Решение по дело №494/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от С. К. Я., [ЕГН], чрез адв. П. Б. – ВАК, против Решение № 85/27.01.2025 г. по АНД № 20243110203405/2024 г. по описа на Районен съд /РС/ – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-8703-000877/18.07.2024 г., с което, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на Я. е наложена глоба в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че липсва точно описание на извършеното нарушение, което го лишава от възможност да разбере в какво точно е обвинен. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че към датата на извършване на нарушението е бил правоспособен водач. Излага доводи, че по делото са приложени доказателства, че срещу него е издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка, която е действала към датата на издаване на процесното наказателно постановление. Твърди, че след като към датата на извършване на нарушението не е имал право да управлява МПС, то няма как с наказателното постановление да бъде лишен от същото това право. Счита че тази част от НП следва да бъде отменена. Моли съда да отмени решението и потвърденото с него НП. В условие на евентуалност моли съда да отмени решението и да измени НП, като го отмени в частта на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. М., който поддържа касационната жалба. В условие на евентуалност, моли съда да измени НП в частта, в която е лишен от право да управлява МПС.

Ответната страна – ВПД Началник сектор „Специализирани полицейски сили“ към ОД на МВР – Варна, редовно призована не се явява, не се представлява. С депозирани писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Представителят на ВОП изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, и пледира за потвърждаване на решението на ВРС.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на С. К. Я. против Наказателно постановление № 24-8703-000877/18.07.2024 г. на ВПД Началник сектор „Специализирани полицейски сили“ към ОД на МВР – Варна, с което, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че на 05.07.2024 г., полицейски служители са установили, че С. Я., управлявайки л.а. „Мерцедес С 500“ с рег. № [рег. номер], се е движил в гр. Варна, по ул. „Дрин“ в посока бул. „Сливница“. На Я. е подаден сигнал за спиране на автомобила, с който водачът не се съобразил и не спрял управлявания от него автомобил. Полицейските служители последвали автомобила и около 12:30 часа го спрели в близост до № 1 на ул. „Дрин“. След спиране на автомобила водачът и пътникът му се разбягали в различни посоки. Я. бил настигнат от единия от полицейските служители. След като била установена самоличността на водача полицейските служители предприели действия по извършване на проверка за алкохол и наркотични вещества. Резултатът от проверката за употреба на алкохол бил отрицателен. Я. отказал да бъде тестван за наркотични вещества и бил отведен в МБАЛ Варна към ВМА, където отказал да даде кръв и урина за изследване. Полицейските служители съставили акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Така описаните факти били квалифицирани от служителите като нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. На 17.07.2024 г. ВПД Началникът на сектор „Специализирани полицейски сили“ в ОД на МВР – Варна, след като се запознал с цялата административнонаказателна преписка, издал оспореното НП. В него изцяло били възприети констатациите на актосъставителя относно извършване и установяване на нарушението, както и правната квалификация на деянието.

За да потвърди наказателното постановление, първостепенният съд приел, че административнонаказателното производство е проведено в рамките на срока по чл. 34 от ЗАНН, като са спазени разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства ВРС приел, че извършеното нарушение е безспорно установено. Въззивният съд счел, че са описани всички съставомерни елементи, даващи възможност на наказаното лице да разбере какво е вмененото му обвинение, а именно, че касаторът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и не е изпълнил предписание за медицинско изследване. Изложени са мотиви, че наложените административни наказания са справедливи като за съда не е налице възможност да ги ревизира предвид абсолютния размер на административната санкция. Аргументирано ВРС е отхвърлил възражението на Я., че към датата на извършване на нарушението същият не е бил правоспособен водач. Счел е, че не са налице основния случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Касационната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати в производството съществени нарушения на процесуалните правила, за съставомерност на деянието и за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на Я.. Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, съобразно препращащата норма на чл. 63в от ЗАНН.

При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, и е изложил последователни мотиви относно тяхната оценка.

От фактите по делото с категоричност се установява, че С. Я. е отказал да му бъде извършен тест за наркотични вещества или техни аналози с „Dreger Drug Test 5000 с фабричен номер ARSD – 0013“. Това е достатъчно по отношение на него да бъде наложена съответната на деянието административнонаказателна санкция. В случая е несъмнено, и че Я. не е дал кръвна проба за извършване на медицинско изследване за употреба на наркотици, което се потвърждава от приложения по преписката протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техните аналози, както и от Амбулаторен лист № 004341/05.07.2024 година. Описанието на нарушението в обстоятелствената част на наказателното постановление съответства на дадената правна квалификация на деянието – отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за лабораторно изследване, с което деяние е осъществен съставът на нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.

С оглед достатъчно подробното и ясно описание на нарушението и на фактическите обстоятелства, при които то е извършено, не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво бива санкциониран, съответно не е нарушено правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение, поради което направените с жалбата възражения в тази насока са неоснователни.

Лишено от основание е и последователно застъпеното пред двете съдебни инстанции възражение на касатора, че към датата на извършване на нарушението е бил неправоспособен водач, тъй като свидетелството му за управление на МПС е отнето със заповед за налагане на ПАМ. Действително по преписката са налице доказателства, че към момента на издаване на процесното НП касаторът е бил с временно отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Това не означава, че към датата на извършване на нарушението същият е бил неправоспособен водач. Неправоспособен водач е този, който или изобщо не е придобивал правоспособност, или е изгубил/бил е лишен от същата в резултат на предвидените в закона юридически факти или събития. Временното отнемане на правоспособността на Я. по управление на МПС в резултат на наложената му ПАМ не е равнозначно на лишаване от тази правоспособност, респективно – на същия, на общо основание, може да бъде налагано предвиденото административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“. В този смисъл са и задължителните постановки на т.1 на Тълкувателно решение № 61/30.12.1980г по н.д.№ 56/1980г. на ВС.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че в резултат на извършен подробен анализ на събраните доказателства, Районен съд - Варна е достигнал до правилен и обоснован извод за съставомерност на извършеното от Я. нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първостепенния съд решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, в полза на ОД на МВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 85/27.01.2025 г. по АНД № 20243110203405/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА С. К. Я., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.