Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  14.02.2017 г.                              град  Казанлък

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                  II  граждански състав

На първи февруари                                         Година две хиляди и седемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                               

                                                                                   Председател: Стела Г.ева

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г.ева гражданско дело № 2014 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по предявени искове за издръжка и намира правно основание в чл. 143, ал. 2 вр. с чл. 149 от Семейния кодекс СК/, като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК вр. с чл. 146 ал. 2 СК.

 

Производството е образувано по искова молба от Е.Н.К. с ЕГН**********,***, в  качество й на  майка  и законен представител на малолетния Г. С. К. с ЕГН********** против: С.Г.К. с ЕГН ********** *** и адрес за призоваване: гр.С.,. В исковата  молба майката твърди, че двамата с ответника С.Г.К. от месец г. се сближили и заживяли на съпружески начала в жилището на ответника в гр.П. В началото той се държал добре към нея, успял да я убеди, че може да разчита на него в бъдеще, за да отгледат свое дете и така на г.  се родил  сина им Г. С. К.. Поради изпадане в различни задължения ответника загубил апартамента си в гр.П., след това живяли на квартира в гр.П., но поради това, че ответникът не желаел да се труди и да дава средства за издръжка на детето  и да плаща наема на квартирата се наложило да се прибере със сина си да живее в гр.К. в дома на нейните родители. Така от месец г. . със сина си Г. живеели в гр.К. в жилището на родителите й на адрес - ул.. Нямали спор с ответника, затова, че за сина им Г. полагала единствено грижи майката по отглеждането му и възпитанието му. Никога не  създавала пречки за общуването между сина си и ответника, но той вече десет месеца не  търсил контакт с тях. До преди една година ответникът рядко проявявал интерес към сина си и се обаждал да го чува, като последно му се обадил за Коледа и от тогава не го е търсил.  Дори не се обадил за първия учебен ден на детето, не се обадил и за рожденния му ден тази година. Не можели да се свържат с него, защото телефонният номер, ползван от него, не бил активен и така само чакали той да прояви желание да се свърже с тях и най-вече с детето. Повече от година назад ответника не  давал нищо за сина си и не участвал с нищо в издръжката по отглеждането и възпитанието му. Не й било известно с какво се занимава ответникът в момента, но не заплащал никаква издръжка, не й помагал с нищо в отглеждането и възпитанието на детето, затова подавала в съда настоящата искова молба с формулираните в нея искове за да защити правата на детето си, което имало право и на издръжка от баща си, а и той му я дължал. По тази причина пред нея бил налице правния интерес от завеждане на настоящите съдебни искове в съда. От съда се иска да постанови  съдебно решение, с което:  да се осъди бащата на детето  Г. С. К. с ЕГН********** - ответника С.Г.К. с ЕГН ********** *** и същия за съдебно призоваване, както и гр.С., , да заплати на детето, действащо чрез майка си Е.Н.К. с ЕГН********** паричната сума от З600лв., съставляваща сгойността на неплащаната от ответника месечна издръжка от по 300 лв. за всеки месец за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2016г. (12 х 300лв = 3600лв.) в едно със законна га лихва върху тази парична сума, считано от датата на подаване на тази исковата молба до окончателното й изплащане и да заплаща чрез нея месечна издръжка за отглеждането и възпитанието на сина й Г. С. К. с ЕГН********** за сегашно и бъдещо време на стойност от по 300 лв. с падеж на плащане до последното число на текущия месец, ведно със законната  лихва върху всяка месечна издръжка при забава до датата на изплащането й, до настъпване на основания за изменение или прекратяване, считано от момента на подаване и регистриране на настоящата ми искова молба в съда.В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат С. Б.. Моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Претендира за направените по делото разноски.

 

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК  ответникът не е депозирал писмен отговор, за съдебно заседание редовно призован не се явява, не изпраща процесуален представител и не взема становище по предявения иск.

 

Д. „С.п.“ – К. редовно призована, не изпраща процесуален представител. По делото е представен социален доклад, относно защита правата и интересите на детето Г. С. К..

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа акт за раждане № 1396/23.09.2009 г. на община П. 3, район „Западен“ ответникът е баща на детето Г. С. К. и следователно е сред кръга на лицата дължащи издръжка.

 

По делото е представено и удостоверение изх. №  г., издадено от Директора на Основно училище „М.Б.“ – К. от което се установява, че малолетното дете Г. С. К. е записан като ученик в клас за учебната г.

 

От представеното по делото удостоверение за доход изх. № г. се установява, че ищцата Е.Н.К. е получила брутно трудово възнаграждение за периода г. до г. в размер на лева. Посочено е, че същата работи по трудов договор № г. на длъжност „п.“.

 

По делото е представена справка, актуално състояние на всички трудови договори на ответника по делото С.Г.К., изх. № г., издаден.от Т.на Н.– П. от която е видно, че към г. за лицето няма сключен, действащ трудов договор.

 

От представения по делото социален доклад се установява, че преките грижи за детето Г. се полагат от неговата майка, като до момента бащата не е изплащал средства за нуждите на сина си. На детето е осигурена добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие.  При отглеждането на малолетното дете майката може да разчита на своите родители. Посочено е, че детето се отглежда в апартамент, състоящ се от четири стаи, като за Г. е обособен детски кът. Майката е родителя, който полага необходимите родителски грижи по отглеждането и възпитанието на детето, както и тя е родителят, който осигурява средствата за издръжката на Г..

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от Семейния кодекс предвижда, че размера на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето което я дължи. Съгласно ал. 2 на горецитираната  разпоредба размерът на минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от  размера на минималната работна заплата, която към момента за страната е 460 лева (ПМС № 372/12.12.2016 г.), т.е. размерът на минималната месечна издръжка на едно дете е 115 лева.

Към момента на приключване на съдебното дирене детето Г. С. К. е на 7 години, т.е. малолетен по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЛС. Следователно баща му С.Г.К. е сред кръга на лицата  дължащи издръжка.

 

По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:

 

Безспорно по делото се установи, че непосредствените грижи по възпитанието и отглеждането на детето Г. се полагат изцяло от неговата майка Е.К..

           

По делото няма обаче данни за  доходите на ответника С.К., материално състояние и семейно положение. Въпреки това, с оглед вмененото от закона задължение на родителите да дават издръжка на непълнолетните си деца, дори и липсата на доходи не освобождава ответника от задължението му да дава издръжка на сина си Г., съобразена с възрастта и нуждите му. Още повече, че ответника К. се намира в трудоспособна възраст и няма данни да има здравословни проблеми.

 

От изложеното по – горе се установи, че на основание чл.142,ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Размерът на минималната месечна работна заплата за страната е 460 лева., т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 115 лева.

 

Както, обаче, бе посочено, при определяне на размера на издръжката се вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите на лицето, което има право на издръжка. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или който искат да поддържат. Претендираната издръжка от 300 лева месечно за детето Г.  надхвърля средствата, които са необходими за съществуването му и нормалното му развитие, като установеното от съдебната практика принципно положение е, че не следва да се присъжда издръжка в размери, даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката /ППВС № 5/1970 г, т. 4/.

 

  Съдът, счита че за задоволяване на основните нужди на детето Г. от издръжка, с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и възпитание, ответникът следва да поеме изплащането на ежемесечна издръжка в размер на 130 лева, а останалата част от сумата, следва да се поеме от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. Над размерите от 130 лева до претендираните  300 лева предявеният иск за издръжка следва да бъде отхвърлен като несъобразен с действителните нужди на детето. В случай, че са налице някакви изключителни нужди на детето, разходите за тези нужди не могат да бъдат причислени към издръжката, а би могло да се иска добавка на основание чл. 143, ал. 4 от СК. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства, че са налице изключителни нужди на детето, които следва да бъдат покривани от добавка  определена от съда извън определения размер на издръжката.

При определяне размерът на издръжката съдът съобрази и липсата на представени от ищеца доказателства, че ответникът има финансовата възможност да  заплаща ежемесечна издръжка в претендирания размер.

 

Съдът намира за основателна и претенцията на ищеца за присъждане на издръжката, считано една година преди предявяването на иска, а именно от 12.10.2015г., тъй като грижите за детето, след като родителите му са се разделили, са били полагани единствено от неговата майка. Издръжка за минало време се дължи, ако такава не е давана или е давана в недостатъчен размер. По делото липсват доказателства, от които да се установява, че за миналия период от фактическата раздяла между страните до датата на завеждане на иска  ответника да е давал издръжка на детето си.

 

Следва на основание 78, ал. 1 ГПК ответника да бъде осъден да заплати на законната представителка на ищците сумата от 216.67 лева., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Следва на основание чл.  чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати да заплати държавна такса в полза на бюджета  на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. върху присъдения размер на издръжките в размер общо на 187.20 лева.

 

Предвид вида на присъжданото вземане съобразно чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.

 

В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 15.02.2017г., от която дата тече и срокът за обжалването му /чл. 315, ал. 2 ГПК/.

 

Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.

 

Воден от горните  мотиви, съдът 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на малолетното си дете Г. С. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.Н.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез адвокат С. Б. ежемесечна издръжка в размер на 130 /сто и тридесет/ лева, считано една година преди датата на подаване на исковата молба в съда - 12.10.2015г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, като отхвърля  предявения иск за присъждане на издръжка в останалата част, над сумата от 130 лева месечно до претендираните 300 /триста/ лева месечно, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Е.Н.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез адвокат С. Б. сумата от 216.67 лева представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Казанлък, държавна такса в размер на 187,20 лева  върху присъдения размер на издръжката.

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за присъждане на издръжка.

 

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок, считано от 15.02.2017 г.

 

 

 

 

 

                                                                                         

                                                           Районен съдия :