ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …………/ ………… 05.2022 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. Варна,
XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети
май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Елена
ЯНАКИЕВА частно административно дело № 1006/ 2022 год. по описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 197 и следващите, вр. чл. 202, т. 2 и чл. 54, ал. 5 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Ей
Ди логистик България“ ООД – гр. Варна, ЕИК *********, представлявано от Д. Г.А.. чрез пълномощника ѝ адв. С.Ж. ***,
срещу Решение рег. № 32-118637/11.04.2022г. на
Директора на ТД Митница Варна, издадено на основание чл. 54, ал.1, т.5 от АПК,
за спиране на производството по издаване на решение за декларираната стока №10,
по митническа декларация MRN 22BG002002064083R7/07.01.2022 г. и вземане под
отчет на публичните държавни вземания, до получаване на отговор по линия на
международното сътрудничество от митническите власти на Република Турция.
В жалбата се твърди, че не са налице визираните от
законодателя материални предпоставки за спиране на административното
производство, тъй като направеното до митническата администрация на Турция
запитване по линия на международното сътрудничество не представлява друго
производство по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, и освен това целта на
запитването е да се установят факти, които не са определящи по отношение на
висящото административно производство. На отделно основание твърди, че
представените търговски документи към процесната митническа декларация са
частни документи и затова никоя администрация не може да излага твърдения
относно тяхната достоверност. Иска се оспореното решение за спиране на
производството да бъде отменено.
Ответникът в производството - Директорът на
Териториална дирекция Митница Варна не изразява становище по доводите, изложени
в жалбата.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 197 от АПК от адресата на обжалваното решение. Жалбата
е допустима, а разгледана по същество – основателна.
Обжалваното Решение рег. № 32-118637/11.04.2022г. на
Директор на ТД Митница Варна е издадено в рамките на производство за
проверка по чл. 46 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
относно поставянето на стоки под режим „допускане за свободно обращение“ на
стоки по митническа декларация MRN 22BG002002064083R7/07.01.2022 г.
От доказателствата по делото се установява и не е
спорно между страните в производството, че на 07.01.2022г. оспорващото
дружество „Ей Ди логистик България“ ООД,
гр. Варна, декларира на режим „допускане за свободно обращение“ 26 стоки, 1004
колета, 16284 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход
Турция, с обща фактурна стойност 58452,52 EUR, с курс за митнически цели
1,95583 лв. за 1 EUR, условие на доставка СРТ Варна.
Към митническата декларация за допускане за свободно
обращение са приложени: фактура №EGK2022000000005/06.01.2022 г., сертификат
A.TR №D1329173, CMR от 06.01.2022 г., сертификат за непреференциален произход №U0720667, платежни документи за внесени държавни
вземания, износна митническа декларация 22341300ЕХ00007751, транзитна
декларация Т1 22TR3413000024888/06.01.2022г.
След деклариране на стоките е започнало производство
по оспорване на митническата облагаема стойност на част от стоките по повод на
което от вносителя са изискани допълнително документи. При анализа на
допълнително събраните документи митническите органи са извършили констатации
на несъответствия, според тях, свързани с банковото разплащане и автентичността
на представения международен договор за покупко-продажба между контрагентите от
01.06.2021г. Във връзка с това е направено искане до Централно митническо
управление в Агенция „Митници“ – София за отправяне на запитване по линия на
международното сътрудничество до митническата администрация на Република
Турция. Съответно, до постъпване на
отговор по запитването, на основание чл.54 ал.1 т.5 от АПК, с обжалваното решение е спряно производството по
издаване на решение по митническа декларация MRN 22BG002002064083R7/07.01.2022 г.
При така установените обстоятелства, от правна страна
съдът намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, пред
който е образувано спряното производство за проверка на митническата
декларация. Спазени са изискванията за писмена форма и съдържание на акта, като
в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му, което
позволява осъществяването на съдебния контрол. Не се твърдят и при служебната
проверка не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, които да
доведат до отмяна на решението за спиране само на това основание.
Обжалваното решение обаче е необосновано с оглед
представените в преписката доказателства и е издадено в противоречие с
приложимите материалноправни норми.
Съгласно чл.
54, ал. 1, т. 5 от АПК, административният орган спира производството при
наличие на образувано друго административно или съдебно производство, когато
издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Второто
изречение от същата разпоредба гласи, че спирането на административното
производство се постановява след представяне на удостоверение за наличие на
образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано.
Запитването по
линия на международното сътрудничество до митнически орган на друга държава не
представлява административно или съдебно производство по смисъла на чл. 54, ал.
1, т. 5 от АПК. Адресираното до орган на друга държава, искане за получаване на
информация не завършва с административен или съдебен акт, съдържащ констатации
и разпореждания, които трябва да бъдат взети предвид при допълнителната
проверка. При благоприятно развитие на запитването, компетентният митнически
орган би могъл да получи документи и сведения, въз основа на които би следвало
сам да прецени основателността на възникналите у него съмнения относно
митническата стойност и автентичността на представените документи. Възможно е
обаче отговор по запитването да не постъпи. Предвид това, запитването по линия
на международното сътрудничество е сходно по естеството си със събирането на
документи и сведения от неучастващо в производството лице, което не е
предвидено като основание за спиране на производството.
Дори да се
приеме, че запитването по линия на международното сътрудничество е своеобразно
административно производство, не е изпълнено условието по чл. 54, ал. 1, т. 5
от АПК за удостоверяване на висящността му от органа, пред който то е
образувано, тоест органа, който би следвало да издаде крайния акт в това
производство, преюдициален за спряното производство. Такова удостоверение в
преписката няма. Нещо повече, липсват и доказателства запитване до митническата
администрация на Република Турция да е изпратено и да е постъпило при нея.
Представени са само писма от ТД Митница Варна до ЦМУ с искане за извършване на
проверка по линия на международното сътрудничество. Тези писма са
кореспонденция между органи в системата на българската митническа администрация
и не могат да бъдат ценени като доказателство за висящо пред турската митническа
администрация искане за проверка.
По гореизложените съображения съдът намира, че не е
налице предпоставката за спиране на производството на основание чл. 54, ал. 1,
т. 5 от АПК и жалбата е основателна. След отмяна на решението преписката следва
да бъде върната на административния орган за продължаване на производството по
издаване на решение към MRN 22BG002002064083R7/07.01.2022 г. и произнасяне в законоустановения срок.
Предвид
изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно
и следва да бъде уважено. Поради това ответната страна следва да бъде осъдена
да му заплати сумата от 410лв., от които 50лв. – държавна такса и 360лв. –
адвокатско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба от „Ей Ди логистик България“ ООД – гр.
Варна, ЕИК *********, Решение рег. № 32-118637/11.04.2022г. на Директора на ТД
Митница Варна, издадено на основание чл. 54, ал.1, т.5 от АПК, за спиране на
производството по издаване на решение за декларираната стока №10, по митническа
декларация MRN 22BG002002064083R7/07.01.2022 г. и вземане под отчет на публичните
държавни вземания, до получаване на отговор по линия на международното
сътрудничество от митническите власти на Република Турция.
Връща
преписката на Директора на Териториална дирекция Митница Варна
за продължаване на производството и произнасяне в законоустановените срокове.
ОСЪЖДА ТД Митница Варна
да заплати на „Ей Ди Логистик България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.“Девня“ № 8, офис 110, представлявано от Диана
Георгиева Аврамова сумата от 410,00лв. / четиристотин и десет/, представляваща
разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: