№ 599
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично при закрити врати
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20241100900208 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация, твърди, че в негова тежест са възникнали
изискуеми публичноправни задълЖ.я за заплащане на сума в общ размер от 3 048, 91 лв.,
представляваща сбор от размера на задълЖ.ята за заплащане на вноски, дължими за
държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване за периода от 01.02.2020 г. до
31.01.2021 г., както и на задълЖ.ята за заплащане на лихви за забавеното плащане на
задълЖ.ята за осигурителни вноски. Посочва, че не разполага с парични средства и с други
бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои задълЖ.я. Счита, че с оглед на това е в
състояние на неплатежоспособност. Предвид изложеното моли съдът да обяви
неплатежоспособността му и да открие производство по несъстоятелност по отношение на
него. В случай, че съдът счете, че не е неплатежоспособен търговец, молителят иска съдът
да обяви, че е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него на това основание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец
следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това,
а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че
търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
1
търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в
невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задълЖ.е, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задълЖ.е към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задълЖ.е по частно държавно
вземане, или задълЖ.е за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета
от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Освен това за да
се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че
невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задълЖ.я от вида на посочените, е
обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна
от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично
задълЖ.е към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за
търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по
отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при
изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник,
посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след
отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да
погасява своите краткосрочни, съответно текущи задълЖ.я. Приема се, че именно
краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните
такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите
задълЖ.я на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес
и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства.
Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода
дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задълЖ.я или не, с оглед на
което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се
направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за
ликвидност и основно този за обща ликвидност.
С оглед на изложеното и за да отговори на въпроса дали молителят е
неплатежоспособен търговец, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е
доказано, че в негова тежест са възникнали публичноправните задълЖ.я към държавата,
които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ.
В подадената от „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация молба за откриване на производство
по несъстоятелност се сочи, че това дружество има възникнали и неплатени задълЖ.я към
държавата за заплащане на вноски, дължими за държавното обществено осигуряване и за
здравно осигуряване за периода от 01.02.2020 г. до 31.01.2021 г., както и за заплащане на
лихва за забава върху неплатените в срок вноски. Общият размер на тези публични
задълЖ.я се твърди да е 3 048, 91 лв. След като дружеството-молител, което е длъжник по
описаните по вид и размер задълЖ.я, се позовава на тяхното съществуване в отправеното до
съда искане за откриване на производство по несъстоятелност, то трябва да се приеме, че то
признава, че те са възникнали в негова тежест. Този факт е неизгоден за „П.к.с.” ЕООД – в
ликвидация, поради което направеното от него изявление за признание има доказателствена
2
сила и въз основа на него следва да се приеме за доказано, че публичноправните задълЖ.я,
които са описаните в молбата по чл. 625 ТЗ, са възникнали, както и че те са в размер на 3
048, 91 лв. Освен това с изявленията си, направени в молбата за откриване на производство
по несъстоятелност, молителят признава и факта, че към момента тези публичноправни
задълЖ.я не са погасени чрез плащане или чрез друг способ за погасяване на задълЖ.ята.
Вземанията на държавата за получаване на задължителни осигурителни вноски
представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като
такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. На основание чл. 162,
ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на държавата за получаване на лихви
върху неплатените в срок осигурителни вноски. Тези публичноправни задълЖ.я на
молителя са пряко свързани с търговската му дейност, тъй като са възникнали във връзка с
работници и служители, които са наети от него, за да бъде осигурено осъществяването на
неговата търговска дейност.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в
тежест на „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация са възникнали публичноправни задълЖ.я към
държавата за заплащане на осигурителни вноски и лихви за забава в общ размер на 3 048, 91
лв., както и че тези задълЖ.я са свързани с търговската дейност на дружеството-длъжник,
поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за
тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е
неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посочените публичноправни задълЖ.я са изискуеми към
датата на сезиране на съда – 31.01.2024 г., тъй като към този момент е настъпил падежът на
всяко едно от тях, който се определя от датата, на която изтича срокът за доброволното
плащане на тези задълЖ.я, която е посочена от молителя в молбата за откриване на
производство по несъстоятелност и в приета като доказателство по делото справка, издадена
от НАП.
След като в производството се доказа, че в тежест на „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация
са възникнали публичноправни задълЖ.я към държавата, свързани с търговската му дейност,
които са изискуеми, то се налага изводът, че е налице първата от посочените предпоставки,
при която е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2
ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят
притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задълЖ.я, а така също и
всички краткосрочни, съответно текущи задълЖ.я, възникнали в негова тежест, като
съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-
икономическото състояние на длъжника, които са само два представените по делото
годишни-финасови отчети към 31.12.2012 г. и към 31.01.2024 г.
Както беше посочено в настоящото излоЖ.е, от значение при формиране на извода
дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задълЖ.я или не, е какъв е
3
размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за
погасяване на краткосрочните, съответно текущите задълЖ.я на търговеца.
При анализ на записванията в съставения от молителя годишен финансов отчет за
2012 г. е видно, че към 31.12.2012 г. балансовата стойност на всички притежавани от
дружеството краткотрайни активи е 6 000 лв., като в тях се включват краткосрочни вземания
на стойност от 5 000 лв. и парични средства в размер на 1 000 лв. Към тази дата съгласно
записванията в счетоводството на „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация дружеството е имало
краткосрочни задълЖ.я, които са в размер на 1 000 лв. По делото не се твърди и няма
представени доказателства, от които да е видно, че към 31.12.2012 г. този търговец е
притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно осчетоводени или че част от
притежаваните от него краткотрайни активи не са реално реализуеми, т.е. че краткосрочните
вземания не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез събиране на вземанията
от длъжниците. В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се
заключи, че в тежест на дружеството са възникнали и други краткосрочни задълЖ.я, които
да не са осчетоводени. Ето защо и при изследване на финансовото състояние на молителя
към посочената дата трябва да се вземе предвид балансовата стойността на всички
краткотрайни активи, които той притежава, както и стойността на възникналите в негова
тежест краткосрочни задълЖ.я съгласно записванията във финансовия му отчет, без да се
извършва корекция на тези стойности.
При съпоставяне на балансовите стойности на краткосрочните задълЖ.я на „П.к.с.”
ЕООД – в ликвидация към края на финансовата 2012 г. със стойностите на краткотрайните
му активи към същия този момент е видно, че търговското дружество е притежавало повече
краткотрайни активи от възникналите в негова тежест краткосрочни задълЖ.я. Това
означава, че към 31.12.2012 г. молителят е имал достатъчно активи, с които да може да
заплати всички свои краткосрочни съответно текущи задълЖ.я, което намира отраЖ.е и в
стойността на показателя за обща ликвидност, която е 6 и е много по-високо от
референтната стойност от 1. Следователно към края на 2012 г. търговецът „П.к.с.” ЕООД – в
ликвидация не е бил в състояние на неплатежоспособност.
От данните по представения в производството годишен финансов отчет могат да се
направят констатации за наличните краткотрайни активи и краткосрочни задълЖ.я на
молителя и стойността на показателя за ликвидност само към 31.12.2012 г., което като време
е над 10 години преди датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и преди края на устните
състезания пред настоящата инстанция, към който момент съдът трябва да установи
способността на ответника да погасява своите краткосрочни задълЖ.я, за да заключи дали
той е неплатежоспособен търговец или не. Следователно изводите, направени въз основа на
записванията във финансовия отчет за 2012 г., не отразяват актуалното финансово-
икономическо състояние на длъжника. С оглед на това и предвид факта, че от „П.к.с.”
ЕООД – в ликвидация не са представени никакви доказателства, от които да може да се
заключи какви краткотрайни активи притежава това дружество, както и какви са
възникналите в негова тежест краткосрочни задълЖ.я за периода от 01.01.2013 г. до
4
31.12.2013 г., съдът счита, че за да се произнесе какво е неговото финансово състояние за
посочения период, следва да приложи спрямо този правен субект неблагоприятните
последици, предвидени в чл. 161 ГПК. Това е така, тъй като с изрично определение на съда,
постановено на 28.02.2024 г., молителят е задължен изрично от съда да представи всички
съставени от него годишни финансови отчети за периода от 2013 г. до 2023 г., които той е
бил длъжен да изготви съгласно Закона за счетоводството. Всички тези документи са
необходими на съда, за да бъде установено от тях финансово-икономическото състояние на
търговеца към тези дати, включително за това дали той притежава някакви краткотрайни
активи, както и какъв е техният размер. За съда не е съществувала друга възможност да се
снабди с тези счетоводни документи, защото търговецът не е изпълнил задълЖ.ето си да
представи съставените от него годишните финансови отчети за обявяване в търговския
регистър, нито пък ги е представил пред НАП при подаване на годишните си данъчни
декларации. Молителят не е изпълнил това свое процесуално задълЖ.е съгласно изрично
постановения акт на съда, с което е създал пречки за събиране на доказателства,
установяващи финансово-икономическото му състояние към края на всяка една отчетна
година в периода от 2013 г. до 2023 г., както и такива, установяващи конкретно следното
обстоятелство, а именно дали той притежава към тези дати краткотрайни активи,
включително парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите
краткосрочни задълЖ.я. Ето защо спрямо тази страна следва да бъдат прилоЖ.
неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161 ГПК, за които тя е изрично
предупредена с акта на съда от 28.02.2024 г. и да се приеме за доказано в производството, че
към края на всяка една отчетна година в периода 2013 г. - 2023 г. „П.к.с.” ЕООД – в
ликвидация не притежава краткотрайни активи, с които да погасява своите краткосрочни
задълЖ.я.
В производството няма събрани доказателства и за това какъв е размерът на всички
краткосрочни задълЖ.я на молителя към края на финансовите години в периода 2013 -2023
г. Съдът приема, че към края на всяка една от финансовите години в периода 2013 г. – 2019
г. те са в размер от най-малко 1 000 лв., която сума представлява стойността на
възникналите в тежест на този търговец краткосрочни задълЖ.я към 31.12.2012 г. съгласно
обявения в търговския регистър последен годишен финансов отчет, които не се твърди и не
се представят доказателства да са платени нито на падежа, нито през следващата отчетна
година, нито към настоящия момент.
Към 31.12.2020 г. размерът на краткосрочните задълЖ.я на молителя е най-малко 3
047, 29 лв., която сума представлява сбора от стойността на възникналите в тежест на
„П.к.с.” ЕООД – в ликвидация краткосрочни задълЖ.я към 31.12.2012 г. съгласно обявения
в търговския регистър последен годишен финансов отчет и стойността на възникналите в
тежест на дружеството неплатени публични задълЖ.я за заплащане на вноски за
общественото и здравното осигуряване, които са с падеж до 31.12.2020 г., поради което имат
характер на краткосрочни и съгласно предоставената информация от НАП възлизат на 2
047, 29 лв., като не се установява да са платени нито на падежа, нито към момента.
5
Към края на всяка една от финансовите години в периода 2021 г. – 2023 г. размерът
на краткосрочните задълЖ.я на молителя е най-малко 3 257, 39 лв., която сума представлява
сбора от стойността на възникналите в тежест на „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация
краткосрочни задълЖ.я към 31.12.2012 г. съгласно обявения в търговския регистър последен
годишен финансов отчет и стойността на възникналите в тежест на дружеството неплатени
публични задълЖ.я за заплащане на вноски за общественото и здравното осигуряване, които
съгласно предоставената информация от НАП възлизат на 2 257, 39 лв. и които имат
характер на краткосрочни задълЖ.я към всяка една от тези години и не се установява да са
платени нито на падежа, нито към момента.
Следователно, по делото е установено, че към края на всяка една финансова година в
периода 2013 г. – 2023 г. молителят няма никакви краткотрайни активи, като същевременно
към всяка от тези дати, той има възникнали и изискуеми парични задълЖ.я, които са в
размер от поне 1 000 лв. към края на финансовите години в периода 2013 г. – 2019 г., от поне
3 047, 29 лв. към 31.12.2020 г. и от поне 3 257, 39 лв. към края на финансовите години в
периода 2021 г. – 2023 г. При съпоставяне на тези данни за стойността на активите и
задълЖ.ята, следва да се заключи, че към всеки един от посочените моменти „П.к.с.” ЕООД
– в ликвидация не е притежавало достатъчно бързо ликвидни активи, с които да може да
заплати своите краткосрочни съответно текущи задълЖ.я, което безспорно показва
влошеното финансово - икономическо състояние на дружеството.
Съдът счита, че финансовото състояние на молителя към 31.01.2024 г. е същото както
това към 31.12.2023 г., защото не се твърди той да е придобил активи или да е погасил
задълЖ.ята си към държавата в размер на 2 257, 39 лв. Съдът не обсъжда представения по
делото финансов отчет на „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация към 31.01.2024 г., защото в него не
е отразена вярно информацията за краткосрочните задълЖ.я на дружеството, тъй като е
записано, че те са със стойност 0 лв., т.е. че няма такива, а в производството се установи, че
към тази дата има най-малкото възникнали и неплатени публичноправни задълЖ.я за
заплащане на осигурителни вноски и лихви върху тях.
След като молителят не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да
погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задълЖ.я в нито един момент в
периода от 31.12.2013 г. до 31.12.2023 г., то съдът намира, че именно това е причината той
да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към
държавата, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да ги погаси, обективно не е
притежавал средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на „П.к.с.”
ЕООД – в ликвидация да изпълнява своите изискуеми задълЖ.я е обективно състояние,
което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното
нежеланието на този субект да направи това.
Състоянието на неспособност на молителя да изпълни всички свои краткосрочни
задълЖ.я продължава десет последователни години, като в производството не са
представени доказателства, че след 31.12.2023 г. до края на устните състезания пред
настоящата съдебна инстанция дружеството-молител е придобило някакви бързо ликвидни
6
активи или че е намалило своите краткосрочни задълЖ.я и така е подобрило финансовото си
състояние, което се и изключва от факта, че по отношение на дружеството е открито
производство по ликвидация и следователно е прекратена търговската му дейност. С оглед
на това трябва да се приеме, че това състояние има характеристиките на трайно. Това
означава, че по делото се доказа осъществяването на всички предпоставки, при които се
приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ,
поради което и по отношение на „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация трябва да се открие
производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на
молителя, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на
определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по
несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна
невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задълЖ.я към кредиторите
по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на
неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и
това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е
моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои
изискуеми парични задълЖ.я към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този
смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. №
758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. №
1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. №
1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на
неплатежоспособността на „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация, следва да се определи кой е
първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задълЖ.я на това
юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на
последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме
краткосрочните задълЖ.я с. наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на
причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички
кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
От представената по делото справка от НАП и признатите от молителя факти в
молбата, за разглеждане на която е образувано делото, се установява, че той има изискуеми
публичноправни задълЖ.я към държавата за заплащане на данъци и лихви от 25.03.2020 г.,
когато е настъпил падежът на най-старите неплатени публични задълЖ.я за заплащане на
осигурителни вноски.
Същевременно в производството се доказа, че още от 2013 г. „П.к.с.” ЕООД – в
ликвидация вече не е притежавало и достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща
всички свои текущи и краткосрочни задълЖ.я, като това състояние се е запазило към
25.03.2020 г. и след това. Ето защо и 25.03.2020 г. следва да се приеме за най-ранния
7
момент, към който по делото се установява със сигурност, че молителят има както
изискуеми задълЖ.я към кредитори, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с
които да погаси всички свои краткосрочни задълЖ.я, т.е. е във влошено финансово
състояние. Следователно това е датата, която трябва да бъде определена като начална на
неплатежоспособността на „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация. От представените по делото
доказателства не може да се посочи по-ранна дата за начална на неплатежоспособността,
защото липсват доказателства, от които да се установява, че конкретно друго задълЖ.е на
дружеството към негов кредитор е станало изискуемо на определена дата преди 25.03.2020
г.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че
дружеството „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация е неплатежоспособен търговец и по отношение
на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това
основание.
Доколкото в процеса се установи, че е осъществено главното основание за откриване
на производство по несъстоятелност по отношение на молителя, то съдът не дължи
произнасяне по евентуално заявеното такова, а именно дали това дружество е
свръхзадължен търговец по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
При извършена служебна справка за вписванията, извършени по партидата на
дружеството-молител в Търговския регистър, се установява, че на 20.05.2019 г. по
отношение на него е открито производство по ликвидация.
В чл. 272а, ал. 1, изр. 3 ТЗ е предвидено, че когато съдът счете, че по отношение на
дружество, спрямо което е открито производството по ликвидация, са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, той е длъжен с
решението, с което постановява откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на търговеца, да го обяви и в несъстоятелност. Това разрешение на закона е
свързано с обстоятелството, че ликвидацията винаги следва прекратяването на едно
търговско дружество, поради което в случаите, в които тя е започнала, то очевидно неговата
дейност е преустановена, поради което и няма как производството по несъстоятелност да
премине през фазата на оздравяване на предприятието, след като то е спряло да
функционира. Ето защо и в закона е регламентирано, че в тези случаи съдът задължително
едновременно с откриването на производството по несъстоятелност обявява дружеството-
длъжник в несъстоятелност, което пък е свързано с постановяване прекратяване на
дейността на предприятието, което реално вече е настъпило с прекратяването на самото
търговско дружество. В чл. 272а, ал. 1, изр. 3 ТЗ е предвидено, че длъжникът се обявява в
несъстоятелност в хипотезите на чл. 630, ал. 2 ТЗ или на чл. 632, ал. 1 ТЗ, при която съдът
освен че обявява дружеството в несъстоятелност, също така постановява и спиране на
производството по несъстоятелност поради липса на средства. В случая като се вземе
предвид, че по делото е установено, че към момента дружеството-длъжник не притежава
никакви бързо ликвидни активи, включително и никакви парични средства на каса или по
разплащателни сметки, с които да бъдат покрити началните разноски при откриване на
8
производство по несъстоятелност, съдът счита, че трябва да приложи чл. 632, ал. 1 ТЗ и да
обяви длъжника в несъстоятелност в тази хипотеза.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 10.04.2024 г., съдът е
определил сумата от 6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност, и е дал възможност на всички заинтересовани лица,
включително кредиторите на „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация в едноседмичен срок от
обявяване на определението в търговския регистър да привнесат по сметка на Софийски
градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че
дружеството-длъжник има достатъчно имущество, с което да се обезпечат началните
разноски по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от
непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума. Това определение
на съда по чл. 629б ТЗ е обявено в търговския регистър на 10.04.2024 г., от която дата то се
счита съобщено на заинтересованите лица и от която тече едноседмичният срок за
привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане
на производството по несъстоятелност. Той изтича на 17.04.2024 г., като до този ден по
делото от нито един правен субект не са представени доказателства за внасяне на
определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава
имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството.
С оглед горното, се налага изводът, че съдът следва да постанови решение със
съдържанието, определено в чл. 632, ал. 1 ТЗ, с което освен да обяви длъжникът в
неплатежоспособност, да определи началната й дата и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване
на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре
производството по делото.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на
основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по
несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с
настоящото решение следва да осъди „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация да я заплати по сметка
на СГС, като съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тази сума трябва да се събере от масата на
несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация,
с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 25.03.2020 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на
„П.к.с.” ЕООД – в ликвидация, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
9
София, бул. ****.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
на „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация , с ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****.
СПИРА производството по т.д. № 208/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация и на длъжника, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в
едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция
по вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде
внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните
разноски за провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация и на длъжника, че ако в
едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция
по вписванията не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ,
същото ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен.
ОСЪЖДА „П.к.с.” ЕООД – в ликвидация , с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума
в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса, дължима по
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на
основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при
разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на
вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10