№ 13813
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110100807 по описа за 2025 година
Предявени са от И. С. Б. срещу „...........“ ЕООД обективно евентуално съединени
установителни искове, както следва 1/ главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 997554 от 10.01.2024 г.
поради противоречие със закона; 2/ евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и
пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6, предвиждаща заплащане за
предоставяне на обезпечение в двудневен срок и чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски
кредит № 997554 от 10.01.2024 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне
на обезпечение поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави; обективно
кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 211,00 лв., представляваща дадена без
основание сума по Договор за потребителски кредит № 997554 от 10.01.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на 10.01.2024 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 997554 при следните параметри: размер на кредита: 800 лева;
годишен процент на разходите: 63,36 %; фиксиран лихвен процент: 50 % при срок на
кредита от 6 месеца, и вид на вноската „месечна“, брой вноски 6, с падеж на първата вноска
12.02.2024 г. и падеж на последната вноска 10.07.2024 г., платими както следва: 2 вноски по
33,33 лева и 4 вноски по 221,26 лева. Излага, че съгласно чл. 6 от Договора е следвало да
бъде предоставено едно от следните обезпечения: „1. Безусловна банкова гаранция, издадена
от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит,
включваща договорената главница и лихва или 2. Поръчителство на едно или две физически
лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител -
1
осигурителният доход следва да е в размер на не по- малко от три пъти размера на
минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти
минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за
кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит,
сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен ”, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. Да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера
на получавания от тях доход. Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще
предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 2 (два) дни от сключване на настоящия
договор.“ Твърди, че при непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 18, ал. 1 е дължима
неустойка в размер на 512,30 лв.
Сочи, че нито в Договора, нито в СЕФ, не е посочено какво включва ГПР, в частност
дали включва неустойката. Излага, че към дата на предявяване на иска е заплатил сума в
общ размер на 1011,00 лв. Оспорва договора за кредит като нищожен поради противоречие с
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Аргументира, че уговорената неустойка
представлява скрито възнаграждение за кредитодателя, като излага, че би могла да бъде и
добавка към възнаградителната лихва. С оглед изложеното счита, че неустойката следва да е
включена в размера на ГПР или ГЛП. Подробно излага, че неправилно посоченият размер на
ГПР води до нищожност на целия договор за кредит, като в този смисъл се позовава на
практика на СЕС. Обръща внимание, че изискванията за 2 предоставяне на едно от
посочените в договора обезпечения, са на практика невъзможни за изпълнение. Оспорва
клаузата, уреждаща неустойката като нищожна и поради накърняване на добрите нрави,
като сочи още и че клаузата е неравноправна. Посочването на размер на ГПР, който не е
реално прилаганият, сочи, че представлява заблуждаваща търговска практика. В условията
на евентуалност оспорва клаузите на чл. 6 и на чл. 18, ал. 1 от Договора като нищожни
поради противоречие със закона и накърнява на добрите нрави. Излага, че неустойката
излиза извън присъщите функции. В допълнение сочи, че такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Счита, че на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане
само на чистата стойност на кредита или на сумата от 1000 лв., поради което претендира
надплатената сума в размер на 211,00 лв. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива подробни
съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните
изисквания. Твърди, че клаузите са индивидуално уговорени. Подробно излага, че клаузата
уреждащата неустойката, не е част от същественото съдържание на договора, поради което
2
счита, че евентуалната нищожност, не влече нищожност на целия договор. Счита, че
неустойката не следва да бъде част от ГПР. Не оспорва извършените плащания в сочения от
ищеца размер. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 10.01.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
997554 при следните параметри: размер на кредита: 800 лева; годишен процент на
разходите: 63,36 %; фиксиран лихвен процент: 50 % при срок на кредита от 6 месеца, и вид
на вноската „месечна“, брой вноски 6, с падеж на първата вноска 12.02.2024 г. и падеж на
последната вноска 10.07.2024 г., платими както следва: 2 вноски по 33,33 лева и 4 вноски по
221,26 лева.
Видно, че съгласно чл. 6 от Договора е следвало да бъде предоставено едно от следните
обезпечения: „1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер
на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и
лихва или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер
на не по- малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При
двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в
размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са
поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са
кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице
неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен ”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. Да представят служебна бележка от работодателя
си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1
обезпечение в срок до 2 (два) дни от сключване на настоящия договор.“ При
непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 18, ал. 1 е дължима неустойка в размер на
512,30 лв.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В посочената разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се съдържа гаранцията
за определяне на годишния процент на разходите по кредита като част от договора, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. В
чл. 19, ал. 4 от ЗПК се определя, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Размерът на законната лихва
се изчислява, като към основния лихвен процент се прибавят 10 пункта, което означава, че
ГПР в процесния договор за кредит надвишава максимално определения петкратен размер.
Като съдържание ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
3
бъдещи, които на свой ред в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК законодателят е
дефинирал като „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит…“.
Във връзка с горепосочените разпоредби съдът е изследвал и практиката на Съда на
Европейския съюз по отношение на прилагането на Директива 2008/48 (отменила
Директива 87/102) относно договорите за потребителски кредити. Осигуряването на
предварителна информация за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен
съгласно единна математическа формула, е от основно значение за потребителя. Това е така,
защото от една страна потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо кредитора,
както от гледна точка на способността му да преговаря, така и от степента му на
информираност. Това го принуждава да приеме условия, установени предварително от
кредитора, без да може да повлиява на съдържанието им (в този смисъл решения по дела С-
377/14, С-32/14, С-34/13 и С-226/12).
Целта на ГПР следва да се изведе от Съображения 19, 20, от Директива 2008/48, които
гласят следното:
„(19) За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно
знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за
кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на
възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор,
тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите [(ГПР)],
приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в [Европейския съюз]. […]
(20) Общите разходи по кредита за потребителя следва да включва всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с
изключение на нотариални разходи. […]
Съгласно Чл.3 от Директивата, буква ж) „общи разходи по кредита за потребителя“
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия;
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/2019 г., в понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Определение от 16.11.10г. по дело С – 76/10 – Словакия, което предвижда ,че Директива
87/102 за потребителския кредит, изменена с Директива 98/7/ЕО /сега директива 2008/48/ЕО/
трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд служебно да прилага
4
разпоредбите, които транспонират във вътрешното право чл.4 от последната директива и
предвиждат, че непосочване на ГПР в договор за потребителски кредит, предоставеният
кредит се счита за освободен от лихви и разноски. ГПР е уреден свръх повелителни норми
на закона – чл.19, ал. 4 ГПК, поради което съдът следи служебно за нейното спазване. В този
смисъл Решение от 4.10.2007 г. по дело C‑429/05 на СЕС, с което се постановява, че на
защитата на потребителите предвидена в Директивата за потребителския кредит следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да
преценява да ли са спазени специалните изисквания.
Кредиторът има задължение да посочи по ясен и разбираем за потребителя начин
всички разходи, включени в ГПР, за да може длъжникът да направи преценка преди
сключване на договора. Включването на клаузи по съдържание с кратки срокове и високи
изисквания за изпълнение на задължения за предоставяне на обезпечение от страна на
кредитополучателя, които при неизпълнение да носят допълнителна финансова тежест по
кредита за длъжника, са в нарушение на гореизброените задължения за кредитора при
потребителски заем. Обратното виждане би противоречало както на предвидените гаранции
в ЗПК за защита на по-слабата страна, така и на тълкуването в горепосочената съдебна
практика. Налага се извод, че уговорките на чл. 6 от договора нямат друга цел освен
създаване на привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнителна
погасителна вноска към погасителния план по основния договор, т. е. последната разкрива
характеристиките на скрито възнаграждение за ползването на заетата сума (виж в този
смисъл определение № 11696 от 05.10.2023 г. по ч. гр. д. № 866/2023 г. на СГС).
Приема се, че кредиторът като професионалист, е длъжен да направи преценка на
възможността на кредитополучателя да върне кредита, съответно да даде надлежно
обезпечение на предоставения му кредит. Предвиждането на санкция за потребителя, ако не
осигури обезпечение, всъщност цели освобождаване на кредитора от изпълнение на
задължението му по чл. 16 от ЗПК и чл. 8 от Директива 2008/48 и е опит за прехвърляне на
същото в отговорност на потребителя. В тежест на кредитора е да проучи предварително
финансовото състояние на потребителя, да изиска обезпечение на задълженията по договора
за кредит най-късно към момента на сключването му и да не допуска предоставяне на
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността. Прехвърлянето на
неблагоприятните последиците от неизпълнение на това задължение на кредитора в
патримониума на потребителя е в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно която всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
С оглед изложеното, задължението от договора не е свързано с неизпълнението на
договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който не е включен в
годишния процент на разходите, нито в общата сума на заем, дължима от потребителя към
деня на сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на
разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума, те не
могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и
достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от
договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му.
В случая уговорката за обезпечаване на вземането е задължително условие за получаване на
сумата, доколкото е част от типизираните общи условия на договора, а и дължимата
неустойка поради неизпълнението на това задължение е изначално определена да се дължи
5
разсрочено, заедно с всяка една от погасителните вноски, като е вкюлчена изрично в
погасителния план към договора. Дължимостта на тази неустойка е свързана с неизпълнение
на задължения, които очевидно са неизпълними от страна на длъжника, и имено затова е
включена и в погасителния план. Тоест е очевидно известно на кредитора, че този разход,
ще възникне, както е сигурен и неговият размер.
Целта на ГПР следва да се изведе от Съображения 19, 20, от Директива 2008/48, които
гласят следното:
„(19) За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно
знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за
кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на
възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор,
тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите [(ГПР)],
приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в [Европейския съюз]. […]
(20) Общите разходи по кредита за потребителя следва да включва всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с
изключение на нотариални разходи. […]
Съгласно Чл.3 от Директивата, буква ж) „общи разходи по кредита за потребителя“
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия;
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/2019 г., в понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Клаузата в договора, с която е предвидено потребителят да дължи неустойка на
кредитора при неосигуряване на обезпечение в тридневен срок след сключването му, е
уговорена във вреда на длъжника и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
В случая уговорката за обезпечаване на вземането е задължително условие за получаване на
сумата, доколкото е част от типизираните общи условия на договора, а и дължимата
неустойка поради неизпълнението на това задължение е изначално определена да се дължи
разсрочено, заедно с всяка една от погасителните вноски, като е включена изрично в
погасителния план към договора. Дължимостта на тази неустойка е свързана с неизпълнение
на задължения, които очевидно са неизпълними от страна на длъжника, и именно затова е
включена и в погасителния план. Тоест е очевидно известно на кредитора, че този разход,
6
ще възникне, както е сигурен и неговият размер, който се равнява на нова главница, тосет е
скрита възнгардителна лихва.
С оглед изложеното, задължението по чл. 5 от договора не е свързано с неизпълнението на
договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който не е включен в
годишния процент на разходите, нито в общата сума на заем, дължима от потребителя към
деня на сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на
разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума, те не
могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и
достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от
договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му.
С оглед посоченото съдът смята, че неустоечната клауза в чл. 6, ал. 2 от Договора за
потребителски кредит страните са имали намерение да заобикалят правилата на чл. 19, ал. 4
ЗПК и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и да уговорят по-висок размер на разходите по кредита от
нормативно допустимия, като в него не включат всички разходи, дължими от потребителя.
Поради това при изчисляването на ГПР кредиторът е следвало да съобрази
неустойката от Договора. Съгласно нея кредитополучателят е длъжен в двудневен срок от
сключване на договора да предостави едно от обезпеченията – безусловна банкова гаранция
или поръчител с изброени високи условия, на които да отговаря.
Ако дължимата сума по тази неустойка се включи в ГПР, то същият ще е в размер на 832,93
%, а не посочените в Договора 63,36 %. Без включване на възнаграждението по клаузата за
неустойка потребителят не би могъл да направи обективна и ясна преценка за
произтичащите икономически последици от договора, а по този начин се ограничава и
правото му да вземе предварително информирано решение. В този смисъл неоспорената
експертиза по делото.
Съгласно приложените по делото Погасителен план и Тарифа на таксите за
допълнителните услуги, предоставяни от кредитодателя, дължимата неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е била предварително
изчислена на вноски, наред с погасителните вноски по кредита.
Това е допълнителен аргумент, че на кредитора е било предварително известно, че този
разход ще възникне и е следвало да бъде включен при определяне на ГПР. Съдът приема, че
така уговореното възнаграждение няма характера на неустойка, а цели да се кумулира със
задължението, изчислена като размер от погасителните вноски, в отклонение от
обезпечителната, обезщетителната и наказателната функция, която неустойката би следвало
да има, което е отклонение от принципа на добросъвестността.
С оглед наличието на установено заобикаляне на закона следва да се постави и
въпросът - каква е правната последица от заобикалянето на закона, дали само
недействителност на дадена клауза или прилагане на последиците от заобиколната норма в
случая това са санкциите, предвидени при неточно посочен ГПР в чл. 22 ЗПК във вр. 23 ЗЗД
– освобождаване на договора от лихви и разноски и задължение за връщане само на чистата
главница.
За да гарантира тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава
държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази
директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани
договорите, „по-конкретно чрез включване на усвоявания или договори за кредит, попадащи
в приложното поле на настоящата директива, в договори за кредит, чийто характер или цел
би позволил да се избегне изпълнението “. От обяснителния меморандум към
предложението на Комисията за Директива 2008/48 е видно, че целта на тази разпоредба е да
се гарантира, че изключенията от приложното поле на тази директива[1]. В този смисъл
7
Решение от 11 септември 2019 г., Lexitor (C‑383/18, EU:C:2019:702, т. 30).
Предвид изложеното съдът намира, че при заобикаляне на законова разпоредба,
имплементираща Директивата за потребителски кредит, следва съдът служебно да приложи
последиците от нарушаването на заобиколената разпоредба, като обяви целия договор за
недействителен за действителното нарушение по чл. 22 ЗПК не посочен ГПР съобразно
правилата на директивата. Само по този ще се постигне реално недопускане на
заобикалянето на закона и ще се гарантира целите на директивата за потребителския кредит.
Като целите на директивата освен ефективна защита на потбителя са и защита на
конкуренцията, това прилагане осигурява равно третиране на търговците нарушаващи
правилата на Директивата за потребителски кредит и еднаква защита на потребителите,
станали жертва на тези нарушения, без значение договорния път по който се е стигнало до
самото нарушение, дали чрез предвиждане на неустойка, застраховка или допълнителна
услуга, които обаче не са включени в ГПР, а са ясни едностранно поставени условия за
сключване на договора при конкретните параметри.
В обобщение: Недопускането на злоупотребата с право изисква съдът да третира по
еднакъв начин правните последици с оглед действителното намерение на страните и
истинската им цел, за да се постигне справедливо и еднакво третиране на всички търговци ,
като само по този начин може да се постигне ефективно спазване на правото на ЕС. В случая
разхода за неустойка е именно финансова тежест а длъжника, която възниква със сигурност,
което няма как да се третира като обезщетение, тъй като то няма такава функция, доколкото
е ясно, че вреди няма от неизпълнение на акцесорно задължение, което е в тежест на
кердитоателя. При това положение не може да се допусне да се избегнат правните
последици от нарушението съответно да се избегне съответната санкция недействителност
на целия договор. В този смисъл и Заключение на генералния адвокат L. Medina,
представено на 12 януари 2023 г. по дело C-598/21 на СЕС. В този смисъл изрично Решение
на Съда на ЕС по нидерландско дело ( C‑409/23)
В този смисъл отговорът на поставения въпрос не зависи от това дали ищецът
претендира съответния разход или неустойка, защото възпиращия ефект на санкцията и
нужда от ефективно прилагане на правото на ЕС изискват санкцията да се налагат за
нарушението при самото договаряне, което е в отклонение на изискванията на Директивата
за потребителския кредит, като аргумент за това е и аналогичната практика на СЕС по
неравноправните клаузи, като част от тях не се претендират.
Разпоредбите на Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да се определи
дали неустойката, която потребителят трябва да заплати при неизпълнение на задълженията
си, е неоснователно висока по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към тази
директива, следва да се прецени кумулативното действие на всички клаузи за неустойка в
съответния договор за кредит, независимо дали кредиторът действително настоява те да
бъдат изпълнени изцяло, и че при необходимост съгласно член 6, параграф 1 от посочената
директива националните съдилища трябва да вземат всички мерки, които се предвиждат при
констатиране на неравноправността на някои клаузи, като оставят без приложение всички
признати за неравноправни клаузи, за да се уверят, че потребителят не е обвързан от тях. В
този смисъл Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016 г. по дело С-377/14. Тези аргументи
важат и при нарушенията на Директивата за потребителския кредит. В този смисъл Решение
от 4.10.2007 г. по дело C‑429/05 на СЕС. Haчиcлявaнe нa дoпълнитeлни лиxви и нeycтoйĸи
пo oтпycнaти зaeми бeз ĸpeдитнитe дpyжecтвa дa ги вĸлючвaт в гoдишнитe paзxoди зa
пoгacявaнeтo им, e нapyшeниe нa Диpeĸтивa 2008/48/EO нa EΠ и cъвeтa. Toвa cлeдвa oт
peшeниe нa Cъдa нa EC пo нидepлaндcĸo дeлo ( С‑409/23)
8
Във връзка с изложеното съдът приема, че дължимата неустойка следва да се включи
към ГПР, а липсата в процесния случай е в противоречие с императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
От това произтича и недействителността на договора за потребителски кредит на
основание чл. 22 ЗПК – в този смисъл определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. №
578/2022 г. на ВКС, III г. о. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая потребителя е платил общо сумата от 1011 лв., като е дължал сумата от 800
лв., чистата главница, следователно има надплащане на сумата от 211 лв., която подлежи на
връщане като платено без основание.
С оглед гореизложеното съдът
[1] Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на
законовите, подзаконовите и административните разпоредба на държавите членки относно
потребителските кредити, COM (2002) 443 final (ОВ C 331 E, 2002 г., стр. 200), стр. 221.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26 ал.1, предл.1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във
вр. с чл. 22 от ЗПК Договор за потребителски кредит № 997554 от 10.01.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 пр.3 ЗЗД „...........“ ЕООД с ЕИК ......... да плати
на И. С. Б., с ЕГН: **********, сумата от 211 лв., платени без основание по Договор за
потребителски кредит № 997554 от 10.01.2024 г., както и сумата 440 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА „...........“ ЕООД с ЕИК ......... да заплати на адв. М. Д. Д. сумата от 480 лв.
на осонавние чл. 38, ал.1 ,т. 3 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9