Решение по адм. дело №1897/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба на „РАЙЗТРАНС“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], община Родопи, област Пловдив, [улица], представлявано от управителя С. В. П., чрез пълномощник адв. К. Г., срещу Решение № 2153-15-190/14.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Разпореждане № 5104-15-157/20.06.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. I от КСО при ТП на НОИ-Пловдив.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощник – адв. Г.. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно представен списък и е направено възражение за прекомерност на претендираното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуален представител юриск. К. В. - М. намира жалбата за неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения са изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни не се представляват и не вземат становище по жалбата.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

В ТП на НОИ - Пловдив е постъпила декларация за трудова злополука, станала на 20.02.2023 г. в "РАЙЗТРАНС" ООД, [населено място] със С. Р. П., [ЕГН]. Декларацията е подадена от осигурителя "РАЙЗТРАНС" ООД, [населено място]. По информация от подадената декларация, С. Р. П. е постъпил на работа в "РАЙЗТРАНС" ООД на 13.09.2021 г. на длъжност "шофьор товарен автомобил, международни превози". В декларацията е посочено, че злополуката е станала на Национален път 70 -магистрала Център - Атлантическа Европа, Бланзи (Сон-е-Лоар), Франция, при управление на тежкотоварен автомобил, международни превози. Посочени са предполагаеми "Дата" и "Час на злополуката" - 18 часа и 40 минути на 20.02.2023 г. и "Начин на увреждане и материален фактор, причинил увреждането" - смърт, вследствие на пътнотранспортно произшествие. Като "Отклонение от нормалните действия (условия) и материален фактор, свързан с това отклонение" е отбелязано - не са известни, а като последици от злополуката е посочено, че същата е довела до смъртта на лицето. Не са посочени свидетели на злополуката.

Към декларацията за трудова злополука са представени протокол за трудова злополука -Приложение към чл. 2, ал. 2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ); заверено копие на трудов договор; заверено копие на допълнително споразумение; заверено копие на длъжностна характеристика за длъжността шофьор на товарен автомобил; заверено копие на служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа; заверени копия на книги за проведен начален и периодичен инструктаж (извадки от книгите, съдържащи данни за пострадалото лице); заверено копие на заповед за командировка на С. Р. П.; заверено копие на Удостоверение относно приложимото законодателство в областта на социалната сигурност (формуляр А1, издадено за С. Р. П.; заверено копие на инструкция за работа в "РАЙЗТРАНС" ООД.

Към декларацията за трудова злополука са представени писмени обяснения от С. В. П. - управител на "РАЙЗТРАНС" ООД, [населено място], съгласно които г-жа П. е получила информация на 21.02.2023 г. от френски полицейски участък, че композиция на фирмата с per. № на влекач [рег. номер] и ремарке [рег. номер] е претърпяла произшествие на пътя - 3 Imp. Saint-Louis, 71450 Бланзи, Франция. Имало е сблъсък между два камиона, като и двата са изцяло обгорени, вследствие на възникнал пожар от катастрофата. Г-жа П. е била информирана, че влекачът и ремаркето, заедно със стоката са изцяло опожарени, а двамата шофьори - С. Р. П. и Л. Д. Г. са загинали.

С писма вх. №510М5-44#6/29.03.2023 г. и №510М5-44#8/27.04.2023 г, осигурителят "РАЙЗТРАНС" ООД е представил извадка от системата "FROTCOM", съдържаща данни за движението и почивките на С. Р. П. за месец февруари 2023 г. На 23.05.2023 г., с вх. №5101-15-44#9/23.05.2023 г., са представени и заверено копие на преведено от Агенция за преводи "Интер Инс" ООД, [населено място] от френски на български език, извлечение от протокол с цел извършване на погребение или кремация - от протокол №2023/000354, съставен на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година от Б. Ф. - старшина началник полиция, служител отдел Съдебно подпомагане, отнасящ се за С. П., както и заверено копие на преведено от Агенция за преводи "Интер Инс" ООД, [населено място] от френски на български език многоезично извлечение от актове за гражданско състояние - извлечение от акт за смърт, издаден за С. П. от Служба по гражданско състояние на БЛАНЗИ (Сон-е-Лоар), Франция на 03.05.2023 г.

Със заповед на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е разпоредено извършването на разследване на злополука, станала на 20.02.2023 г. със С. Р. П.. Със заповед на директора на ТП на НОИ - Пловдив, е удължен срока по разследване на трудовата злополука. За резултатите от проведеното разследване е съставен Протокол. Въз основа на констатациите в Протокол за разследване, на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 от КСО, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив е издало Разпореждане, с което станалата със С. Р. П. злополука, е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Този резултат е обжалван от осигурителя пред горестоящия в йерархията административен орган, като основните твърдения са, че разпореждането е издадено при неизяснена фактическа обстановка и при определяне на злополуката за трудова, административният орган е подходил формално и не е изследвал въпроса дали са категорични данните, че увреждането на здравето е травматично или може да е и нетравматично при налични данни и за транспортно произшествие и пожар или може да е настъпило в резултат на инфаркт, инсулт или нещо друго. В този смисъл се сочи, че административният орган не е изяснил всички релевантни за произнасянето обстоятелства, не е изискал от разследващите във Франция органи данни, които те са установили, поради което фактическите обстоятелства не са изяснени. С жалбата не са представени доказателства и не е направено искане за събиране на такива.

С Решение № 2153-15-190/14.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ –Пловдив е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Разпореждане № 5104-15-157/20.06.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Пловдив. За да постанови този резултат, ответният административен орган е възприел изцяло изводите на долустоящия административен орган, приел е възраженията на жалбоподателя за неоснователни, като допълнително е посочил, че в случая е налице пълният фактически състав на чл. 55, ал. 1 от КСО за приемане на злополуката за трудова по смисъла на цитираната разпоредба, съгласно която трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност, трайно намалена работоспособност и смърт. Според ответния административен орган, анализът на цитираната разпоредба, налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните предпоставки: 1) увреждане на здравето на осигуреното лице; 2) това увреждане да е настъпило внезапно; 3) увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4) наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5) увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6) наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. От съдържащите се в досието на злополуката документи се посочва, че се установява, че същата е станала с работещо по трудово правоотношение и осигурено по чл. 4, ал. 1 от КСО лице, включително и за риска „трудова злополука“, в деня на злополуката (20.02.2023 г.) в изпълнение на трудовите си задължения С. Р. П., заедно с друг колега (Л. Д. Г.) са се придвижвали с товарния автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], управляван от Г., извършващи превоз на товари на територията на ЕС, като около 18,45 часа при движението си по Национален път 70 – магистрала Център – А. Е., достигайки до района на Бланзи (Сон-е-Лоар), Франция, внезапно товарният автомобил, в който са пътували Л. Д. Г. и С. Р. П. е станал участник в ПТП с друг товарен автомобил, вследствие на което е възникнал пожар и е последвала смъртта на лицата. Цитирана е разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), съгласно която не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болки, както и разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на НМЕ, съгласно която „нетравматично увреждане“ е болест, в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други), като е посочено, че в случая, постъпилата декларация за злополуката с С. Р. П., е по повод травматично увреждане на здравето. Посочено е още, че осигурителят е провел вътрешно разследване на злополуката и резултатите от разследването са оформени в Протокол за трудова злополука – Приложение към чл. 2, ал. 2 от НУРРОТЗ, в който като начин на увреждането и материален фактор, причинил увреждането, е посочено катастрофа. В представените документи, издадени от френските власти се посочва, че е вписано, че смъртта на С. Р. П. е настъпила на 20.02.2023 г. в Бланзи (Сон е Лоар) и е причинена от ПТП, последвано от пожар и липсват каквито и да било индиции и доказателства, увреждането на здравето на С. Р. П. да е нетравматично. При тези обстоятелства и с оглед на това, че увреждането на здравето на С. Р. П., довело до смърт е травматично, ответникът е приел, че не е необходимо определянето на причинна връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката посредством решение на органите за експертиза на работоспособността. С тези съображения е обоснован крайният извод на ответника за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане.

С жалбата си до съда жалбоподателят не представя доказателства. В хода на съдебното производство във връзка с направено от негова страна доказателствено искане са направени многократни опити за попълване на делото с доказателства от Република Франция, което видно отпротоколите от проведените множество съдебни заседание, в предпоследното заседание по делото съдът е определил краен срок за събиране на доказателства, а в последното по делото открито съдебно заседание е отменил определението, с което е допуснато събирането на тези доказателства от Република Франция. Други доказателства в хода на настоящото съдебно производство не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна се формираха следните правни изводи.

Оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Потвърденото с него разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се по реда на чл. 57 и сл. от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 60, ал. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено издаването на разпореждания за приемане или неприемане на злополуката за трудова. Впрочем, спор по тези обстоятелства не се формира между страните по делото.

Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от органите на НОИ в издадените от тях административни актове, съотнесени са спрямо останалите констатации, направени в административното производство и въз основа на това е формиран извод, че процесната злополука следва да бъде квалифицирана като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство от страна на жалбоподателя.

Според разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Или, за да са приеме, че е налице трудова злополука, следва кумулативно да са установени следните предпоставки: 1) внезапно увреждане на здравето на осигурено по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а КСО лице (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2) увреждането на здравето следва да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3) неблагоприятен резултат от увреждането – временна неработоспособност или смърт; 4) наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд (връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условията, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя); 5) причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа.

Съдът намира, че в случая са налице всички елементи на посочения фактически състав.

От представените по делото доказателства се установява, че осигуреното лице е починало на дата 20.02.2023 г. на Национален път 70 – магистрала Център – А. Е. в района на Бланзи (Сон-е-Лоар), Франция - ЕО, където е било командировано да работи, както и че злополуката е причинила внезапно увреждане на здравето и неговата смърт. Спор по тези обстоятелства също не се формира между страните.

Спорно е единствено обстоятелството налице ли е в случая травматично уреждане, или увреждането е нетравматично.

Следва в тази връзка да бъде съобразено на първо място, че в спорното съдебно производство страните са равнопоставени - те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

От събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че в конкретния случай не се касае за хипотезата на чл. 60, ал. 2 от КСО, в каквато връзка са основните възражения на жалбоподателя, съгласно която разпоредба, при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.

Това е така, защото, съгласно Извлечение от протокол с цел извършване на погребение или кремация, съставен от офицер на съдебна полиция със съдействието на съдебно-медицински експерт в Университетски болничен център на Дижон, смъртта на лицето е причинена от пътно-транспортно произшествие, последвано от пожар, т.е. съдебно-медицинският експерт не е констатирал други причини за смъртта на лицето, поради което и увреждането на здравето на лицето, довело до смърт, не може да се приеме за друго, освен травматично – наранявания в резултат на ПТП. Фактите, довели до настъпване на ПТП, т.е. механизмът на неговото възникване са без правно значение по делото, освен ако са представени данни пред компетентните органи на НОИ, че лицето умишлено е причинило смъртта си. Съгласно чл. 55, ал. 3 от КСО правно значение имат фактите, доказващи, че лицето само е предприело действия тъкмо с цел да увреди здравето си. Такива данни пред ответния административен орган не са представени от жалбоподателя. Впрочем, такива не са представени и в хода на настоящото съдебно производство. До извод в обратната насока не водят твърденията на жалбоподателя, че по данните, с които разполагат, причината за настъпване на ПТП, е във водача на камиона, т.е. в Г., която е управлявала камиона със скорост над разрешената, навлязла е в насрещното платно, ударила е друг камион с украински регистрационен номер, убила е този шофьор и тежко е наранила пътници в друг лек автомобил, както и че всичко това е в резултат на отклонение от платното за движение, доколкото от една страна доказателства в подкрепа на тези твърдения не са представени, а от друга – от представената разпечатка на данни за м. февруари 2023 г. от системата за проследяване на автомобили „Frotcom“ се установява, че средната скорост на Г. за периода от 42 минути, в които е управлява МПС, е 67 км/ч и при положение, че се касае за движение по магистрала, в никакъв случай не може да се приеме, че е управлявала МПС със скорост над разрешената. Друг е въпросът, че евентуално нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на водача не съставлява обстоятелство, относимо към характера на злополуката като трудова. В хипотезиса на правната норма на чл. 55 от КСО не са предвидени нарушения и/или санкции, които да вменяват субективен елемент от фактическия състав на трудовата злополука. Ал. 3 на чл. 55 от КСО дерогира действието на ал. 1 само в случаите, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Наличието на виновно поведение от страна на друго лице, което е допринесло за вредоносния резултат, не дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Съпричиняването на вредоносния резултат би имало правно значение само в исковото производство по чл. 201, ал. 2 от КТ, каквото настоящото не е. Субективният фактор и елемент за трудовата злополука е от значение само при умишлено увреждане на здравето по чл. 55, ал. 3 от КСО, каквито данни не са представени нито в хода на производството по установяване и разследване на злополуката пред административния орган, нито в хода на настоящото съдебно производство.

На следващо място и във връзка с твърденията, че разпореждането е издадено при неизяснена фактическа обстановка и при определяне на злополуката за трудова, административният орган е подходил формално и не е изяснил всички релевантни за произнасянето обстоятелства, не е изискал от разследващите във Франция органи данни, които те са установили, е необходимо да бъде посочено, че в хода на административното производство от страна на дружеството-осигурител не е направено искане за събиране на допълнителни доказателства, а съставеният Протокол за разследване за резултатите от извършеното разследване за злополуката, станала на 20.02.2023 г., е подписан без особени мнения, респ. забележки от членовете на комисията, сред които е и представител на осигурителя „РАЙЗТРАНС“ ООД, който е и управител на същото това дружество, в т.ч. екземпляр от протокола му е бил надлежно връчен. Тук е мястото да се посочи, че в чл. 11 от НУРРОТЗ е предвидено, че лицата по чл. 58, ал. 4 и 5 от КСО (сред които са представителят на осигурителя и представителят на работниците и служителите при осигурителя) подписват протокола по чл. 10 (протокол за резултатите от разследването), че са запознати с него и ако не са съгласни с констатациите или с начина на провеждане на разследването, в тридневен срок дават писмени възражения, които се прилагат към протокола. В случая е безспорно, че такива възражения не са направени (твърдения за представяне на възражения изобщо не са и наведени). Не е предвидена специална форма за тези възражения, поради което същите могат да бъдат вписани в самия протокол или в отделен документ, но в случая такива липсват.

Все в тази насока следва да бъде посочено, че в състава на комисията управителят на дружеството-осигурител е участвал като неин член и е имал пълната възможност да представи данни в смисъл не на твърдения, а писмени или гласни доказателствени средства, съответно официални документи, каквито намери за необходимо, което не е било сторено.

Наред с това, съгласно чл. 9 от НУРРОТЗ, разследването на трудовата злополука трябва да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на уврежданията, както и всички други данни, които ще подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. В случая при разследването на трудовата злополука, визираните обстоятелства са установени - касае се за злополука по време на изпълнение на трудовите задължения, възложени от работодателя на лице, което не се спори, че може да изпълнява функциите на водач на товарен автомобил, следователно няма заболяване, което да се приеме като обуславящо за настъпило евентуално нетравматично увреждане. Извлечението от протокол с цел извършване на погребение или кремация от съдебно-медицински експерт в Университетски болничен център на Дижон за констатиране на смъртта на лицето сочи, че причина за смъртта е ПТП, последвано от пожар. Въз основа на този документ е налице доказателство за факт, че по време на трудовата дейност и в пряка причинна връзка с нейното упражняване (настъпилото ПТП, последвано от пожар) е причинена травма, която има за резултат увреждане на здравето – смърт. Всички елементи на чл. 55, ал. 1 от КСО са изпълнени.

При така установените факти, сочещи наличие на изчерпателно изброените законови предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО и при липса на доказателства относно законовите хипотези на чл. 55, ал. 3 от КСО и чл. 60, ал. 2 от КСО, съдът намира за правилен извода на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, че в случая се касае за трудова злополука.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане, издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Пловдив, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на НОИ се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева, определен на база правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция).

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „РАЙЗТРАНС“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], община Родопи, област Пловдив, [улица], представлявано от управителя С. В. П., срещу Решение № 2153-15-190/14.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Разпореждане № 5104-15-157/20.06.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. I от КСО при ТП на НОИ-Пловдив, и е потвърдено същото изцяло.

ОСЪЖДА „РАЙЗТРАНС“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], община Родопи, област Пловдив, [улица], представлявано от управителя С. В. П. да заплати на Национален осигурителен институт – София с адрес [населено място], [улица], сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му.