Р Е Ш Е Н И Е
Номер 337 09.03.2020 година Град Елхово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският
Районен съд четвърти граждански състав
На двадесети
декември две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни
заседатели
при
секретаря Т.Владева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
142 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Настоящото
производство е образувано въз основа на депозирана в канцеларията на съда на
15.03.2019г. искова молба от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ EАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,***, представлявано от ***, в качествата им на Изпълнителни
директори, действащи чрез пълномощника – адв.Н.Д. *** против И.Х.Д., с ЕГН **********,***, п.к. 8700,***вх.Г, ап.40,
с която против ответника е предявен положителен установителен иск с
правно основание чл.422 във вр.с чл.415 ал.1 т.1 вр.с чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД, вр.с чл.42 вр.с чл.5 вр.с чл.19 ал.1 от
Договор за финансов лизинг на ППС № 113405 от 02.06.2014г. и вр. с чл.121 и сл.
от ЗЗД – за установяване съществуващо в полза на ищеца на вземане от ответника за следните суми: за
сумата от 6380.77 евро, представляваща главница с вкл. ДДС - сбор от
просрочията по 13 броя последователни вноски за главница, падежирали в периода
от 02.05.2015 г. до 02.05.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в РС-Пловдив - 01.07.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането; както и за сумата от 46.90 евро,
представляваща сбор от просрочията по 5 броя последователни вноски за лихва,
падежирали в периода от 02.01.2016 г. до 02.05.2016 г., дължими по Договор за финансов лизинг №
113405/02.06.2014г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 9135/2016г. по описа
на РС-Пловдив.
Ищецът претендира и присъждане на направените по
заповедното и по настоящото производство разноски.
В исковата
молба, се твърди, че на 02.06.2014г. е сключен Договор за финансов лизинг на
пътно превозно средство***., с нотариална заверка на подписите, заверени от
нотариус С. Кисьова - Н. *** действие - PC Пловдив, ведно с Приложение № 1 и
Погасителен план, между „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" АД, с ЕИК *********, от една страна
и от друга „АГРОТЕКСТ М" ЕООД, с ЕИК *********, в качеството на
лизингополучател. По силата на така сключения Договор за лизинг „УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ" АД се е задължило да придобие и предостави за ползване срещу
възнаграждение на лизингополучателя следния лизингов обект: Земеделска техника
- нов колесен трактор с челен товарач, марка ISEKI, модел***Рама:***, вътрешен
номер***, а от своя страна „Агротекст М" ЕООД се е задължило да заплаща
договорената лизингова цена, представляваща сбор от периодични плащания, чиито
размер е посочен в Приложения № 1 и № 2, които са неразделна част от договора.
Съгласно чл. 42 от договора, ответникът И.Х.Д. е встъпил като солидарен длъжник
и на основание чл.121 - 127 от ЗЗД се е задължил подписвайки договора като
такъв, да отговаря за изпълнението на всички задължения на лизингополучателя по
договора, така както са уговорени до окончателното им погасяване.
Твърди се,
че лизинговият обект е бил предаден на лизингополучателя с приемо-предавателен
протокол от 06.06.2014г. и първоначално лизингополучателят е извършвал
плащания, но впоследствие е изпаднал в забава. Неизпълнението на посоченото
договорно парично задължение, ищецът е заявил като основание за депозиране на
заявлението по чл.417 от ГПК пред родово и териториално компетентния
РС-Пловдив, въз основа на което се е снабдил със Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 9135/2016г. по описа
на РС-Пловдив, 18 с-в. Въз основа на така издадения изпълнителен лист се сочи,
че е било образувано изп.д.№ 388/2016 г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова.
Поради обстоятелството, че против издадената по цитираното ч.гр.д. № 9135/2016
г. по описа на РС-Пловдив Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК е
било подадено в срок възражение от солидарния длъжник-ответника И.Х.Д.,
ищецът претендира установяване съществуването на паричното задължение на
солидарния длъжник - ответника Д., формиращо вземането по Заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по посоченото ч.гр.д. по описа на ПРС.
Направено е
искане за произнасяне по отношение на присъдените с издадената Заповед за
незабавно изпълнение съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 9135/2016г. по описа на РС-Пловдив, както и за присъждане
на направените по настоящото гр.д. разноски.
Ищецът с
исковата си молба е представил писмени
доказателства и е направил доказателствени искания.
Ответникът по делото И.Х.Д., с постоянен адрес ***, п.к. 8700,***вх.Г, ап.40 и с установен по
делото въз основа на извършена служебно справка по реда на Наредба
№14/18.11.2009г. в НБДН настоящ адрес ***, в предоставения му 1-месечен срок, не се е
възползвал от предоставената му
процесуална възможност и не е депозирал писмен отговор, не е взел становище по
исковете и не е посочил и представил доказателства.
В съдебно
заседание ищеца - търговец, редовно призован, не изпраща представител.
Депозирал е писмено становище, с което
поддържа предявения иск.
Ответникът,
редовно призован, не се явява. Представлява се в първото по делото с.з. от
процесуален представител - адв.П.Д.
от АК - Хасково, редовно преупълномощен от адв.К.Т. ***, който оспорва иска по
основание и размер.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
РС-Пловдив
въз основа на подадено пред него от ищеца заявление по чл.417 от ГПК, депозирано
в канцеларията на посочения РС на 01.07.2016г., е издал на основание чл.417 от ГПК Заповед №5272/04.07.2016г. по частно гр.д.№9135/2016г. по описа на
РС-Пловдив, за изпълнение за паричното задължение срещу длъжниците „Агротекст М" ЕООД и И.Х.Д., с предмет на предявения по реда на
чл.422 от ГПК положителен установителен иск въз основа на документ по т.3 на
чл.417 от ГПК - Договор за финансов лизинг № 113405/02.06.2014г., с нотариална
заверка на подписите. С издадената
заповед за изпълнение е постановено незабавно изпълнение и е издаден
изпълнителен лист от 06.07.2016г. Въз
основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изп. дело № 20168290400388 на ЧСИ Зорница Добриново с район на
действие ОС – Пловдив. Издадената заповед за изпълнение срещу „Агротекст М" е влязла в сила.
Издадената
заповед за изпълнение е връчена на ответника по настоящото производство И.Х.Д. на
07.01.2019 г. ведно с поканата за доброволно изпълнение по - горепосоченото изпълнително дело. В двуседмичния срок по чл.414 ал.2
от ГПК, на 21.01.2019г. солидарният
длъжник - ответникът Д. е депозирал възражение, в което е заявил, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Въз основа
на това оспорване е постановено разпореждане № 13827/07.02.2019г. по ч.гр.д. №
9135/2016г. по описа на РС-Пловдив, с което е предоставена на кредитора
възможност в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си против
длъжника – ответник. Разпореждането на съда
е получено от ищеца на 18.02.2019г. В дадения му едномесечен срок, на 14.03.2019г. „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" АД е депозирал пред
РС – Пловдив исковата си молба за установяване дължимостта на оспореното от
длъжника по издадената заповед - И.Х.Д. свое вземане.
От
представения по делото договор за финансов лизинг на пътно превозно средство***от
02.06.2014г. , с нотариална заверка на подписите с рег. № 3671/02.06.2014 година на нотариус Кисьова -
Н.,*** действие РС – Пловдив, с рег. №
636 на Нотариалната камара, се установява, че между ищецът „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" АД, с ЕИК *********,
като лизингодателят, „АГРОТЕКСТ М" ЕООД, с ЕИК *********, в качеството на
лизингополучателя и ответника И.Х.Д., в
качеството на солидарен длъжник е сключен Договор
за финансов лизинг на пътно превозно средство***., по силата на който
лизингодателят се е задължил да придобие и предостави за ползване срещу
възнаграждение на лизингополучателя следния лизингов обект: Земеделска техника
- нов колесен трактор с челен товарач, марка: ISEKI, модел***Рама:***, вътрешен
номер***, а от своя страна „Агротекст М" ЕООД се е задължило да заплаща
договорената лизингова цена, представляваща сбор от периодични плащания, чиито
размер е посочен в Приложения № 1 и № 2, които са неразделна част от договора.
В приложение №1 е описан лизинговия обект - Земеделска техника - нов колесен трактор с челен товарач, марка: ISEKI,
модел***Рама:***, вътрешен номер***, лизингова цена - 15513.29 евро, като е
посочено, че лизинговата цена и всички суми, посочени в договора и приложението
са определени в евро, без включен ДДС.
Срока на договора е уговорен от 02.06.2014г. до 02.06.2016г.
По силата на
чл.42 от Договора солидарният длъжник
- ответникът И.Х.Д. на основание чл.101 и
при условията на чл.121 -127 от ЗЗД се е задължил неотменно и безусловно да отговаря солидарно
с лизингополучателя за изпълнението на всички
задължения на лизингополучателя по договора така като са уговорени от момента на възникването им до окончателното им погасяване, като при неспазване на условията
на договора от лизингополучателя да изплати задълженията произтичащи от
неспазването на тези условия. Предвидено е
че солидарният длъжник отговаря
за всички последици от неизпълнението на задълженията на лизингополучателя,
както отговаря лицингополучателя. Както
и че ще отговаря солидарно за всяко плащане
в уговорените срокове независимо
от това дали лизингополучателят е получил
уведомление, фактура или актуализиран погасителен план .
По силата на
чл.5 от договора лизингополучателя се е задължил да заплаща встъпителна вноска, комисионна за
управление и други такси да обслужване на лизинговия договор, съгл. Тарифата и Приложение №1 към договора, застрахователни премии, разходи за
предварително финансиране, съгл. Приложение №
1 от договора, ДДС върху главница и лихви и финансиран от
лизингодателят ДДС, периодични лизингови вноски формирани от главница, лихви и
ДДС, посочени в Приложение № 2
/погасителен план/ от договора, както и всички други
разходи дължими периодично или еднократно съгласно договора. Страните
са се договорили /чл.5 ал.5 от
договора/ когато плащането не е достатъчно,
за да покрие всички задължения на лизингополучателя погасяването на
задълженията да се извършва в следния ред:
начислена законна лихва за забава,
договорна неустойка /лихви/ за забава, неустойка по повод неизпълнение или разваляне на договора, други
разходи свързани с
придобиването/използването на лизинговото имущество /напр.
застрахователни премии, банкови разноски, такси, данъци и др. държавни
вземания, свързани с придобиването, собствеността и ползването на лизинговия
обект, дължими глоби и др. административни наказания, предявени във връзка с
отдаденото на лизинг имущество/,
просрочена лихва, просрочена главница,
редовна лихва и редовна главница, съдебни разноски, като е договорено и
че лизингодателят по своя преценка може да промени реда за погасяване на
задълженията на лизингополучателя.
По силата на
чл. 19 от Договора лизингополучателя се е задължил да заплаща в срок всички лизингови вноски, разноските свързани
с ползването на лизинговия обект, вкл. данъци и такси и др. плащания, всички
разходи за застрахователни премии, данъци, такси и др., разноски свързани със собствеността,
първоначалното придобиване,
регистрацията, пререгистрацията,
застраховането, транспорта и
използването на лизинговото имущество, различни от покупната цена
уговорена между лизингодателя и доставчика; да заплаща всички данъци, такси,
глоби и др. разноски, възникнали във
връзка и в периода на използването на обекта на лизинга до момента на придобиване на собствеността,
респ. до момента в който лизингодателят си възстанови владението върху
лизинговия обект; както и да заплаща
глоби, имуществени санкции и други
административни наказания във връзка с използването на лизинговото имущество,
всички банкови разходи, извършени
от лизингодателя, свързани с плащания по
договора за лизинг, както и всякакви други разноски свързани със сключването, обслужването, изпълнението и
прекратяване на договора за лизинг.
Договора и
приложенията към него са тристранно
подписани и не са оспорени. Неразделна част от договора е и приет Погасителен
план-Приложение №2 към договора, който е тристранно подписан с нотариална
заверка на подписите и не е оспорен.
Представен е и приемо-предавателен протокол към договора от 02.06.2014г., видно
от който лизинговия обект е предаден на лизингополучателя във функционално и
годно за ползване състояние.
Видно от
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на назначената съдебно
- счетоводна експертиза, по което
страните не са имали възражения и което съдът възприема изцяло, като
компетентно и обосновано е установено, погасените задължения по договор №
1133405/02.06.2014г. в периода 02.06.2016 година са в размер на общо –
24450.00лв., от които: застраховки, данъци и такси- 1385.74лв, неустойка за
забава - 563.15лв., встъпителна вноска – 10440.00 лв., възнаградителна лихва по
фактури – 1247.16лв. и главница – 10813.95лв. Към 03.06.2016г. /датата следваща
изтичането на срока на договора/ падежиралите и неплатени задължения по договор
№ 1133405/02.06.2014г. са в размер на общо – 15.765.81лв., от които:
застраховки, данъци и такси - 684.10лв, неустойка за забава по чл.30, ал.1, б.А
– 1439.24лв., възнаградителна лихва по фактури – 96.35лв. и главница –
13546.12лв. Видно от таблица 10 към заключението посочената по горе сума за
възнаградителна лихва от 96.35 лв., е формирана от 6 месечни вноски с падежи 2-ро число на
месеца в периода януари - юни 2016 г.
вкл., като незаплатените вноски за възнаградителна лихва с падежи от
02.01.2016г. до 02.06.2016 година /т.е. за периода на исковата
претенция/ възлизат на сумата 91.73лв. Видно от таблица 11 от заключението главницата от 13546.12 лв. е формирана от 14 неплатени
месечни вноски за главница падежирали в периода 02.05.2015г. до 02.06.2016г.
вкл., съответно падежиралите вноски за
главница в периода 02.05.2015 г. до
02.05.2016г. вкл. /т.е. за периода на исковата претенция/ са в размер на 12479,74 лв.
За периода
03.06.2016г.-18.11.2019 г. е начислена и законна лихва в размер на 4 501.06 лв.
Към
18.11.2019 г. общият размер на задълженията по Договор за финансов лизинг***.
е в размер на 24
363.46 лв., от които просрочена главница
– 13546.08лв. , просрочена
възнаградителна лихва - 96.35 лв. неустойка
за забава - 1469.28лв., други задължения
/такси, данъци, застраховки и
др./ - 4501.06лв. и съдебни
разноски - 4096.59лв. С парична сума в размер на 11600.00 лв.,
получена от вторичната реализация на лизинговия обект на 24.01.2019г. са били
погасени следните вземания на кредитора – ищец: просрочена главница - 5 543.84
лв., просрочена възнаградителни лихви - 96.35лв., неустойка за забава чл.30 ал.1, б.А - 1439.28лв.,
застраховки, данъци и такси - 684.10лв., законна лихва за забава - 3836.43лв.
Към 18.11.2019 година, след извършено погасяване със сумата от 11600.00 лв. на
част от задълженията по договора са останали непогасени задължения по процесния
Договор за финансов лизинг***. в размер на 12 763.46 лв., от които: просрочена
главница - 8002.24 лв., законна лихва за забава до 18.11.2019 г. - 664.63 лв.,
съдебни разноски, адв.възнаграждения и др.- 4 096.59 лв.
Заключението
на вещото лице е че размерът на непогасената главница с вкл.ДДС, представляваща
сбор от 13 бр. просрочени последователни вноски, падежирали в периода
02.05.2015 г - 02.05.2016 г., е в размер на 12 479.74 лв., равняващи се на 6
380.79 евро, а размерът на непогасената
договорна лихва, представляваща сбор от 5 бр. просрочени последователни вноски,
падежирали в периода 02.01.2016 г- 02.05.2016 г., е в размер на 91.73 лв.,
равняващи се на 46.90 евро.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е
сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр.с
чл.415 ал.1 т.1 вр.с чл.124 ал.1 от ГПК,
вр. чл.79 от ЗЗД, вр.с чл.42 вр.с
чл.5 вр.с чл.19 ал.1 от Договор за финансов лизинг на ППС № 113405 от
02.06.2014г. и вр. с чл.121 и сл. от ЗЗД – за установяване съществуващо в полза
на ищеца на вземане от ответника за
сумата от 6380.77 евро, представляваща главница с вкл. ДДС и явяваща се сбор от 13 броя просрочени
последователни вноски за главница, падежирали в периода от 02.05.2015 г. до
02.05.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК в РС-Пловдив - 01.07.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането и за сумата от 46.90 евро, представляваща сбор от 5 броя просрочени
последователни вноски за лихва, падежирали в периода от 02.01.2016 г. до
02.05.2016 г., дължими по Договор за
финансов лизинг № 113405/02.06.2014г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 9135/2016г. по описа на РС-Пловдив.
Предявеният
иск е допустим. Същият е предявен е от
заявител по заповедното производство, в
законния едномесечен срок от уведомяването му от съда за оспорване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК. Ответникът е оспорилият заповедта длъжник.
При
разглеждането на положителния установителен иск по реда на чл.422 ГПК, във вр.
чл.415 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже при пълно и пряко доказване факта на
наличието на съществуващо вземане от ответника основано на договорно
правоотношение за финансов лизинг на ППС
- Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство***., с
нотариална заверка на подписите, в което
ответникът Д. е встъпил като солидарен длъжник. В тежест на ищеца е да докаже
и че вземането му, произтичащо от
Договора за финансов лизинг на пътно превозно средство***., е изискуемо в
претендирания размер на главницата и договорната лихва, а ответника-длъжник, че е изпълнил договорните си задължения, ако е налице
изпълнение.
В настоящият
случай отговорността на ответника е ангажирана в качеството му на
солидарен длъжник.
Съгласно чл.
101 от ЗЗД, трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по
съглашение с кредитора или с длъжника. При неизпълнение, кредиторът може да
търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).
Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден
договор за встъпване в дълг между ищеца и ответника, по който ответникът да е
встъпил в дълга на трето лице към ищеца; и 2. ответникът или третото лице да не
са изпълнили дълга.
От приетите
по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява, че
между ищеца "Уникредит лизинг"ЕАД,
като лизингосател и „АГРОТЕКСТ М" ЕООД, в качеството на
лизингополучател е възникнало
облигационно правоотношение по договор за финансов лизинг, в изпълнение на
който ищецът е придобил от трето лице и предоставил на лизингополучателя
лизингов обект- Земеделска техника - нов колесен трактор с челен товарач,
марка;ISEKI, модел***Рама:***, вътрешен номер***. По същият договор ответникът
в настоящото производство И.Х.Д., е встъпил
като съдружник съгласно чл. 42 от
договора и на основание чл.121 - 127 от ЗЗД се е задължил подписвайки договора
като такъв, да отговаря за изпълнението на всички задължения на
лизингополучателя по договора за лизинг
- „Агротекст М" ЕООД, така както са уговорени до окончателното им
погасяване, вкл. се е задължил да заплаща дължимите по договора суми за главница и лихви, като за
това е налице и изрично съгласие от
кредитора, съответно „Агротекст М" ЕООД не е било освободено от задълженията си по
договора. В този смисъл и съгласно нормата на чл. 101, изр. 2 ЗЗД, „Агротекст
М" ЕООД и ответникът отговарят към кредитора като солидарни длъжници.
Задълженията на ответника са възникнали като срочни и по правилото на чл. 84,
ал. 1 ЗЗД същият е изпаднал в забава след изтичането на определения в
погасителния план ден за изпълнение на всяка една от претендираните вноски. На
следващо място съдът приема, че само изпълнението от страна на един солидарен
длъжник, респ. даването вместо изпълнение, както и прихващането с един
солидарен длъжник, съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗД, включително и опрощаването и
новацията в хипотезите на чл. 124 ЗЗД, освобождават всички съдлъжници от
отговорност. Ясна е волята на законодателя освобождаването на солидарния
длъжник от отговорност да настъпи само в хипотезите, когато кредиторът е
удовлетворен или са настъпили изменения в задължението с негово съгласие.
От приетото
и неоспорено от страните заключение по съдено
- счетоводната експертиза, което
съдът възприема изцяло, а и не се сочат доказателства за противното, че нито
ответникът, нито лизингополучателят по договора към датата на подаване на заявлението са били
заплатил дължимите 13 лизингови вноски за главници падежирали в процесния период от 02.05.2015г. до
02.05.2016г., вкл. възлизащи на сумата 6380.79 евро и 5 лизингови вноски
за възнаградителна лихва, падежирали
в процесния период от 02.01.2016г. до
02.05.2016г., вкл. в размер на 46.90 евро.
От ответната страна, в съответствие с носената
от нея доказателствена тежест по чл.154, ал.1 от ГПК не а ангажирани
доказателства за доброволно плащане на процесните суми.
В частност
установено е по делото въз основа на заключението по назначената
експертиза, че не са били извършени
доброволни плащания за удовлетворяване
на предявените от ищеца вземания по процесния договори за лизинг, нито
„Агротекст М" ЕООД , нито И.Х.Д. са заплатили на УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" АД
сумите по издадената заповед за
изпълнение за главница и лихви.
С оглед на
това следва да се приеме, че за ищеца е възникнало вземане срещу ответника за
тези вноски.
Видно от
заключението лизинговото ППС е върнато
на лизингодателя и от вторичната му реализация е получена сумата 11600 лв., с
която на 24.01.2019г. са погасени главница, възнаградителна лихва, неустойка за
забава, застраховки, данъци, такси, и законна лихва и към
дата 18.11.2019 г. /датата на изготвяне на заключението/, дължимите с
падежи от 02.05.2015г. до 02.05.2016г. главници след съответните
приспадания са в размер на 6935.86лв. или 3546.24 евро, а дължимите лихви с падежи от 02.01.2016г. до 02.05.2016 г. са изцяло погасени.
Извършените
след издаването на заповедта за
изпълнение, в хода на производството частично погасяване на задължението за
главница и пълно погасяване на лихвите в резултата на постъпили суми от
повторна реализация на лизинговия обект на 24.01.2019 година съдът намира, че
не следва да бъдат взети предвид с оглед
дадените в т.9 от ТР № 4/2013г.
на ОГТК на ВКС разяснения и обстоятелството,
че в процеса не се доказа това погасяване да е доброволно погасяване от страна на лизингопоузателя или
солидарния длъжник. Сумата от 11600. 00 лв. която е послужила за
частично погасяване на вземанията на длъжника по издадената заповед за
изпълнение е била получена от последващата
реализация на лизинговия
обект.
Предвид
горното и съдът не взе предвид това
погасяване, поради което и исковете, за
сумата 6 380.77 евро, представляваща главница с вкл. ДДС по падежирали 13 вноски в периода от
02.05.2015г. до 02.05.2016г. и за сумата
46.90 евро, представляваща договорна
лихва по падежирали 5 вноски в периода
от 02.01.2016г. до 02.05.2016 г. са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени изцяло.
Като законна
последица от уважаване на иска за главницата в размер на 6380.77 евро,
ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума
от датата на продаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК – 01.07.2016 г., до окончателното й изплащане.
По отношение
на разноските:
Съгласно
т.12 от ТР №4/13 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца следните
суми за разноски: За заповедното производство сумата от 1024.58 лв.,
включваща -251.43лв. разноски за
държавна такса и 773.15лв. адвокатско възнаграждение, и за настоящото исково
производство сумата от общо 1540.00 лв. от
които - държавна такса 251.43лв., 200лв. - направени разноски за
възнаграждение на вещи лице, както и 1088.57лв. с ДДС-адвокатско възнаграждение
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.Х.Д.,
с ЕГН **********,***, п.к. 8700,***вх.Г, ап.40, че същият ДЪЛЖИ на ищеца –
„УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ EАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София,***, представлявано от ***,
в качествата им на Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника – адв.Н.Д.
*** на
основание чл.422 във вр.с чл.415 ал.1 т.1 вр.с чл.124 ал.1 от ГПК, вр.
чл.79 от ЗЗД, вр.с чл.42 вр.с чл.5 вр.с
чл.19 ал.1 от Договор за финансов лизинг на ППС № 113405 от 02.06.2014г. и вр.
с чл.121 и сл. от ЗЗД следните суми: СУМАТА от 6 380.77 евро (шест хиляди триста
и осемдесет евро и 77 евроцента) – главница с вкл. ДДС, представляваща сбор от
просрочията по 13 броя последователни вноски за главница, падежирали в периода
от 02.05.2015г. до 02.05.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 01.07.2016г. до окончателно изплащане на вземането;
СУМАТА от 46.90 евро (четиридесет и шест евро и 90 евроцента) - договорна
лихва, представляваща сбор от просрочията по 5 броя последователни вноски за
лихва, падежирали в периода от 02.01.2016г. до 02.05.2016 г. дължими по Договор
за финансов лизинг № 113405/02.06.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№9135/2016г. по описа на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА И.Х.Д., с ЕГН **********,***, п.к. 8700,***вх.Г, ап.40 ДА
ЗАПЛАТИ на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ EАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,***, представлявано от ***, в качествата им на Изпълнителни
директори, действащи чрез пълномощника – адв.Н.Д. ***, на основание чл.78, ал.1
във вр.ал.8 от ГПК, сумата от 1024.58 /хиляда двадесет и четири лева и
петдесет и осем стотинки/ лева -
направени в заповедното производство
разноски, от които 251.43 лв. държавна такса и 773.15 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Х.Д., с ЕГН **********,***, п.к. 8700,***вх.Г, ап.40 ДА
ЗАПЛАТИ на „„УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ EАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,***, представлявано от ***, в качествата им на Изпълнителни
директори, действащи чрез пълномощника – адв.Н.Д. *** на основание чл.78, ал.1
във вр.ал.8 от ГПК сумата от 1540.00
/хиляда петстотин и четиридесет/ лева направени в исковото производство
разноски, от които 251.43лв. - държавна такса по исковото производство,
200.00лв. - направени разноски за възнаграждение на вещо лице и 1088.57лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Ямболски окръжен съд, чрез Елховски районен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр. дело № 9135/2016г. по описа на РС-Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Д. Янкова/