено.
Предвид уважаването на въззивната жалба на жалбоподателят се дължат
разноски, като с оглед извършените процесуални действия – изготвянето на въззивна жалба,
както и представителството в откритото съдебна заседание, искането за намаляване на
размера на възнаграждението, следва да се остави без уважение и на жалбоподателя да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и за държавна такса в
размер на 15 лв.
По отношение на инкорпорираното в жалбата искане за поправка на очевидна
фактическа грешка в мотивите на постановеното по делото решение № 261683/14.12.2020
год., компетентен да се произнесе по същото е първоинстанционния съд, поради което
производството по делото, в тази част следва да бъде прекратено, като делото се изпрати на
ПРС за произнасяне по искането за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на
постановеното от първоинстанционния съд решение.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260395/10.02.2021 год., постановено по гражданско дело №
20490/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански състав.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. „Шести септември“ №
250 представлявано от С. Н. да заплати на Т. П. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Р.,
3
*** сумата от 315 лв. /триста и петнадесет лева/, представляваща разноски за настоящото
производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№961/2021г. по описа на ПОС, осми
гр.с.,по въззивна жалба с вх. № 658/08.04.2021 год., депозирана от Т. П. Б., ЕГН **********,
с настоящ адрес: с. Р., ***, чрез процесуалния му представител адв. С.Я., със съдебен адрес:
гр. П., ул. *** / адв. Я./, в частта в която в жалбата е инкорпорираното искане за поправка
на очевидна фактическа грешка в мотивите на постановеното от ПРС решение №
261683/14.12.2020 год. по гражданско дело № 20490/2019 год, а именно: „На ответника
следва да се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената част, съобразно представения
списък и доказателства, които са в размер на 70,34 лв.“,
като ВРЪЩА делото на ПРС за произнасяне по искането по чл.247 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4