№ 2037
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110205593 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление №
621084-F627376/22.12.2021 г., издадено от Началник на О„ОД“-София, Д “ОД“ към ГД „ФК“ при
ЦУ на НАП, с което, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на жалбоподателя била наложена
санкция, в размер на по 500 лева, за нарушение на чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения
(непосочване в АУАН на дата и място на нарушението и непрецизно описание) и за маловажност
на случая. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано. Претендира деловодни
разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 08.09.2021 г., около 10:30 ч., била извършена проверка на търговски обект – ведомствена
бензиностанция, находящ се в гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 788, стопанисван от
дружеството-жалбоподател. Проверяващият екип, в състав – Р.В. и В.С. установил, че в обекта има
инсталирано фискално устройство, модел Datecs FP-800 с ИН на ФУ OS005000 и ИН на ФП
58007303. Установено било, също така, че издадените отчети се съхраняват в КДФО за
1
намиращото се в обекта фискално устройство със страници за всеки календарен ден, но същата не
е прономерована и прошнурована. На първа страница на книгата, също така, не били отразени
данни на лицето, наименованието и адресът на търговския обект, не били описани и данни от
въвеждане в експлоатация и индивидуалните номера на фискалното устройство.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на
свидетеля Р.В.; АУАН; НП; протокол за проверка; възражение; заповед за компетентност.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, който оспорва
издаденото НП с аргументи за приложението на материалния закон.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. В
принципен, предмет на оспорване е приложеното по преписката наказателно постановление, а не –
АУАН, въз основа на който е съставено. Независимо от това, доколкото с цитирания от
жалбоподателя документ се поставя формалното начало на административнонаказателното
производство, възражението следва да бъде обсъдено. Настоящият съдебен състав намира същото
2
за неоснователно. При наличие на изрично твърдение за местонахождението на търговския обект,
в който е развивана търговската дейност и в който книгата се е съхранявала и за датата на
проверката (на която отклонението от поставените с Наредба Н-18 стандарти е било налично),
трудно биха могли да бъдат споделени доводите за липса на реквизити, ограничаваща
възможността за организиране на пълноценна защита. В допълнение, и в АУАН, и в НП се
съдържат твърдения за всички обстоятелства, попадащи в предмета на доказване, поради което и
твърдението за непълнота в описанието не почива на коректен прочит на процесуалните
документи.
По приложението на материалния закон
Налице е годен субект на отговорност – търговец, по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ, явяващ се
данъчно задължено лице, попадащо в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗДДС, а оттам – и на Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при зачислено фискално устройство Datecs FP-800 с ИН на ФУ
OS005000 и ИН на ФП 58007303.
В хода на настоящото производство се установи, че търговецът не е изпълнил
задължението си за надлежно водене на книга за дневните финансови отчети – същата да е
прономерована и прошнурована, както и с необходимите реквизити на заглавната страница.
Нарушението по чл. 39, ал. 5 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ е формално и е довършено с
факта на липса на ненадлежно оформена КДФО. Касае се за отговорност на юридическо лице,
която е обективна (безвиновна), поради което и съображения по субективна страна не следва да
бъдат излагани.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в Наредба Н-18/2006 на МФ задължения на физическите и
юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на
обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди
(имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и
за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения,
но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на
степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
3
случай, нарушението на жалбоподателя е застрашило обществените отношения, свързани с
възможността за текущ и последващ контрол, от страна на НАП, т. е. касае съществена част от
дейността на търговеца (потенциално неограничен брой случаи), поради което следва да се приеме,
че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че
същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, за лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане
(какъвто Наредба Н-18, безспорно е), се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци,
в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв, а когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв. В настоящия случай, застрашени са обществените отношения, свързани с отчетността,
което следва да се квалифицира като такова, което не е довело до неотразяване на приходи, като
при липса на данни за други нарушения, законосъобразно санкцията е отмерена към минимума от
500 лева, без административнонаказателният закон да познава аналог на разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно –
100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 621084-F627376/22.12.2021 г., издадено
от Началник на О„ОД“-София, Д “ОД“ към ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с което, на основание чл.
185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на *** била наложена санкция, в размер на по 500 лева, за нарушение на
чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 100
(сто) лева – възнаграждение за процесуално представителство.
4
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5