Решение по дело №326/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 311
Дата: 27 декември 2019 г. (в сила от 27 декември 2019 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20197120700326
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 27.12.2019 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                        СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Павлина Петрова, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело  326 по описа на КАС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от В.В.А. от ***, чрез пълномощник, против Решение №2153-08-129/19.08.2019 г. на директора на ТП НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №***/***г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Намира последния акт за необоснован, тъй като справката за задграничните й пътувания, издадена от ОДМВР – ***, не отговаряла на действителното фактическо положение, а административния орган се е произнесъл, без да изясни всички факти и обстоятелства по случая. Счита, че информацията в последната справка е непълна, защото в нея не били отразени всички нейни влизания и излизания от страната. Сочи, че пътуванията в чужбина не са основание за отказ да се изплаща полагащо се обезщетение, както и че не е доказано тези пътувания да не са свързани с развиваната стопанска дейност. Твърди, че към датата на настъпване на осигурителното събитие е била осигурено лице, по смисъла на КСО, в т.ч. и за рисковете общо заболяване и майчинство и отговаря на изискванията на чл.48а КСО. Прави искане за отмяна на оспореното решение. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, като твърди, че отговаря на всички изисквания за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Сочи, че не са налице основанията за изплащане на исканото обезщетение, тъй като от 14.04.2018 г. до настъпване на осигурителното събитие на 31.10.2018 г., жалбоподателката не е пребивавала на територията на страната и не е упражнявала трудова дейност, като земеделски стопанин. С оглед липсата на реално упражнявана трудова дейност, за лицето не е възникнало и осигуряване, респ. право на парично обезщетение за бременност и раждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Предмет на производството пред съда е Решение № 2153-08-129/19.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена подадената от В.А. жалба срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. С последното разпореждане, във вр. с подадено Удостоверение /приложение №11, към чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с  вх.№*** от *** г. и на основание чл.40, ал.3 от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане, за остатъка от 410 календарни дни, поради това, че към 31.10.2018 г. - датата на настъпване на осигурителното събитие, лицето не е упражнявало дейността, за която е регистрирано, а  регистрацията е извършена единствено с цел придобиване на осигурителни права за получаване на парични обезщетения. Прието е поради горното, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл.48а КСО, тъй като не е упражнявало трудова дейност и няма право на парично обезщетение за периода на бременност и раждане, за разликата от 135 до 410 календарни дни.  В оспореното решение, постановено по повод жалба против разпореждането, административният орган е възприел горните констатации, с оглед представената от ОД МВР - Кърджали справка рег.№*** /*** г., касаеща задграничните пътувания на лицето, като стигнал до извода, че жалбоподателката няма право на исканото парично обезщетение и правилно е било отказано изплащането му. 

Установи се от приложените по делото справки от информационната система на НОИ, че жалбоподателката има 12 месеца осигурителен стаж до датата на настъпване на осигурителното събитие, както и че от 13.02.2018 г. е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“.

С Удостоверение /приложение №11, към чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/ с  вх.№*** от *** г., жалбоподателката е заявила изплащането на парично обезщетение по чл.50 КСО за бременност и раждане, за остатъка до 410 календарни дни, считано от 31.10.2018 г., за детето Й. Ч., родено на *** г.  

Според т.5 на приложената справка рег.№*** /*** г., издадена от ОД МВР-Кърджали, за периода от 01.08.2018 г. до 07.07.2019 г., както и от приложеното копие от задграничния паспорт на В.А., на 12.02.2018 г. е регистрирано влизане  на жалбоподателката от територията на Република България, през ГКПП *** и излизане на 17.02.2018 г., през същото ГКПП. Следващо влизане в страната е отбелязано в задграничния паспорт на 11.04.2018 г. и излизане - на 14.04.2018 г., през ГКПП ***, като на 07.07.2019 г. лицето е влязло отново в Р България, през същото ГКПП.

Според показанията на разпитаната като свидетел - Г. А. Х., жалбоподателката А. се регистрирала като земеделски производител в началото на 2018 г., като отглеждала 20-30 кокошки в ***. Пътувала е до *** и обратно, като от началото на 2018 г. до края на същата година, не е била в селото. Последното си дете е родила в ***, ***, където живеела и ***. Съдът кредитира тези показания, като съответстващи на другите доказателства по делото.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. 

Разгледана по същество е неоснователна.

В случая между страните няма спор, че жалбоподателката е регистриран земеделски производител, избрала е да се осигурява и за риска общо заболяване и майчинство, както и че за периода на регистрацията е внесла осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице.

За да откаже исканото обезщетение за бременност и раждане, за остатъка от 410 календарни дни, административният орган е приел, че към датата на настъпване на осигурителното събитие, лицето не е упражнявало трудовата дейност, за която е регистрирано, поради което не е осигурена за общо заболяване и майчинство, и не отговаря на условията на чл.48а КСО.

Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

 Установи се от приложената по делото справка за презграничните пътувания на жалбоподателката, че в периода от регистрирането й като земеделски стопанин на 13.02 .2018 г. до настъпването на осигурителното събитие, лицето е пребивавало в страната 10 дни, както следва: влязло е в страната на 12.02.2018 г. и е излязло през ГКПП *** на 17.02.2018 г.  Следващо влизане в страната е отбелязано в задграничния паспорт на 11.04.2018 г. и излизане - на 14.04.2018 г., през ГКПП ***, като едва на 07.07.2019 г. лицето е влязло отново в Р България, през ГКПП ***.

Така отразените в справката данни се потвърждават и от приложените по делото писмени доказателства, и не се опровергават от показанията на свидетелката Х. Горните пътувания са отразени и в задграничния й паспорт, според данните в който, за времето от 17.02.2018 г. до 11.04.2018 г., както и от 14.04.2018 г. до 07.07.2019 г., жалбоподателката се е намирала в ***, където на *** г. е родила детето Й. В тази връзка не се установи и твърдяната от жалбоподателката непълнота на посочените в справката данни, за относимия период. 

При тези факти, правилно е отказано изплащането на парично обезщетение по чл.50, ал.1 КСО, тъй като жалбоподателката не е упражнявала дейността, за която е регистрирана, понеже не е била на територията на Република България, за посочените по-горе периоди. Дори да се приеме, че за времето от 13.02.2018 г. до 17.02.2018 г. е започнала да извършва заявената дейност, то за периода от 17.02.2018 г. до 11.04.2018 г., както и от 14.04.2018 г. до 07.07.2019 г., няма основание да се направи извод, че е продължила осъществяването й, като внасянето на осигурителните вноски, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение, предвид изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР КСО.

От изложеното следва че жалбоподателката не е осигурено лице и към момента на настъпването на осигурителния риск не отговаря на изискванията на чл. 48а от КСО за получаване на обезщетението по чл.50, ал.1 КСО, за бременност и раждане.

По изложените съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, с оглед заявеното искане и на основание чл. 143, ал.4 АПК,  чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24  от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се следват деловодни разноски в размер на 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение.

           Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

                                          Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.А. от ***, против Решение №2153-08-129/19.08.2019 г. на директора на ТП НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №***/***г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали, като неоснователна.

        ОСЪЖДА В.В.А. от ***, ЕГН **********, да заплати на ТП НОИ - Кърджали, деловодни разноски в размер на 100 лв.

             На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

С  Ъ Д  И  Я :