Р Е Ш Е Н И Е
№………/2020г.
гр.Варна 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и
осми януари две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№13391/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
В
исковата молба ищеца
И.В. твърди, че при
проверка на текущите си задължения в електронната страница на ответника „Е.п.“ АД е установил, че има задължение в размер на 4692,86лв.
за обект с абонатен №*** и клиентски №*** с адрес на потребление гр.**, на
основание извършена проверка от служители на „Е.П.М.“ АД и на база констативен
протокол е начислена допълнителна сума за периода от 06.07.2017г. до
05.07.2018г. за което е издадена фактура №***. Твърди, че не е манипулирал СТИ
и не е ползвал енергията, която му е начислена за процесния
период, както и не е уведомен за извършената проверка и не е присъствал на
същата. Твърди, че до СТИ имат достъп
само служители на ответното дружество и „Е.П.М.“ АД, поради което вина за
възможното неправилно отчитане или неотчитане на СТИ могат да имат само и едниствено двете дружества, като тяхно задължение е при
установяване на различия в потреблението или други проблеми, да предприемат
незабавно мерки по поправката на електромера. Сочи, че ответното дружество
черпи права от неспазване на задълженията си от Общите условия на „Е.П.М.“ АД.
Твърди, че за процесния обект никога не е имало
потребление в такива големи суми в такъв кратък период, както и че начина и
методиката и основанието по която е начислена посочената сума са неправилни и
незаконни. Твърди, че ответното дружество, както и „Е.П.М.“ АД не притежава
правомощие да извършва проверки съобразно императивните норми на закона и
служителите им не притежават законови правомощия да извършват проверки върху
средствата за търговско измерване отчитащи електроенергия. Излага че Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, обн.
в ДВ бр.98 от 12.112013г. са незаконособразен
административен акт, тъй като към публикувания проект за ПИКЕЕ не са били
публикувани доклад и мотиви, което представлява нарушение на чл.28, ал.2 и ал.3 от ЗНА и чл.26 ал.1 от ЗНА. Твърди, че
дори да се приеме, че ПИКЕЕ са законосъобразни, съставения констативен протокол
не отговаря на изискванията посочени в чл.47 и чл.48 ПИКЕЕ. Излага, че с
постановени от ВКС решение №29 от 15.07.2011г. на ВКС по т.д.№225/2010г.,
решение №104 от 5.07.2010г. на ВКС по т.д.№ 885/2009г., решение №165 от
19.11.2009г. по т.д.№103/2009г., както и решение по реда на чл290 от ГПК №189
от 11.04.2011г. по т.д.№39/2010г. е отречена възможността доставчика да
обосновава право на едностранна корекция въз основа на клаузи съдържащи се в
приетите от самия него обвързващи потребителите Общи условия, както и че поради
неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по смисъла на чл.146 ал.1
от ЗЗД и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават принципите на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.
Твърди, че ОУ на „Е.П.М.“ АД и „Е.П.“ АД от 2014г. не са влезли в сила по
отношение на потребителя. Предявява
искане, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че И.И.В., ЕГН**********, действащ чрез законен представител Д.Г.И.
ЕГН********** не дължи на „Е.П.“ АД сумата от 4692,86лв., начислена за периода
06.07.2017г.-05.07.2018г. общо за 365дни представляваща корекция на сметка ,за
клиентски №** и абонатен №**с адрес на потребление гр.*** и да се присъдят
разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът, е
подал писмен отговор, в който възразява, че предявения иск е допустим, но
неоснователен.
Твърди, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищеца е потребител на доставяна от
ответното дружество ел.енергия. Твърди, че ответника изпълнява поетите по
договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение да осигурява непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обект
находящ се в гр.*** с клиентски №** и абонатен №**.
Твърди че на 05.07.2018г. е извършена техническа проверка на измервателната
система в обекта на ищцата от служители на „Е.С.“ АД в присъствието на двама
независими свидетели, като за извършената проверка е съставен констативен
протокол №***. Твърди, че процесния електромер е
демонтиран, подменен с нов и е изпратен за експертиза в БИМ, за която е
съставен констативен протокол №***., като е установено, че е осъществявана
намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия по
тарифа 1.8.3 – 25204,2квтч., която не се визуализира на дисплея. Твърди, че на
22.07.2019г. „Е.С.“ АД съставя становище за начисляване на ел. енергия и
конкретизира размера на оспореното вземане, като е установено точното
количество неотчетена ел. енергия в размер на 25204квтч. Твърди, че на
24.07.2019г. ответника е издал фактура с която е определена цената на реално
консумираната ел. енергия натрупана в скрития регистър в размер на 4692,86лв.
Твърди, че е извършена корекция на основание чл.50 от ПИКЕЕ електрическата
енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от потребителя, но същата не е заплатена от него.
Моли ако се приеме, че чл.50 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза, да
се отхвърли иска на основание чл.183 ЗЗД доколкото в случая се касае за
установено точно количество реално потребена енергия,
чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните
облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Моли да се отхвърли предявения
иск и претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание в чл.124 от ГПК.
Като писмени доказателства по делото са
приети:
Копие от констативен протокол №1400919/5.07.2018г.,
констативен протокол от РО Варна на БИМ №***., становище за начислена на
ел.енергия от 22.07.2019г., фактура №**., писма на ответника до ищеца от 24.07.2019г.
и 24.07.2019г. с 2бр. обратни разписки, справка за потреблението към 30.08.2019г., извлечение фактури и плащания към 30.08.2019г.,
извлечение от сметка от 30.08.2019г., протокол за монтаж/демонтаж №****. и СТЕ.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса по предявен отрицателен установителен
иск освобождава ищцата от носенето на доказателствената тежест и прехвърля същата върху ответника
в случай, че той оспорва претенцията чрез навеждане на противоположни на нея
положителни факти. Тази промяна в страната носител на доказателствената
тежест в конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да
докаже, че ищецът е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с
посочената в ИМ сума законно, верността на извършените изчисления съгласно
приложената методика, че претендираната сума е за
количество ел.енергия, което е действително доставено до абоната.
Активната материалноправна
легитимация на ищеца, не се оспорва от страните. Не се спори за наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по
силата на който ищцата се явява потребител на доставяната от ответното
дружество ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.П.М.“ АД.
Съгласно представената по делото копие
от констативен протокол от 5.07.2018г. служители на „Е.С.“ са извършили
проверка на адрес гр.*** при което е констатирана намеса в работата на СТИ
отчитащо ползваната в обекта ел.енергия, като е установено отклонение в
процента на грешка при работа на СТИ и то е свалено и изпратено за последваща проверка от БИМ, като на негово място е сложено
ново СТИ.
Съгласно представената по делото фактура
№***(л.25 и 26), е начислена корекция въз основа на констативния протокол в
размер на 4 692.86лв. за обект находящ се на
адрес гр.***. За изготвяне на фактурата и извършване на начислението ответникът
се е позовал на констатациите направени при проверка и отразени в констативен
протокол №*** на БИМ, в който е отразено, че е установена намеса в работата на
СТИ отразяващо консумираната в обекта ел.енергия. Съгласно отразеното в
посочения протокол част от минаващата през СТИ
ел.енергия не е отчитана във видимите регистри на устройството, а е отчитана в
тарифа 3, която при обичайна проверка е невидима на дисплея му.
Въпреки изложеното обаче, ответникът не
е доказал, че такова количество ел. енергия е доставено на ищеца за периода на
корекцията, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на
това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в
тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за
реално предоставена стока. В този смисъл е решение №1081/07.02.2008г.,
постановено по търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение №717/18.11.2009г.,
постановено по търг.дело №658/2009г. Следва да се има предвид, че в конкретния
случай за периода на начислението са действали три различни ценови листи, като
не е възможно да се установи, коя част от скрито отчитаната енергия при каква
тарифа е консумирана, а това от своя страна води до невъзможност да се установи
еднозначно стойността на тази енергия.
На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа да се
заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род
корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е
налице не отчитане на ел.енергия, което от своя страна би довело до
неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на
Общите условия и на дружеството съществено противоречи на основни принципи на
правото, както и на добрите нрави.
Задължителната практика на ВКС се
придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия
на ответника, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на
договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на
доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане.
По изложените съображения ответникът не
е доказал при условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва
и предявения иск следва да бъде уважен.
Въпреки констатациите на БИМ РО Варна за
установена намеса в схемата на СТИ, по делото остава неустановен началния
момент от който е осъществена тази намеса поради което не може да се приеме, че
корекцията отговаря на реално потребената ел.енергия.
От друга страна вещото лице по приетата
СТЕ е посочило, че не е възможно да се установи началния момент от който е
започнало начисляване на потребена от ищеца
ел.енергия в скритата тарифа 1.8.3. Този извод не се променя от факта на
представяне от трето не участващо по делото лице на протокол №*** от ***. в
който е обективирана извършена подмяна на СТИ в
обекта на ищеца станала на датата на протокола в негово отсъствие. Това е така
на първо място защото ищеца не е присъствал при замяната на СТИ, а освен това
периода на корекцията не е с начална датата, датата
на инсталиране на новото СТИ при което положение не може да се приеме, че
начисляването в скрития регистър не е започнало именно към тази конкретна дата.
Предвид извода за основателност на
претенцията ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците и сторените в
настоящото производство разноски възлизащи съответно на 792.72лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „Е.П.“ АД, *** и ищеца И.И.В. ЕГН**********
действащ чрез своята майка и законен представител Д.Г.И. ЕГН********** с адрес ***7,
че ищецът не дължи на „Е.П.“ АД сумата от 4 692.86лв. начислена
като корекция от ответното дружество за обект находящ
се на адрес гр.****, за периода от 6.07.2017г. до 5.07.2018г. по издадена
фактура №*****. за клиентски №*** и абонатен №**, на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“
АД, *** да заплати на И.И.В. ЕГН********** действащ
чрез своята майка и законен представител Д.Г.И. ЕГН********** с адрес *** сумата
от 792.72лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: